РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Враца, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420102879 по описа за 2024 година
Предявена е молба за разпределение на ползването на съсобствена вещ с правна
квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС.
Молителите твърдят, че са собственици на в режим на съпружеска имуществена
общност на следните недвижими имоти, а именно: 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****.****.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на имота: гр. ***, п. к. ***, ул. "***" № ***, целият с площ от *** кв. м., заедно с
намиращия се в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
******.***.**.**.** по КК и КР на гр. Враца, представляващ етаж втори от двуетажна
масивна жилищна сграда, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 63.90 кв. м., с
прилежащи части към самостоятелния обект 2 броя МАЗЕТА с площ от 26.57 кв. м., ТАВАН
1
с площ от 26.57 кв. м. и /г идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. Собствеността върху описаните имоти е придобита по силата на договор за
покупко-продажба от 03.07.2020 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот № 169, том I, per. № 2237, дело № ** от 2020 г. на нотариус № ** Р.С.,
сключен между В.Н. А., И.Р. Н., В. И. Н. и А. Н. А. от една страна като продавачи, и Л. Н. И.
от друга страна като купувач. Към датата на изповядване на сделката Л. Н. И. се е намирал в
граждански брак с И. Г. И., поради което закупените недвижими имоти са се превърнали в
съпружеска имуществена общност.
Ответницата В. Н. е собственик на останалата 1/2 идеална част от гореописания
поземлен имот, и на намиращия в него САМОСТОЯТЕЛ ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ****.**.**.**.**, представляващ първи етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, на едно ниво с площ по документ 63.90 кв. м., заедно с прилежащи части
голямото мазе от към улицата, таванско помещение от към улицата, както и 1/2 идеална част
от общите части на сградата и същата част от отстъпеното право на строеж върху мястото.
1
Тези права ответницата е придобила по силата на договор за покупко-продажба от
26.07.2018 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
том **, рег. № ***, дело № **от ** г. на нотариус № **П. Ц., сключен между нея от една
страна като купувач и К. В. Б. и П.М. Б.от друга страна като продавачи.
Навеждат твърдения, че достъпа до поземления имот се осъществява от към ул.
"Подбалканска" по бетонни стълби, поради денивелация на лицевата страна на имота
спрямо улицата, които продължават по бетонирана пътека, залепена за северната фасада на
сградата, достигаща до общия вход, намиращ се в задната част на сградата. През този вход
се влиза в стълбищна клетка, от която се достига до входните врати на двата самостоятелни
обекта в сградата, заемащите двата етажа на същата.
Преди ищците да придобият собствеността на процесното жилище, същото е било
необитаемо, а ползването на дворното място не е било разпределено между собствениците
на отделните самостоятелни обекти. В резултат на това, когато ищците придобиват
собствеността и владението върху процесният имот установяват, че ответницата и лицето с
което живее, но за което ищците нямат информация дали се намира в граждански брак с
ответницата, респективно дали също е съсобственик в това си качеството, са заели по-
голямата част от дворното място със свои вещи, строителни материали и др. Поради тази
причина ищците са лишени от правото си да ползват част от дворното място, съответстваща
на правата им, а именно половината от същото. Посочва се също, че в поземления имот има
голяма денивелация от лицето към вътрешната част, тъй като е разположен в подножието на
склон на Врачанския балкан, което в допълнение с наличието на каменисти участъци прави
фактически невъзможно дворът да бъде използван еднакво във всичките си части. Направен
е опит от страна на ищците въпросът с ползването на дворното място да бъде разрешен
доброволно, включително е ангажиран и геодезист, който да направи съответните
измервания и изчисления и да даде вариант за разпределяне на ползването на дворното
място. Опитът обаче завършил без успех, защото ответницата не приема предложения
вариант за разпределяне на ползването и иска обособяване на по-голяма част за общо
ползването, с което пък ищците не са съгласни, защото тази част се ползва фактически от
ответницата и по този начин те ще бъдат ощетени, тъй като остава по-малка площ за
разпределяне. Същевременно ищците желаят да се разпредели ползването на дворното
място, така че да е ясно регламентирано коя част ще бъде за ползване от тях, защото имат
намерение да си обособят вход от към ул. "Подбалканска" и да засадят цветя и овощни
дръвчета в имота.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което на основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС ДА разпредели между Л. Н. И., ЕГН: ********** и И. Г. И., ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр.****, ул. "****" № **, ет. ** общо от една страна, и В. Н.
Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. "***" № **, ет. **** от друга страна, ползването на
съсобствения по между им недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. "****" № ** и
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.******по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, п. к. ***, ул. "***" № **, целият с
площ от 681 кв. м. съобразно правата на собственост на всеки от тях, като на Л. Н. И. и И. Г.
И. бъде отреден общ дял за ползване.Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответника В. Н. също посочва, че е собственик на описаните
в исковата молба имоти. Твърди, че описаните в отговора недвижими имоти са
изключителна нейна собственост, не са придобити по време на сключен граждански брак и
по отношение на тях не е налице режим на съпружеска имуществена общност.
Намира, че предявеният иск е частично основателен. Твърди, че от закупуването на
имота през 2018 год. заедно с А. А. Т., с който живеят на съпружески начала, ползват
безпрепятствено северозападната част на дворното място, така както е била ползвана от
2
техните праводатели К. В.Б. и П. М.Б.. Действително, дворното място има голяма
денивелация от лицето към вътрешната част, но следва да се има предвид и обстоятелството,
че дворното място е било разделено с телена ограда (мрежа) още при закупуването на имота
от В. Н. и тя владее е ползва именно тази част от дворното място, което са ползвали и
нейните праводатели. Действително, както е отразено в исковата молба, страните са правили
опити за доброволно разпределение на ползването на съсобственият им поземлен имот, но
до доброволно разпределение на ползването на имота така и не се е стигнало.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото договор за покупко-продажба от 26.07.2018
г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.
№ ***, дело № ** от *** г. на нотариус № **П. Ц., сключен между ответника В. Н. от една
страна като купувач и К. В.Б. и П. М. Б.от друга страна като продавачи, се установява, че В.
Н. е собственик на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор
****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
****, п. к. ****, ул. "****" № ***, целият с площ от 681 кв. м., и на намиращия в него
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.***.**.**.*, представляващ първи
етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, на едно ниво с площ по документ 63.90 кв.
м., заедно с прилежащи части голямото мазе от към улицата, таванско помещение от към
улицата, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и същата част от отстъпеното
право на строеж върху мястото.
От приетия като доказателство по делото за покупко-продажба от 03.07.2020 г.,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № ***, том **, рег.
№ **, дело № **от 2020 г. на нотариус № ** Р.С., се установява, че ищците Л. Н. и И. И. са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на следните недвижими имоти, а
именно: 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, п. к. ***, ул.
"****" № **, целият с площ от ** кв. м., заедно с намиращия се в имота самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.**.*****.** по КК и КР на гр. Враца, представляващ етаж
втори от двуетажна масивна жилищна сграда, с предназначение - жилище, апартамент, с
площ от 63.90 кв. м., с прилежащи части към самостоятелния обект 2 броя МАЗЕТА с площ
от 26.57 кв. м., ТАВАН с площ от 26.57 кв. м. и 1/2 идеална част от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак №
**/**.****.* г., се установява, че ищците Л. Н. И. и И. Г. И. са сключили граждански брак на
09.08.1978 г.
По делото е прието заключение по допусната специализирана СТЕ експертиза,
неоспорено от страните. В експертното заключение, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено, вещото лице, след посещение на процесния имот, е посочило,че
последният, с идентификатор ***.***.** по КККР на гр. Враца, попада в границите на
урбанизираната територия на гр. Враца, определена с действащ регулационен план на гр.
Враца от 2011 г., одобрен с Решение на ОбС - Враца № 959/19.04.2011 г., кв. 244, УПИ LXII-
461 , отреден „за жилищно строителство“.
На място в имота е установено наличието на две сгради : двуетажна жилищна сграда с
общ вход за двата етажа и стопанска постройка на допълващото застрояване, разположени
свободно в дворното място.Достъпът към дворното място и жилищната сграда се
осъществява посредством общи външни бетонови стълби /- 11 бр., с широчина 1,30м./ ,
3
изградени към прилежащата улица предвид особеностите на терена в района на имота, а
именно стръмен терен и наличието на денивелация приблизително около 6 м. от лицето до
дъното на имота.
На място съществуват частично материализирани граници на имота, като по цялата
източната граница към прилежащата улица е изпълнена и съществува подпорна стена от
каменна зидария с височина 1,30 м., по южната граница, съществува част от каменна ограда,
по западната граница съществува частично прозирна телена ограда, а част от северната е
определена от фасадни стени на съществуващи постройки в съседния имот.
Вещото лице пояснява също, че с предложения вариант за страните по делото се
определят равностойни части от дворното място, с определена площ за общо ползване,
включваща общи пътеки около жилищната сграда, стълби и площадка към общ вход за
жилищната сграда и общи външни стълби към дворното място от прилежащата улица, с
определена площ общо за ищците — северната част на дворното място и за ответника -
южната част на дворното място.
Изслушана в съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г., вещото лице заявява, че е
допуснала техническа грешка на последната страница от експертизата, като моли да се чете,
както следва: „В ОБЩ ДЯЛ на ищците остава делът от южната част на имота, защриховано в
червено, а северната част остава за ответницата“. Също така прави уточнение, че на
страница първа от заключението съм обърнала имената за ищеца и за ответника.
Стопанската постройка е бетонова стопанска постройка, като в момента на огледа
установих, че същата се ползва от ответницата - В.Н. Н..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При предявена молба с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-
целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично
указание, че такова мнозинство не може да се формира /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
От представените актове за собственост, по делото безспорно се установи, че
съсобственици на процесния имот са ищците Л. Н. И. и И. Г. И., както и ответника В. Н. Н.,
като при изготвяне на варианта на разпределение на ползването, вещото лице се е
съобразило с притежаваните от страните идеални части от имота.
Целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на
мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.
В случая е налице така наречената „хоризонтална етажна собственост“ – наличието в
едно дворно място на две или повече сгради – самостоятелни обекти, собственост на
различни лица. Разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС въвежда изключения, при които не се прилагат
правилата на ЗУЕС, а тези на 32 ЗС. Това са случаите когато самостоятелните обекти в
сгради в режим на етажна собственост са до три и принадлежат на повече от един
собственик, като тогава се прилагат правилата на чл. 32 ЗС. Правилата на ЗУЕС според чл. 3
ЗУЕС се прилагат за т.нар. жилищни блокове, в които са обособени множество
самостоятелни обекти /повече от три/ и са собственост на повече от едно лице. Установява
се обаче по делото, че всяка от сградите в дворното място няма самостоятелни обекти по
смисъла на § 1, т. 1 вр. чл. 3 ЗУЕС от допълнителните разпоредби на ЗУЕС, според който
„самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост“ е обособена част от сграда в
режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение.
Поради изложеното в настоящия случай е приложимо изключението на чл. 3 ЗУЕС,
съгласно което управлението на общите части, в това число разпределянето на ползването
4
на общия двор, се осъществява по правилата на чл. 32 от ЗС. Това дава основание на съда да
приеме, че предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустим. Следва за пълнота да се отбележи,
че съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д. №
999/2009 г. на ВКС, I г.о., искът по чл. 32 ал.2 от ЗС се разглежда и в случаите, когато в
имота има сграда етажна собственост и етажните собственици са повече от двама, но
предмет на разпределението е площ, чието предназначение не е да обслужва само сградата,
но да задоволява и други стопански нужди, каквото се явява дворното място.
За разпределяне ползването на незастроената част от дворното място съдът е приел
заключение на СТЕ, по което е представен един вариант за разпределение. Страните не са
оспорили заключението и не са поискали изготвяне на допълнителни варианти за
разпределение правото на ползване на процесния имот.Съдът намира, че най-целесъобразно
ползване на общата вещ би се постигнало именно чрез разпределение по скицата-проект на
експертизата.
С предложения вариант за страните по делото се определят равностойни части от
дворното място, с определена площ за общо ползване, включваща общи пътеки около
жилищната сграда, стълби и площадка към общ вход за жилищната сграда и общи външни
стълби към дворното място от прилежащата улица, с определена площ общо за ищците —
южната част на дворното място и за ответника - северната част на дворното място.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски, като са приложили списък
по чл. 80 ГПК. В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (в този смисъл решение №
275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 444/20102 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290
ГПК). Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не
могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата
в съсобствеността. В тази връзка съдът съобрази, че ищците са представили доказателство за
заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, както и за внесен депозит за
възнаграждение за вещо лице в размер на 400,00 лева, а ответника не е представил
доказателство за извършени разноски, освен за адвокатско възнаграждение. Всяка от
страните следва да понесе отговорността за внесените държавна такса и разноски за
възнаграждение на вещо лице съобразно правата си в съсобствеността. Внесените от
страните суми не се равняват на дяловете им в съсобствеността, поради което направените
от страните разноски следва да претърпят ревизия. Съдът намира, че делът на ищците за
разноските за държавна такса и експертизи съгласно притежаваната от тях част в
съсобствеността е в размер на 225,00 лв., а делът на ответника също възлиза на – 225,00 лв.,
доколкото дяловете в съсобствеността на имота са еднакви. Поради това ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата от 225,00 лв.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
5
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на съсобствения
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.***.*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, п. к. ****, ул.
"****" № **, целият с площ от 681 кв. м., както следва:
на Л. Н. И., ЕГН: ********** и И. Г. И., ЕГН: ********** се определя за ползване
общ дял, а именно дял втори от съдебно-техническа експертиза с обща площ 277,55
кв.м., оцветен с червен цвят в приложената скица - проект към заключението, от
които: дворно място в южната част на имота - контур ограничен по букви и цифри:
5,4,М,Л,К,И,8,9,10,11,12,13,5- площ 256,97 кв.м. и дворно място в източната част на
имота - контур ограничен по букви и цифри:7,6,8,И,7 - площ 20,58кв.м.
на В. Н. Н., ЕГН: ********** определя за ползване дял първи от съдебно-техническа
експертиза с обща площ 277,55 кв.м., оцветен със зелен цвят в приложената скица -
проект към заключението от които: дворно място в северната част на имота, в
това число и застроената стопанска постройка -контур ограничен по букви и цифри :
1,2,3,Г,В,Б, А, 4, 5, 1 - площ 247,48 кв.м., дворно място в източната част на имота -
контур ограничен по букви и цифри: Е, Д, 6,7,3,Ж,Е - площ 20,57 кв.м., както и
тераса към първи етаж : контур ограничен по букви:Н, О, П, Р, С, Т, Н - площ
9,50кв.м.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати на Л. Н. И., ЕГН: ********** и И. Г.
И., ЕГН: ********** сумата от 225,00 лв. разноски за производството съобразно
притежаваната от тях част в съсобствеността.
Скиците към заключението на СТЕ /л. 65 и 66 /, приподписани от съдията, да се
считат неразделна част от решението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6