МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 1902/2015г. ПО ОПИСА НА
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу В.Б.В. за това, че на 17.09.2013г. в
качеството си на длъжностно лице от състава на МВР -"Младши полицейски
инспектор" в група "**", сектор "**." при Районно
управление "*" В. Т., около 20,30 - 21,00ч. при изпълнение на
поставени задачи и провеждане на специализирана полицейска операция, на
кръстовище на входа на с.Ш., общ.В.Т., срещу дом № *** в същото село, чрез удар
със "СТОП - ПАЛКА" образец на МВР, противозаконно повредил чужда
движима вещ - лек автомобил "Ауди - А4", с рег. № ****, собственост
на П.П.П. от гр.В.Т. - счупил задното панорамно
стъкло и облепящото го слънцезащитно затъмнително фолио, като причинените на
собственика вреди, възлизат общо на 270лв. - престъпление по чл.216 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.142, ал.2 т.6 от НК.
Пострадалият от престъплението
П.П.П. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител по делото. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за
заплащане на причинени вреди от престъплението на стойност 270лв., заедно със
законната лихва от датата на деянието, както и направените по делото разноски.
В
хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението и
моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение
и да го осъди, като наложи наказания лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което да се отложи условно с изпитателен срок от три
години и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК за срок от три години.
Счита, че обвинението е доказано безспорно от събраните в хода на делото
доказателства, както от обективна, така и от субективна страна.
Гражданският ищец и частен обвинител П. и повереникът му - адв.М., редовно уведомени, не се явяват в
съдебно заседание и не заемат становище в хода на пренията.
Защитникът на подс. В. - адв.М. моли за постановяване на
оправдателна присъда изцяло по повдигнатото обвинение. Счита, че по делото не
са налице годни доказателства, от които да се установи както обективното
извършване на деянието, именно от подсъдимия, така и наличието на умисъл за
увреждане на чуждата вещ.
Подсъдимият лично в
защитната си реч, заявява, че не е извършил деянието, в което е обвинен.
При последната си дума към
съда подс. В. заявява, че разчита на справедливо и
безпристрастно решение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Б.В. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно образование, работи като *** -**, категория "Д" - младши
инспектор в група "**", сектор "**" при Районно управление
"*" гр.В. Т., с ЕГН: **********,***.
На 17.09.2013г. по утвърден от Д. на ОДМВР-В.Т. план, на територията на
РУП - В.Т. се провеждала Специализирана полицейска операция с цел подобряване
на резултатите при противодействие и ограничаване на престъпленията против
собствеността. Съгласно утвърдения план, подсъдимият участвал в операцията в
екип със св.П.М. - към този момент заемащ длъжността *** с.Б. Подсъдимият
изпълнявал служебните си задължения с униформено облекло, а св.М. бил цивилен.
По време на операцията двамата ползвали служебен автомобил "Лада ***"
светлобежова на цвят с рег.№ ****, без полицейско
обозначение. В изпълнение на плана, около 20,00ч. подс.В.
и св.М. се разположили на осветено място на кръстовището на входа на с.Ш. откъм
гр.В.Т., срещу дом № *** в същото село. Задачата им била да извършват проверки
на съмнителни автомобили за превоз на вещи, предмет на престъпление,
както и на документите за самоличност на пътуващите в тях лица, с цел
установяване на издирвани такива. Конкретните действия по спирането на
автомобилите и проверката да документите били възложени на подс.В.,
който изпълнявал задълженията си с полицейска униформа, върху която
бил облякъл светлоотразителна жилетка. Носел стоп -
палка по образец на МВР. Св.М. стоял до служебния автомобил и бил в готовност
при необходимост да се намеси за съдействие.
Около 20,30 -
21,00ч. пострадалият П. пътувал със собствения си автомобил "Ауди -
А4", с рег. № *** от с.Б. към гр.В.Т.. В автомобила, заедно с него се
возели свидетелите П.Н. и С.К.. При навлизане в кръстовището, където стоели на пост подсъдимия и св.М., подсъдимия му подал знак
за спиране със стоп -палката. Пострадалият спрял на указаното му място, свалил
стъклото на прозореца си и изчакал пристигането на подсъдимия до него. Подс. В. отишъл на разстояние от около един метър от отвореното
стъкло на предната лява врата на автомобила, представил се на водача П. с
фамилия и длъжност /полицай В. ***/ и поискал за проверка документите за
самоличност на водача и на пътниците в автомобила. Не показал служебна карта
или личен знак на ***.
През това време постр.П. се огледал и забелязал намиращия се на няколко метра
автомобил "Лада***" , на който се бил подпрял св.М.. Тъй като
последният бил доста едър на ръст, облечен с дънки и
тениска, тъмни на цвят, а автомобилът до който стоял нямал никакви обозначителни знаци на МВР, П. се усъмнил, че е възможно да
стане жертва на посегателство от „фалшиви“ полицаи и поискал от подсъдимия да
се легитимира със служебна карта или значка. Подсъдимият отказал и заявил, че П.
следва да се довери на абревиатурите по палката, която държал и по жилетката му.
Последвало пререкание между него и постр.П., при
което подсъдимият не се легитимирал по предвидения в закона ред със служебна
карта или личен знак, а пострадалият отказал да изпълни разпореждането за
предоставяне на документите и привел автомобила в движение, като потеглил
напред. При изравняване на задната част от купето на колата с подсъдимия, последният
замахнал с палката и нанесъл силен удар по задното панорамно стъкло на
автомобила. В резултат на удара последвало счупване на задното панорамно стъкло,
изразяващо се в пробив в същото и поставеното върху него слънцезащитно фолио с
формата и размерите на ръба на кръглата част на палката, както и многобройни
напуквания на останалата част на стъклото. Пострадалият изминал още няколко
метра с автомобила и спрял, като попитал подсъдимия, защо му е счупил стъклото,
като същевременно се обадил на телефон 112 и сигнализирал за инцидента. По
същото време св.М. се обадил от мобилния си телефон на оперативния дежурен в РУП
– В.Т. да изпратят друг патрул и разпоредил на подсъдимия да се отдръпне и да
не комуникира повече с пострадалия до пристигане на патрула. Оперативният
дежурен изпратил на мястото на инцидента патрул в състав инспектор А. и полицай
Ц. с полицейски автомобил, оборудван със съответните обозначителни
знаци и информирал за случая началника на РУП-В.Т. – св.Д., началника на с-р „**“
в РУП-В.Т. – св.К. и дежурния следовател от ОСлО при
ОП-В.Т., които също пристигнали на мястото на инцидента. Следователят започнал
разследване, чрез извършване на оглед на местопроизшествието.
Изяснено е, видно от
заключението на оценъчната експертиза, че общата стойност на вредите по
автомобила на пострадалия е 270лв. с ДДС, включваща 138лв. цена на задно
стъкло, 27лв. цена на ремонтен комплект за монтажа му, 20лв. цена на
затъмнително фолио и 40лв. цена на труд за отстраняване на повредата, както и
20% ДДС върху посочените суми – общо 45лв..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели П.П., С.К., П.М., вкл. прочетените
по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания на този свидетел от ДП, на Д.Д., В.К., приобщените по реда на 281 ал.1 т.4 от НПК
показания на св.П.Н., дадени по същото наказателно производство пред състав на В.т.
районен съд по НОХД 1824/2014г., от заключенията на вещите лица С.С., М.М., П.П.
и Х.Б., от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно с фотоалбум, заверени копия от Заповед на Началника
на РУП-В.Т. за налагане на дисциплинарно
наказание рег.№ ***г./лист */, Справка рег.№ ***./лист */, докладни записки на
гл.полицай Т.К./лист */ и инсп.М. А./лист */, план за
провеждане на СПО рег.№ *г./лист*/, кадрова справка на подсъдимия/лист */, заповеди
за наложена награда и за наложени дисциплинарни наказания, справка за
регистрация на лека автомобил с рег.№ ***, свидетелство за съдимост на
подсъдимия, както и от приложеното веществено доказателство – „Стоп – палка“ на
МВР.
Конкретните действия, с
които е увреден автомобилът се установяват от показанията на свидетелите П.П., С.К. и П.Н., като същите подробно описват действията на
подсъдимия, които пряко са наблюдавали.
Свидетелят П. заявява, че при
потеглянето си с автомобила през цялото време е следял действията на подсъдимия
на лявото странично огледало и е възприел как същият прави крачка към колата,
замахва и удря с палката задното панорамно стъкло.
Свидетелят К. се е возел на
задната седалка в колата на пострадалия и е забелязал действията на подсъдимия,
до момента в който в резултат от движението на автомобила, същият е останал зад
гърба му. Този свидетел не е бил очевидец на нанасянето на удара, но
непосредствено е възприел резултата от същия, а именно счупването на стъклото в
областта зад главата му, при което е чул звукът от удара и част от парченцата
от стъклата са се посипали зад него. В резултат на това се е уплашил стъклото
да не падне върху него и се е опитал да излезе от колата, но е бил спрян от
намиращия се до нея подсъдим.
Свидетелят Н., който се е
возел на предната дясна седалка в автомобила на пострадалия, заявява, че при
възникналите пререкания между П. и подсъдимия, през цялото време е гледал
наляво и е следял действията на В.. Твърди, че лично е възприел как същият
замахва с палката и нанася удар в лявата част на задното стъкло.
Показанията на тримата
свидетели кореспондират помежду си и се подкрепят и следва да бъдат изцяло
кредитирани в тази им част. Същите се подкрепят и от заключението на
комплексната трасологична и физична експертиза,
изготвена от вещите лица М., Б. и П., която дава заключение за механизма на
счупване на стъклото, а именно, че същото е в резултат на силен целенасочен
удар по същото с подобната на диск част от полицейската палка. Заключението от
своя страна кореспондира с протокола за оглед и приложения фотоалбум и
приложената по делото палка, от които се установява съпоставимост между формата
на кръглата част на палката и тази на пробива в стъклото.
Свидетелят П.М., който също
е присъствал на мястото на инцидента, твърди, че при потеглянето на автомобила
на пострадалия, е извадил телефона си и е започнал да набира оперативния
дежурен, поради което не е наблюдавал действията на подсъдимия по това време и
не е забелязал по какъв начин е счупено стъклото. Показанията му в този смисъл
не са в противоречие с тези на посочените по-горе свидетели.
В обясненията си по делото подсъдимият
твърди, че няма спомен и не е осъзнал допир със стъклото на автомобила, при
който да го е счупил.
Съдът счита, че обясненията
му не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са в противоречие с
останалия доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите П., К. и
Н. и заключението на комплексната експертиза, протоколът за оглед и
приложеното веществено доказателство –
стоп – палка, от които се установява по несъмнен начин механизмът на извършване
на деянието. Обясненията му се оборват косвено и от показанията на св.М., видно
от които по това време до автомобила не е имало други лица или предмети, които
да причинят счупването.
Съдът счита, че следва да
бъдат анализирани доказателствата и относно предхождащото самото деяние
поведение на лицата, с цел преценка причините, довели до повреждането. В този
смисъл се констатират редица противоречия между показанията на присъствалите на
инцидента свидетели П., К., Н. и М., както и обясненията на подсъдимия относно
конкретните реплики, които са разменени между постр.П.
и подс. В.. Съдът счита, че относно начина, по който
се е легитимирал подсъдимия, следва да бъдат кредитирани показанията на св.М.,
а именно, че същият се е представил като „полицай В. ***, след което е поискал
документите за самоличност на водача и на пътниците за проверка. Съдът приема
именно тези показания да достоверни, тъй като именно това е обичайният начин на
представяне на служителите от МВР при извършване на проверки на водачи на
автомобили, а същевременно е установено, че подсъдимият и свидетелят са
извършвали рутинна планова проверка на лица и МПС. Същевременно постр.П. не посочва подсъдимият да се е представил. Свидетелят
Н. от своя страна заявява, че подсъдимият е казал, „Добър вечер, рутинна
проверка“, без да се представя, а св.К. посочва, че думите са били „документи
за проверка“, отново без да се представя. И четиримата свидетели обаче,
посочват, че подсъдимият не е представил служебна карта или личен знак.
В обясненията си подсъдимият
твърди, че след като е подал на пострадалия знак със стоп-палката, същият още в
движение, преди да спре е отворил прозореца и му е казал: „Вие сте фалшиви
полицаи. Аз няма да ви позволя да ми направите проверка“ и може би само за миг
е спрял и пак е потеглил. Посочва, че за това кратко време е успял да му каже:
„Главен полицай В.. Представете документи за самоличност, свидетелство за
управление.“, след което пострадалият е потеглил. По подробни разпореждания е
дал след повторното спиране на колата, когато стъклото е било счупено. Обясненията
му не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с показанията на четиримата
свидетели, посочени по-горе. Всички свидетели, включително М. посочват, че
автомобилът е спрял и пострадалият е изчакал подсъдимият да се легитимира и да отправи
разпорежданията си и едва след това е изразил съмнения в легитимността на
длъжностните лица. Св.М. в показанията си от ДП, прочетени по реда на чл.281
ал.4 от НПК изброява и всички документи, които В. е поискал да му бъдат
представени – лична карта, свидетелство за правоуправление, контролен талон, талон за регистрация на автомобила, гражданска отговорност
и знак за технически преглед, както и документите за самоличност на пътниците в
автомобила. Показанията му косвено подкрепят тези на постр.П.
относно причината за усъмняването на последния в длъжностното качество на
подсъдимия, тъй като М. посочва, че след като го е погледнал, пострадалият е
казал на В.: „Вие сте фалшиви полицаи“.
При тези обстоятелства при
съвкупния анализ на показанията на четиримата свидетели и на обясненията на
подсъдимия, съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на
пострадалия, че същият е изпълнил добросъвестно първоначалното разпореждане на
подсъдимия да спре и го е изчакал да отправи всичките си разпореждания, като
отказът да ги изпълни е бил в резултат на нежеланието на В. да удостовери
длъжностното си качество по надлежния ред и така да отстрани съмненията, че
действително е служител на МВР. Следва да бъде отбелязано, че от приложения към
протокола за оглед фотоалбум, не се установява наличие на твърдения от
подсъдимия бадж със снимка на видно място върху облеклото на същия. Не се
забелязва никакъв прикачен бадж, знак или карта. Същевременно подсъдимият не
твърди да е показвал такъв бадж на пострадалия, а че е насочил вниманието му
към абревиатурите по униформата. Никой от четиримата свидетели не посочва
подсъдимият да е показвал бадж или друг знак на пострадалия.
При съвкупния анализ на
доказателствата, съдът приема, че е бил налице спор между подсъдимия и
пострадалия, при който пострадалият е пожелал, преди да изпълни разпореждането
за представяне на документите, подсъдимият да се легитимира със служебна карта
на МВР или значка. Следва да бъдат кредитирани и показанията на пострадалия
относно отговора на подсъдимия: „Момче, не виждаш ли палката, на нея какво пише.“,
тъй като се подкрепят от тези на св.С.К.. Същевременно подсъдимият твърди, че
думите му са били: „Не виждаш ли униформата и абревиатурите по нея. Не се спори
обаче, че подсъдимият е отказал да покаже служебна карта или личен знак.
Относно длъжностното
качество на подсъдимия по делото не е налице спор и съдът кредитира напълно приложената
кадрова справка, отразяваща службата му в МВР и заеманата длъжност към датата
на деянието.
Съдът кредитира напълно
заключенията на комплексната трасологична и физична
експертиза и на оценъчната експертиза, приети по делото. Същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, както беше посочено по – горе.
Свидетелите Д. и К. дават
показания относно обстоятелствата, които са установили при пристигането си на
мястото на инцидента, след като деянието вече е било извършено. Показанията им
в този смисъл следва да се кредитират относно лицата, които са присъствали,
разположението на автомобилите и наличните по автомобила на пострадалия вреди.
Същите кореспондират с останалите доказателства по делото относно тези
обстоятелства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.216 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.142, ал.2 т.6 от НК.
От обективна страна, подс. В. на на 17.09.2013г. в района на с.Ш., общ.В.Т., в качеството си
на лице от състава на *** гр.В. Т. противозаконно повредил чужда движима вещ –
лек автомобил „Ауди - А 4“ с рег.№ ***, собственост на П.П.П.,
като чрез удар с полицейска палка, счупил задното панорамно стъкло и пробил
слънцезащитното фолио на същото и по този начин причинил вреди по автомобила на
стойност 270лв..
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Желанието му да увреди автомобила на
пострадалия е в резултат на възникналия спор, при който постр.П.
се е усъмнил в действителното му длъжностното качество.
Конкретното деяние не може
да бъде прието като законна употреба на сила от служител на МВР при изпълнение
на служебни задължения по смисъла на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР/отм., ред. към ДВ,
бр. 44 от 2012 г., действал към датата на деянието/. Тази разпоредба допуска
употребата на сила, само когато това е абсолютно
необходимо за задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва
съпротива на полицейски орган.
Същевременно в конкретния
случай е безспорно установено, че причина за отказа на пострадалия да изпълни
разпорежданията на подсъдимия, е именно поведението на самия подсъдим.
Последният е бил длъжен, съгласно действащия към момента Закон за МВР – чл.175
ал.1, да удостовери качеството си на служител в МВР със служебна карта или с
личен знак. Не се спори по делото, че подсъдимият е отказал да изпълни това
свое задължение, дори и след изрично искане от страна на пострадалия и по този
начин е предизвикал основателно съмнение у същия, че не се касае за действителен
служител на МВР. В случая употребата на сила не е била необходима, тъй като
проверяваното лице е изпълнило първоначалните разпореждания, спряло е за
проверка и е изразило готовност да изпълни и останалите разпореждания, след
като подсъдимият удостовери длъжностното си качество по предвидения в закона
ред. Вместо да изпълни вменените му от чл.175 ал.1 от ЗМВР задължения,
подсъдимият противозаконно е употребил сила и е причинил повреди по автомобила
на пострадалия, без това да е било необходимо при добросъвестно изпълнение на
служебните задължения. Освен това в конкретния случай не е имало основание за
задържане на пострадалия, доколкото не е имало никакви данни за извършено от
него нарушение. Липсата на законово основание за прилагане на сила, чрез
повреждане на автомобила не се спори от подсъдимия и от разпитаните по делото
свидетели.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление следва да бъде определено
при условията на чл.55 от НК, поради наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, каквото в конкретния случай се явява много ниската
стойност на причинените вреди – под размера на една минимална работна заплата
за страната. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото
съдебно минало на подсъдимия. Налице са доказателства /приложени по делото
заверени копия от заповеди и кадрова справка/ за еднократно награждаване на
подсъдимия и три наложени дисциплинарни наказания в периода от 20.07.2011г. до
датата на деянието, както и за наложено в последствие дисциплинарно наказание
относно нередовност на носената униформа по време на деянието, като съдът
отчита наличието на четири дисциплинарни нарушения, които по време са
последващи на получената една похвала, като отегчаващо обстоятелство.
При съвкупната преценка на
изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че при определяне на
наказанието, съществена роля има много ниската стойност на причинените вреди, обосноваващи
съответно значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай на деяние по чл.216 ал.5 от НК. Поради това след замяна на
наказанието лишаване от свобода с пробация по реда на
чл.55 ал.1 т.2 буква „б“ от НК, на подс. В. следва да
се наложи наказание пробация за минималния, предвиден
в закона срок, а именно шест месеца. Следва да бъдат наложени пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
при явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца
и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК, съдът счита, че
не следва да налага, предвиденото в закона по леко наказание – лишаване от
права, тъй като от датата на деянието е изминал срок от повече от една година и
осем месеца и не са налице данни за други противозаконни прояви, поради което
за поправянето на подсъдимия не се налага да бъде лишен от право да заема
държавна длъжност в МВР.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът счита, че
гражданският иск, в частта, в която е приет за съвместно разглеждане, е доказан
изцяло по основание и размер и следва да бъде уважен. Доказано е, въз основа на
направения по-горе доказателствен анализ, че вредите на стойност 270лв. са
причинени именно от подсъдимия.
Следва да бъде присъдена и
съответната законна лихва от датата на деянието до окончателното възстановяване
на вредите, както и направените по делото разноски. Относно размера на
разноските за повереник, съдът счита, че следва да бъдат присъдени изцяло, съгласно
посочената в договора за правна помощ сума – 600лв.. Относно разноските за явяване на гражданския
ищец в три съдебни заседания следва да се присъдят по средната цена на
автобусен билет – 40лв. общото в двете посоки за маршрут В.Т. – София и обратно, тъй като са представени фактури за
гориво на различна стойност, като не е посочен разход на ползван автомобил и не
е доказано количеството на изразходваното гориво. Общият размер на пътните
разноски следва да се определи на 120лв..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3
от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на СпНС
направените в хода на наказателното производство разноски за вещи лица и
свидетели в размер на 980лв..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приложеното веществено доказателство –
полицейска стоп палка, след приключване на производството следва да се върне на
РУП – В. Т..
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: