Р
Е Ш Е
Н И Е №
1092
гр.
Пловдив , 30.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 30.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
разгледа
докладваното от
съдията Михова гр.д. №1907 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от адв.С.М., като пълномощник на ЕТ“Т.-93 И. В.“,ЕИК:***,
със съдебен адрес:***,оф.1, длъжник по изп. дело №1725/2010г. по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова , против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.07.2019г.
, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
оспорваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Последното
изпълнително действие по делото, предприето по искане на взискателя, било
подаване на молба на 11.07.2014г. за спиране
публичната продан на недвижим имот.След тази дата по делото не били
извършвани изпълнителни действия, двугодишният срок за прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ е изтекъл на 11.07.2016г.,
поради което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено на тази
дата.Жалбоподателят поддържа,че искането
на взискателя от 15.10.2015г. за
спирането на изпълнителното дело не
прекъсва течението на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , тъй като този срок е
краен и преклузивен и не е обусловен от волята на взискателя, в който смисъл е Решение
№45/30.03.2017г. по гр.д.№61273/2016г. на ВКС. Искането е да бъде отменено разпореждането
на съдебния изпълнител, вместо което да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Претендират се
направените в настоящето производство разноски.
Ответникът по жалбата – „Прокредит Банк“ЕАД – взискател в изпълнителното
производство, взема становище за
недопустимост на жалбата,като подадена
след изтичане на законоустановения срок, а по същество излага аргументи
за нейната неоснователност. Твърди,че двугодишният срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не е изтекъл, като се позовава на
разпоредбата на чл.61,ал.1 от ГПК ,според която при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ
Людмила Мурджанова излага доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, в законоустановения срок / съобщението за обжалвания
отказ е връчено на жалбоподателя на 04.07.2019г.,а жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК на
11.07.2019г., /, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело №1725/2010г. по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, е образувано по молба вх. № 9459/08.12.2010г.
на „Прокредит Банк“ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист от 17.11.2010г., издаден по ч.гр. д. № 18754/2010г. по описа
на РС Пловдив срещу солидарните длъжници И. Т. В., в качеството му на ЕТ“Т.-93 И. В.“,ЕИК:*** и Д. И. В. , за непогасеното от тях парично задължение по
договор за кредит от 29.10.2009г.
С молбата за образуване на
изпълнителното производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника.След
извършване на справки за имущественото състояние, длъжниците са погасявали
паричното си задължение на месечни вноски и съгласно подписано с банката споразумение от 01.03.2011г., като последно погасената от тях сума в размер от
616 лева е била преведена на взискателя
по банковата му сметка на 01.10.2013г.На 11.07.2014г. по делото е
подадена молба от взискателя за спиране на течащата от 13.07.2014г. до
13.08.2014г. публична продан на недвижим имот, по която няма произнасяне от
съдебния изпълнител.На 15.10.2015г. от банката е подадена молба с искане за
спиране на изп.д., по изложени в нея съображения, че длъжниците плащат по
постигнато споразумение за разсрочено плащане, която молба съдебния изпълнител
е уважил и спрял производството по изп.д.№1725/2010г. На 27.02.2017г. от
взискателя е подадена молба с искане за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците по делото, ,
като с разпореждане от същата дата ЧСИ е възобновил изпълнителното производство
и изискал справка за имущественото им
състояние.
При тези данни по делото, съдът
намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка.
Възраженията на жалбоподателя, че
след 11.07.2014г. по делото не са извършвани изпълнителни действия и двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
е изтекъл на 11.07.2016г., са основателни, като разпоредбата на чл.61 от ГПК не
намира приложение в настоящата хипотеза, както неоснователно поддържа
взискателя.
По принцип 2-годишният срок не тече в периода,
през който изпълнителното дело е спряно, тъй като не могат да се извършват
изпълнителни действия. Това важи за всички основания за спиране по
чл.432 ГПК с изключение на това по чл.432, т.2 ГПК, когато производството се
спира по искане на взискателя. Взискателят е този, който преценява интереса си
от принудителното изпълнение и по негово искане съдебният изпълнител извършва
действия по изпълнение в рамките на закона. След като спирането е по волята на
взискателя, няма друга процесуална пречка, обуславяща спиране на
производството. Това означава, че ако взискателят не поиска възобновяване чрез
конкретно изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК по
право и съдебният изпълнител следва да констатира това чрез издаване на
постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да
прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 –
ОСГТК. / в този
смисъл и р. № 45/30.03.2017 г. гр.д. № 61273/2016 г.
ВКС IV г.о./.
Изложените
съображения налагат
извода, че
подадената на 15.10.2015г. молба от взискателя за спиране на изпълнението по
чл.432,ал.1,т.2 от ГПК не е довела до
спиране и на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , който като започнал да тече на 11.07.2014г. е изтекъл на 11.07.2016г. Следващото изпълнително действие
е предприето едва на 27.02.2017г., когато от взискателя е подадена молба за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, което обаче е след
прекратяване на изпълнителното дело по право с оглед бездействието на
взискателя.
Предвид гореизложеното разпореждането на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ Мурджанова за съответно процедиране съобразно дадените
указания.
С оглед изхода на настоящето
производство в полза на жалбоподатателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на сумата от 325 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.07.2019г. на ЧСИ Людмила
Мурджанова,с район на действие ОС-Пловдив,
по изп.д.№1725/2010г. , с което е
оставена без уважение молбата на длъжника ЕТ“Т.-93 И. В.“,ЕИК:***, за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
ОСЪЖДА „Прокредит Банк“ЕАД, ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Тодор Александров” № 26, да заплати на ЕТ“Т.-93
И. В.“,ЕИК:***, със съдебен адрес:***,оф.1, сумата от общо 325 лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/