№ 561
гр. ***, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430107475 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „**** с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.***, представлявано от *** против В. П. Б. с ЕГН
********** от гр.***п.3 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за сумата 1174,77 лева – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2018г – април 2019г., сумата от 210,42 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 20.07.2021г., сумата от 21,78 лева главница за
дялово разпределение и сумата от 6,01 лева лихва, както и законната лихва
върху главницата. Претендира и законна лихва и разноски. Ищецът твърди, че
по подаденото заявление била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че на
28.10.2021г., съдията докладчик по делото му указал, че по повод подадено от
длъжника възражение, може да предяви иск относно вземането си. В срок е
подал настоящата искова молба за образуване на исково производство.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на §190 от ДР на ЗЕ. Твърди, че съгласно §1 т.2а „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия е физическо лице
собственик или ползвател на имота, което ползва електрическата или
топлинна енергия. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ, продажбата на
1
топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т*** на клиенти за битови нужди, които се изготвят от „*** и се
одобряват от КЕВР. Същите влизат в сила един месец след публикацията
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди, че тъй като
ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ, спрямо него са влезли
в сила Общите условия. Твърди, че в Общите условия е регламентиран редът
и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответника за заплащане
на дължимите суми, посочен в ежемесечните фактури е 45 дневен от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите
Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че
с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума и на основание чл.86 ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите
суми. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния
период, която не е платил. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ***. На основание чл.139 ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим
на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на
договор с лице, вписано в публичен регистър по чл.139 а ЗЕ. В случая ЕС е
сключила договор с фирмата за дялово разпределение в изпълнение на
разпоредбата на чл.138б ЗЕ. Съгласно чл.155 ал.1 т.2 сумите за ТЕ за
процесния имот са начисляване от *** по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон за изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от
Наредба №2 / 08.05.2004г.. Ищецът твърди, че за имота на ответника са
издадени изравнителни сметки, които са приложени към исковата молба и
установяват, че сумите за топлинна енергия за начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталиране на отоплителните
тела в имота. Съгласно ОУ за продажба на ТЕ , в случай, че резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи сумата от 1174,77 лева – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2018г – април 2019г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 до
окончателното изплащане, сумата от 210,42 лева мораторна лихва за периода
2
от 15.09.2019г. до 20.07.2021г., сумата от 21,78 лева главница за дялово
разпределение ведно със законната лихва от 30.07.2021 до окончателното
изплащане, и сумата от 6,01 лева лихва, както и законната лихва върху
главницата. Претендира и законна лихва и разноски. В съдебно заседание
ищецът не се представлява. Представя писмено молба по същество на спора.
Ответникът представя писмен отговор в едномесечния срок, в който
оспорва претенциите. Представя доказателства, че е направила отказ от
наследство, а при придобиване на имота от своя баща, той е запазил правото
си на ползване върху имота. Навежда доводи, че исковата молба е нередовна
и следва да бъде оставена без движение. В съдебно заседание води свидетел.
Третото лице *** не е взело становище. Представя молба с писмени
доказателства
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.№ 6204/ 2021г. по описа на
***ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледана по същество,
исковата молба е неоснователна.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на *** на нотариус
при нотариалната служба към *** е видно, че *** и *** са дарили на
ответницатаВ.П. *** следния недвижим имот: апартамент № 134, находящ се
в гр.***ъс застроена площ от 40,71 кв.м., състоящ се от стая, кухня и
сервизно помещение, заедно с принадлежащите към него маза № 47 и таван
№ 35, като *** е запазил пожизнено правото на ползване на дарения имот. В
съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на
топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение, съдържащо
се в нормата на вече отменения § 1 т.42 ДР на Закона за енергетиката, може
да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което
3
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. съгласно §1 т.2а „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.. В същата насока е и разпоредбата на чл.1 т.1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на
потребители в град ***, според която: „битов клиент“ е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди“.
Тези разпоредби водят до извод, че собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три
елемента от правото на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В хипотезата обаче, когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните
към топлопреносното предприятие задължения, т. е. отговорността на
собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна- първият ще
отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва
ползвател (по силата на вещно или облигационно правоотношение).
Такова разрешение е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на
собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, поради
което именно ползвателят притежава качеството „потребител на топлинна
енергия” и дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на
доставената в имота топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗС,
ползвателят заплаща разноските, свързани с ползването на вещта, в това
число и консумативните разходи за потребена топлинна енергия. В този
смисъл е и съдебната практика – Решение 35/21.02.2014г. на ВКС на РБ по гр.
дело № 3184/2013г. по описа на същия съд, III г.о, съгласно което
„потребител на топлинна енергия е лицето,което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата
на вещно или облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
4
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.“
При това положение следва правния извод, че ответницата няма качеството на
ползвател на топлинна енергия за битови нужди, поради което и искът с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, поради липса на пасивна материално-правно
легитимация. Допълнително съображение в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че видно от представените от третото лице ***я документи,
касаещи разпределението на топлинна енергия в процесния топлоснабден
имот – лист 77, като титуляр на партидата за аб. № 238898 фигурира бащата
на ответницата, с оглед на което съдът приема, че последната не е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск по чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК.
По делото е представен отказ от наследство, който е *** по молба с Вх.
№2010662/24.04.2019г., с който В. П. Б. с ЕГН ********** се отказва от
наследството на починалия си баща *** с ЕГН ***, починал на 22.04.2019г.,
като отказът е вписан под № 671/25.04.2019г. Видно е, че молбата
ответницата е подала в *** С оглед представения по делото отказ,
предявеният иск се явява неоснователен срещу ответницата и в качеството и
на наследник на своя баща, който е бил ползвател на топлинна енергия.
С оглед изложеното, предявената искова молба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 360 лв.
По тези съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „*** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, чрез
пълномощник *** против В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** иск
с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК за признаване за установено
вземането на ищеца сумата от 1174,77 лв. за главница за периода 05.2018г. -
5
04.2019г. и лихва върху главницата в размер на 210,42 лв. за периода
15.09.2019г. до 20.07.2021г., сумата от 21,78 лв. за главница за дялово
разпределение, за периода 06.2018г. - 04.2019г. и лихва в размер на 6,01 лв. за
периода 31.07.2018г. до 20.07.2021г. и законната лихва върху главницата от
30.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата 28,26 лв. за
деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез пълномощник *** да заплати на В. П. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ***, направените деловодни разноски в размер
на 360 лв.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „
***
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
ДВУСЕДМИЧЕН срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6