`` Р Е Ш Е Н И Е
29.09.2020 г.
Номер 211 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на петнадесети септември 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 266 по описа на 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.К.Н. с адрес: ***, чрез адв. М., със съдебен адрес:***, е подала жалба срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22001019004389-091-001/09.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 796/14.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София. Твърди се, че същият е незаконосъобразен и необоснован, като постановен в нарушение на ЗДДФЛ и ДОПК, в частта, в която органите по приходите определят за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., по реда на чл. 122 от ДОПК, допълнителна годишна данъчна основа и във връзка с това данък върху доходите на физическите лица, с дължим данък по ЗДДФЛ за довнасяне в размер общо на 28 100.74 лв. и лихви в размер на 7 415.40 лв., в нарушение на процедурата по ДОПК и несъответствие с материалния закон.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и целите на закона, при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка, като е налице нарушение на основни принципи на ДОПК – принципа на законност и обективност. Прави се искане за отмяна на оспорената част от акта, с произтичащите от това законни последици. Претендира деловодни разноски. Представена е и писмена защита.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юр. Д., изразява по същество становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, съответно с вх. № 2654/23.06.2020 г. съгласно текста, общо на брой – 100 листа, както и Приложение № 1 към делото.
По делото е допусната и приета като доказателство и съдебно – счетоводна експертиза изготвена от в.л. И.Д., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава.
Разпитани са като свидетели и Г.С.З.и Ю.Г.И..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:
Жалбата е подадена в законовоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, с която са установени допълнителни задължения, подробно описани, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона и в този смисъл е допустима за разглеждане.
Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001019004389-020-001/09.07.2019 г., за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., като е определен 3 – месечен срок за извършване на ревизията. Заповедта е връчена лично на ревизираното лице на 01.08.2019 г. Същата е изменена със ЗВР № Р-**********4389-020-002/30.10.2019 г. до 02.12.2019 г., връчена на 13.11.2019 г. и изменена със ЗВР № Р-22001019004389-020-003/29.11.2019 г. до 31.12.2019 г., връчена на 29.11.2019 г.
Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-22001019004389-092-001/10.02.2020 г., на основание чл. 117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателката по видове и периоди, както и лихвите за просрочие по тях. Няма подадено писмено възражение по реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК.
Въз основа на него, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-22001019004389-091-001/09.03.2020 г., връчен електронно на 11.03.2020 г. /лист 67 по делото/. Така издаденият РА от 09.03.2020 г. е оспорен от дружеството в законовия срок с жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София, който с Решение № 796/14.05.2020 г. го потвърдил изцяло.
В този смисъл съдът, съобразно представените доказателства счита, че оспореният първоначален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, в съответствие с процесуалните правила, но в противоречие с материалният закон.
По процесуалната законосъобразност на РА:
При извършване на задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 – дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Издадените в електронна форма документи по образуване и движение на ревизионното производство, ревизионният доклад и ревизонният акт са подписани с валиден към датата на издаването им квалифициран електронен подпис от лицата, посочени в тях като техни автори. Тези обстоятелства се установяват от представените в електронна форма документи, с идентично съдържание на съдържанието на съответните наличини в преписката документи в писмена форма и прикачените към тях сертификати за квалифициран електронен подпис. Подписите са положени от съответните длъжностни лица, в периода на срока на действие на удостоверението. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал. 2 от ДОПК, ревизионният доклад се прилага към ревизионният акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. От анализа на горната разпоредба се налага извод, че изложените мотиви в РД и извършения анализ по приложението на чл. 122 ал. 1 т. 2 и 7 от ДОПК, представляват мотиви на обжалвания РА. В този смисъл, не са налице съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания РА.
По материалната законосъбразност на РА:
Р.К.Н. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ и в този смисъл се явява данъчно задължено лице.
По делото се установява, че ревизираното лице за периода 2014 г. – 2017 г. не е имало достатъчно средства, които да внесе в дружеството си „МЕЧО – 06“ ЕООД. Органите примат, че извършваните разходи превишават декларираните доходи за посочени я период.
С оглед прилагането на разпоредбите на чл. 37 ал. 3, чл. 53 и чл. 56 ал. 1 от ДОПК, от органите по приходите са предприети действия за събиране на данни, документи и писмени обяснения по отношение на размерите и източниците на получените доходи, разходите за издръжка и живот, получените заеми и кредити, движението на парични средства по банкиви средства и т.н. Такива са били представени от жалбоподателката. Данъчните органи са установили превишение на извършените разходи спрямо установените доходи имущества и са приели, че са налице данни за укрити доходи в размер общо на 28 100.74 лв. и лихви в размер на 7 415.40 лв.
Спорът между жалбоподателката и дънъчните органи се свежда до това има ли такива укрити доходи по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, подлежащи на облагане.
Жалбоподателката Н. е декларирала с дадените писмени обяснения и доказателства по време на извършената проверка наличието на парични средства в началото на ревизирания период в размер общо на 330 000 лв. /спестени суми и получени заеми/. Същата е внясяла през периода 2014 – 2017 г. в капитала на дружеството си „МЕЧО – 06“ ЕООД, допълнителни парични средства в различни размери, подробно описани в РА. Органите на НАП, обаче приемат като начално салдо за посочения период, сумата от 5 000 лева, като не са кредитирали представените договори за заем с ЕТ „Г.З.И.“, Г.М.И., както и разписките за получените суми, позовавайки се на установената данъчна и съдебна практика.
Представените документи сочат, че Н. е получила заем в размер на 145 000 лв. на 29.06.2004 г. и 50 000 лв. на 10.11.2004 г. от ЕТ „Г.З.И.“, като за получените заеми са представени договори, разписки за получените суми и същите са осчетоводени в горецитираната фирма. Представени са и документи за частично погасяване на заемите през 2017 г. и 2018 г.
Представени са и документи за получени общо в размер на 40 000 лв. от Г.М.И., като са представени договори за заем, разписки към тях, както и такива за частично погасяване на същите.
Получени са и заеми от порядъка на 80 000 лева и от тогавашният й съпруг Пламен Христов Николов, като това се констатира от извършена на същия данъчна ревизия.
Всички тези посочени суми не са взети предвид от данъчните органи при определяне на началното салдо, касаещо данъчното облагане на Н..
Допуснатите свидетели Г.С.З.и Ю.Г.И. в о.с.з. от 28.07.2020 г. категорично потвърждават дадените заеми в посочените размери. Твърдят, че са ги давали с цел развиване на фирмата на Н., занимаваща се с дърводобив.
От допусната съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът приема за достоверна и ще кредитира като такава, в.л. е приело, че ако се включат посочените по – горе заеми, то се установява, че няма несъответствие между стойността на имуществото на Р.Н. и направените от нея разходи и получени доходи за данъчни периоди – 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Приема, че е налице несъответствие /недостиг на парични средства/ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 6007.35 лв.
Анализът на представените и приети по делото, неоспорени от страните, писмени документи, разпита на свидетелите и заключението на вещото лице, недвусмислено сочат, че Николава е разполагала с налични средства към 01.01.2014 г., в пъти повече от приетите за налични 5 000 лв. от страна на данъчните органи. От представените документи може да се приеме, че те са 280 000 лева /195 000 лв. заем от ЕТ „Г.З.И.“; 40 000 лв. заем от Г.М.И.; 40 000 лв. заем от съпруга й П.Н.и 5 000 лв. служебно определени от органите на НАП/.
В този контекст, не би следвало да се определя допълнително данък по реда на чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ в размерите установени с обжалвани акт. За дължими следва да се приемат тези установени от в.л. за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 600.74 лв. и лихви в размер на 113.32 лв. Твърденията в РА, съответно в потвърдилото го решение, че представените договори са създадени за целите на ревизионното производство, са едно предположение, но не и доказателство за това. По скоро е обратното – приемане за недостоверни на писмени доказателства, без за същите да са оспорени и да е доказано по установения ред, че са такива, с оглед приемане на наличие на обстоятелства за укрити доходи по чл. 122 и сл. от ДОПК. Този извод на административния орган е в явно противоречие с установените в кодекса принципи за обективност и служебно начало /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая. Необосновано е прието от ревизиращите органи, основата за облагане на доходите на жалбоподателката за ревизирания период, да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно чл. 124а от ДОПК, без да е доказано по безспорен начин укриването на приходи или доходи. В тежест на административния орган е изясняване на всички правно релевантни факти за спора, които са от значение за определянето на данъчните права и задължения на ревизираното лице.
Не на последно място, ревизията не е стартирала по специалния ред на чл. 122 от ДОПК. Едва след като на Н. е връчен РД, Н. е получила уведомление по чл. 124 от ДОПК и искане за представяне на документи и обяснения, които вече е била представила. Ревизията е продължила по специален ред едва след издаването на РД, когато органите на НАП са приели, че разходите – вноски в дружеството през периода направени от нея, надхвърлят доходите й.
В този смисъл, в нарушение на гореизложеното, в РА са начислени данъчни вноски върху неправилно определена от ревизиращите органи годишна данъчна основа, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт.
Посочените по – горе относими факти по делото се потвърждават и от приетата експертиза на в.л. И.Д., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно издадена, кореспондираща изцяло със съвкупния доказателствен материал по делото и изготвена на базата на обстоен анализ и обследване на наличната по делото документация, релевантна за спора. В същата недвусмислено се сочи в заключението й, че при приемане на сумите получени от заеми в паричния поток изготвен от ревизиращите органи /ІІІ вариант/, който съдът приема за относим по конкретният казус/, то след извършеното преизчисление се установява, че няма несъответствие между стойността на имуществото на Н. и направените от нея разходи и получените доходи за данъчни периоди– 2014, 2015 и 2016 г., а за 2017 г. има несъответствие /недостиг на парични средства/ в размер на 6007.35 лв. Този недостиг е свързан с недеклариран облагаем доход по смисъла на чл. 12 ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който облагаеми по този закон са всички доходи от всички източници, придобити от данйчно задълженото лице през данъчния период. Съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи от „всички източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по този закон или с окончателни данъци по реда на закона за корпоративно подоходно облагане“. След направените изчисления, в.л. определя на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, невнесената в срок сума в размер на 600.74 лв. и лихва от 113.32 лв., изчислена към датата на издаване на РА /ІІІ вариант/.
Административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото не подкрепят издаването на РА № 22001019004389-091-001/09.03.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, като съдът ще го отмени като незаконосъобразен в частта за данъчните периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а за данъчния период през 2017 г. ще го измени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161 ал. 1 от АПК, съдът ще присъди направените по делото съдебни разноски на жалбоподателя, съгласно приложените доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 2200101019004389-091-001/09.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 796/14.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, в частта относно определени допълнителни данъчни задължения за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 2200101019004389-091-001/09.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, като определя за данъчен период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. дължим данък за довнасяне върху обща годишна данъчна основа в размер на 600.74 лв. /главница/ и лихва в размер на 113.32 лв., съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ІІІ вариант/.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, да заплати на Р.К.Н., с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 2200 / две хиляди и двеста/ лева, направени по делото съдебни разноски, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: