М О Т
И В И към
Присъда № 5/22.01.2020 година, постановена по НОХД № 131/2017г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано против М.Н.Н., с двойно гражданство – българско и турско, по обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 25.06.2016 година, около 07.10 часа, по път І-7,
км.313, общ.Елхово, обл.Ямбол, управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Мерцедес", модел „Аксор", с турски peг. № ***, с прикачено
ремарке с турски peг. № ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № 0179,
след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК -
с Определение за одобряване на споразумение № 130/23.10.2014 г. по НОХД №
1024/2014 г. по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила от 23.10.2014г.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово, поддържа повдигнатото против подсъдимия М.Н.Н. обвинение по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, като излага доводите си, поради които счита, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
така вмененото му от РП-Елхово /преди структурната промяна, а към момента с оглед на териториално преструктуриране - РП-Ямбол-ТО-Елхово/ / престъпление.
Според представителя на обвинението инкриминираното деяние и авторството му, е
напълно доказано от събраните по делото доказателства. Поради тези си съображения прокурорът предлага подс.М.Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като излага
аргументи, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Целесъобразно
според представителя на обвинението е на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което с оглед разпоредбите на ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим, както и кумулативно предвиденото наказание
глоба в минимален размер от 500 лева. Предлага на основание чл.343г от НК на
подс.Н. да бъде наложено и наказание – лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години. Предвид обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на наказанието, наложено на подсъдимия с Определение за
одобряване на споразумение № 130/23.10.2014 г. по НОХД № 1024/2014 г. по описа
на РС-Хасково, влязло в законна сила от 23.10.2014г., представителят на
РП-Ямбол-ТО-Елхово визира, че е налице основанието на чл.68, ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на отложеното с цитирания съдебен акт, наказание в
размер на 3 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият М.Н.Н.
участва в производството лично и с упълномощен защитник от фазата на ДП –
адв.П.М. ***. В дадените от подсъдимия Н. в хода на съдебното следствие
обяснения, същият не се признава за виновен и категорично отрича да е извършил
вмененото му престъпление. Оспорва изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактология, като излагайки различна версия по случилото се,
категорично заявява, че не е консумирал на инкриминираната дата - 25.06.2016г.
алкохол. Твърди, че му е прилошало предвид на това, че приема лекарства, без да
уточнява заболяването от което страда и какви медикаменти приема. Поради това,
че се е почувствал зле подс.Н. сочи, че няма спомен как управляваният от него
тов.автомобил се е озовал отстрани на пътното платно, като в същото време
твърди, че е бил задрямал на волана. В обясненията си подсъдимият сочи, че не е
разбирал какво му се говори както от полицаите, които пристигнали на място,
така и впоследствие в полицията, тъй като всички му говорили на български език,
а той на турски език, като противоречиво Н. заявява, че не знае български език,
отричайки да може да чете и пише на бълг.език, макар и да изтъква, че е
напуснал България на 14 годишна възраст и от тогава живее в Турция, а
впоследствие в обясненията си непосредствено пред съда изтъква, че „знае малко
български език“. Твърди, че в полицията е поискал преводач, но такъв не му е
бил осигурен, само се е подписвал, без да знае под какво, а по отношение на
извършената му проверка за употреба на алкохол с техническо средство сочи, че
не помни да е бил подлаган на такава.
В хода на предоставеното
му право на лична защита и последна дума подс.Н. заявява, че не се признава за
виновен, отричайки да е извършвал вмененото му престъпно деяние.
Защитникът на
подсъдимия, адв.М. в пледоарията си по делото излага доводи, че от
събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен
начин, че подзащитният му е извършил както от обективна, така и от субективана страна вмененото му
престъпление по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК. Обосновавайки се с аргумент, че
субект на инкриминираното престъпление може да бъде само водач на МПС, се
възвеждат съображения, че събраните както в ДП доказателства, така и тези в
съдебното производство, не установяват по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – управление на процесния
товарен автомобил. В тази насока защитата сочи, че са налице показанията на
двамата непосредствени очевидци на случилото се – разпитаните по делото като
свидетели служители на ГПУ-Елхово – К.Д. и И.Р., които недвусмислено сочат, че
когато са пристигнали на място двигателят на тов.автомобил
е работил, но водачът е спял и е продължил да бъде в това състояние както към
момента на потеглянето на товарната композиция по неизяснена причина, която
според адв.М. не се
установи въз основа изслушаната авто-техническа експертиза, така и впоследствие
когато тов.автомобил се е обърнал настрани в канавката.
Предвид на това защитникът
възвежда извод, че подзащитният му в нито един от посочените моменти не
е извършвал действия по управление на процесното МПС, на чийто волан безспорно
се е намирал, тъй като според адв.М. по силата на естествените човешки физиологични закони, когато човек спи,
той не може да извършва каквито и да е волеви действия. На следващо място защитата
акцентира на факта, че макар и с двойно гражданство – българско и турско,
подсъдимият е с турски произход и макар и да знае „някакви български думи“, той
заяви, че не може да чете и пише на български език, което обстоятелство е изключително
съществено и е изисквало да му бъде назначен преводач, тъй като до неговото
съзнание в нито един момент според адв.М., не е достигнало обстоятелството за
какво точно престъпление му се повдига обвинение, какви са правата му като
обвиняем, съответно какви са протоколите и документите, които са съставени в
хода на ДП и които му се предоставят за подпис. Предвид на
това защитата навежда доводи, че процесуалните права на подс.Н. в хода на ДП са съществено
нарушени, тъй като е ограничена възможността му да разбере в какво е обвинен, правата
му като обвиняемо лице, съответно да упражни правото си да даде обяснение,
възражение и т.н. В хода на устните прения адв.М. акцентира и на констатираното
от него разминаване между изводите, направени в заключението на вещото лице,
изслушано в хода на съдебното следствие по назначената и изготвена в хода на ДП
авто-техническа експертиза и твърденията на очевидците на деянието –
свидетелите Р. и Д.. Сочи се, че авто-експерта категорично заявява, че към
момента на ПТП скоростта на автомобила е била 90 км./ч., а в същото време посочените
двама очевидци, които са били на местопроизшествието категорично установяват,
че тов.автомобил е потеглил от пълно положение на покой и се е обърнал в
канавката. Това разминаване е изцяло в полза на защитната теза на подсъдимия, макар
че адв.М. продължава да счита, че следва да бъде назначена повторна АТЕ, която
след като се запознае с материалите по делото и свидетелските показания на
служителите на ГПУ- Елхово, отново да разчете дигиталната разпечатка от
тахографа. Предвид на изложените си съображения адв.М. прави
няколко алтернативни искания – съдът да приеме, че са допуснати във фазата на ДП съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия
като съдебното производство бъде прекратено, а делото бъде върнато на
прокуратурата от фазата на ДП с указания да бъде назначен преводач на
подсъдимия, който да осъществи преводи на всички документи по ДП. В случай, че
съдът счете, че първото искане е незаконосъобразно и неоснователно, то се желае
производството по делото да бъде възобновено, за да бъде назначена нова АТЕ, която
да даде отговор коя от двете формирали се по делото тези е достоверната - тази на защитата ли, а именно, че от пълен
покой процесният тов.автомобил е потеглил и след няколко метра се е обърнал в
канавката или обвинителната теза - че по време на движението си с посочената от
АТЕ скорост с 90 км./ч., тов.автомобил е
навлязъл в канавката и се е обърнал, като и при двете тези според адв.М. не е
имало от страна на подсъдимия реализирано управление на процесното МПС.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази
закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на снетата по делото
самоличност се установи, че подсъдимият М.Н.Н.
е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с адрес в Р Турция - околия Черкезкьой,
с.К, обл.Текирдаг, ул.“И с“ № 1, с
двойно гражданство - българско и турско, с основно образование, разведен,
работил като шофьор в турска фирма „Евран транспорт“, към момента безработен, осъждан,
с ЕГН: **********.
През
втората половина на месец юни 2016г. подсъдимият, упражняващ трудова дейност
като професионален шофьор, е извършвал международен превоз на товари по маршрут
Р Германия – Р България – Р Турция с моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Аксор"
с турски peг. № ***, с прикачено
ремарке с турски peг. № ***, собственост на фирма „Евран транспорт“гр.А,
Република Турция.
В ранните сутрешни часове на 25.06.2016г.
подс.Н. заедно с други свои колеги, с които извършвали международен превоз на
товари в група, се отбили за полагаемата 45-минутна почивка на паркинга при бензиностанцията
на с.Окоп, където в заведението подсъдимият консумирал алкохол – водка и 2 бири
/а на проверяващите го автоконтрольори е заявил, че е изпил две ракии/.
Подсъдимият не изчакал колегите си, а тръгнал преди тях с управлявания от него
тов.автомобил в посока към ГКПП-Лесово. Движил се със скорост около 90 км.ч.
Разпитаните
по делото свидетели - И.С.Р. и К.Х.Д.,
всеки един от двамата изпълняващ функциите на „граничен полицай“ към ГПУ-Елхово
при РД „Гранична полиция" - Елхово, за времето от
20.30 часа на 24.06.2016г. до 08.30 часа на 25.06.2016г. били на смяна, назначени по график гранично-полицейски наряд - автопатрул.
Сутринта този гранично-полицейски автопатрул със служебния автомобил извършвал патрулна
дейност по път 1-7 в посока към
ГКПП-Лесово. Във времевият интервал между 06.30 часа – 07.00 часа св.Д. по
работната си станция получил сигнал, подаден от тел.112 чрез Началник смяната
на ГКПП-Лесово, че товарен автомобил, който се движил по път I-7
в посока към ГКПП-Лесово криволичил по пътя /движил се на зиг-заг/ и пречил на
движението. Св.Д., който управлявал служебният патрулен автомобил обърнал
МПС-то и заедно с колежката си – св.Р. тръгнали в обратна посока по път I-7.
Около 07.10
часа, при движение в дясната пътна лента с оглед посоката на движение на
полицейския граничен автомобил по път I-7, свидетелят Д. забелязал,
че товарната композиция, управлявана от подс.М.Н., се движи в насрещната лента към
ГКПП-Лесово бавно, в процес на спиране /“почти спираше“ – показания на св.Д.,
дадени в хода на съд.следствие на л.90 от делото/, като в участъка на км.313 /в близост до м.“Атанасова чешма“/ на
път I-7, общ.Елхово, обл.Ямбол, двамата гранични служители
– свидетелите Д. и Р. възприели процесното ППС в спряло положение, заемайки част от лентата на движение по
посока на движението му, с което е създавало пречки за движението на движещите
се в същата пътна лента МПС-та. Поради това св.Д. след като спрял управляваният
от него служебен автомобил встрани в насрещната лента /с оглед посоката на
движение на процесния тов.автомобил/, двамата с колежката си – св.Р., излезли
от патрулното МПС и възприели, че водачът на спрелия тов.автомобил с работещ
двигател, е с глава поставена над волана – „спял на кормилото“ според св.Д.. Свидетелят
се приближил до кабината на спрения тов.автомобил и почукал на дясната врата,
но поради това, че шофьорът не отреагирал, а продължавал да е в същото
положение, се опитал да отвори заключената врата. Св.Д. се върнал обратно при
служебния автомобил, за да го премести като междувременно се свързал с колегите
си от РУ-Елхово, а колежката му – св.Р. предприела действия по отцепване на
района. След това св.Д. отново се върнал при спрения тов.автомобил, който все
още бил с работещ двигател. В този момент тов.композиция потеглила, при което в
участъка при км.313 на път I-7 под ъгъл от 30 градуса
спрямо оста на пътя, напуснала платното
за движение, в дясно по посока на движението си, и след като изминала около 9
метра се ударила в дясната на платното отводнителна канавка. В резултат на
удара се е скъсал свързващият детайл на ремаркето с влекача, вследствие на което
същото се е обърнало надясно под ъгъл от 90 градуса спрямо надлъжната си ос. Влекачът
е останал на четирите си колела след откачането на ремаркето. По този начин
тов.композиция се позиционирала в състояние на покой, встрани на пътното
платно, в дясно по посоката си на движение към ГКПП-Лесово.
Пристигналите на място около 7.30 часа служители на РУ-Елхово
- св.К.К. и св.П.И. – и двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ-Елхово заварили
водачът на тов.автомобил в кабината зад волана. След като му се представили,
полицаите поискали документите на водача и на управляваното от него МПС. В хода
на извършената документална проверка въз основа на представените от водача
документи – българска лична карта, СУ на МПС и свидетелства за регистрация на
влекача и на ремаркето, издадени в Р Турция, свидетелите К. и И. установили, че
водач на проверяваното МПС е подсъдимият М.Н.Н., който комуникирал с
проверяващите го автоконтрольори на български език.
Поради това, че подсъдимият лъхал на алкохол и говорил
завалено, свидетелите К. и И. го поканили при полицейския автомобил за
извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство. След като
подс.Н. се съгласил доброволно, заявявайки, че е консумирал алкохол /две ракии/,
св.К. пристъпил към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо
средство - „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0179. Апаратът е отчел и фиксирал
наличие на алкохол в кръвта 1,75 на хиляда в издишвания от подс.Н. въздух. Св.К.
показал на подсъдимия и на двамата присъстващи гр.полицаи - Д. и Р., отчетената
с техническото средство стойност. Поради това на място - при служебният
полицейски автомобил, в присъствието на свидетелите Д. и Р. /свидетели по
установяване на нарушението и по съставяне на акта/ и на подс.М.Н.,
автоконтрольорът – св.П.И. след като снел обяснения от гр.полицаи, е съставил
против подс.Н. акт за установяване на административно нарушение № 337 от 25.06.2016
година /приложен на л.33 от ДП/, за това, че на 25.06.2016г. около 7.15 часа на
път I-7 км.313+100 посока от гр.Елхово към ГКПП-Лесово
управлява товарен автомобил марка
„Мерцедес", с турски peг. № ***, с прикачено
полуремарке с турски peг. № ***, под въздействието на алкохол, с концентрация на
алкохол 1,75 промила в издишания въздух, като пробата е установена с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с инв. № 0179 – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Съгласно изискванията на приложимата Наредба
№30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, на подсъдимия след като му е било
разяснено правото му на даване на кръвна проба, е бил издаден от св.П.И. талон № 0022066/25.06.2016г. за медицинско
изследване на кръвта /л. 34 от ДП/, който подс.Н. подписал и получил, но
категорично е заявил, че няма да се подложи на медицинско изследване. В
медицинският талон е отразено, че същият е бил връчен на М.Н. на 25.06.2016г. в 08.20 часа, като е посочено,
че същият следва да се яви в ФСМП-Елхово. Подс.Н. не се е явил в посоченото в
талона за медицинско изследване болнично заведение за медицинското
освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване, което се установява от
приложената на л.64 от ДП справка изх.№260/20.10.2016г. на ЦСМП-Ямбол.
От приложения по ДП, на л.36 и 37 списък от 02.06.2016г.,
представен от ГД“Национална полиция“ при МВР, е видно, че техническото средство
- „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0179, с което е бил изпробван подсъдимият за
алкохол, е проверено на 19.05.2016г. и е годно за срок от 6 месеца, т.е. до 19.11.2016г.
От
приложената по делото справка за
съдимост, с рег.№54
от 15.01.2020г., издадена от БС при РС-Елхово, се установи, че подсъдимият М.Н. ***, с ЕГН **********, е
осъждан преди инкриминираното деяние – с Определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателно производство №130/23.10.2014г.,
постановено по НОХД №1024/2014г. по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила
от 23.10.2014г.
, за извършено на 03.10.2014г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от изпълнение за изпитателен срок от 3 години,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца, като
на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил лишен
от възможността да упражнява това си право по административен ред, считано от
03.10.2014г. Видно от отразяването в справката за съдимост наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно от Н. на 02.08.2015г.
В хода на съдебното следствие по реда и при условията
на чл.282 от НПК е приобщено заключението на вещото лице Н.Х.Х., изготвено в
хода на ДП по допуснатата автотехническа експертиза, приложено на л.22 – 27 от
материалите по ДП, което съдът цени единствено в частта му, имаща отношение към
настоящото, вменено на подсъдимия Н. обвинение в извършване на престъпление по
чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, а именно за изясняване фактът на управление на
тов.автомобил, поведението на водача при управлението на процесния
тов.автомобил преди настъпване на ПТП /удара в отводнителната канавка на
пътното платно/, както и към момента на настъпването му; начинът на
позициониране на процесното МПС при настъпилото ПТП. По отношение на точната
величина на скоростта, с която се е движила процесната товарна композиция,
установена от експерта преди ПТП и в момента на ПТП, а именно - 90 км./ч.,
както и описаният механизъм на настъпване на ПТП, които бяха оспорени от
защитата при изслушването на заключението в хода на съдебното следствие, същите
не се възприеха от съда, тъй като от една страна тези обстоятелства са
несъотносими към настоящото обвинение, а от друга страна са несъответстващи на
личните възприятия на очевидците -
свидетелите Д. и Р., чрез чиито показания се установи, че преди
настъпване на ПТП е било реализирано от въпросната тов.композиция движение в
процес на спиране, а впоследствие потегляне, излизане на ППС от пътното платно
и удар на процесното МПС в страничната отводнителна канавка. Така описаният от
двамата очевидци механизъм на настъпилото ПТП, звучи по-логично и правдиво на
настъпилите вследствие на удара на тов.композиция щети по същата, които са били
предмет на неприобщената, но назначена в хода на ДП автооценъчна експертиза и на обективираното в приложените
на л.11-16 от ДП Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2016г. и
фотоалбум към него, позициониране на ППС.
Описаната фактическа обстановка се
възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни
доказателства – показанията на посочените от обвинението свидетели – К.Н.К., П.П.И., И.С.Р. и К.Х.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие и от обясненията на подсъдимия М.Н.Н., дадени в
качеството му на обвиняемо лице в хода на ДП пред разследващ орган, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1 т.3 от НПК, отчасти от
заключението на изслушаната и приобщена по реда на чл.282 от НПК автотехническа
експертиза, приложено на л.22-27 от ДП, от извършената по реда на чл.143 ал.4
вр.с ал.1 от НПК очна ставка между свидетелите Д. и Р. и от писмените доказателства,
приложени по ДП № 240/2016г.
по описа на РУ-Елхово и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК,
коментирани по-горе – Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2016г.
ведно с фотоалбум към него – приложени на л.11-16 от ДП, заверени ксерокопия на
- акт за
установяване на административно нарушение №337, серия Г бл.№677403 от 25.06.2016
година /приложен на л.33 от ДП/, талон за медицинско изследване № 0022066/25.06.2016г.
/л.34 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.35 от ДП/, справка и списък за
успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване анализатори на
алкохол в дъха – л.36 и 37 от ДП, копия от лични документи на подсъдимия – от
лична карта, от СУ на МПС, от СР на МПС, справка изх.№260/20.10.2016г.
на ЦСМП-Ямбол – л.64 от ДП, Заповед за задържане по ЗМВР – л.53 от ДП, справка
за регистрация на лице в ЦПР, Заповед за конвоиране от 25.06.2016г., Протокол
за обиск от 25.06.2016г., разписка за приети вещи и пари на задържано лице от
25.06.2016г., декларация от 26.06.2016г. – приложени на л.56-61 от ДП, от
изисканата от съда в хода на съдебното следствие справка за съдимост – л.169 от делото. Посочените писмени доказателства, приложени по ДП №240/2016г. по описа
на РУ-Елхово, както и
тези представени в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателствената
съвкупност по настоящото НОХД, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с гласните доказателствени средства по делото и неоспорени от страните, се кредитират от съда.
Съдът изцяло даде вяра
на показанията на разпитаните по делото свидетели - К.Н.К., П.П.И., И.С.Р. и К.Х.Д., които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по
какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Тази преценка се
позовава и на извършената по реда и при условията в хода на съдебното следствие
очна ставка между свидетелите К.Д. и И.Р.. И четиримата разпитани по делото свидетели
– полицейски служители, възпроизвеждат обстоятелства, възприети от
тях лично и непосредствено, същевременно липсват и
индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на
делото, поради което не са налице основания за критика на показанията им, като
достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект,
същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на
доказване, свързани с извършването на деянието, времето и мястото на
осъществяването му, неговият механизъм и предмета на същото,
както и авторството му. Очевидци на отричаното от
защитата управление на процесния товарен автомобил са свидетелите - К.Д. и И.Р.,
от чиито показания се установи, че след като са били сигнализирани за
неправилно движещо се МПС по път I-7 в посока от гр.Елхово към
ГКПП-Лесово, извършващо криволичещи по пътното платно движения, при движението
им със служебния полицейски автомобил в посока от ГКПП-Лесово към гр.Елхово, са
възприели на инкриминираната дата и време – на 25.06.2016г. около 07.10 часа по
път I-7, в
участъка на км. 313, общ.Елхово, обл.Ямбол, управление на процесния
тов.автомобил от страна на подсъдимия М.Н. в насрещната пътна лента, в момент
на спирането му в насрещната пътна лента и то в участък, където не е имало отбивка,
респ.уширение на пътното платно. Това именно неправилно спиране на тов.автомобил,
отговарящ на описанието на МПС-то, за което им е било разпоредено да извършат
проверка по подаден чрез тел.112 сигнал, е била и причината св.Д. и колежката
му - св.Р. да предприемат действия както по изясняване на причината за криволичещото
му движение и възприетото спиране на товарното МПС в процесния участък от пътя,
така и по обезопасяване на района. Тези двама свидетели са възприели пряко и
състоянието на водача – подс.Н. както към този момент /“спящ“ с глава на
кормилото/, така и впоследствие, когато тов.автомобил в следващия момент е
потеглил напред, напускайки пътното платно, в дясно по посоката си на движение
и се е ударил на около 9 метра в страничната отводнителна канавка, при което ремаркето
се е обърнало надясно под ъгъл от 90 градуса спрямо надлъжната си ос, а
влекачът е останал на четирите си колела. Въпросното позициониране на
процесното МПС, но вече с неработещ двигател, е било възприето и от пристигналия
на място автопатрул в състав от мл.автоконтрольори - свидетелите К. и И., които
са се озовали на местопроизшествието около 07.30 часа и са пристъпили към
извършване на проверка на документите на МПС-то и на водача, който заварили в
кабината на влекача, в „неспящо“ състояние, а впоследствие и на проверка за
алкохол с техническо средство, след като са възприели заваления говор на
български език на подс.Н. и лъхането на алкохол. Или именно тези възприятия на
посочените четирима свидетели, съпоставени едни с други и изложени в
хронологичен ред, формират по несъмнен начин извод, че подсъдимият към сочения
в обвинителния акт времеви период – около 07.10 часа на 25.06.2016г. като водач
на процесния тов.автомобил е осъществил управление - въпросното МПС е извършвало
движение по път I-7, в участъка на км. 313, общ.Елхово, обл.Ямбол, в
процес на спиране с посока на движение към ГКПП-Лесово, а впоследствие
потегляне с работещ двигател, излизане в дясно от пътното платно, изминаване на
разстояние от 9 метра и последвал удар в дясната странична отводнителна канавка.
Въпросните движения на тов.автомобил оборват защитната теза за липса на
управление от страна на водача, който е бил в „спящо“ състояние, което не му е
позволявало да извършва волеви действия.
За защитна теза се възприе и
твърдението на подсъдимия, дадено в изложените в хода на съдебното следствие
негови обяснения, че спрял тов.автомобил, за да си изпие лекарствата, след
което му е станало лошо и поради това не помни как се е озовал на
местопроизшествието. Това твърдение се явява изолирано и голословно, изложено
за първи път едва в хода на съдебното производство, като въпреки предоставената
му от съда възможност за ангажиране на медицинска документация, установяваща
здравословен проблем към датата на деянието, изискващ прием на лекарства,
такива писмени източници на бяха представени от подсъдимия. В същото време
прави впечатление непоследователното и нелогично издържано процесуално
поведение на подсъдимия, който във фазата на ДП с участието на назначен му служебен
защитник в лицето на адв.Д от ЯАК, първоначално признава вината си, заявявайки консумирането
на конкретно посочен по вид и количество алкохол, а впоследствие при
прецизиране на обвинението му, с участието на упълномощения от него договорен защитник в лицето на адв.М.
от ЯАК отрича да е виновен, като едва във фазата на съдебното производство за
първи път изтъква прием на лекарства поради неназован здравословен проблем и
влошаване на здравословното му състояние до степен на липса на спомен за начина,
по който се е озовал на местопроизшествието и извършените впоследствие с него,
на място проверки и действия от страна на контролните органи. Съмнение в така
изложената защитна версия на подсъдимия Н. навява както липсата на такова
оплакване пред проверяващите го на местопроизшествието контролни органи, така и
впоследствие, когато с подписа си М.Н. е удостоверил нежеланието си, да му бъде
извършен медицински преглед с Декларация от 26.06.2016г. при освобождаването му
от помещението за задържането му по ЗМВР, приложена на л.61 от ДП. Разколебаване
в достоверността на поддържаната от защитата версия, навява и възведеното от
свидетелите Д. и Р. в показанията им, поведение на подсъдимия, предшестващо
извършването на проверката за алкохол с техническо средство, с оглед на което
същият се е опитвал да я възпрепятства, като е убеждавал както граничните
полицаи, така и е молил проверяващите го автоконтрольори - св.К. и св.И., да не
му бъде съставян акт, тъй като имал наложено с присъда предходно условно
наказание лишаване от свобода, признавайки че е употребил алкохол на заведение
при бензиностанцията при с.Окоп, поради сериозни семейни проблеми.
За изолирана като непочиваща на
установената фактология по случилото се и напълно в естеството на защитна
версия, се възприе тезата на подсъдимия, заявена в обясненията му, дадени в
хода на съдебното следствие и поддържана от защитника му в хода на устните
прения, че Н. е говорил на турски език с граничните полицаи на
местопроизшествието, както и това, че „не разбира български…“ и „не помни какъв
разговор“ са водили на самото местопроизшествие. И четиримата разпитани по
делото свидетели – Д., Р., К. и И. са категорични в показанията си, че не знаят
и не владеят турски език. Комуникирали са с подсъдимия на местопроизшествието
на български език, като самият Н. според свидетелите е говорил на разбираем
български език. Нито един от полицаите не е възприел М.Н. да не е разбирал
какво му се говори на български език и то след като контролните органи са
установили въз основа на представената им валидна българска лична карта, че
същият е с постоянен адрес *** и с българско гражданство. И четиримата разпитани по делото свидетели –
полицейски служители отричат да са възприели изявление на подсъдимия, че не
разбира български език, както и отправено от негова страна искане за ползване
на преводач. Напротив всеки един от четиримата свидетели поотделно в
показанията си преразказа по идентичен начин изложената на български език от
водача на процесния тов.автомобил причина, поради която е консумирал алкохол,
както и споделеното, че има присъда, с която му е наложено условно наказание
лишаване от свобода. За осъществената единствено на български език комуникация
на местопроизшествието свидетелстват в показанията си св.К. и св.И., които
сочат, че и повиканите от подсъдимия чрез тел.обаждане и озовали се впоследствие
на място колеги на подс.Н., между които бил и отговорникът на групата,
извършваща международни превози с тов.автомобили към Р Турция, са говорили на
български език.
Съдът при преценката и анализа на противоречивите обяснения
на подсъдимия М.Н., изхождайки от това, че същите са както доказателствено
средство, така и негово основно средство за защита, което той упражнява по свое
усмотрение, даде вяра на тези, изложени в качеството му на обвиняемо лице в
хода на ДП пред разследващ орган в присъствието на назначеният му служебен
защитник в лицето на адв.Д от ЯАК, приобщени към доказателствената съвкупност
по делото чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1 т.3 от НПК, тъй като именно тези кореспондират с
гласните и писмени доказателства, обсъдени по-горе, въз основа на които се
възприе изложената фактология по случилото се на инкриминираната дата, време и
място. Както бе посочено, защитната позиция на подсъдимия, изложена в хода на
съдебното следствие, се базира на оспорване на обективната и субективната
съставомерност на деянието, отричайки да е управлявал на инкриминираната дата,
време и място процесният тов.автомобил, твърдейки, че му е станало лошо до
степен, че няма спомен за случилото се. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият
има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят
го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
от съда непосредствено. В настоящия случай съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, в частта, относно
обстоятелствата, че същият не е управлявал автомобила, тъй като противоречат на
заявеното от свидетелите – очевидци – Д. и Р. досежно неговите действия и
поведение като водач на МПС. В подкрепа на вътрешното си убеждение, че така заявеното
от подсъдимия, е негова защитна теория, съдът в настоящия си състав изходи от
обстоятелството, че изложената от него фактология не кореспондира с нито една
от тези, възведени от разпитаните по делото свидетели, възприели
местопроизшествието и същата се явява изолирана и нелогична. В подкрепа на
възприетото от очевидците Д. и Р. движение по път 1-7 км.313 на процесния тов.автомобил,
управляван от подс.Н. по спиране, впоследствие потегляне и удар след 9 метра в
страничната отводнителна канавка, е заявеното по недвусмислен начин от свидетелите
К. и И., че подсъдимият не е отричал да е управлявал тов.автомобил, като в
потвърждението на това им посочил откъде и преди колко време е тръгнал и какъв
алкохол е консумирал преди да потегли от бензиностанцията на с.Окоп. С оглед на
това съдът прие за недостоверна тезата на защитата, че подс.М.Н. „спейки“ с
глава на волана, не е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес", модел
„Аксор" с турски peг. № ***, с прикачено ремарке с турски peг. № ***, на
инкриминираната дата, време и място след употреба на алкохол, като счете, че
същата е вид защитна реакция и се дължи на стремежа на подсъдимия да оневини собственото
си виновно поведение и да избегне налагане на наказание, съзнавайки, че с оглед
на предходното му осъждане го грози затвор.
От така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От обективна
и субективна страна М.Н.Н., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с адрес в Р
Турция - околия
Черкезкьой, с.К, обл.Текирдаг, ул.“И с“ № 1, с двойно гражданство - българско и турско,
с основно образование, разведен, работил като шофьор в турска фирма „Евран
транспорт“ към момента безработен, осъждан, с ЕГН: **********, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2016 г. около 07.10 часа, по път I-7, км. 313,
общ.Елхово, обл.Ямбол, управлявал моторно превозно средство товарен
автомобил марка „Мерцедес", модел „Аксор" с турски peг. № ***, с прикачено
ремарке с турски peг. № ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, установено по
надлежния ред - с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0179, след
като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - с
Определение за одобряване на споразумение № 130/23.10.2014 г. по НОХД №
1024/2014 г. по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила от 23.10.2014 г.
От обективна страна елементите на състава са налице, както следва: Съгласно чл.303 ал.2 от НПК съдът
признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Посредством разпоредбата на
чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които
следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите, предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да
не почиват на предположения. В този контекст, в хода на проведеното съдебно
следствие, съдът отчете наличие на две абсолютно противоположни версии относно
извършеното престъпление, вменено на подсъдимия М.Н. - от една страна това е
тезата на обвинението, която съдът възприе за доказана, тъй като по делото са
налице както преки, така и косвени доказателствени източници, които в своята
съвкупност водят на несъмнен извод за авторството на инкриминираното деяние в
лицето на подсъдимия и въз основа на която настоящият съдебен състав възприе
гореописаната фактология, установяваща както местопрестъплението, така и
начинът и механизмът на извършване на престъпното деяние, осъществяващо
признаците на престъплението по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК. От друга страна е
версията на подсъдимия Н., който отрича да е управлявал на инкриминираната
дата, време и място процесния тов.автомобил и то след употреба на алкохол. Тази
версия съдът възприе за оборена на базата на проведеното от обвинението
доказване на извършеното престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия. Обвинението,
за което подсъдимият М.Н. бе признат за виновен, се доказа от възприетите за
обективни, последователни, недвусмислени, логични и детайлно изложени показания
на свидетелите Д., Р., К. и И., които са четиримата полицейски служители
/първите двама служители на ГПУ-Елхово, а последните двама на РУ-Елхово/,
възприели пряко и непосредствено местопроизшествието, позиционирането на
тов.автомобил и състоянието и поведението на подс.М.Н., предшестващо и
съпътстващо проверката за употреба на алкохол с техническо средство, извършена
на място. Първите двама от посочените четирима свидетели - св.К.Д. и св.И.Р., са
очевидци на осъщественото около 07.10 часа на инкриминираната дата и място
управление на тов.композиция от М.Н.Н., като същите напълно логично,
последователно и обективно възведоха възприетото от тях движение на процесното
МПС в процес на спиране, описвайки го детайлно. Другите двама свидетели - св.К.
и св.И. са възприели впоследствие позиционираното в отводнителната канавка в
дясно от плътното платно с оглед посоката му на движение към ГКПП-Лесово
процесно МПС, като тези двама свидетели – автоконтрольори са се озовали на
местопроизшествието около 07.30 часа, т.е. в момент, в който ПТП с процесния
тов.автомобил е настъпило, като самото МПС е било с неработещ двигател. Тези
двама свидетели фактически са се отзовали на поисканото от гр.полицаи чрез ОД
съдействие и са извършили на 25.06.2016г. около 08.00 – 08.20 часа на
местопроизшествието, проверка на подс.Н. за наличие на алкохол в издишвания от него
въздух с техническо средство, констатирали със същото наличие на алкохол от 1,75
на хиляда, съставили на място АУАН №337, серия Г бл.№677403 от 25.06.2016 година и издали талон за изследване № 0022066/25.06.2016г.,
които документи след разясняването им от свидетеля И. са били връчени на
подсъдимия, което е удостоверено с подписа му. Същият е отказал извършването на
медицинско изследване и не се е явил на посоченото в издадения му талон лечебно
заведение – ФСМП-Елхово за даване на кръвна проба за медицинско изследване за
употреба на алкохол, което се установява от справка изх.№260/20.10.2016г. на
ЦСМП-Ямбол. Показанията на посочените свидетели кореспондират както помежду си,
така и с писмените източници, приобщени по предвидения процесуален ред към
доказателствената съвкупност, както бе
посочено и обсъдено по-горе в изложената фактология. Освен това не са налице по
делото данни свидетелите Д., Р., К. и И., да са действали пристрастно
въпросната сутрин и да са имали какъвто и да е мотив да набедят подс.М.Н. в
престъпление, което той не е извършвал. Не са налице и индиции същите по време
на изпълнение на служебните си задължения да са действали недобросъвестно, а
още повече да са превишили правата си, приписвайки на подсъдимия действия и
поведение, които М.Н. не е реализирал. Съдът даде вяра именно на показанията на
разпитаните по делото четирима свидетели - Д., Р., К. и И., тъй като същите
детайлно и в хронологична последователност възвеждат фактологията по случилото
се на 25.06.2016г. за времето от около 07.10 часа до около 08.30 – 09.00 часа,
като възпроизведеното от тях е пряко относимо към времето, мястото и
изпълнителното деяние и по недвусмислен начин очертава обективните признаци на
вмененото на подс.М.Н. престъпление. Нещо повече показанията на тези именно четирима свидетели
са и във взаимна връзка и зависимост с останалите, приобщени доказателства и
доказателствени средства, посочени в изложената по-горе фактическа обстановка,
като всички в съвкупност изясняват механизма на извършеното и очертават по
недвусмислен начин обективните елементи от състава на вмененото на подсъдимия
престъпление. В същото време показанията именно на тези четирима свидетели, имащи
преки възприятия за случилото се на инкриминираната дата, време и място в
различни етапи по установяване на деянието, са относими и към изясняване
достоверността на защитната версия на подсъдимия. С показанията на св.Д. и св.Р.
се възвежда съмнение в отричаното от подсъдимия в обясненията му, дадени в хода
на съдебното следствие управление на процесното МПС, а с показанията на тези двама
свидетели и на другите двама – автоконтрольорите - К. и И. се оборва по
недвусмислен начин защитната позиция на М.Н., че същият няма спомен за
случилото се поради влошаване на здравословното му състояние и за осъществената
с полицаите комуникация от страна на подсъдимия единствено на турски език,
както и че не му е осигурен преводач, въпреки че изрично е поискал такъв.
Установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се извършва посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В настоящия случай това е сторено по реда на приложимата към
датата на деянието Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС /отм.с ДВ.
бр.61 от 28.07.2017г./, посредством техническо средство – „Алкотест Дрегер
7510“ с инв. № 0179. Предвид установената с техническото средство концентрация
на алкохол– 1.75 промила, на водача е съставен АУАН №337, серия Г бл.№677403 от
25.06.2016 година и е издаден талон за изследване № 0022066/25.06.2016г. В АУАН, в съответствие с
изискванията на чл.3 ал.1 от Наредбата, са вписани часа и начина на извършване
на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство, обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол. Показанията на техническото средство са вписани и в талона за изследване. В талона за изследване са вписани
изискуемите се по чл.3, ал.3 от Наредбата данни. Талонът е подписан и получен
от подсъдимия, след като се установи, че процедурата по медицинското изследване
му е била разяснена от актосъставителя – св.П.И., издал талона за медицинско
изследване, като още при получаването на талона според показанията на
свидетелите – автоконтрольори – св.И. и св.К., подс.Н. е заявил, че няма да се
яви в посоченото в талона лечебно заведение за даване на кръвна проба.
Неявяването на подсъдимия във ФСМП-Елхово е удостоверено с приложената по ДП справка изх.№260/20.10.2016г.
на ЦСМП-Ямбол, като в този
случай, съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредбата, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство - „Алкотест
Дрегер 7510“ с инв. № 0179, а именно 1,75 на хиляда.
За да е осъществен
състава на вмененото на подс.Н. престъпление по чл.343б, ал.2 вр.с ал.1 от НК, е необходимо деецът да управлява МПС със
съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС със съдържание на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. По делото видно от приложената справка за
съдимост се установи, че подсъдимият М.Н. е бил осъждан именно за такова деяние
- с Определение
за одобряване на споразумение № 130/23.10.2014 г. по НОХД № 1024/2014 г. по
описа на РС-Хасково, влязло в законна сила от 23.10.2014 г., е осъден за извършено на
03.10.2014г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок
от 3 /три/ месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от изпълнение
за изпитателен срок от 3 години, както и на лишаване от право да управлява МПС
за срок от 10 /десет/ месеца.
Съдът прие, че подсъдимият М.Н.Н., е извършил престъпното деяние при
пряк умисъл като форма
на вината, по смисъла на
чл.11 ал. 2 от НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. На
първо място следва да се посочи, че престъплението по чл.
343б, ал. 2 вр.с
ал.1 от
НК е формално, поради което за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, който да е обхванат от умисъла на
дееца. Достатъчно е последният да е формирал съзнание относно
всички елементи от състава на престъплението и за обективните свойства на
деянието, т.е. по какъв начин деянието въздейства върху действителността и я
изменя. От събраните доказателствени материали по
категоричен начин се установи, че подсъдимият М.Н.Н. е управлявал процесното МПС – товарен автомобил
марка „Мерцедес", модел „Аксор" с турски peг. № ***, с прикачено
ремарке с турски peг. № ***, на инкриминираната
дата и време –
на 25.06.2016г.
около 07.10 часа, като този факт е бил отразен в неговото съзнание.
Съзнавал е и че е пристъпил към управление на МПС след като е бил употребил алкохол в заведение на бензиностанцията в
с.Окоп, както се установи въз основа на обясненията на самия подсъдим, дадени в
хода на досъдебното производство пред разследващия орган в присъствието на
сл.защитник, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1 т.3 от НПК, които
кореспондират в тази насока с показанията на разпитаните по делото четирима
свидетели – Д., Р., К. и И., които по недвусмислен и идентичен начин излагат
споделеното им от подсъдимия Н., че е консумирал алкохол поради сериозни
семейни проблеми. Подсъдимият е имал познание за обективните елементи от състава на своето деяние като се има
предвид и факта, че е водач на МПС и че упражнява професионално тази дейност
като шофьор, извършващ международни превози, както и с оглед на предходното си
осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Следователно
всички елементи от състава на престъплението са били отразени в съзнанието на
подсъдимия, но въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
деянието е извършено виновно от подсъдимия и възприе за защитна и несъотносима версията възведена от
защитника на подс.Н. в хода на устните прения, че в случая не е налице
съзнателно управление на тов.автомобил, тъй като въз основа на показанията на
очевидците – свидетелите К.Д. и И.Р., се установи, че М.Н. е бил в спящо
състояние както непосредствено преди ПТП, така и към момента на настъпването му
и впоследствие. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б ал.2 вр.с
ал.1 от НК се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол. В тази
връзка от показанията на свидетелите – очевидци - Д. и Р. се установи, че
процесният тов. автомобил е бил в движение, а водач е бил подсъдимият Н..
Следователно доказано по делото е, че подсъдимият с фактическите си действия по
привеждане на автомобила в движение, боравене с уредите му и придвижване с него
по пътното платно е осъществил от обективна страна управление на моторно превозно
средство по смисъла на закона. Това Н. е сторил след употреба на алкохол в заведение на бензиностанция при с.Окоп.
Предвид
изложеното, съдът прие, че
подсъдимият М.Н.Н., с
двойно гражданство - българско и турско, е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, поради което го призна за виновен с
присъдата си.
Причините за извършването на деянието, съдът намира в ниската правна
култура на дееца, в незачитането и в нежеланието му да спазва правилата за
безопасност на движението по пътищата.
За извършеното от подс.М.Н. престъпно
деяние Наказателният закон предвижда кумулативно наказание - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1 500 лева.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.М.Н. за вмененото му престъпление
по чл.343б ал.2 вр.с ал.1 от НК, в извършване на което бе признат за виновен,
съдът установи като отегчаващи отговорността обстоятелства съдебното му минало -
същият е осъждан за престъпление от общ характер, като настоящото му деяние се
явява извършено в изпитателния срок именно на това осъждане, което го
характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, както и факта,
че същият работи и упражнява трудова дейност именно като водач на МПС. Това
сочи на висока обществена опасност на подсъдимия, липса на респект както към
законите в страната, така и към правилата за безопасност на движението по
пътищата. Като отегчаващи обстоятелства се взеха предвид отчетената стойност на
алкохол в издишвания от подсъдимия Н. въздух, която е значително над
възведената като обективен критерий в инкриминирания престъпен състав от 0.5 на
хиляда и с оглед на това обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид на това, че се застрашава сигурността на останалите участници в
движението по пътищата, особено като се има предвид, че подсъдимият работи като
международен шофьор, както и непроявената от него критичност към осъщественото.
Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизма на извършването му, процесуалното поведение на
подсъдимия и липсата на проявена критичност към осъщественото. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете липсата на данни за извършени други нарушения на
правилата за безопасност на движението по пътищата и фактът, че същият е
трудово ангажиран.
Посочените смекчаващи обстоятелства не биха
могли обаче да бъдат определени както като многобройни, така и като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, както и с оглед изпълнение на целите на
наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита
дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия М.Н. предвиденото кумулативно наказание – лишаване от свобода и глоба, по чл.343б ал.2
вр.с ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвидените в закона
минимални размери, а именно: - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът не намери основания за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че подс.М.Н.Н. към датата
на извършване на деянието е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, като настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок
на предходното му осъждане. Поради това настоящият съдебен състав постанови
наложеното на подс. М.Н.Н. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно, като определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване, на основание чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Анализирайки поведението на подс.М.Н.Н. досежно инкриминирания случай,
като водач на МПС, управляващ след употреба на алкохол и несъобразяване с правилата
за безопасност на движението по пътищата, досежно предвиденото в разпоредбата
на чл.343г вр.с чл.37
т.7 от НК наказание лишаване от право на управление на МПС, съдът счете, че в
конкретния случай следва М.Н.Н. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.
Тъй като престъплението, за което подсъдимият
М.Н.Н. бе признат за виновен с настоящата присъда, се явява извършено в
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено с Определение за одобряване на споразумение за прекратяване
на наказателно производство №130/23.10.2014г., постановено по НОХД №1024/2014г.
по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила от 23.10.2014г., на основание чл.68 ал.1 от НК
настоящият съдебен състав с акта си приведе в изпълнение отложеното с цитираното Определение наказание
от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
като постанови същото да бъде
изтърпяно от подсъдимия М.Н.Н. при първоначален „общ“ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, ОТДЕЛНО от наложеното му с настоящата присъда наказание.
Съдът
счете, че така определените на подсъдимия М.Н.Н. наказания съответстват на
тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца и са
справедлив отговор за извършеното от него престъпление, като прие, че с така наложените наказания биха
се постигнали целите на генералната и специалната первенция, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и същите .
Съдът не възприе доводите на защитата на подсъдимия Н.,
изразени в хода на устните прения за
допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
Н., изразяващи се в невъзможността му да разбере в какво е обвинен и да упражни
правото си да даде обяснения, поради неназначаването на преводач. По същото
това идентично възражение на защитата съдът в настоящия си състав се е
произнесъл в хода на провелото се на 26.02.2018г. разпоредително заседание по
реда и при условията на чл.248 ал.1 т.3 и ал.5 от НПК като по изложени доводи и
аргументи, е оставил без уважение възражението на подсъдимия М.Н., направено
чрез защитника му – адв.М., че с извършените действия на ДП без да участва
назначен на обвиняемия преводач не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия в хипотезата на чл.249,
ал.4, т.1 от НПК, като е счел, че не са налице основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл.248
ал.1 т.3 от НПК, в каквато насока е било направеното искане на подсъдимия,
заявено чрез защитника му – адв.М.. Така постановеното по чл.248 ал.1 т.3 от НПК Определение въпреки направеното от съдебния състав разяснение не е било
атакувано пред въззивната инстанция. Поради тези си съображения съдът намери,
че не са налице основания да преразглежда възражение по което вече се е
произнесъл, независимо, че в хода на съдебното производство настоящият съдебен
състав по изрично искане на защитата допусна назначаването на преводач на
подсъдимия от български на турски език и обратно, приемайки, че подс.Н., който
е с двойно гражданство и със заявена от него при снемане на самоличността му
основна степен на завършено образование /предполагаща владеене писмено и
говоримо на родния български език/, не владее в достатъчна степен български
език. Това обстоятелство не се възприе за налагащо и обосноваващо съдът да
промени позицията си по разгледаното на предходен етап в съдебния процес
възражение на защитата за допуснато в досъдебната фаза отстранимо съществено
процесуално нарушение поради неназначаване на преводач на обв.М.Н., което да е
основание за възобновяване на съдебното следствие и за прекратяване на
съдебното производство и връщане на настоящото НОХД №131/2017г. по описа на ЕРС
на РП-Ямбол-ТО-Елхово.
Разноски: При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът с присъдата си осъди подсъдимият М.Н.Н., да заплати направените по делото разноски:
- в
полза на Републиканския бюджет направените в досъдебното производство
разноски в размер на 310.00 лева, представляващи възнаграждение за
изготвените автотехническа и оценителна експертизи, платими по сметка на ОД на МВР-Ямбол, в полза на бюджета на съдебната
власт направените в съдебното производство разноски в размер на 60.63 лева, включващи заплатени от бюджета на съда – пътни разноски в общ
размер на 40.63 лв. за явяване на свидетел и 20.00 лева – възнаграждение за
изслушаното в съдебно заседание, провело се на 21.01.2020г. заключение на
в.лице Н.Х. по назначената в хода на ДП автотехническа експертиза, както и държавна
такса в размер на по 5.00 /пет/ лева
при служебно издаване на изпълнителни листи, платими по сметка на РС-Елхово.
По делото са направени във фазата
на съдебното производство разноски за преводач в размер на 52.00 лева, за които съдът постанови на основание чл.189,
ал.2 от НПК ДА ОСТАНАТ
за сметка на РС-Елхово.
Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
Председател
на състав:
/М. Кирова/