№ 1444
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330202732 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 600975- F611298/
21.09.2021, издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Мониерм 1994" ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
1
следните съображения:
От фактическа страна се установява, че до 15.02.2021г. от страна на
жалбоподателя не са били подадени отчетни регистри по смисъла на чл. 124
от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.01.2021г. – 31.01.2021г.
Същите били подадени на 13.04.2021г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен
път с вх. № 16004641406/13.04.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства – разпитаните свидетели
Б. и К., които съдът кредитира като последователни и логични, както и от
представените писмени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, от правна
страна следното:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5
ЗДвП, е допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Съгласно чл. 125, ал.3 ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1,
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
данъчен период.
Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на формално извършване, като
съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да
се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в
правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи, дали то върши няколко отделни
нарушения, или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
2
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк.
д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние, както и дали установените противоправни
действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни
правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към
постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната
администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на
данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за
внасяне или ДДС за възстановяване/.
Нещо повече, с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за
подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно
и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията
и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Поради това и субектите имат задължение за своевременно деклариране
на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е
установил формата на деклариране и способът за това, като това задължение
не може да бъде изпълнено частично чисто технически, доколкото
електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7
ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без
отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация, също с
аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
3
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие . Поради това
и липсата на надлежно подаване на отчетни регистри без справка-декларация
или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока,
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие
в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава изводът, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция.
В гореизложения смисъл изрично е и най-актуалната практика на
касационната инстанция: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив –
„подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл.125 ал.5 от ЗДДС – недеклариране на
данък, по реда и в срока установен от закона“, Решение № 1855 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив и др. В този смисъл е и практиката на съдилища от други съдебни
райони: Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на
Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от
11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич
и др.
4
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 2730/2022
по описа на ПРС са представени АУАН № F611292 и НП № 600935-F
F611292/21.09.2022, с които същият субект е наказан за неподаване на
справка декларация за същия данъчен период 01.01.2021г.-31.01.2021г.
Обстоятелството че са издадени АУАН и НП и за неподаването на справка
декларация за този период се установява и от свидетелските показания на
разпитаната в хода на производството св. Б.. Същата изрично изяснява, че е
установила, че дружеството не е подало и справка-декларация, и отчетни
регистри, както и че е съставила два АУАН-а за това, тъй като документите се
подават заедно.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно ангажирана, като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
В случая се касае за нарушение на материалния закон и по конкретно на
императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която за едно нарушение се
налага едно наказание. Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и
на двете наказателни постановления, независимо от поредността на
издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях.
Отделно от това, съдът намери, че освен констатираното нарушение на
материалния закон, процесният случай се явява маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. На първо място следва да се отчете, че нарушението е
отстранено доброволно, като това е станало по-малко от два месеца след
допускането му и по мнение на настоящия състав този период не следва да се
счете за значителен. Отделно от това, нарушението се явява извършено за
първи път, като не са били констатирани и други вредни последици за фикса.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай, е обстоятелството, че отстраняването на нарушението е
станало по собствена инициатива на наказаното лице, още преди получаване
на поканата за явяване за съставяне на АУАН – видно от представените от
въззиваемата страна документи, поканата за съставяне на АУАН е била
връчена на 16.04.2022г., докато нарушението, съгласно с посоченото в НП, е
5
било отстранено на 13.04.2021г. чрез подаването на отчетните регистри по
електронен път. В такъв случай, административнонаказващият орган е
следвало да извърши преценка, че неподаването на справката-декларация и на
отчетните регистри, представлява маловажен случай на нарушение, и да не
издаде на 21.09.2021г. обжалваното наказателно постановление.
Поради това и процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има
доказателства такива да са били извършени в хода на процеса, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 600975- F611298/ 21.09.2021,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на „Мониерм 1994" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6