РЕШЕНИЕ
№ 3456
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110161054 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Н. Ф. Д. и ИВ. Д. Д.
против [фирма], с която са предявени отрицателни установителни искове, както
следва: 1/ за признаване за установено по отношение на ответника, че Н. Ф. Д. не му
дължи сумата от 2329,05 лева - ½ част от главница в общ размер на 4658,09 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 17.01.2006 г. до
07.09.2016 г. и сумата от 385,00 лева – ½ част от сумата от общо 770,00 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 07.02.2006 г. до 07.09.2016 г., и 2/ за
признаване за установено по отношение на ответника, че ИВ. Д. Д. не му дължи сумата
от 2329,05 лева - ½ част от главница в общ размер на 4658,09 лева, представляваща
неизплатена сума за потребена вода през периода от 17.01.2006 г. до 07.09.2016 г. и
сумата от 385,00 лева – ½ част от сумата от общо 770,00 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 07.02.2006 г. до 07.09.2016 г., за които суми против наследодателя
на ищците е издаден изпълнителен лист от 22.02.2017 г. по гр.д.№ 55853/2016 г. по
описа на СРС и е образувано изп.дело № 20178630401805 по описа на ЧСИ С.Х. с
район на действие СГС.
В исковата молба ищците твърдят, че срещу наследодателят им Д.Б. Д. било
проведено производство, по което е издаден процесния изпълнителен лист. Въз основа
на последния било образувано изп.д.№ 20178630401805 по описа на ЧСИ С.Х.
Твърдят, че за период от по-дълъг от три години от издаването на заповедта за
1
изпълнение на парично задължение по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия, които да са довели да прекъсване или спиране на давността,
поради което и при приложението на чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД вземанията са се погасили
по давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците молят
съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми
съобразно притежаваните от тях права от наследството – по ½ част, тъй като
вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не би
могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу тях. Претендират
разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че задължението по
процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, а в производството по чл.439
ГПК може да се релевират само възражения за осъществили се след срока за
възражение по чл.414 ГПК факти. Поддържа становище, че давността за вземанията по
изпълнителния лист е пет години, тъй като макар да не представлява съдебно решение,
постановено в исков процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно, с
което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането. Излагат се подробни съображения относно приложението на нормата на
чл.117, ал.2 ГПК в процесния случай и се сочи съдебна практика. Поддържа се
становище, че от датата на влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК, въз основа на
която е издаден процесния изпълнителен лист, е започнала да тече нова петгодишна
давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда. Отделно
от предходното се оспорват твърденията на ищците, че по образуваното изпълнително
дело не са извършвани изпълнителни действия за период по-дълъг от три години. Сочи
се, че след образуване на изпълнителното производство са извършвани множество
изпълнителни действия /подробно посочени в писмения отговор/, които многократно
са прекъсвали давността по отношение на процесното вземане. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20178630401805, по описа на ЧСИ С.Х. с район на действие СГС се установява, че
същото е образувано на 26.06.2017 г. по молба от [ФИРМА], в качеството на взискател
срещу Д.Б. Д. /наследодател на настоящите двама ответници/.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 22.02.2017
2
г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 55853/2016 г. по описа на СРС е, че Д.Б. Д. е осъден да
заплати на [фирма] сумата от 4658,09 лева, представляваща главница за потребена
вода през периода от 17.01.2006 г. до 07.09.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 770,01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.02.2006 г. до 07.09.2016 г., както и
разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На 05.07.2017 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за
налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума. Други
валидни изпълнителни действия не са извършвани.
По молба на взискателя от 14.05.2019 г. съдебния изпълнител е извършил
актуални проучвания на имущественото състояние на длъжника и на 24.06.2019 г. е
наложил възбрана върху притежавани от него идеални части от недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр.С..
Видно от приложеното по изпълнителното дело удостоверение да наследници,
издадено от Столична община, район Н. е, че длъжникът е починал на 13.08.2019 г.,
като е оставил двама наследници по закон – съпруга и син – настоящи ищци. С
постановление от 26.06.2020 г. на ЧСИ наследниците са конституирани на мястото на
починалия длъжник.
На 31.08.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка на
новоконституирания длъжник Н.Д. и на същата дата е наложил запор върху
получаваната пенсия и трудово възнаграждение.
На 31.08.2020 г. ЧСИ е наложил запор и върху банкова сметка на
конституирания длъжник И.Д..
С молба от 12.03.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
предприемане на принудителни изпълнителни действия срещу длъжниците.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист е, че след конституиране на
наследниците на първоначалния длъжник, по изпълнителното дело са извършвани
периодични плащания за погасяване на дълга.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване
3
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Ето защо, настоящият съд приема предявения иск за допустим.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е
предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на
кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от
кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в
законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата
в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист по гр.д. № 55853/2016 г. по описа на СРС, се ползват с
посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може
да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното
основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на
кредитора. С влизане в сила на заповедта за изпълнение доводите на длъжника за
недължимост на претендираните със заявлението суми, които се позовават на факти и
обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414 ГПК, се преклудират /в този
смисъл е определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г., IV г.о. на ВКС/.
Съдът не споделя изложените в исковата молба доводи, че за периодични
вземания по влязла в сила заповед за изпълнение е приложима 3-годишна погасителна
давност. По аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД за тях е приложима 5-годишна погасителна
давност. Действително, в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
„със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се приложи и за
вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл.439
ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по
исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е
подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да
установи вземането си по съдебен ред. Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за
изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист.
Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по
чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено
вземане, още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение
влиза в сила“, т.е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни
последици. Исторически разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се тълкува
4
разширително с оглед чл.416 ГПК /в този смисъл е решение по в.гр.д.№ 11746/2020 г.
по описа на СГС/.
В конкретния случай може да се приеме, че заповедта за изпълнение по чл.410
ГПК е влязла в сила най-късно на 22.02.2017 г., когато е издаден изпълнителния лист.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не
прекъсва давността /съгласно мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния процес.
С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 ГПК
обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен
окончателно. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като
заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият
способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. Предходното е и още един
аргумент, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането
се погасява с изтичане на 5-годишна давност /в този смисъл е решение по в.гр.д.№
2351/2020 г. по описа на СГС/.
С оглед предходното, считано от 22.02.2017 г. е започнала да тече 5-годишна
давност за погасяване на процесните вземания, която е била прекъсната с налагането
на запор по изпълнителното дело на 05.07.2017 г., на 24.06.2019 г. с налагането на
възбрана върху недвижим имот на длъжника, на 31.08.2020 г. с налагане на запор
върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия на новоконституираните
двама длъжници. Всяко от предходно посочените изпълнителни действия има ефект на
прекъсване на давността. В случая по изпълнителното делото не е настъпила
перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като са извършвани изпълнителни действия
през срок по-малък от две години.
По гореизложените съображения настоящият съд приема, че процесните
вземания не са погасени по давност, исковите претенции са неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК
ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият
съд приема, че делото не е от фактическа и правна сложност, приключило е в едно
открито съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде определено в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Ф. Д., ЕГН ********** срещу [фирма], ЕИК
5
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] искове с правно основание
чл.439, ал.1, във вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 2329,05 лева - ½ част от
главница в общ размер на 4658,09 лева, представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 17.01.2006 г. до 07.09.2016 г. и сумата от 385,00 лева – ½ част от
сумата от общо 770,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.02.2006 г.
до 07.09.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.02.2017 г. по гр.д.№
55853/2016 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20178630401805 по описа на
ЧСИ С.Х. с район на действие СГС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. Д. Д., ЕГН ********** срещу [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] искове с правно основание
чл.439, ал.1, във вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 2329,05 лева - ½ част от
главница в общ размер на 4658,09 лева, представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 17.01.2006 г. до 07.09.2016 г. и сумата от 385,00 лева – ½ част от
сумата от общо 770,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.02.2006 г.
до 07.09.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.02.2017 г. по гр.д.№
55853/2016 г. по описа на СРС и е образувано изп.дело № 20178630401805 по описа на
ЧСИ С.Х. с район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК Н. Ф. Д., ЕГН
********** и ИВ. Д. Д., ЕГН ********** да заплатят на [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС], сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6