№ 56
гр. Кърджали, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20235100900078 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е
търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство
по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.
В основата на търговското производство стои, депозирана чрез процесуален
представител от М. Х. Ш. от с. К., общ. Кърджали, против ЗД „Б.И.” АД, гр. София, искова
молба с вх.№ 4716/15.12.2023 г., с предявяването на която цели да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата в размер на 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на **,**,**** г., при което е
причинена смъртта на сина му Е. М. Х., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция - **,**,**** г. до
окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на **,**,**** г. около 17:17 ч., на път II-59
при км. 3 + 680 м., водачът Д. Е. С., управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди
А4“ с peг. № * **** **, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно
движещото се МПС марка „Мерцедес Вито“ с peг. № * **** **. Отговорността за така
настъпилото на ПТП била на водача на л.а. с марка „Ауди А4“ с peг. № * **** ** - Д. Е. С.,
който допуснал грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, като в пряка
причинно-следствена връзка настъпилата и смъртта на синът му Е. М. Х., намиращ се в
момента на удара в същия лек автомобил.
В исковата молба се сочи, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол
1
за ПТП с пострадали лица с peг. № 2023-1036-173 по описа на ОД на МВР - Кърджали, РУ-
Момчилград и образувано ДП ЗМ № 127/**,**,**** г. по описа на РУ- Момчилград и пр.пр.
№ 1151/2023 г. по описа на ОП - Кърджали, разследването по което понастоящем не било
приключило. Видно и от констативния протокол за ПТП, отговорността за настъпване на
произшествието била на водача на л.а. с марка „Ауди А4“ с peг. № * **** **, управляван от
Д. Е. С.. Ищецът сочи, че от данните на Информационния център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страницата му, към **,**,**** г. това МПС имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“, серия GA, номер 11338**** при ЗД „Б.И.“ АД, с
начална дата на покритие 02.02.2023 г., 16:26:00 часа и крайна дата 01.02.2024 г., 23:59:59
часа и съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ до доказване на противното, тези данни удостоверявали
застрахователя, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС,
както че към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид посоченото, ищецът намира настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, както за доказано
наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1, във вр. с чл.
477, ал. 1 от КЗ. В качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ, ищецът
на основание чл. 380, ал.1 от КЗ, претендирал от застрахователя ЗД „Б.И.” АД, изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
сина му Е. М. Х., настъпила на **,**,**** г. в резултат на процесното ПТП, чрез писмо с
обратна разписка, изпратено по „Български пощи“ ЕАД и получено, съгласно известие за
доставяне, на **,**,**** г., във връзка с което била образувана и щета № ********** при
ответното дружество. Въпреки представянето на необходимия набор от документи, съгласно
чл. 496, ал. 3 от КЗ, от ответника чрез писмо с изх. № 6731/05.10.2023 г., получил отговор, че
следва да представи допълнително множество документи по образуваното досъдебно
производство. Ищецът твърди, че полученото писмо приравнил на отказ, поради
обстоятелствата, че ответникът указал да бъдат приложи документи, с които не разполагал
към онзи момент и които не били абсолютна предпоставка, съгласно разпоредбата на чл.
496, ал.3 от КЗ. След първото писмо, ищецът получил и второ писмо с изх. №
8119/05.12.2023 г., с което ответното застрахователно дружество отказало изплащане на
застрахователно обезщетение, предвид че предходно изисканите документи по образуваното
досъдебно производство не били представени (въпреки че същите не били необходими за
определяне основателността на претенцията и размера на застрахователното обезщетение).
Ищецът счита, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенциите
по същество и да определи застрахователно обезщетение на увреденото лице, поради което
дължал и законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - **,**,**** г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че загубата на роден син в разцвета на живота му съставлявало едно
от най-тежките възможни житейски събития, при които интензивността на страданието не
2
намалявало във времето, негативните последици били невъзстановими, оставяли дълбок и
болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка баща - син.
Твърди, че починалият Е. бил негов по-малък син; морална и емоционална опора в живота,
продължител на рода му; със загубата му изгубил своята най-голяма емоционална и духовна
опора - своят по-малък син и приятел, който го подкрепял в трудните моменти. Наред с
обстоятелството, че смъртта му настъпила по нелеп начин и внезапно, отличаваща се с
изключителна жестокост, болките и страданията, които изпитвал се засилвали. Ищецът
твърди, че търпял изключително тежко загубата на сина си, а негативните последици от нея
били невъзстановими, оставили дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид силната
емоционална връзка, която имал със сина си и непоправимата, материално неизмерима и
непреодолима във времето вреда. Ищецът осъзнавал и страдал от факта, че завинаги бил
лишен от любовта и подкрепата на сина си Е., както неописуемите и жестоки болки и
страдания, които щял да търпи винаги от загубата на толкова близък за него човек. Преди
инцидента ищецът бил активен, борбен и силен човек, радвал се на спокоен живот,
заобиколен от семейството и близките си, радвал се на чести срещи с близки и приятели, и
бил щастлив и изключително горд с постиженията на сина си, но след това се затворил в
себе си, съпреживявал поС.но трагичния инцидент, отнел живота на любимия му син,
изживявал болезнено смъртта му, отказвал да говори и да общува с близките си. Най-
тежката неимуществена вреда била безвъзвратната загуба на любим човек. Безспорно
същата причинила мъки и страдания на ищеца, за който изключително тежко като родител
било да загуби детето си- синът му Е. си отишъл от този свят млад, здрав и изпълнен с
желание да живее. Тези обстоятелства правели загубата на сина му един истински ужас и
неописуема трагедия, предвид че доизживявайки старините си щял да има най-голяма нужда
от неговата помощ, подкрепа и любов, поради което загубата му се отличавала с висока
интензивност на страдание, което никога нямало да намалее с времето. В исковата молба се
сочи, че ищецът и синът му Е. живели в едно домакинство, в един дом, променяли
адресните си регистрации за да бъдат поС.но заедно. За синът му, единственият важен човек
бил баща му. Всички тези обстоятелства направили ищецът и синът му Е. изключително
близки и сплотени, подкрепящи и обичащи се взаимно. Двамата били в изключително
близки и топли отношения, предвид че ищецът го отгледал (поради пълното абдикиране от
семейни грижи и задължения на бившата му съпруга, изнесла се от дома им в гр. Хасково
през 2012 г., тъй като имала друга интимна връзка и изоставила семейството си, когато
починалият бил само на седем години), възпитал го, помагал му в трудните моменти и
винаги бил до него. Синът му бил едва на 17 г., когато намерил смъртта си и първите
няколко дни след смъртта му, ищецът губил съня си, не се хранел, не може да мисли. След
като започнал да приема силни успокоителни и антидепресанти, започнал да спи и да се
храни по малко, но мъките му продължавали. Ищецът твърди, че вече не можел да мечтае,
да планува дори утрешния си ден, нямало какво да го зарадва. Твърди, че Е. като син и като
човек бил прекрасен, никога не наранил друго живо същество по някакъв начин, бил любящ
син, отговорен и безценен човек, бил невероятен, неповторим, незабравим, специален и
любим за ищеца човек.
3
Ищецът твърди, че смъртта на синът му оставила траен отпечатък върху живота му, с
особен и изключителен интензитет на търпените болки и страдания и силно негативен
отпечатък върху психиката му. Отчитайки съдебната практика по приложението на чл. 52 от
ЗЗД и принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ищецът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди, дължащо му се от ЗД „Б.И.” АД за компенсиране на вредите, които претърпял и
продължавал да търпи от загубата на синът си, следва да бъде в размер на 200 000 лева, като
същият е справедлив и актуален, с оглед икономическото и политическо съС.ие на България,
нарастваща инфлация в страната и същият не е прекомерен.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото, е постъпил чрез процесуален
представител, отговор на исковата молба от ответника ЗД“Б.И.“ АД. В него исковата
претенция се оспорва изцяло, и по отношение на главния иск, и по отношение на
предявения акцесорен такъв. Оспорва се механизмът на осъществяване на процесното ПТП
и причинно-следствена връзка между описания в исковата молба деликт и настъпила
смъртта на сина на ищеца Е. Х..
В отговора на исковата молба се прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от Е. М. Х. в степен не по-малка от 45 %, тъй като пътувал като
пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан, нарушавайки разпоредбата на
чл.137а, ал.1 ЗДвП и тъй като се съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач, който
бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, знаейки за това, и тъй като
поел риск да пътува в автомобил, управляван от водач, който нямал достатъчен опит,
умения, знания, усет, рефлекси, адекватни реакции, за да управлява безопасно автомобил,
както и че поел риска да пътува в автомобил, управляван от водач, който не спазвал
правилата за движение по пътищата. Ответникът ЗК „Б.И." АД прави възражение за
съпричиняване и на основание чл.47, ал.2 от ЗЗД, във връзка с поведението/действията и/или
бездействията/ на ищеца като родител на непълнолетния към датата на ПТП Е. Х. в степен
не по-малка от 35 %, поради неупражнен надзор - тъй като същият не изпълнил
задълженията си непрекъснато да упражнява надзор и необходимата грижа върху детето си.
Ответникът счита, че следва направеното от него възражение за съпричиняване да бъде
уважено в производството в степен не по-малка от 80 %, равняваща се на сбора на
посочените поотделно степени от 45 % и 35 % . Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, която
надлежно е била връчена на ответното застрахователно дружество, което в срока по чл.373,
ал.1 от ГПК е подало допълнителен отговор на допълнителната искова молба, в които
страните поддържат изложените си становища и направените възражения.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК,
ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.
Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответното застрахователно дружество, с оглед реалното
процесуално представителство на ангажирания адвокат на ответното дружество, а и с оглед
4
фактическата и правна сложност на делото, позовавайки се на чл.78, ал.5 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от
ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира
присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предмет на настоящото производство са предявените в обективно съединение искове
с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, във
вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, с които ищецът цели да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата в размер на 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на **,**,**** г., при което е причинена смъртта на
сина му Е. М. Х., с ЕГН **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция - **,**,**** г. до
окончателното й изплащане.
С изготвения доклад по т.3 и по т.4 на ал.1 на чл.146 от ГПК, приложим в
производството на основание чл.377, във вр. с чл.375 от ГПК, съдът е приел за безспорни, че
на **,**,**** г. е настъпило процесното ПТП, както и че за същото е образувано досъдебно
производство № 127/**,**,**** г. по описа на РУ - Момчилград и пр.пр. № 1151/2023 г. по
описа на Окръжна Прокуратура – Кърджали. Установено по делото е и обстоятелството, че
цитираното досъдебно производство № 127/2023 г. по описа на РУ –Момчилград при
ОДМВР- Кърджали с Постановление от 09.09.2024 г. на ОП-Кърджали, е прекратено поради
смърт на дееца Д. Е. С. на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Същото е връчено на страните
и няма депозирани в ОП-Кърджали жалби, както и че на основание чл.243, ал.10, изр.10 от
НПК не е иницииран и извършен служебен контрол на прекратителното постановление.
Съгласно приетото заключение, изготвено по назначената по делото КСАТМЕ, на
**,**,**** г. в 17.17 часа, лек автомобил марка „Мерцедес Вито 115ЦДИ", * **** **,
управляван от Б. М. се движил по път ІІ-59, в посока от гр. Момчилград към гр. Кърджали.
Лек автомобил „Аули А4", * **** **, управляван от Д. С. се движил по същия път в
противоположна посока – към гр. Момчилград. В района на км 3 +680, на плавна
хоризонтална крива от пътя, Д. С. навлязъл неконтролирано (след аварийно странично
плъзгане) в лентата за насрещно движение, при което лекият автомобил „Аули А4“ попаднал
в габаритите на лекия автомобил „Мерцедес". Траекториите им на движение се пресекли,
като л.а. „Аули А4“ с предната си дясна част се ударил в предната лява част на „Мерцедеса"
(преден ляв габарит и предно ляво окачване). Ударът между тях бил кос, при него след
обмяна на количеството на движение, л.а. „Ауди А4" се завъртял по посока обратно на
часовата стрелка, извършвайки ротационно-транслационно движение и се придвижил
напред до положението, в което е установен след ПТП /в насрещната за него лента за
5
движение, почти перпендикулярно на оста на пътя/. Лекият автомобил „Мерцедес" се
завъртял обратно на часовата стрелка и спрял в установеното след ПТП положение / в
прилежащата му лента за движение, почти успоредно на оста на пътя/. Според вещото лице
–инж. В. Д. превишената/която е и несъобразена/ скорост на движение от страна на водача
на л.а. „Ауди А4" Д. Е. С. е довело от негова страна до загуба на контрол над автомобила и
до неконтролирано навлизане на същия в лентата за насрещно движение. От техническа
гледна точка, водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ не е имал никакви възможности да
предотврати удара между автомобилите, който се е осъществил в предната лява част на л.а.
„Мерцедес" и в дясната странична част на л.а. „Ауди". Скоростта на движение на л.а. „Ауди
А4" в момента на удара е била 21.89 м/сек или 78.80 км/ч, а на движение на л.а. „Мерцедес"
в момента на удара е била 16.72 м/сек или 60.19 км/ч. По време на удара, л.а. „Ауди А4" е
бил подложен на екстремно силово натоварване, което е действало върху пътуващите в него
–водач и пътник. Водачът Д. Е. С. е починал при удара. Концентрацията на етилов алкохол в
кръвта му е в количество 0.07 промила. В кръвта на същия не е установено наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците –
приложения към чл.3 от НРКРВН, във вр. с чл.3 от ЗКНВП. /стр.72 от ДП № 127/2023 г. на
РУ на МВР- Момчилград/
Пътникът Е. М. Х. се е намирал на предна дясна седалка на автомобила „Ауди А4“ и
нараняванията, които той е получил са били при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест
предмет със значителна сила - в казуса- удар в части от интериора на купето, намиращи се в
зоните на действие върху автомобила на сумарната сила, генерирана при удара, насочена
напред и надясно, едновременно. След удара тялото на Е. Х. е намерено вътре в автомобила,
главата му е била на задната седалка, а тялото му се намирало между деформираната и
изместена навътре към купето на автомобила средна дясна колона и облегалката на
седалката на водача. Същият не е бил с поставен предпазен колан при ПТП.
Съгласно установеното от вещото лице –медик д-р Н. М., в причинно-следствена
връзка от този удар на пострадалия Е. Х. са били причинени: Тежка съчетана черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травма, травма на крайниците, кръвонасядане на меките черепни
покривки, масивни счупвания на черепа и основата му с раздалечаване и подвижност на
фрагментите; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и разкъсване на мозъка в областта на
лесния слепоочен дял и в областта на основата му; счупване на множество ребра от дясната
гръдна половина; контузия на белите дробове, кръвоизливи под пристенния лист на
коремницата, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек; травматичен деколман
на дясното бедро; разкъсна рана под дясната слабинна гънка; кръвонасядане и охлузвания
на кожата на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Смъртта на пътника Е. Х. е
настъпила в резултат на несъвместими с живота увреждания, а именно : тежката черепно-
мозъчна травма със счупване на черепа и основата му, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки и разкъсване на главния мозък. Според това вещо лице, не може с категоричност да
се определи кои увреждания и с каква тежест биха се получили при поставен и при не
поставен предпазен колан от пострадалия Е. Х..
6
Поради което, съдът е назначил повторна СМЕ по въпроса, в случай, че Е. Х. е бил с
поставен обезопасителен колан, би ли било възможно той да не получи травматичните
увреждания, които е получил или пък да получи много по-леки незначителни травми, от
които да не настъпи неговата смърт. От даденото от вещото лице –медик д-р Е. Б.
категорично заключение, не оспорено от страните и което съдът кредитира, се установява, че
черепно-мозъчната травма, която е причина за смъртта на сина на ищеца, при установения
механизъм на ПТП, би се получила в същия обем с или без поставен предпазен колан, както
и че и всички останали описани травматични увреждания, не участващи в генезиса на
смъртта, също биха се получили в същите анатомични области и в същия обем с или без
поставен предпазен колан.
Съобразявайки изложеното до тук настоящият съд, разглеждаш гражданските
последици, приема за установено, че на **,**,**** г. в 17.17 часа по път ІІ-59, в района на
км 3 +680, на плавна хоризонтална крива в платното в посока от гр. Момчилград към гр.
Кърджали, при форма на вината непредпазливост, допусната от деликвента Д. Е. С. при
управление на л.а. „Ауди А4", за който автомобил е била налице действаща валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в Полица №
BG/02/ 12300041**** на ответното застрахователно дружество, е настъпило ПТП, в
причинно-следствена връзка между което и получените от пътника в автомобила Е. М. Х., с
ЕГН **********, травматични, несъвместими с живота увреждания, е настъпила смъртта на
последния.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и правната рамка,
обуславяща допустимост на търсената в настоящото производство отговорност, а именно
разпоредбата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането. В смисъла на
изложеното се установява в производството, че ищецът с молба с вх. № ОИ-
680546/**,**,**** г., е отправил до ответното дружество, в качеството му на застраховател
на отговорния за ПТП водач Д. С. искане, да му бъде изплатено дължимото му се
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на
пътуващия в автомобила негов син Е. Х., в размер, предявен и в това производство, както и
че не се установява по делото да е определено и/или изплатено /при констатирано наличие
на законовите предпоставки за това/ исканото обезщетение. Последното обуславя извод за
допустимост на предявената пряка искова претенция.
Относно нейната основателност, съдът съобрази следното :
Съгласно ППВС № 4/1961 г., материално легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилото в казуса непозволено увреждане –смъртта при ПТП
на седемнадесетгодишния Е. Х., са родителите на починалия. От приетото по делото
Удостоверение за раждане, издаденото въз основа на Акт за раждане №****/**,**,**** г. на
Община Хасково, безспорно в производството се установява, че ищецът М. Х. Ш. е баща на
починалия Е. М. Х., с ЕГН **********.
От снетите по делото показания на разпитаните в производството свидетели, съдът
установи следното: Х. Ш. М. - баща на ищеца твърди, че семейството на ищеца, състоящо се
7
от него, съпругата му и двете им деца-големият им син и малкият им син –пострадалия Е.,
живеели в гр. Хасково, но след като през 2012 г. съпругата му и майка на децата му,
самоволно напуснала семейното им жилище, се наложило ищецът с двете си деца да се
прибере при родителите си в с. К., обл. Кърджали. След развода им през 2015 г.
родителските права по отношение на децата били предоставени на него, поради това, че
майка им изразила по делото становище, че няма възможност и не желае да се грижи за тях,
като в този период Е. бил едва на седем години. В последствие за да ги осигурява
финансово, ищецът заминал да работи в чужбина. Малкият Е. учел в училището в село К.,
бил отличник и обявен от учителите му за най-добрия ученик в училището. След
завършване на осми клас Е. продължил образованието си в Икономическия техникум в гр.
Хасково, а през 2021 г. заминал за Белгия, където заживели заедно с баща си и брат си, като
семейство. Смъртта на Е., която и за дядо му Х. М. била изключително изненадваща и
нелепа, и която ужасната вест той се наложило да съобщил на ищеца, сломила последния
непоправимо. След погребението той не излизал никъде, не общувал с хората, само
повтарял, че цял живот не ще може да преодолее тази загуба. Свидетелите Т. Е. и М. М.
видели ищеца на погребението, изключително съсипан- само плачел, а и ревял с глас.
Според тях, ищецът бил и баща, и майка за децата си, за които единствено той полагал
грижи след раздялата с майка им през 2012 г. Преди случилото се той бил жизнерадостен
човек, но след смъртта на сина му тотално се променил, не контактувал с хората, вкл. и със
свидетеля Т. Е., с когото били приятели още от основното училище.
В подкрепа на казаното по делото са приобщени и писмени доказателства – Решение
№ 74/16.07.2015 г., постановено по гр.д. № 732/20215 г. по описа на Районен съд- Кърджали;
Свидетелство за завършен начален етап на основно образование, ведно с грамоти за отличен
успех за учебните 2015/2016 и 2017/2018 години на ОУ „Г.М.“, с. К., обл. Кърджали;
Свидетелство за средно образование на СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Хасково;
Удостоверение от 2021 г. на Финансово-стопанска гимназия „Атанас Буров“, гр. Хасково, за
записана дневна форма на обучение от Е. Х. за професия: „Икономист-информатик“,
специалност „Икономическа информатика“; и писмо от 22.12.2023 г. от Кралска гимназия
Хобокен, Белгия, установяващо, че ученикът Е. Х. е избрал за своя специалност за V-та
година на редовното си обучение „Търговия“.
Вещото лице –клиничен психолог, изготвило заключението по назначената Съдебно-
психологична експертиза установява, че от извършеното на ищеца М. Х. психологично
изследване се наложил извод, че обсъжданото процесно събитие е от типа на реакция на
преживяно психотравмено събитие, настъпило внезапно и неочаквано, без готовност от
страна на освидетелствания за участие в нея, и без възможност за противодействие, същото
е предизвикало първоначално реакция на стрес, последвана от реакция на скръб с пълната
гама на емоции от депресивния регистър – мъка, тъга, плачливост, тревожност и др. След
загубата на сина му у освидетелствания са наблюдавани психотравматични преживявания,
които засегнали личностното и социално му функциониране. Макар ищецът да съумял да
организира своите налични личностови ресурси с цел да се върне на работното си място, да
8
полага грижи за другия си син, да изпълнява отговорности, той продължавал да изпитва
емоциите от депресивния регистър, всички свързани със сина му, което определено
свидетелствало, че макар функционирането да е възстановено, скръбта е останала. Според
вещото лице преодоляването на тази стресова ситуация би зависела от характеристиките на
личността на индивида и от подкрепящата го семейна и приятелска среда, че всички те биха
оказали влияние върху продължителността на констатираното съС.ие на ищеца, но на този
етап то обуславяло необходимост от проследяване в психодинамичен план.
Съобразявайки изложеното в предходни абзаци, съдът намира, че предявената от
ищеца М. Х. претенция за присъждане на обезщетение за причинените му вследствие на
настъпилата смърт на сина му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, се явява и основателна. А относно дължимия се в производството размер на
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната за прилагане
съдебна практика, изразена в Постановление № 4 /23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, съгласно
която понятието „справедливост”, възприето от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като критерий
за този размер, не е абстрактно понятие, а е понятие, което следва да бъде свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В хипотезата на
причинена смърт- следва да се вземат предвид и възрастта на починалия, и общественото му
положение, и отношението между него и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди и др. В този смисъл по делото се събраха доказателства,
установяващи, че към момента на смъртта му Е. Х. е бил едва седемнадесетгодишен, все
още ученик, имащ големи планове за бъдещото си образование и професионална
реализация, редовно обучавайки се по специалност „Търговия“ в Кралска гимназия Хобокен,
Белгия. Събраха се доказателства и за съществуването между ищеца и починалия му син Е.
на особено силна, изключително близка, трайна, пълна и изпълнена със съдържание
/емоционално и материално/ родствена връзка. Установява се, че ищецът единствено е
осъществявал родителските права по отношение на непълнолетния Е., като е полагал и
всички необходими за съществуването му грижи и от баща и от майка, поради това, че
последната изцяло се е дезинтересирала от задълженията си на родител, когато Е. е бил едва
седемгодишен. Установява се, че личните отношения между бащата и сина били основани на
взаимна обич и уважение, привързаност и неразделност и поради посочените по-горе
фактически обстоятелства на отчуждение с другия родител. Настъпилата смърт на
седемнадесетгодишното дете, специално, старателно, ученолюбиво и целенасочено младо
момче, е била особено ненавременна за ищеца, същата е била от типа на психотравмено
събитие, настъпило внезапно и неочаквано, без готовност от страна на същия за участие в
нея, и без възможност за противодействие. Тя е предизвикала първоначално реакция на
стрес, последвана от реакция на скръб в целия й депресивен регистър като мъка, тъга, печал,
повишена тревожност, депресивност и др. У освидетелствания са установени
психотравматични преживявания, засегнали личностното и социално му функциониране,
характерни за капсулирано травматично стресово разстройство. След загубата на сина му,
макар ищецът да е съумял да организира своите налични личностни ресурси с цел да се
върне на работното си място, да полага грижи за другия си син, да изпълнява
9
отговорностите си, то той определено е продължавал да изпитва, свързани със сина му Е.
емоции от посочения депресивен регистър /мъка, тъга, печал, безпомощност и повишена
тревожност/, което според вещото лице-клиничен психолог установявало, че макар чисто
формално функционирането да е възстановено, скръбта е останала. Констатираните у ищеца
емоционални преживявания от тревожно депресивния регистър са със значим интензитет и,
че трудно прогнозируеми са изгледите за неговото възстановяване изобщо и са предмет на
проследяване в психодинамичен план.
В аспекта на установеното, съдът като съобрази, че починалият син е бил едва на
седемнадесет години и чисто житейски това обстоятелство за ищеца като баща, се явява
непреодолимо душевно изживяване и незаместимо в емоционален план изпитание, намери,
че за справедливото обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, съобразно
цитирания принцип на справедливост, е необходима претендираната сума от 200 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, разбира се, съдът следва да съобрази и
направените в производството от ответното дружество възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат: първо, от страна на починалият Е. М. Х. в степен не по-малка от 45
%, тъй като пътувал като пътник в автомобила без поставен обезопасителен колан,
нарушавайки разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и тъй като се съгласил да пътува в
автомобил, управляван от водач, който бил под въздействието на алкохол и/или наркотични
вещества, знаейки за това, и тъй като поел риск да пътува в автомобил, управляван от водач,
който нямал достатъчен опит, умения, знания, усет, рефлекси, адекватни реакции за да
управлява безопасно автомобил, както и че поел риска да пътува в автомобил, управляван
от водач, който не спазвал правилата за движение по пътищата; и второ, на основание чл.47,
ал.2 от ЗЗД от страна на ищеца, във връзка с поведението/действията и/или бездействията/
му като родител на непълнолетния към датата на ПТП Е. Х. в степен не по-малка от 35 %,
поради неупражнен надзор - тъй като същият не изпълнил задълженията си непрекъснато да
упражнява надзор и необходимата грижа върху детето си.
За да се произнесе, съдът съобрази в този аспект константната съдебна практика,
съгласно която приносът на увредения към щетата, е налице когато извършените или не
извършени от него действия нарушават предписаните от закона правила за поведение, но и
когато нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
когато пострадалият /без да се търси виновно поведение от него/ обективно е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване./Решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I ТО, ТК на ВКС; Решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II ТО, ТК на ВКС и др./ В смисъла на това, съдът
съобрази и категорично изразеното от вещото лице –медик, изготвило повторната СМЕ
заключение и установи, че черепно-мозъчната травма, която е причина за смъртта на Е. Х.,
при установения механизъм на процесното ПТП, би се получила в същия обем с или без
поставен предпазен колан, т.е. пътникът Е. Х. с непоставянето на обезопасителен колан,
макар формално да нарушава разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с това си поведение
обективно не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият би
10
настъпил и при поставен такъв. Недоказани останаха и възраженията на ответното
дружество, че Е., който живее извън страната, е знаел, че братовчед му Д. няма достатъчен
опит, умения, знания, усет, рефлекси, адекватни реакции, за да управлява безопасно
автомобила, и че същият не е спазвал правилата за движение по пътищата. И представената
по делото Справка за нарушител /водач на името на Д. Е. С., издадена от ОД на МВР-
Кърджали, не води до обратния извод, че съдържанието й е било известно на починалия
пътник Е. Х.. Оспорено от обсъдените резултати, констатирани при анализа на кръвната
проба на Д. С., е и възражението на ответното дружество за наличие на алкохол и/или на
упойващи лекарствени средства и/или на наркотични вещества у дееца. Недоказано е и
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат–смъртта на сина му от
страна на самия ищец. Същият е изпратил детето си на гости при своя баща-негов дядо в
присъствието на пълнолетния му брат, и нито се установи да е знаел, че Е. ще се вози в
автомобила на братовчед си Д., нито му е искано разрешение, нито пък е давал съгласие за
това /обяснения по чл.176, ал.1 от ГПК/. Казано в заключение, съдът намира възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат, за неоснователни в производството.
Основателността обаче на главните искове обуславя принципната основателност и на
акцесорните такива, като в казуса законната лихва върху главницата следва да се дължи на
основание чл.429, ал. 3 от КЗ, считано от **,**,**** г., при представена извънсъдебна
претенция до ответника с вх.№ ОИ-680546/**,**,**** г., и до окончателното й изплащане. В
този смисъл и константната практика на АС-Пловдив.
Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че така определеното обезщетение,
ведно с дължимата се законна лихва, следва да бъде изплатено, съобразно изрично
посоченото в приложеното по делото /л.9/ пълномощно от 28.07.2023 г., по лична банкова
сметка на ищеца, чийто номер обаче въпреки постановените от съда многократни
задължения за това, процесуалният представител на ищцовата страна не изпълни. /л.260 , л.
270, л.275 и л.290 от делото/
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното :
По отношение на дължимата се в производството държавна такса, е приложена
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото и
съобразно присъдената главница, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по
сметка на съда дължимата се държавна такса в установения размер от 8 000 лв. Следва също
ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на съда и направените в
производството бюджетни разноски за възнаграждение на вещото лице-клиничен психолог,
извършил приетата по делото СПЕ, в размер на 335.88 лв.
С оглед изхода на спора, доколкото изрично са поискани и доказани, се следва
присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител на ищеца /л.187 от делото/, при съблюдаване обаче на
наложилата се съдебна практика, в частност и Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-
11
438/22 и цитираното в него Решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
съгласно които съдът не следва да прилага Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вкл. и като възможност да съизмерява с нея дължимите
възнаграждения, доколкото наредбата с оглед приетото от СЕС ограничение на
конкуренцията, не може реално да представлява пазарните условия и не може да установява
пазарните цени на услугата. При това положение настоящият съд намира, че наличната
празнота в закона следва да бъде преодоляна чрез тълкуване на законовата норма на чл. 36,
ал. 2, предл. 2 от ЗА, в частта, с която се определя, че дължимото възнаграждение следва да
бъде съобразено с положения от адвоката труд, така че размерът му да е справедлив и
обоснован. В смисъла на изложеното е и наложилата се съдебна практика, в частност
Определение № 4514 от 10.10.2024 г по ч. гр. д. № 3167/2024 г., IV г. о., ГК на ВКС,
Определение № 2610/10.10.2024 г. по ч. т. д. № 1882/2024 г., I т. о., ТК на ВКС и др.
Съобразявайки изложеното до тук относно положения от адвоката труд с оглед фактическата
и правна сложност на делото, разбира се и неговото процесуално поведение в
производството, настоящият съд намира, че би било справедливо за всеки от обективно
съединените искове поотделно, да се присъди възнаграждение с дължим се ДДС /л.127/ , или
в общ размер от 6 600 лв./ 5 000 лв. + 500 лв. Х 20 % /.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София ****, район Л., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати по исковата претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.
429, ал. 3 от КЗ, по лична банкова сметка на М. Х. Ш., с ЕГН **********, с. К., община
Кърджали, обл. Кърджали, сграда №70, сумата в размер на 200 000 лв., съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта
на непълнолетния му син Е. М. Х., настъпила в резултат на ПТП на **,**,**** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от **,**,**** г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София ****, район Л., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати по сметка на Окръжен съд- Кърджали,
сумата в размер на 8 000 лв., съставляваща дължима се в производството държавна такса,
както и сумата в размер на 335.88 лв., съставляваща направени в производството разноски за
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София ****, район Л., бул. „Д.Б.“ № 87, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1,
т.2 от ЗА, на адвокат Н. Н. Д. от Адвокатска колегия - Шумен, с ЕГН **********, сумата в
12
размер на 6 600 лв. , съставляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
13