№ 20072
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110120281 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 135570/16.04.2025 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А. Г., срещу Д. П. И., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 1500 лева – главница по договор
за потребителски кредит № 487104 от 02.05.2024 г.,2/ сумата от 296.90 лева –
договорна лихва за периода 02.05.2024 г. до 28.11.2024 г. включително, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 74396/2024 г.
по описа на СРС – 12.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „Изи
финанс“ ЕООД, като кредитодател и Д. П. И., като кредитополучател по
договор за потребителски кредит № 487104 от 02.05.2024 г., сключен чрез
средства за комуникация от разстояние. Така договорът бил подписан след
комуникация по електронна поща и чрез СМС с персонален
идентификационен код, изпратен на кредитополучател от автоматична
система на кредитодателя и служещ като потвърждение на желанието му и
имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора. В тази връзка и
по електронна поща ответникът получил договора и ОУ към същия.
Твърди се, че процесният договор за кредит бил сключен при условията
1
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – при
спазване на разпоредбите на същия, както и на ЗПК и ЗЗП, като потребителят
бил запознат със съдържанието на договора, общите условия към него, както и
задълженията си и приел доброволно да сключи сделката при съответните
условия.
Посочва, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя е
отпусната сума в размер на 1500 лева по негова лична банкова сметка, а
кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с договорна
възнаградителна лихва на 21 месечни вноски – с различна стойност – при
условията на намаляваща вноска. Ответникът обаче така и не заплатил нищо
по договора. Така същият дължал чистата главница от 1500 лева и пълния
размер на договорната лихва. Уточнява се, че договорът за кредит имал и
рефинансиращ елемент, поради което само част от главницата /1000 лева/
били преведени на ответника, а с другите 500 лева бил покрит договор за заем
№ 477358/28.02.2024 г.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
487104 от 02.05.2024 г. и № 477358/28.02.2024 г. с ОУ към тях,
кореспонденция по електронна поща и през платформа за отпускане на
кредита, нареждане за вътрешно банков превод.
Исковата молба е връчена на ответника Д. П. И. – лично по месторабота
– на 08.05.2025 г. по месторабота. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
Възражение по ч.гр.д. № 74396/2025 г. на СРС не е постъпило.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 28.10.2025 г.,
процесуалният представител на ищцовото дружество изразява становище за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Представя списък
на разноските.
Ответникът, редовно призован – съобщението, връчено му чрез
работодател на 10.07.2025 г., не се явява в първото по делото съдебно
заседание. От ответната страна не е постъпило искане делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие. В първото съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител – юрк. Г. прави искане за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника.
2
От представените писмени доказателства (договор за потребителски
кредит № 487104 от 02.05.2024 г. и № 477358/28.02.2024 г. с ОУ към тях,
кореспонденция по електронна поща и през платформа за отпускане на
кредита, нареждане за вътрешно банков превод) може да се направи извод за
вероятната основателност на предявените искови претенции. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите
претенции на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК: *********, срещу Д. П. И., с ЕГН:
********** за установяване на следните вземания: сумата от 1500 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 487104 от 02.05.2024 г. и
сумата от 296.90 лева – договорна лихва за периода 02.05.2024 г. до 28.11.2024
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 74396/2024 г.
по описа на СРС – 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
В случая съдът не установи наличие на действащи неравноправни
клаузи по договора за кредит, нито удържани от ищеца суми в изпълнение на
такива.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 74396/2024 г. по описа на
СРС:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 83.10 лева, от които 33.10 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, които са действително извършени. С оглед
изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
В случая съдът е определил възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 50 лева – още при издаване на заповедта за изпълнение
и тази преценка не подлежи на преразглеждане.
По разноските в производството по гр.д. № 20281/2025 г. по описа на
СРС:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 350 лева, от които 50 лева държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение, видно от списък по чл. 80 от ГПК,
представен в о.с.з. Разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл.
3
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минималния размер от 100 лева / като делото е образувано
още преди 01.10.2025 г./.
Посочените разноски от общо 150 лева следва да бъдат присъдени
изцяло.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *********** ДЪЛЖИ на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, следните суми: 1/ сумата от 1500 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 487104 от 02.05.2024 г.,2/
сумата от 296.90 лева – договорна лихва за периода 02.05.2024 г. до 28.11.2024
г. включително, както и законната лихва върху главницата от 1500 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 74396/2024 г. по описа на СРС – 12.12.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
74396/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. П. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *********** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап. 1, сумата от 83.10 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. 74396/2024 г. по описа на Софийския РС
и сумата от 150 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 20281/2025 г. г. по описа на Софийския РС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 74396 по описа за 2024 г. на Софийския РС да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4