Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.07.2020г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
първи граждански състав на осми юли две хиляди и двадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2344
по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищцата М.Х. твърди, че Б.Х. е неин
баща, а К.Б. е бивша съпруга на този ответник. На 25,02,2014г. Б.Х. продал на
ищцата правото на собственост върху недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 99088.503.419.1 по КККР на гр. Асеновград, р-н Долни воден, като
след тази дата тя започнала да го владее. В началото на 2019г. тя получила
препис от искова молба от К.Б. за делба на същия имот. От нея тя разбрала, че
тази ответница оспорва правото й на собственост до размер на 14052,57/29000
идеални части. Впоследствие установила също така, че е налице висящо
производство за делба на същия имот между двамата ответници, с което те
оспорват нейните права. Твърди, че е
придобила имота на основание покупко-продажба, евентуално на основание
давностно владение, продължило пет години, тъй като владението й е
добросъвестно, защото е била сигурна, че баща й е собственик на вещта. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на
ответниците, че тя е собственик на сграда с идентификатор 99088.503.419.1 по
КККР на гр. Асеновград, р-н Долни воден. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът К.Б. оспорва изцяло
предявения иск. Оспорва твърденията, че Б.Х. е придобил правото на собственост
върху спорния имот по давностно владение, както и че ищцата е била
добросъвестен владелец. Твърди че при спиране на производството по гр.
д.№533/1998г. страните по същото постигнали уговорка Х. за заплати дела на Б.,
като постигнали съгласие имотът да се ползва от Х., включително като го отдава
под наем и с получените средства да заплаща данъците за него и останалите
задължения за собственика. Въпреки това тя не се е дезинтересирала от имота.
Ето защо праводателят на ищцата не е своил същия, а нейното владение не е било
отблъснато. Поради това той не е притежавал изцяло правото на собственост,
съответно не е могъл да прехвърли нейните идеални части на ищцата. Освен това
сделката между тях е симулативна, целяща не да се прехвърли правото на
собственост, а да се създадат затруднения и да се изключи възможността за
заплащане на дела на ответницата. Не е имало действително заплащане на цената
по сделката. Освен това същата е извършена в нарушение на императивната
разпоредба на чл.586, ал.4 от ГПК, тъй като към момента на сключването й актът
за собственост не е бил вписан и нотариусът не е имал право да издаде
нотариален акт за продажба. Същата е извършена и в нарушение на чл.66 от ЗС,
тъй като сградата е построена върху общинска земя. Оспорва твърденията, че
ищцата е започнала да владее вещта. Твърди, че тя винаги е била отдавана под
наем от ответника, който получавал наемната цена. Ищцата знаела за правата й,
поради което не е добросъвестен владелец. Тя е присъствала на разговори между
баща й и дъщерята на Б. относно заплащане на стойността на нейния дял. Ето защо
предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Б.Х. признава
обстоятелствата, на които се основа исковата молба. Твърди, че след
прекратяване на производството по гр.д.№533/1998г. постигнали съгласие с
ответницата имотът да бъде негова собственост. Той демонстрирал това си
отношение към вещта пред всички. Снабдил се с нотариален акт, с който бил
признат за собственик, след като 10 години владял имота като свой явно,
спокойно и несмущавано. След като ищцата придобила собствеността, тя започнала
да владее вещта, като я предоставила за ползване на свои познати.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
С решение от 24,04,2000г., влязло в
сила на 11,03,2002г. е допусната делба на масивна жилищна сграда, построена въз
основа на отстъпено право на строеж със заповед №6/10,02,1977г. върху държавен
парцел Х в кв. 46 по плана на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, състоящ се от
443 кв.м. с уредени регулационни сметки при граници на парцела: улица, Орлин
Искренов, Ахмед Алимоллов, при квоти 14052,57/290000 идеални части за Кериме
Шабан Тахир и 14947,43/29000 идеални части за Б.М.Х.. Не е спорно между
страните, че Кериме Шабан Тахир и К.Ш.Б. са имена на едно и също лице. Или към
11,03,2002г. между тях е безспорно установено, че притежават общо правото на
собственост върху описания имот (като не е спорно също така, че същият е
идентичен с процесната сграда с идентификатор по КККР на гр. Асеновград 99088.503.419.1).
От отговорите на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно
заседание на 27,05,2020г. се установява, че след това постигнали уговорка с
бившата му съпруга къщата да остане за него. Той й заплатил издръжките за
децата и данъците и тя му я отстъпила. Оттогава тя живее в Турция и повече от
18 години не се интересувала от този имот и поради това той я прехвърлил на
дъщеря си М..
От показанията на свидетелите
Сандански, Бочуков, Алимолла и Ходжа се установява, че Б.Х. е живял в тази къща
преди 1989г., когато заедно с първата си съпруга заминали в Република Турция. След
около една година той се върнал сам и оттогава само той поддържа сградата като
извършва необходимите ремонти за това.
Към настоящия момент в нея живеят под наем трети лица. Показанията на
свидетелите са противоречиви относно точния момент, от който наемателите
ползват имота – 4-5 години или 6-7 години. Според свидетелката Ходжа е имало
случай, в който Байрям е казал на Кериме, че няма да й даде нищо, тъй като иска
къщата да остане за него. В тази връзка, той е предложил да заплати парична
сума на децата си, но те отказали, тъй като счели, че парите са малко.
Показанията на свидетелите относно
сключен договор за наем не са основани на непосредствени впечатления, а на
техни предположения, тъй като нито един от тях не е присъствал на подобни
уговорки, нито е виждал договор за това. Ето защо същите не следва да бъдат
кредитирани относно основанието, на което третите лица ползват процесния имот,
а само относно фактът, че те упражняват фактическата власт върху него. От
показанията на свидетеля Архангелов и Нанков се установява, че тези лица са
„пуснати“ в имота от М., както и че тя владее същия от момента, в който го е
закупила – казала е пред свидетелите и пред други лица, че къщата е нейна, извършила
е ремонти, събирала е плодове от
насажденията в него, има ключове и свободен достъп до дворното място и сградата,
предоставила е ползването на вещта на трети лица (в случая е без значение на
какво основание – договор за наем, за заем за послужване или друго).
Б.М.Х. е променил намерението си и е
започнал да свои идеалните части на К.Ш.Б., като това е обективирано в
нотариален акт №54, том ІІ, дело №239/2014г. по описа на нотариус Светлана
Кожухарова, съставен на 25,02,2014г., с който е признат за собственик по
давностно владение на цялата сграда. Точният момент, в който е станало това, не
е установен по делото. Със събраните доказателства, обаче, не е оборена
доказателствената сила на цитирания нотариален акт. Ето защо той удостоверява,
че Б.Х. е придобил притежаваните от Кериме Шабан Тахир 14052,57/290000 идеални
части от правото на собственост върху спорния имот на основание давностно
владение. Поради това той е бил собственик на вещта към момента на сключване на
договор за покупко-продажба с нотариален акт №55, том ІІ, дело №240/2014г. по
описа на нотариус Светлана Кожухарова.
По отношение на възражението, че тази
сделка е симулативна не са посочени и събрани доказателства, поради което
същото е недоказано. Действителното заплащане на цената по договор за
покупко-продажба и ирелевантно, тъй като не се отразява на действителността на
сделката. При нарушение на разпоредбата на чл.586, ал.4 от ГПК, законът не
предвижда нищожност на нотариалното действие, поради което обстоятелството дали
към момента на сключване на договорът за покупко-продажба актът за
собственост е бил вписан също е без
значение за правния спор. Нарушението на чл.66 от ЗС също не се отразява на
действителността на сделката, като същото има значение само между страните по нея и собственика на земята.
По изложените съображения ищцата е придобила правото на собственост върху
сграда с идентификатор №99088.503.419.1 на основание покукпко-продажба, поради
което евентуално посоченото такова – давностно владение не следва да бъде
обсъждано. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъдат
уважени като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът
притежава правото на собственост върху нея.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, като
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 206,50 лева, заплатена
държавна такса за образуване на дело и 5 лева, заплатена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, както и 1150 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. Заплатената такса за вписване на исковата молба са разноски
извън настоящото производство, поради което не следва да бъде присъдена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Ш.Б., ЕГН ********** *** и Б.М.Х., ЕГН **********
***, че М.Б.Х., ЕГН ********** ***, е собственик на сграда с идентификатор
№99088.503.419.1 по КККР на гр. Асеновград – Долни Воден, адрес: гр.
Асеновград, кв. Долни Воден, ул.“Ангел Кънчев“ №20, разположена в поземлен имот
с идентификатор 99088.503.419, застроена площ: 106 кв.м., брой надземен етаж:
1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.
ОСЪЖДА К.Ш.Б., ЕГН ********** *** и Б.М.Х.,
ЕГН ********** *** да заплатят на М.Б.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 1361,50
лева (хиляда триста шестдесет и един лева и петдесет стотинки), направени по
производството разноски
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: