Определение по дело №388/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 289/11.07.2024г. по ЧНД № 388/2024г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената М.П.И., в която твърди, че
изтърпява наказание в Затвора Сливен в размер на 9 години лишаване от
свобода, като до настоящия момент е изтърпяла повече от половината, след
приспадане на изтърпяната част от наказанието в Испания и в България. Сочи,
че до настоящия момент е изтърпяла повече от 1/2 от наложеното
наказание, поради което е налична първата предпоставка по чл.70 ал.1 от НК.
Счита, че с примерното си поведение и честно отношение към труда е дала
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Намира, че активно участва във всички трудови, образователни, самодейни и
спортни дейности, организирани в затвора. Категорично заявява, че е осъзнала
напълно вината си и че по време на престоя си в затворите в Испания и в
България е преценила изцяло поведението си. Изразява съжаление за
случилото се и причинените страдания на близките си. Твърди, че майка й е
болна и страда от тежко онкологично заболяване, както и че се нуждаела от
лечение и помощ, и тъй като живеели в едно домакинство желае да бъде до
нея и да се грижи за нея. Посочва, че по време на престоя си в затвора в
Испания, както и в затвора в Сливен, има примерно поведение, без
провинения и наказания, като веднъж е награждавана по повод участие за
празника на Българската просвета – 24 май. Счита, че са налице
предпоставките на чл.70 от НК и моли да бъде освободена условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване
от свобода.
Началникът на Затвора Сливен е депозирал становище, чието
заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпили трайни
положителни промени в мисленето, поведението, нагласите и личността на
осъдената. Дава мнение лишената от свобода И. да не бъде условно
предсрочно освободена.
Прокурорът в съдебно заседание счита, че молбата на осъдената И.
следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че осъденото лице е
придобило формално правото за отправяне на молба за УПО с изтърпяване на
1/2 от наложеното наказание, но същевременно липсват доказателства за
нейното поправяне. В конкретния случай сочи, че има увеличение на риска от
рецидив, съобразно първоначално изготвената оценка, и той остава в
стойностите на средния риск, като същевременно не са изпълнени и целите по
индивидуалния план на присъдата. Пледира да се остави постъпилата молба
на л.св.М. И. без уважение.
1

Началникът на Затвора Сливен в съдебно заседание поддържа
становището си от 21.06.2024г. Счита, че молбата следва да остане без
уважение, тъй като е налице изпълнение само на единия критерии, визиран в
чл.70 от НК, а втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70 от НК
не е изпълнена, тъй като няма достатъчно доказателства за поправянето на
осъдената. Твърди, че е започнало поправителното въздействие, но не е
приключило. Посочва, че първоначалната оценка на правонарушителя,
изготвена на 02.01.2024г., е с по-ниски точки в сравнение с оценката на
правонарушител от 19.06.2024г., изготвена във връзка с молбата за УПО.
Заявява в кои раздели следва да продължи корекционното третиране относно
осъдената И., което е заложено и в индивидуалния план за изпълнение на
присъдата. Сочи, че следва да продължи корекционното въздействие именно в
тези насоки, с оглед преодоляване на първо място на нагласите на лицето
относно това да възприеме, че е необходима промяна в нея и в личността й.
Пледира л.св.И. да не бъде условно предсрочно освободена.
В съдебно заседание осъдената И., чрез пълномощника си адв.Б., моли
съда да уважи направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.Защитникът на осъдената посочва, че е изтърпяла повече от
половината от наложеното й наказание. Твърди, че л.св.И. няма наказания и
провинения и че е награждавана с писмена похвала за 24.05.2024г., както и че
тя се труди, проявява интерес към много неща в затвора и в момента работи от
няколко месеца като „отчетник лавка“, което е доста отговорна дейност в
затвора. Относно оценката на риска от рецидив, защитникът заявява, че
точките са в средно към ниско ниво на рецидив, тъй като горната граница е
200 точки. Твърди, че за да се допусне УПО по втората предпоставка не е
необходимо за лишената от свобода да се обоснове извод за окончателното й и
категорично поправяне в условията на затвора, а е достатъчно да е започнало
нейното постепенно поправяне, какъвто извод е направен и в становището.
Пледира за условно предсрочно освобождаване на л.св И. от остатъка на
наложеното й наказание.
Осъдената И. в личната си защита посочва, че приема присъдата и
престъплението, като искрено се разкайва и съжалява за това, което е
извършила. Заявява, че в затвора се научила на търпение, по-осъзната е, цени
много повече живота, свободата и малките неща, които преди приемала за
даденост. Посочва, че семейството й има нужда от нея, майка й е болна. Иска
да й бъде даден шанс, за да докаже, че се е поправила. Посочва, че има
трудово въздействие, участва в мероприятия, води клуб, връзката й с близките
е в отлично състояние. Твърди, че спазва вътрешния ред, съдейства на
администрацията, ако се наложи, като има желание да я включа в програми за
въздействие и групова работа, но администрация за 8 месеца не са я включили
в такива.
В последната си дума иска да е свободен човек.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
2

събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената М.П.И. е на 31 години, българска гражданка,
със средно образование, неомъжена. М.П.И. е осъдена с влязла в сила Присъда
№ 69/11.06.2021г. на Окръжен съд, Първи състав на Палма де Майорка,
Кралство Испания, за извършено престъпление по чл.237, чл.242 и чл.243 от
НК на Кралство Испания, съответстващо на престъпление по чл.199 ал.1 т.2,
вр. чл.198 ал.1 и чл.213а ал.3 т.2, вр. ал.2 т.1 и т.4, вр. ал.1 от НК на Република
България, на девет години лишаване от свобода, което да търпи при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 11.06.2021г. С
Решение № 169/05.07.2023г. по ЧНД № 730/2023г. по описа на ОС Варна,
присъдата е призната и приета за изпълнение в Република България, като е
приспадното времето на предварителното задържане и изтърпяното наказание
до фактическото предаване – 1366 дни до 04.07.2023г.
Към 11.07.2024г. лишената от свобода М.П.И. фактически е изтърпяла 4
години 9 месеца, от работа 28 дни, или всичко изтърпяно – 4 години 10 месеца
и 1 ден, поради което е налице остатък в размер на 4 години 1 месец и 29 дни.
Начало на изтърпяване на наказанието от осъдената И. е на 08.10.2019г.,
постъпила в Затвора гр.Сливен на 01.12.2023г. Лишената от свобода И. търпи
наложеното наказание в група от закрит тип.
В условията на контролирана среда осъдената И. първоначално създава
напрежение в стаята по местоживеене, поради собствените си разбирания за
начин на живот и нежелание да прави компромиси, съобразени с останалите.
Поради това в два случая се е стигало до словесни конфликти през м.март и
мл.май 2024г., които след намеса на длъжностните лица се преодоляват. Във
втория случай осъдената И. си е позволила да прояви обидно отношение към
жена от малцинствен произход и в по-напреднала възраст. Осъдената И. няма
допуснати сериозни нарушения и наложени наказания , но спазва правилата,
за да създава добро впечатление и да получи облекчение в правния си статус.
И. не е наказвана, на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС е наградена с писмена
похвала.
Осъдената И. е с колеблив и неустойчив интерес по отношение на
съпътстващите дейности, като търси конкретни ползи и обещания. Изразява
пренебрежение към дейности, които имат информационен и положителен
характер по отношение на лица с по-ниска образователна степен и дефицити,
без да отчита подкрепящия за тях елемент. При взаимодействие с персонала и
останалите осъдени се създават повърхности благоприятни впечатления,
държащи се на визия и маниерно поведение. Отказва да участва в
предлаганите активности, което изисква професионална намеса от страна
служител от корекционното направление и допълнително мотивиране към
включване и представяне. Независимо от регистрираните участия на
общозатворническо ниво, работата с осъдената е фокусирана върху
активизиране на личностните й възможности и ресурси за включване н
3

дейности и на ниво затворническа група.
В тази насока л.св.И. от началото на 2024г. взема участие в две дейности,
проведени на общопенитенциарно ниво, а именно на 17.04.2024г. в
историческа викторина за отбелязване на годишнина на Хан Аспарух, като
първо отказва участие поради нежелание за ангажиране с общи дейности,
което налага провеждането на мотивационна беседа и убеждаване от страна на
ИСДВР. Втората дейност е през периода 07.05-23.05.2024г., като взема участие
в подготовката и реализацията на танцова сценична изява за отбелязване
годишнина на Цар Симеон І и на Деня на българската азбука, просвета и
култура и славянската писменост, за което е наградена с писмена похвала.
Осъдената И. бързо съумява да се ориентира в заобикалящата я среда и
намира начин да бъде забелязана от персонала, отдавайки предпочитание на
дейности, които имат максимални ползи за нея за престоя й в затвора. В този
смисъл изразява желание за работа в медицински център, в затворническа
кухня и пренебрегва работата в производствените звена. От 12.02.2024г. е
устроена на работа като отчетни лавка, като първоначално допуска пропуски в
работата и напрежение в комуникацията при обслужване на други лишени от
свобода, което е преодоляно със своевременната намеса на служители –
ИСДВР и НОС. В процеса на работа л.св.И. успява да усвои естеството на
работата и да не допуска грешки, но на моменти изразява нетърпение и
склонност към импулсивни решения в дейността си.
Осъдената И. е със завършено средно образование, поради което не е
включена в общообразователния процес в затвора. Не изпитва потребност от
самостоятелно надграждане на образователните си компетентности. Има
възможност за включване в програми, тъй като притежава нужното ниво на
образование и е с добри интелектуални способности. Осъдената е ангажирана
с трудова дейност, като предстои да бъде прецизирано участието й в групова
работа.
На л.св.И. са изготвени две оценки на риска, като първоначалната оценка
от 02.01.2024г. е 58 точки и последващата от 19.06.2024г. е 62 точки. Отчита
се повишаване на стойностите на оценката на риска от 58 на 62 точки и
задържане в профила на нуждите, въпреки регистрираното минимално
понижение в две проблемни зони, а именно „Начин на живот и обкръжение“ и
„Мисловни умения и поведение“. Регистрирано е повишение в две зони
„Управление на финансите и доходи“ и „Емоционално равновесие“.
Завишената стойност на раздел „Управление на финансите и доходи“ е
обусловена от прекомерното разчитане на финансови средства от близки за
поддържане на висок житейски стандарт, формиран от живота на свобода,
което е и мотив за извършване на престъплението. Липсва съществена
промяна в раздел „Мисловни умения и поведение“ поради слаборазвити
емпатийни способности, умения да поемане на отговорност, анализ на
собствено поведение, планиране на обмислени и рационални решения и
прогнозиране на последиците от тях. Осъдената И. не проявява агресивно
4

поведение във физически измерения, поради което в този подраздел е налице
понижение. В отдел „Нагласи“ няма промяна в отношението към персонала,
тъй като липсва осъзнатост за полезната роля на служителите, които работят с
осъдената, като общува единствено по задължение в работата и при поставяне
на искания за постигане на лични цели. Л.св.И. демонстрира пренебрежение и
недоверие в осъществяваните интервенции и не сътрудничи в пълна степен за
постигане на заложените цели в индивидуалния план на въздействие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената М.П.И. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента тя търпи наложеното й наказание с Присъда №
69/11.06.2021г. на Окръжен съд, Първи състав на Палма де Майорка, Кралство
Испания, влязло в сила на 11.06.2021г., девет години лишаване от свобода.
Остатъкът от това наказание към 11.07.2024г. е 4 години 1 месец и 29 дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената И. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание седем години и
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК, а
именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Съгласно съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7/1975г., изм. с ППлВС № 8/1987г., констатацията за
показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на
осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на
обществения интерес.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения
по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
5

осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към които
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че
затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица.
Становището на затворническата администрация, в конкретния случай е,
че цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената И. не
извеждат наличие на достатъчно убедителни доказателства за настъпила
цялостна положителна промяна в поведението и личността на лишената от
свобода. Наблюдава се повишение в актуалната оценка на риска от
последващо осъждане, задържане на профила на нуждите, наличие на
конфликти по местоживеене, колебливо отношение спрямо съпътстващите
дейности и нуждата от затвърждаване на мотивацията за полагане на труд по
време на изтърпяване на наказанието.
Лишената от свобода И. на този етап показва изпълнение на текущите
заложени цели, но случаите на конфликти по местоживеене на личностна
основа извеждат липса на пълно придържане към целите за постигането им.
Запазване на високите стойности в проблемните зони показва нуждата от
продължаване на рехабилитиращите дейности. В тази връзка осъдената И. не
се повлиява положително от поправителното въздействие, а по-скоро търси
начин да покаже, че не изпитва потребност от промяна.
За участието си в дейността, проведена на общопенитенциарно ниво, а
именно танцова сценична изява, осъдената И. е наградена с писмена похвала,
т.е. за положителни прояви от страна на осъдената, същата е премирана. Не е
наказвана, но са налични случаи на конфликти по местоживеене на личностна
основа.
Действително, л.св.И. от 12.02.2024г. е устроена на работа на длъжност
„отчетник лавка“, но допуска пропуски, които са преодолени след намесата на
служителите на Затвора. По-късно усвоява естеството на работния процес, но
на моменти изразява нетърпение и склонност към импулсивни решения в
дейността си. Осъдената проявява избирателност по отношение на нагласите
за работа, като изразява желание за работа в медицински център, в
затворническа кухня и пренебрегва работата в производствените звена.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата при осъдената И. са
заложени цели, ориентирани към повишаване на личностните компетенции и
положително влияние върху идентифицираните криминогенни зони.
Необходимо е стимулиране развитието на социално приемливо поведение и
поемане на лична отговорност, както и обогатяване на уменията за поставяне
на реалистични и обществено приемливи цели. Към момента е налице липса
6

на пълно придържане към постигане на целите, дължащо се на случаите на
конфликти по местоживеене на личностна основа. Постигнат е известен
напредък на общопенитенциарното въздействие, който обаче не е достатъчен
за формиране на убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената.
Тази промяна трябва да е трайна и необратима, която по отношение на
осъдената М. И., според съда, не е налице. В този смисъл е неоснователно
наведеното от защитата, че е необходимо започване на постепенното
поправяне на осъдената. Необходимо е настъпилата промяна при осъдената да
е трайна и необратима, да е цялостна положителна промяна в поведението и
личността на лишената от свобода, което в конкретния случай не е налице.
Наведеното обстоятелство от л.св.И. за влошено здравословно състояние на
майка й, както и нужда на семейството й от нейната помощ, не са от
категорията, които да налагат условното предсрочно освобождаване на
осъдената.
При съпоставката на първоначалната и последваща оценка на
правонарушителя е установено повишаване на оценката на риска от 58 точки
на 62 точки. Тези стойности са над средните стойности на средния риск от
рецидив, който е в диапазон от 41 до 99 точки, е не както защитата твърди, че
горната граница е 200 точки (каквато не е и горната граница на високия риск
от рецидив - 168 точки). Съдът намира, че запазването на високи стойности в
проблемните зони показва нуждата от продължаване на работата с осъдената,
продължаване на рехабилитиращите дейности. Осъдената търси начин да
покаже, че не изпитва потребност от промяна, независимо че в личната си
защита твърди, че искрено се разкайва и съжалява за това, което е извършила.
При нея е започнала промяна в поведението й, но същото трябва да е трайно и
необратимо, а действията й в затвора не водят до такива изводи. Именно
регистрираното повишаване на риска от рецидив, задържането на профила на
нуждите, наблюдаваните конфликти по местоживеене, макар и вербални,
колебливото отношение към съпътстващите дейности и мотивирането за
полагане на труд, според съда извеждат извода за липсата на категорични
доказателства за настъпи трайни и положителни промени в мисленето,
поведението, нагласите и личността на осъдената И.. Всичко това налага
извода, че отчетената промяна е частична и недостатъчна, за да гарантира
водене на законосъобразен начин на живот.
Осъдената И. е награждавана един път и не е наказвана, но създава
напрежение в стаята по местоживеене, което се преодолява без налагане на
наказания. Работата при л.св.И. е фокусирана върху активизиране на
личностните й възможности и ресурси за включване н дейност на ниво
затворническа група. Има колеблив и неустойчив интерес по отношение на
съпътстващите дейности, и търси конкретни ползи и обещания. Създава
повърхностни благоприятни впечатления при взаимодействието с персонала и
осъдените. Отказва да участва в предлаганите активности, както и изразява
пренебрежение към дейности, които имат информационен положителен
характер за лица с по-ниска образователна степен и дефицити. Към момента
7

осъдената изпълнява дейността по заложените текущи цели, но случаите на
конфликти по местоживеене извеждат липса на пълно придържане към
постигане на целите. Така се постига известен напредък на
общопенитенциарното въздействие, който обаче не е достатъчен за формиране
на убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената. Тази промяна
трябва да е трайна и необратима, което според настоящият съд, по отношение
на осъдената М. И., не е налице.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето
поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна
у осъдената И. по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не се
уважи молбата й за допускане на условното й предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наказанието, наложено с влязла в сила Присъда №
69/11.06.2021г. на Окръжен съд, Първи състав на Палма де Майорка, Кралство
Испания, признато и прието за изпълнение в Република България, с влязло в
сила Решение № 169/05.07.2023г. по ЧНД № 730/2023г. по описа на ОС Варна,
лишаване от свобода за срок от 9 години при първоначален строг режим, с
размер на остатъка към 11.07.2024г. 4 години 1 месец и 29 дни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
8

Номер на акта:	289
Дата:	11 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200388
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 юни 2024 г.

Определение по дело №388/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите