Номер 70309.09.2020 г.Град гр. Д.
Окръжен съд – Д.
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Галатея П. Ханджиева Милева
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско
дело № 20203200500626 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба ВХ.
№130119/27.07.2020г. на „Т.Б“ЕАД гр.София, чрез адв.З.И.Ц.-САК, срещу заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №560/06.07.2020г., издадена по ч.гр.д.№1132/2020г. на Д.ки
районен съд, в частта за разноските, в частност относно присъденото адвокатско
възнаграждение от 70лева вместо претендираното в размер на 360лева с ДДС/300лева
+60лева ДДС/.
Излагат се съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение е в
законоустановения минимален размер, както и, че съдът няма правомощие служебно да
осъществява проверка за прекомерност и да го намалява.
Жалбата е подадена в указания от първоинстанционния съд двуседмичен срок от
връчване на заповедта за изпълнение и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Производството по ч.гр.д№1132/2020г. на Д.ки районен съд е инициирано от
Т.Б“ЕАД гр.София, чрез адв.З.И.Ц.-САК ,със заявление по образец за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Р.Г. за сумата от общо 993.17лева неизпълнено
задължение по договори за мобилни услуги и договор за лизинг/конкретно посочени в
заявлението/.
Съобразно изхода от заповедното производство/издаване на заповед за изпълнение за
цялото претендирано вземане/ районния съд е уважил и акцесорното искане за адвокатско
възнаграждение, но в намален размер от 70 лева, вместо в размера на реално извършения от
заявителя разход за адвокатско възнаграждение от 360лева с ДДС, за което са представени и
писмени доказателства.
Отговорността за разноски по делото е облигационно вземане, за тази страна , в чиято
полза е отсъдил съда и задължение , в тежест на страната, в чиято полза не е отсъдил съда.
1
Определянето на разноските е самостоятелно производство, подчинено на общите правила
на ГПК и когато съпътства заповедното производство. Спорният въпрос може ли съдът
служебно да намали разноските следва да бъде разрешен по начина , по който е намерил
израз в разпоредбата на чл. 78 ал.5 ГПК чрез даденото разрешение, че намаление на
адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово
усмотрение и инициатива, а само ако има искане на насрещната страна/ така определение
№251 от 09.06.2010г. по ч.гр.д.№102/2010г.на ВКС, второ отделение/. С оглед едностранния
характер на заповедното производство, възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение длъжника може да релевира в производството по обжалване на
издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. Едва тогава съдът дължи преценка
за прекомерност и ако изведе извод за несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът ще определи
размера на отговорността на длъжника за разходите на заявителя под формата на адвокатски
хонорар. Едва в това производство по определяне на разноските ще може да прецени и
съотвествието на правилата за минимални адвокатски възнаграждения на европейските
правни норми . Служебното произнасяне по въпроса за прекомерността на адвокатското
възнаграждение е нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес.
Не е налице несъответствието на националната правна уредба/в частност разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК/ за определяне размера на вземанията за разноски в гражданския процес с
правото на Европейския съюз с оглед едностранния характер на заповедното производство и
тъй като длъжникът разполага с регламентирано от процесуалния закон право на защита
чрез жалба по чл.413, ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното жалбата следва да бъде уважена, като в тежест на длъжника
следва да бъдат възложени направените от заявителя разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в пълен размер, т.е. и за разликата над 70лева до 360лева.
В полза на жалбоподателя за настоящото производство следва да се присъди
заплатената държавна такса от 15 лева
Предвид горното,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Е.Р.Г. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.“Хр.Б.“№4, вх.А, ет.5, ап.13, в полза
на „Т.Б“ЕАД гр.София за частта от разноските за адвокатско възнаграждение над 70лева до
360лева.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за
разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 70лева до 360лева..
2
ОСЪЖДА длъжника Е.Р.Г. с ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.“Хр.Б.“№4, вх.А, ет.5,
ап.13, да заплати в полза на „Т.Б“ЕАД гр.София съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 15лева държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3