Р Е Ш Е Н И Е
№115 10.04.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесети март 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №80 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбата на „БРОКЕРС БГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Казанлък, ул. „Христо Ботев“ №62, вх.А,
ап.26, представлявано от управителя Е.С.Р., а в съдебното производство от
редовно упълномощен адвокат против Решение №1040-23-2/10.01.2023г на Директора
на ТП НОИ Стара Загора, с което е потвърдено изцяло Разпореждане
№РЖ-5-23-01241924/24.11.2022г, издадено от Ръководител на Контрола по разходите
на ДОО с вменено на жалбоподателя задължение за внасяне на сумата от
2 180.41лв главница и сумата от 115.88лв лихва по Ревизионен акт за начет
№РА-5-23-01231567/04.11.2022г, издадено на основание чл.110 ал.3 вр. с чл.110
ал.1 от КСО.
С Ревизионен акт за начет
№РА-5-23-01231567/04.11.2022г за извършена частична ревизия по разходите на ДОО
на БРОКЕРС БГ ЕООД за периода от 01.09.2021г до 31.07.2022г /11 месеца/, на
основание чл.110 ал.1 т.1 от КСО са установени неправомерно изплатени парични
обезщетения за бременност и раждане в размер на 2 180.41лв главница и
лихва от 115.88лв или общо 2296.29лв. Ревизионния акт за начет е връчен на
управителя Начева на 07.11.2022г срещу подпис / стр.20/, с указания за правото
на писмени възражения в 7-дневен срок. В Анализ към РА за начет са изложени
следните факти, подведени под състава на чл.110 ал.1 т.1 от КСО / причиняване
на щети на щети на ДОО от неправилно извършени разходи по причина на неправилно
удостоверяване на осигурителен стаж – приложимо за казуса предложение на
състава на отговорността на осигурителя/: Проверени са болнични листове за
временна неработоспособност поради бременност, раждане и майчинство – 135
календарни дни за периода от 10.09.2021г до 22.01.2022г включително и
молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл.50 от КСО с начална дата 23.01.2022г за
лицето М. К. Б., ведомост за работни заплати за периода от месец септември
2021г до месец юли 2022г. На М. К. Б. неоснователно е изплатено парично обезщетение
при бременност, раждане и майчинство -135 календарни дни за периода от
01.09.2021г до 22.01.2022г, включително поради удостоверени данни с приложение
№8 към чл.8 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО и
парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни
по чл.50 от КСО за периода от 23.01.2022г до 31.07.2022г, включително по
удостоверени данни с приложение №10 към чл.9 ал.1 от НПОПДОО.
Осигурителя „ОФИС АДВАЙС“ ЕООД град Казанлък
ЕИК ********* е удостоверил данни с приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО към
болничен лист №Е20212077322 с период на временната неработоспособност от
10.09.2021г до 24.10.2021г включително за М. К. Б.. Осигурителя „БРОКЕРС БГ“ ЕООД гр. Казанлък
ЕИК ********* също е удостоверил данни с приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО
с вх. №Р14-23-000-00-**********/30.09.21г към болничен лист №Е20212077323 /
същия/ с период на временната неработоспособност от 10.09.2021г до 24.10.2021г
включително за М. К. Б.. По двете
приложения №9 с удостоверени данни, подадени от посочените осигурители е
извършена преценка на парично обезщетение по реда на чл.31 от НПОПДОО като са взети
всички доходи, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване
и майчинство и е по данните на осигурителя БРОКЕРС БГ ЕООД то е изчислено
в пропорция 0.4286, а по данни на
осигурителя „ОФИС АДВАЙС“ ЕООД в пропорция 0.5714.
При последващия контрол на изплатените
парични обезщетения от ДОО и правото на парично обезщетение е установено, че
трудовия договор на Б. с осигурителя БРОКЕРС БГ ЕООД гр. Казанлък е сключен на
основание чл.114 от Кодекса на труда и съгласно подадените данни с декларация
образец 1 „Данни за осигурено лице“ за месец септември 2021 към началото на
временната неработоспособност -10.09.2021г Б. не е осигурена за риск „Общо
заболяване и майчинство“. От
представените трудов договор, ведомости за заплати за периода 09.2021г до юли
2022г, дневник за представени документи по чл.6 ал.1 от НПОПДОО се установило,
че Б. има сключен договор на основание чл.114 от КТ за работа през определени
дни в месеца на длъжност „отчетник оценки на рискове и застраховки“ с код по
НКПД 43122008 с разпокъсано работно време при условията на сумирано отчитане на
работното време. Своевременно е подадено Уведомление за сключване на трудовия
договор към ТД НАП Пловдив. В Дневника за подадени документи по чл.6 ал.1 от
НПОПДОО при осигурителя „БРОКЕРС БГ“ ЕООД на 27.09.2021г е входиран болничен
лист №Е20212077323 на Б. за периода 10.09.2021г до 24.10.2021г включително.
В Приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО с
вх. №Р-14-23-000-00-**********/30.09.2021г осигурителят БРОКЕРС БГ ЕООД е
удостоверил, че към деня на настъпване на временната неработоспособност
-10.09.2021г лицето е осигурено за риск „Общо заболяване и майчинство“, а в
т.09 за периода от 10.09.2021г до 30.09.2021г е удостоверил 03 работни дни при
дневно работно време -6 часа, а за периода от 01.20.2021г до 24.10 2021г
включително е удостоверил 04 работни дни при дневно работно време -6 часа. Този
е и главния факт, на който се позовава административния орган, за да приеме, че
е изпълнен състава на чл.110 ал.1 т.1 от КСО предложение – неправилно
удостоверен осигурителен стаж, защото по представения трудов договор и отчет за
отчитане явяването/неявяването на работа през септември 2021г Б. работи на
04.09.2021г, на 11.09.2021г, на 18.09.2021г и на 25.09.2021г. Съгласно ведомост
за работни заплати за 09.2021г Б. има начислено трудово възнаграждение за 01
работен ден във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя,
посочени са 03 работни дни във временна неработоспособност поради бременност и
раждане. По график е следвало да работи на 04.09.2021г и на 11.09.2021г като
датата 11.09.2021г съвпада с началния момент на временната неработоспособност
поради бременност, поради което се прилага правилото на чл. 4 ал.1 от КСО – не
се считат за осигурени лица тези, за които денят на встъпване в длъжност
съвпада с първия ден на временната неработоспособност. Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а
от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, но осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 и чл.4а от КСО
не е прекратена. Административния орган е приел, че първия ден от временната
неработоспособност по издадени болничен лист е 11.09.2021г, когато Б. е следвало
да се яви на работа по силата на трудовия договор сключен с БРОКЕРС БГ ЕООД при
условията на чл.114 от КТ, поради което за нея не е възникнало осигурително
правоотношение, и едновременно с това се позовава и на правната норма за
прекъсване на възникнало осигуряване за периодите, които не се считат за
осигурителен стаж. Следователно, е заключил правно ответника, че след като по
силата на чл.54к от КСО обезщетението от посочения вид се отпуска и изчислява
въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, както и на данните, декларирани
в подадените документи за изплащане на обезщетения и помощи от ДОО, то с
неправилното удостоверяване в Приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО, че към за
периода 10.09.2021г-30.09.2021г Б. е осигурена за този осигурителен риск, се е
сбъднал състава на чл.110 ал.1 т.1 в посоченото предложение от КСО.
В Приложение №9 към чл.8 ал.1 от НПОПДОО
БРОКЕРС БГ ЕООД е удостоверил, че към деня на настъпване на временната
неработоспособност -10.09.2021г лицето е осигурено за риск „Общо заболяване и
майчинство“ раздел І т.1 поради което неоснователно е изплатено парично
обезщетение при бременност, раждане и майчинство – 135 календарни дни за
периода от 10.09.2021г до 22.01.2022г, включително по удостоверени данни с
Приложение №9 към чл. 8ал.1 от НПОПДОО и парично обезщетение за бременност и
раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50 от КСО за периода от
23.01.2022г до 31.07.2022г включително по удостоверени данни с Приложение №10
към чл.9 ал.1 от НПОПДОО – пропорционална част от общо изчисленото, отпуснато и
изплатено обезщетение. Начислена е и лихва за просрочие на основание чл.113
ал.1 от КСО.
Възражението срещу РА е разгледано с
мотивирано заключение на 18.11.2022г изх. №1030-23-1614#1, в което е прието, че деня на настъпване на
временната неработоспособност е 10.09.2021г, като в периода от 05.09.2021г до
09.09.2021г Б. не е осигурено лице, поради което към деня на настъпване на
временната неработоспособност 10.09.2021г не е осигурена за риск „Общо
заболяване и майчинство“, защото от 05.09.2021г до 09.09.2021г включително Б. е
с прекъснато осигуряване – предвид датите, на които следва работи през месец
септември 2021г, а именно 04.09.2021г, 11.0.2021, 18.09.2021г и 25.09.2021г.
Следователно правното заключение на ответника е, че на всеки един от посочените
дни, в които следва да се яви на работа по силата на трудовия договор, сключен
на основание чл.114 от КТ, са дни на възникване на осигурително правоотношение,
което се прекъсва за дните от месеца, в които служителя не работи – приета е
разпоредбата на чл.10 ал.2 от КСО за приложима като е извършена корекция на
Анализа към РА касателно първия ден на временната неработоспособност.
На 24.11.2022г е издадено и Разпореждане
№РЖ -5-23-01241924/24.11.2022г от Ръководител на контрола по разходите на ДОО,
връчено на 29.11.2022г с указание за правото, реда и срока за неговото
обжалване.
На 13.12.2022г –последния ден от 14-дневния
срок е подадена и жалба против Разпореждането до Директор ТП НОИ Стара Загора,
отхвърлена с Решение №1040-23-2/10.01.2023г, с което е потвърдено и
Разпореждане №РЖ-5-23-01241924/24.11.2022г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО.
Мотивите в Решение №1040-23-2/10.01.2023г
на Директора на ТП НОИ Стара Загора са следните: Съгласно чл.3 ал.1 от НПОПДОО
паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане се
изплащат пир ползване на отпуск въз основа на болничен лист. По силата на чл.8
ал.1 от НПОПДОО за всеки болничен лист осигурителните представят в НОИ
удостоверение по образец –Приложение №9 с данни относно правото на парично
обезщетение. В представеното от осигурителя към болничен лист №Е20212077323
приложение №9 е посочено, че към деня на настъпване на временната
неработоспособност – 10.09.2021г, лицето е осигурено за общо заболяване и
майчинство. В т.9 от Приложението за периода от 10.09.2021г до 30.09.2021г вкл.
са удостоверени 3 работни дни при дневно работно време от 6 часа, а за периода
от 01.01.2021г до 24.10.2021г вкл. са удостоверени 4 работни дни при дневно
работно време 6 часа. Въз основа на тези подадени данни на лицето е изплатено
парично обезщетение за бременност и раждане по болничния лист. След като
трудовия договор е при условията на чл.114 от КТ и съгласно подадените данни с
декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ за месец септември 2021г към
началото на временната неработоспособност -10.09.2021г Б. не е осигурена за
риск „Общо заболяване и майчинство“. Следва изложение в обстоятелствената част
на Решението на извършените в хода на ревизията проверки на конкретни
документи, посочени по-горе и констатациите по фактите, изведени от тяхното
съдържание. Правните доводи са
основание на чл.48а от КСО вр. с §1 тал.1 т.3 от ДР на КСО в относимата към
процесния период 09.2021г редакция, а именно, че правото на обезщетение за общо
заболяване и майчинство възниква при 12 месеца осигурителен стаж, през който
този риск е осигуряван, но този стаж липсва, защото осигурено лице е физическо
лице, което извършва трудова дейност, която е основание за задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването, след започване на трудова дейност, продължава и през
периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и 5 от КСО, поради което от всички посочени разпоредби
следва извод, че право на парично обезщетение за този риск имат лицата, които
осигурени лица към момента на неговото настъпване тоест ако към 10.09.2021г не
беше прекъснато осигуряването, то извода на органа би бил обратен, но тъй като
е прекъснато за времето от 05.09.2021г и до 09.09.2021г вкл., като е следвало Б.
да работи на 11.09.2021г по трудовия си договор, то настъпилата на 10.09.2021г
неработоспособност не е основание за пораждане правото на парично обезщетение
за бременност и раждане. Осигурителя е представил неверни данни в Приложение
№9, което е довело до настъпване на щета за бюджета на ДОО и се е осъществил
състава на чл.110 ал.1 т.1 от КСО. Органът е приел, че този състав съдържа и
субективния елемент вина, която се доказва от съзнателното удостоверяване на
неверни данни.
Решение № 1040-23-2/10.01.2023г на
Директор ТП НОИ Стара Загора е съобщено на дружеството на 16.01.2023г стр. 14
по делото – обратна разписка, с указания за срока, реда и начина на неговото
оспорване.
Жалбата против Решение
№1040-23-2/10.01.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора е подадена на
29.01.2023г по електронен път с КЕП от упълномощения адвокат в рамките на срока
за оспорване и от лице, което е адресат на вменено му парично задължение за
възстановяване на щета, поради което има правен интерес да предяви искане за
отмяна на Решението и потвърденото с него разпореждане.
С жалбата и в съдебно заседание БРОКЕРС
БГ ЕООД, чрез редовно упълномощения адвокат не оспорва фактите – сключен е
трудов договор с правно основание чл.114 от КТ, подадено е уведомление
Приложение №9 с посочените в Решението и Анализа към РА данни по НПОПДОО,
необходими за преценка, изчисляване, отпускане и изплащане на паричното
обезщетение за безработица, както е вярно и, че работните дни за месец
септември и октомври са правилно установени като дати и работно време. Заявява
се в съдебно заседание, че спор по фактите и размера на щетата не се въвежда,
но се твърди неправилно приложение на материалния закон спрямо правилно и вярно
установена фактическа обстановка, при която осигурителя е подал Приложение №9
като е удостоверил, че лицето Б. е осигурено към датата на настъпване на риска
„Общо заболяване и майчинство“ – 10.09.2021г.
Доводите на жалбоподателя са следните: За
периодите, в които е изплатено обезщетение за временна неработоспособност
поради бременност и раждане – ***г -****г и периода на обезщетение по чл.50 от КСО – 23.01.2022г до 31.07.2022г е налице трудово правоотношение между БРОКЕРСГ
БГ ЕОО и служителя Б.. Следователно възникнал и съществувал е този факт, който
чл. 4 ал.1 т.1 от КСО урежда като основание за задължително осигурено лице за
риска Общо заболяване и майчинство тоест работодателя е бил длъжен да удържа и
да внася осигуровки за този осигурителен риск. Неправилно е становището, че
трудово правоотношение между страните съществува само на дните, в които реално
е осъществявана трудова дейност тоест, че всеки един ден от месец септември и
начало на изпълнението на трудовия договор.и само за
тези дни има качеството на осигурено лице. Аргумент за тази теза не може да се
извлече от чл.10 ал.2 от КСО, защото според правната норма осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо
че дейността по чл.4 и чл.4а от КСО не е прекратена / независимо от валидността
и действието на трудовия договор/. Твърди се, че събитие, което да води до
приложение на чл.10 ал.2 от КСО не е настъпило в периода от 05.09.2021г до
09.09.2021г, както се поддържа след издаване на РА за начет, а в него самия и в
Анализа към него няма ясна правна теза защо Б. се счита за неосигурено
задължително за този риск лице към 10.09.2021г. Неотносима е и разпоредбата на
чл.9 ал.1 т.1 предл последно от КСО, която урежда правилата за зачитане на
осигурителния стаж / за неговото изчисляване/ при непълно работно време, а
именно пропорционално на законоустановеното работно време. Тази норма служи при
определяне на продължителността на осигурителния стаж, но от нея не следва, че
лицето има качеството на задължително осигурено за посочения риск само в
периодите, в които са съответно пропорционални на законоустановеното работно
време. Без никакви мотиви фактически е прието, че Байчева не е осигурена за
риска „Общо заболяване и майчинство“ въз основа на трудовия договор по чл.114
от КТ сключен с БРОКЕРС БГ ЕООД. Твърдението за представяне на неверни данни в
Приложение №9 не е обосновано с конкретни доводи защо не е вярно, че към
10.09.2021г лицето не е осигурено при този осигурител, извън факта, че е
следвало да се яви на работа на 11.09.2021г. Оспорва се да е обоснована
фактически и вината към причинената щета. Налице е противоречие между причините
за издаване на Разпореждането и тези, изложени в обжалваното решение на
Директор ТП НОИ Стара Загора. В заключение се поддържа, че Б. е била осигурена
за риск „Общо заболяване и майчинство“, данни посочени в Приложение №9 са
съответни на фактическата обстановка, БРОКЕРС БГ ЕООД не е подало не вярна
информация, не е налице вина, обуславяща приложение на състава на чл.110 ал.1
т.1 от КСО.
Поддържа се в открито съдебно заседание, че
данните, посочени в Приложение №9 и тези в РОЛ напълно съвпадат и последните не
са коригирани тоест налице е още една причина за довода неправилно приложение
на материалния закон. От съда се иска отмяна на решението и потвърденото с него
разпореждане, както и присъждане на разноските по делото.
Ответника Директор ТП НОИ Стара Загора,
чрез процесуалния си представител поддържа следното: Не се оспорва, че данните подадени в Приложение №9 са верни
спрямо фактите относно работните дни, но не е следвало да се подава това
Приложение и да се иска отпускане на обезщетение, тъй като видът на трудовия
договор не е основание за задължително осигуряване на лицето за риска „Общо
заболяване и майчинство“. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Решение № 1040-23-2/10.01.2023г на
Директор ТП НОИ Стара Загора е издадено от компетентния по чл.117 решаващ
орган, по подадена в срок жалба срещу разпореждане с правно основание чл.110
ал.3 от КСО, с което е наредено възстановяване на сумите, установени като
нанесена щета на ДОО, по силата на издаден Ревизионен акт за начет.
Разпореждането е издадено след задължителната процедура по предоставяне на
възможност за възражения против Ревизионния акт за начет и тяхното разглеждане.
Правните аргументи, изложени в Решението на Директор ТП на НОИ могат да бъдат
различни от тези, които са посочени в Анализа към РА за начет, но не могат да
подменят правното основание за неговото издаване. В оспореното Решение на
Директор ТП НОИ Стара Загора правното основание за издаденото Разпореждане за
възстановяване на сумите по РА за начет е същото – чл.110 ал.1 т.1 от КСО,
поради което твърдението за противоречие е неоснователно. Правните аргументи,
поради които се счита, че неправилно е удостоверен осигурителния стаж и чрез
това поведение е нанесена щета на ДОО като пряка и непосредствена причина, без
съществуване на която не би било изплатено обезщетение за този осигурителен
риск, могат да бъдат допълвани или променени в хода на задължителния контрол по
чл.117 от КСО и това е една от неговите цели.
Фактите относно сключен трудов договор,
валиден и действащ към 10.09.2021г между БРОКЕРС БГ ЕООД и Б., с правно основание чл.114 КТ,
четири работни дни за месец септември - 04.09., 11.09., 18.09. и 25.09.2021г за
по шест часа, от които отработен е
04.09.2021г, и за този ден е начислено трудово възнаграждение, съответно са
подадени данни в Приложение №9 въз основа на болничния лист за настъпила на
10.09.2021г временна неработоспособност поради риск „Общо заболяване и
майчинство“ не са спорни между страните. Данните за тях се съдържат и в
Регистъра на осигурените лица. Осигурителя е удостоверил в Приложение №9, че
към 10.09.2021г лицето е осигурено за риск „Общо заболяване и майчинство“ и по
този факт е спорът между страните. Установява се, че данните в РОЛ за месец
септември са 4 работни дни за датите 04.09.21, 11.09.21г, 18.09.21г и
25.09.2021г като последните три от тях са дни на отпуск поради временна
неработоспособност за посочения риск, поради издаден на 10.09.2021г болничен
лист. Същото съвпадение е налице и по отношение данните в РОЛ и Приложение №9
за месец октомври 2021г, като данните, посочени в Приложение №9 и оттам
отнесени в РОЛ съответстват на сключения трудово договор, ведомост за заплати,
на болничния лист и на картата за явяване/неявяване на работа, и трудовия
договор.
На
първия правен въпрос дали трудовия договор по чл.114 от КТ е основание за
задължително осигуряване по смисъла на чл.4 от КСО следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.4 ал.10 от КСО, която изрично изключва само трудовите
договори по чл.114а от КТ за еднодневна, сезонна работа, като не представляващи
основание за задължително осигуряване за „Общо заболяване и майчинство“.
Съгласно чл.4 ал.1 от КСО задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този
кодекс са: 1. Работниците и служителите, независимо от характера на работата, от
начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по
ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1 от КСО. Следователно този трудов договор по чл.114 от КТ е основание по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от КСО за задължително осигуряване
за „Общо заболяване и майчинство“.
Трудовото правоотношение възниква в
момента на постъпване на работа – чл. 63 ал.4 от КТ, и съществува докато бъде
прекратено. Трудовите догори за работа в
определени от месеца по чл.114 от КТ са подчинени на същия правен режим, а именно
началото на изпълнение на трудовото правоотношение се свързва с първия ден, в
който работника постъпва на работа, независимо от уговорката за престиране на труд само в определени дни от месеца. Работникът
с трудов договор по чл.114 от КТ не постъпва на работа във всеки един ден от
месеца, в който следва да престира работна сила. В унисон с това законодателно
разрешение относно момента, в който възниква трудовото правоотношение е и
разпоредбата на чл.10 от КСО за момента, в който възниква осигуряването - Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Следователно от момента на възникване на
трудовото правоотношение до момента на неговото прекратяване Съгласно чл.10
ал.2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които се не се зачитат за
осигурителен стаж, като по аргумент от чл.9 ал.1 т.1 предложение второ, когато
лицето е работило при непълно работно време – 6 часа дневно за по четири дни в
месеца, тогава осигурителния стаж се изчислява пропорционално на
законоустановеното работно време, но осигуряването не се прекъсва. Осигуряването
продължава и за дните, в които лицето не престира фактически труда си по този
трудов договор. Това обстоятелство – работа на непълно работно време има
значение за изчисляване продължителността на осигурителния стаж, който няма да
е равен с този на работа при пълно работно време, но не норма, според която
дните вън от работните са дни, които не се зачитат за осигурителен стаж. Според правната теза на ответника лицето е
следвало да бъде на работа в първия ден на настъпване на временната
неработоспособност, но да не престира труд поради това обстоятелство. Тази теза
е аргументирана с разбирането, че възниква ново основание за осигуряване за
всеки работен ден от месеца, а в неработните осигуряването се прекъсва по
правилото на чл.10 ал.2 от КСО, но тя не е подкрепена от съдържанието на
правните норми. След като съгласно чл. 4 ал.1 от КСО лицето е осигурено за
риска „Общо заболяване и майчинство“, постъпило е на работа в уговорените
срокове и има действащо трудово правоотношение, то за него се е сбъднало
основанието по чл.10 ал.1 от КСО и осигуряването е възникнало, като същото не
се прекъсва за дните, в които лицето фактически не следва да работи. Изчисляването на времето, което ще се зачита
за осигурителен стаж – пропорционално на законоустановеното работно време не
сочи на извод, че лицето е осигурено само за уговорените работни дни, а за
толкова часове, дни и месеци, колкото е съотношението между непълното работно
време и пълното законоустановено. В
подкрепа на изложеното за неправилно тълкуване и прилагане на закона от страна
на ответника е и разпоредбата на чл.31 ал.4 вр. с ал.2 от НПОПДОО. Лицето може
да се осигурява на повече от едно основание като паричните обезщетение се
изплащат поотделно и видно от пропорционалното изчисление, направено от органа,
сборът от изплатените обезщетения по двете осигурителни правоотношения равен на 100процента дължимия размер на
обезщетението – точно е приложена нормата на чл.31 от НПОПДОО, а тя е
предвидена за хипотези като настоящия казус. Впрочем липсва и при това правилно
предписание за промяна на декларираните данни в РОЛ, защото вярно е декларирано
от осигурителя обстоятелството, че лицето е осигурено към 10.09.2021г за този
осигурителен риск. Същото важи и за месец октомври 2021г до 07.2022г – целия
период на ревизията. Само за пълнота – отговорността по чл. 110 ал.1 от КСО е обективна,
безвиновна и изисква реални щети – вреди по бюджета
на ДОО, причинени поради неправилно удостоверяване на правно значими данни
тоест касае за отговорност за причинен вредоносен резултат от поведение,
несъобразено с правни разпоредби, довело пряко и непосредствено до неговото
настъпване. Няма никакво значение отношението на осигурителя към този резултат
– само той и причината за неговото сбъдване са основание за ангажиране на
отговорността. Ето защо вината няма да се обсъжда в настоящото решение.
Изложеното обуславя извод за основателност
на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съгласно
представения списък, тъй като минималния размер от 529лв без ДДС по чл.7 ал.2
т.2 от Наредбата не е превишен с претенцията за възнаграждение от 600лв с
ДДС.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№1040-23-2/10.01.2023г на Директора на ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с
него Разпореждане №РЖ-5-23-01241924/24.11.2022г на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт да заплати на „БРОКЕРС БГ“ЕООД ЕИК ********* сумата от
650лв /шестстотин и петдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: