Р Е Ш
Е Н И Е № 209
гр.Кюстендил, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното
от съдия Карамфилова КАНД №207/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
В.Е.С., съдебен адрес *** чрез адвокат К.Н.
обжалва решение №130/23.03.2020г. на ДРС, постановено по АНД №1424/2019г., с което е потвърдено НП №348а-1950/03.12.2019г. на
началник РУ Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт /касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК/, поради неправилно
приложение на материалния. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.
Прави се алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание до
минималния такъв по закон.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №130/23.03.2020г. на ДРС,
постановено по АНД №1424/2019г. Със същото е потвърдено НП №348а-1950/03.12.2019г. на началник РУ Дупница, с което В.Е.С.
*** е санкциониран на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР с административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.64 от ЗМВР.
Районният съд е формирал извод за
законосъобразност на НП, поради доказаност на административното нарушение и
спазване правилата на ЗАНН по издаване на АУАН и НП.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството
пред ДРС е образувано по жалба на В.Е.С. срещу НП
№348а-1950/03.12.2019г. на началник РУ Дупница. Прието е от фактическа страна, че на 20.11.2019г.
около 10.40ч. в сградата на РУ Дупница нарушителят не е изпълнил отправено към
него законно полицейско разпореждане да остане на място до приключване на
разпита, като същия е напуснал служебното помещение. За констатирано нарушение
по чл.64 от ЗМВР е съставен АУАН №348а-1879/25.11.2019г., а въз основа на него
е издадено атакуваното НП.
ДРС законосъобразно е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на предоставената им компетентност и при
спазване разпоредбите на ЗАНН. Административното нарушение е описано със
съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на
извършване и субект. Те са съобразени с нормата на чл.64 от ЗМВР, която се сочи
за нарушена. Същата предвижда, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, както и че разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение. Следователно анализът на
правната регламентация обуславя извод, че нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР
въвежда задължение за гражданите, а именно да изпълняват законно отдадени им
полицейски разпореждания. Макар АНО да не е визирал конкретната алинея на
нормата, описанието на нарушението от обективна страна е достатъчно ясно, за да
разкрие волята на органа за какво административно нарушение ангажира
отговорността на С.. Твърдяното нарушение, като деяние, изразяващо се в
неизпълнение на полицейско разпореждане, е скрепено със съответната санкционна
норма на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Формираният извод на въззивния съд за
доказаност на административното нарушение КАС намира за правилен, тъй като е
изведен след анализ на събраните относими за правния спор доказателства.
Установеността и доказаността на административното нарушение
предопределя налагането на административно наказание при съблюдаване критериите
по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая КАС счита, че наложената санкция на нарушителя
не е съобразена с правилата за нейното определяне и с оглед липсата на
доказателства за наличие на отегчаващи обстоятелства за определяне на по-висок
размер на административното наказание „глоба“, се явява завишена. Изложеното
налага извод за намаляване размера на санкцията до минимума, предвиден от закона,
а именно 100 лв.
Касационната инстанция, във връзка с гореизложеното, ще отмени решението
на ДРС и ще измени наказателното постановление, като ще намали размера на
санкцията от 500 лв. на 100 лв., като по този начин счита, че ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание
чл.222, ал.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №130/23.03.2015г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №1424/2019г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП №348а-1950/03.12.2019г. на
началник РУ Дупница,
с което на В.Е.С., ЕГН ********** *** на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на
чл.64 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 500 лв. на 100 лв. /сто/ .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: