Решение по дело №975/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 451
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20213530100975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Търговище, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание
на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530100975 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД;
както и предявени в евентуалност осъдителни искове с пр. основание чл. 79,ал.1 вр. чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19,
представлявана от Ю.Г. и Д.М.-изп. директори, чрез пълномощник юрисконсулт К. К. Н.,
твърди в исковата си молба, че с ответника СТ. Д. ЕНЧ. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.*************************************** е сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 06.07.2007г., по силата на който на
ответника е отпусната сума в размер на 500лв. със срок от 12месеца и възможност за
револвиране.Твърди още, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора,
поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила
уведомление за предсрочната изискуемост до ответника, връчено чрез нотариус по реда на
чл. 47 от ГПК, считано от 10.07.2019г., но и до момента са останали неизплатени суми, а
именно: главница в размер на 226,01лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2019год., до окончателното изплащане на задължението и такси в размер
на 251,23лв., договорна лихва в размер на 95,23лв. за периода от 10.03.2017г. до 10.07.2019г.
и обезщетение за забава в размер на 2,20лв. за периода от 11.07.2019г. до 14.08.2019г., за
които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 763/16.08.2019г.,
1
постановена по ч.гр.д.№ 1411/2019г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове, излага подробни съображения; в условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове за същите суми, като се иска връчване на поканата за
предсрочна изискуемост с исковата молба и се претендира осъждане на ответника за
посочените суми; претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В
съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца
юрисконсулт К.Н., която пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Ц.И.-ТАК, предявените искове се
оспорват изцяло, като неоснователни, твърди се, че е налице и друго плащане през м.април
2018г., непосочено в исковата молба, оспорва се и редовността на исковата молба; твърди
се, че за обявената предсрочна изискуемост ответникът научил едва с получаване на преписа
от исковата молба.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Ц.И.-ТАК, който
не оспорва наличието на процесния договор, нито обстоятелството, че са налице непогасени
суми, но оспорва размера им, като сочи, че не е спазен редът за погасяване на задълженията
по отношение на внесената сума от 100лв. от 12.04.2018г.; пледира за отхвърлянето на
исковете, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че са сключили Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит от 06.07.2007г., по силата на който на ответника е
отпусната сума в размер на 500лв.Видно от съдържанието на процесния договор, същият е
сключен за срок от 12 месеца като е предвидена възможност за револвиране, т.е.
автоматично продължаване на срока и с падежна дата на 11-то число от месеца, като към
договора са представени и Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит;приложени са и справки за движението по сметката на ответника.От
приложеното по делото ч.гр.д.№ 1411/2019г. по описа на РСТ ес установява, че съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 763/16.08.2019г., като ищецът е
инициирал образуване на изпълнително производство и на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, при което същият е оспорил заповедта.Представени са и
нотариална покана от ищеца, връчена на ответника чрез нотариус П.А. рег.№ 946 с район на
действие РСТ, която е връчена на адреса на длъжника по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК чрез
залепване на уведомление. Представено е и извлечение от сметката на ответника, а от
заключението по назначената СИЕ, прието от съда и неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно и отговарящо на поставените задачи
се установява, че дължимите суми по кредита са в размер общо на 574,36лв., от която
226,01лв. главница, заемни такси в размер на 251,23лв.(като от дължимата сума за такси в
размер на 351,23лв. са погасени 100лв. внесени от ответника на 12.04.2018г.), договорна
2
лихва в размер на 95,10лв. за периода от 10.03.2017г. до 10.07.2019г. и обезщетение за
забава в размер на 2,20лв. за периода от 11.07.2019г. до 14.08.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
06.07.2007г. за заплащане на дължимите месечни вноски, като задължението е обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 10.07.2019г., а останалите непогасени суми, съгл.
заключението по СИЕ, са в размер общо на 574,36лв., от която 226,01лв. главница, заемни
такси в размер на 251,23лв.(като от дължимата сума за такси в размер на 351,23лв. са
погасени 100лв. внесени от ответника на 12.04.2018г.), договорна лихва в размер на 95,10лв.
за периода от 10.03.2017г. до 10.07.2019г. и обезщетение за забава в размер на 2,20лв. за
периода от 11.07.2019г. до 14.08.2019г.По тези обстоятелства страните не спорят.Спорът е
основно за това какъв е размерът на останалите неизплатени суми и кое точно задължение е
следвало да се погаси с платената вноска от 100лв. от 12.04.2018г. от ответника, като в тази
връзка, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 76,ал.2 от ЗЗД, когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноски, след това лихвите и най-после главницата. В случая внесената сума от
100лв. несъмнено не е била достатъчна да покрие цялото задължение от общо 574,36лв. и в
съответствие със закона кредиторът е погасил първо част от разноските, а именно 100лв. от
дължимите такси, поради което възраженията на ответника са изцяло неоснователни.В този
смисъл е и ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задължението си да погаси дължимите суми по договора, поради което в полза на ищеца
съществуват вземания за сумата от 226,01лв. главница, заемни такси в размер на 251,23лв.,
договорна лихва в размер на 95,10лв. за периода от 10.03.2017г. до 10.07.2019г. и
обезщетение за забава в размер на 2,20лв. за периода от 11.07.2019г. до 14.08.2019г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 763/16.08.2019г., постановена
по ч.гр.д.№ 1411/2019г. по описа на РСТ, поради което предявените установителни искове
са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, на осн чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.Доколкото съдът е уважил предявените установителни
искове, не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни
такива.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът
има право на разноски, които в заповедното производство са размер на 75лв. , както и
разноските в исковото производство, които са в размер на 125лв. внесена държавна такса,
150лв. депозит за вещо лице и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер
3
на 100лв. или общо 375лв., на осн. на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на "Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19, представлявана от Ю.Г. и
Д.М.-изп. директори, чрез пълномощник юрисконсулт К. К. Н., против СТ. Д. ЕНЧ. с ЕГН
********** с настоящ адрес в гр.***************************************, за сумата от
226,01лв. главница, заемни такси в размер на 251,23лв., договорна лихва в размер на
95,10лв. за периода от 10.03.2017г. до 10.07.2019г. и обезщетение за забава в размер на
2,20лв. за периода от 11.07.2019г. до 14.08.2019г., дължими по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 06.07.2007г., сключен между
страните, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 763/16.08.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1411/2019г. по описа на РСТ, на осн чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. Д. ЕНЧ. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.***************************************, да заплати на ДСК" ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, ул."Московска" № 19, представлявана от Ю.Г. и Д.М.-изп. директори, чрез
пълномощник юрисконсулт К. К. Н., разноските в заповедното производство в размер на
75лв., както и разноските в исковото производство в размер на 375лв., на осн. чл. 78,ал.1 и
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4