Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,18.10.2020год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на десети декември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЕВГЕНИЯ РУСЕВА..……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 885 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260179
от 17.09.2020г., постановено по гр.д. № 2763/200г. Плевенския районен съд е изменил,
на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№965/2019 г. по
описа на РС Плевен издръжка, като е осъдил Л.В.Е. ***, да заплаща на дъщеря си В.Л.Е. и на сина си Р.Л.
Е., чрез тяхната майка и законен представител Г.Г.Г., месечна
издръжка вместо по 140лева - по 155лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2020г. до настъпването
на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването ѝ, като за
разликата до претендираните 250лева месечно за В. и 200лв. за Р., е отхвърлил
исковете като неоснователни. Осъдил е ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Плевенски РС сумата от 43.20 лева, представляваща
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Срещу така постановеното решение, в
отхвърлителната му част, е подадена
въззивна жалба от ищцата, чрез пълномощникът ѝ адв.В.И.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано
на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата, като
най-същественото е, че неправилно и в нарушение на закона са преценени от
районния съд нуждите на децата от издръжка и възможностите на баща им да
осигурява издръжка в претендирания размер. Въззивницата моли съда да отмени
решението на Плевенски РС в обжалваната му част и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважена исковата претенция изцяло.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Я.П.
е взела становище, че жалбата е
неоснователна.Възможностите на бащата да осигурява средства за издръжка не са
големи, тъй като доходите му са единствено от пчеларство. Средствата, които е
заплащал над определената му от съда издръжка за децата, са били предоставяни
от неговата майка и тяхна баба.Признава иска до размера на минималната издръжка
за всяко от децата.
Въззивният съд,
като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл.150 СК за увеличение на издръжката на малолетните
деца на страните В.Л.Е., р. на 16.03.2011г. и Р.Л. Е. р. на 25.07.2015г.,
определена по гр.д. № 2238/19г. на Плевенски РС от 140лв. на 250лв. за
по-голямото дете и на 200лв. за по-малкото, предявен от майката Г.Г.Г., упражняваща родителските
права, против бащата Л.В.Е.. Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и
пред настоящата инстанция също, че с решение по гр.д. № 2238/2019г. на
Плевенски РС е определена настоящата издръжка на децата в посочените по-горе
размери и че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които тя е била
определена.Безспорно е, че ответникът не дължи издръжка на други лица, а ищцата
освен децата от ответника има и още две деца – едното на 16г., а другото
новородено, за които полага непосредствени грижи, заедно с настоящия си съпруг,
в чийто дом живеят.
Спорно е в какъв
размер следва да бъде увеличението, спорни са възможностите на ответника да
осигурява средства за издръжка в необходимия съгласно нуждите на децата размер.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното: От определяне на издръжката по брачното дело до
завеждане на настоящото е изминала около
година, през който период са настъпили изменения в условията, при които е
определена издръжката, изразяващи се преди всичко в нарастване на нуждите на децата
от издръжка предвид възрастта им. Налице е изменение и в доходите на
родителите, а също и в икономическите условия в страната които дават отражение
върху размера на МРЗ, а от там и в размера на издръжката. Променен е и начина
на живот в условията на коронавирусна пандемия и последвалата я икономическа
криза.
Искането за увеличение на издръжката е с оглед уеднаквяване на фактическото
с правното положение относно издръжката на детето В.. В исковата молба се
твърди, че наред с определената от съда издръжка в размер по 140лв. на дете,
ответникът е осигурявал още по 100лв. за разходи на детето си В. за клуб по
хандбал/40лв./ и за обяд/60лв./през учебната 2019/2020година. Семейството на
ищцата живее в с.***, като за да посещава училище В. пътува до гр.Плевен.Ищцата
твърди, че таксата на по-малкото дете Р. за детска градина е в размер на 45лв.
и че В. е посещавала занимания по народни танци и е тренирала освен хандбал и
плуване, които дейности се е наложило да преустанови, поради липса на средства.
Преди излизането в отпуск по майчинство ищцата е работила на половин щат като
хигиенист с основно възнаграждение от 305лв. Изложените обстоятелства са
безспорни между страните.Бащата е заплащал по 140лева месечна издръжка чрез
майката и е заплащал допълнително и сумата 100лв. за тренировките по хандбал и
храна за В., като понастоящем при променената икономическа обстановка той се
опасява, че ако бъде увеличена издръжката значително, няма да може да заплаща.
Ответникът не възразява относно размера на финансовите разходи по отглеждането
на децата, но относно покриването на тези пораснали разходи, счита, че не може
да обезпечи ежемесечно им заплащане, тъй като няма постоянен доход.
По отношение на размера на доходите на ответника,
от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, се установява
твърдението на ищцата, че той е регистриран като земеделски производител. Не е
установено обаче, че дейността му е субсидирана от държавата и че е получавал
освен доходите от продажба на мед и на пчелни продукти, и други средства от
тази дейност, нито техния размер. Същевременно, видно от справката от ТД на НАП
– Велико Търново, на л.34 и сл. от делото, ответникът е бил с доходи от трудово
правоотношение при определяне на настоящата издръжка, получавани от *** –клон
Плевен, който договор вече е прекратен, като ответникът няма друг актуален
трудов договор. Същият има и неплатени задължения в размер на 776.90лв. към
10.12.2020г., видно от представената от него справка от ТД на НАП-Плевен.По
отношение на доходите на Г.Г. освен писмените доказателства събрани пред ПРС,
са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Я.М., която установява,
че доходите от майчинство и тези на съпруга ѝ не са достатъчни, за да
отглежда четирите си деца и че често свидетелката ѝ дава пари на заем.Г.Г.
признава, че има доходи и от пчеларство.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата
изтъква, че доходите на ответника са достатъчни за да заплаща търсената
издръжка, съдейки за финансовите му възможности по това, че при срещите с
децата, той ги води на хубави места и ги храни с качествена храна. Становището на въззиаемия е, че поне в дните,
прекарвани с децата си, се стреми да им осигури хубави изживявания и
най-доброто, което може да си позволи. Заплащането на допълнителните средства
над определената от съда издръжка са били предоставяни от майка му и поради
това няма възможност регулярно да ги заплаща, а само когато има такива. Не се оспорват
твърденията му, че веднъж седмично майка му взема внучката си В. и че и носи
закуска и обяд и като цяло помага за отглеждането на децата на сина си.
Позовавайки
се на разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК, регламентираща че всеки родител
е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето и че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и на разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК предвиждаща, че размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, районният съд е стигнал до извода, че събраните
по конкретното дело доказателства обосновават извода, че следва да увеличи издръжката на всяко от
децата с по 15лв. Ответникът е
изпълнявал редовно задължението си за издръжка в размера, посочен в съдебното решение и съобразно възможностите си е давал допълнителни парични суми за
отглеждането на децата. Съдът е приел, че претендираната сума, представляваща
месечна издръжка, е необосновано висока
с оглед възможността на ответника реално да я заплаща.
Настоящата инстанция също счита, че
изменението на обстоятелствата, при които е определена издръжката е налице, но
изменението е в две посоки при превес на увеличаване нуждите на децата от
издръжка. При одобряване на постигнатото споразумение относно издръжката им
децата са били по-малки, а с увеличаване на възрастта са нараснали нуждите им
от издръжка. За известен период от време във връзка с преустановеното посещение
на училище за няколко месеца и свързаните с това разходи за транспорт и за
спортни занимания, нуждите на В. са намалели, която тенденция се запазва и
понастоящем поради продължаващата епидемиологична обстановка. Намаляла е
възможността на майката да доставя допълнителни средства от работа по трудово
правоотношение, като предвид майчинството ѝ за отглеждане на четвърто
дете, доходите ѝ са само от дейността пчеларство, която упражнява.Ответникът,
макар че е на трудоспособна възраст и не дължи издръжка на други лица, се
занимава с отглеждане на пчели от които, няма стабилен и постоянен доход,
предвид и икономическата криза в страната.
При определяне на възможностите на бащата да
осигурява издръжка, не следва да се
вземат предвид правените досега допълнителни разходи в размер на 100лв., тъй
като не са направени лично от ответника. Даваните 100лв. са от трето
лице-неговата майка, поради което от една страна не може да се приеме, че
ответникът е разполагал с достатъчно средства за заплащане на издръжка в
по-голям размер и от друга - няма сигурност, че тези разходи ще бъдат правени и
издръжката от 100лв. ще бъде осигурявана от бабата по бащина линия и за в
бъдеще. Освен средствата за издръжка в пари, ответникът чрез майка си е
доставял и издръжка в натура – храна за детето В.. Тези средства са давани
доброволно, която доброволност следва да продължи, тъй като бабата няма
задължение за издръжка.
Съобразявайки обичайните за
възрастта на децата нужди, включващи потребности от
здравословна храна, облекло според сезона, учебни помагала за по-голямото, културни занимания, заедно
със специфичните такива, свързани с трениране
на спорта хандбол, както и възможностите на родителите им, въззивният съд приема, че необходимата обща месечна издръжка
на детето В., което е на девет години, е в размер на 285лева, а на детето Р.,
което е на 5г. е в размер на 255лева.От така определената издръжка ответникът
следва да заплаща по 185лева месечно за В. и по 175лева месечно за Р., като останалата част от издръжката следва да
се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата. За разликата до претендираните 250лв. месечно за В. и 200лева месечно за Р. исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни. При разпределение на сумите за
издръжка между родителите, съдът взе предвид по-добрите финансови възможности на
ответника, както и обстоятелството, че майката се грижи за лично за децата и че
при всеки допълнително възникнал извънреден разход за тяхната издръжка, следва да реагира своевременно и да
го обезпечи.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд следва да бъде отменено,
в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката на В. за
разликата над 155лв. до 185лв. или за сумата 30лева, както и в частта, с която
е отхвърлен иска за увеличение на издръжката на Р. за разликата над 155лв. до
175лв. или за сумата 20лева, като бъде постановено друго по същество, с което
исковете бъдат уважени в посочените размери. В останалата обжалвана част, с
която иска е отхвърлен за разликата до 250лв. за В. и 200лева за Р., решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Съобразно увеличения
размер на издръжката ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на
72лв. по сметка на Плевенски ОС и адвокатско възнаграждение на адвокат В.Г.И. в
размер на 216лв. за оказана безплатна правна помощ на въззивницата Г.Г.Г..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 260179 на Плевенски районен съд,
постановено на 17.09.2020г. по гр.д. № 2763/2020г. по описа на ПРС, в частта, с
която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над 155лв. до 185лв. за В. Е. и
в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над 155лв. до
175лв. за Р. Е., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. с чл.143,
ал.2 СК Л.В.Е. , с ЕГН **********,***,
да заплаща на В.Л.Е., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Г.Г.Г., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 30 лева, представляваща
разликата над присъдената от Плевенски РС сума от 155лева до общо дължимия
размер на месечната издръжка от 185 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 02.07.2020г., до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. с чл.143, ал.2 СК Л.В.Е. , с ЕГН **********,***,
да заплаща на Р.Л. Е., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.Г.Г., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 20 лева, представляваща
разликата над присъдената от Плевенски РС сума от 155лева до общо дължимия
размер на месечната издръжка от 175 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 02.07.2020г., до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК Л.В.Е.
, с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Пл ОС ДТ в размер на 72 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, Л.В.Е. , с ЕГН **********,*** да заплати на адв.В.Г.И. ***, като процесуален представител на Г.Г.Г., сумата 216лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: