Р Е Ш Е Н И Е
№ 1146
гр. Пловдив 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 574/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-1030-010257/07.12.2018 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Пловдив, с което на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1, 2 от
ЗДВП, глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДВП
на основание чл.183 ал.3 т.2 от ЗДВП и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/
месеца за нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП.
Жалбоподателят Г.Г.Г. не се явява в съдебно заседание.
Чрез процесуалния му представител и по съображения изложени в жалбата се иска
от Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Г.Г. *** е правоспособен водач на
моторни превозни средства от 2007 г., притежаващ придобити категории „В”, „М” и
„АМ”. До м. ноември 2018 г. спрямо Г. е имало издадени 2 наказателни
постановления за извършени от него като водач на моторни превозни средства
нарушения на правилата за движение.
Преди обед на 10.11.2018 г. в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. „Копривщица” и бул. „Шести Септември” било въведено
временно ограничение на движението, като не се разрешавало движението на пътни
превозни средства, движещи се по западното платно на бул. „Копривщица” /от
западната страна на ж. п. линията/ от кръстовището с бул. „Шести Септември” в
посока север. С регулиране и контрол на движението в този участък били
натоварени *** при Сектор Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив *** С.Я. и
колегата му К. П.. За да не се навлизане по бул. „Копривщица” – запад след
кръстовището с бул. „Шести Септември” напречно на бул. „Копривщица” – запад
непоследствено след кръстовището бил спрян служебния полицейски автомобил,
поставени били два конуса, а и самите полицейски служители Я. и П. насочвали
движещите се било по бул. „Шести Септември”, било идващите от южна посока на
бул. „Копривщица” – запад да не навлизат след кръстовището в посока север по
булеварда.
Около 10.30 ч. жалбоподателят Г.Г.Г. управлявал лек
автомобил „БМВ 530Д” с рег. № *** като се движел по бул. „Копривщица” – запад в
посока от юг на север, приближавайки се към кръстовището с бул. „Шести
Септември”. Въпреки наличието на контролни органи, регулиращи и контролиращи
движението в пътния участък за движение непосредствено след кръстовището на
бул. „Копривщица” – запад с бул. „Шести Септември” – забраняващи навлизането на
север от кръстовището по бул. „Копривщица” – запад, допълнителните ограничения
с конуси и напречно разположен полицейски автомобил, Г. не изпълнил нареждането
на *** и след като пресякъл кръстовището заобиколил с автомобила си полицейския
такъв, непосредствено след това пресякъл и наличната пътна маркировка М2 – „Двойна
непрекъсната линия” /чл.63 ал.2 т.2 от Правилника за приложение на Закона за
движение по пътищата – „На пътните превозни средства е забранено да я застъпват
и пресичат”/, въпреки въвеждащата с маркировката забрана за застъпване и
пресичане, навлязъл в лентата за насрещно движение и спрял с автомобила си до
близко заведение – кафене, където установил автомобила си. За това му пътно
поведение св. Я. веднага съставил на Г. акт – АУАН № 004400/10.11.2018 г., за
приети за извършени три административни нарушения по ЗДВП – по чл.6 т.1 от
ЗДВП, описано в акта като нарушаване на маркировка М2, като навлиза в лентата
за насрещно движение и създава опасност за останалите участници в движението,
по чл.94 ал.3 от ЗДВП, описано в акта като спиране срещу посоката на движение,
и по чл.6 т.2 от ЗДВП, описано в акта като не изпълнява разпорежданията на
регулировчика. При предявяване на АУАН на нарушителя последният вписал, че имал
възражения с констатациите на ***, но не конкретизирал такива. Възражения не
били подадени против АУАН в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № 004400/10.11.2018 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което при излагане на
обстоятелствата на нарушенията административно – наказващият орган описал
същите като в акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Я., АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Я. като
последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото,
неоспорени от страните.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда
АУАН № 004400/10.11.2018 г., съставен от св. Я. – като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито
констатации, макар и възразени не са опровергани чрез ангажирани доказателства
от която и да е страна по делото или служебно събрани от съда, няма и
доказателства внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесните нарушения.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Г.Г.Г. са
осъществени на 10.11.2018 г. в гр. Пловдив всички елементи от обективната и
субективна страна на административни нарушения по чл.6 т.2 от ЗДВП, чл.6 т.1 от
ЗДВП и чл.94 ал.3 от ЗДВП като водач на моторно превозно средство – лек
автомобил „БМВ 530Д” с рег. № ***, тъй като около 10.30 ч. на кръстовището на
бул. „Копривщица” – запад след кръстовището с бул. „Шести Септември” и веднага
след това не е изпълнил разпореждане на лица, упълномощени да регулират и
контролират движението по пътищата – разпореждане на *** Сектор „Пътна полиция”
Пловдив С.Я. и К. П. да не навлиза в бул. „Копривщица” – запад след
кръстовището с бул. „Шести Септември” в посока север, пресякъл е веднага след
това наличната на бул. „Копривщица” – запад след кръстовището с бул. „Шести
Септември” пътна маркировка М2 – „Двойна непрекъсната линия”, въпреки забраната
за това, въведена с чл.63 ал.2 т.2 от ППЗДВП, и е спрял автомобила на пътното
платно не по посока на движение на автомобила, а в насрещна на движението
посока, въпреки забраната за това.
Доказателствата по делото според съда са категорични
за осъществяването на нарушенията от страна на санкционирания, като за
безспорността на извършването на нарушенията от страна на Г. съдът се позовава
както на АУАН, така и от показанията на свидетеля Я..
Въпреки извършването на посочените административни
нарушения, настоящата инстанция прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя Г.Г.Г.
с обжалваното НП № 18-1030-010257/07.12.2018 г. следва да отпадне като това НП
следва да бъде отменено и то изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Като
причина за този извод на съда е преценката за допуснати и то съществени в хода
на административното производство съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
Както за актосъставителя, така и за административно –
наказващият орган законодателят е въвел задължения за излагане при съставяне
съответно на АУАН и на НП на обстоятелствата на нарушенията приети за извършени
от субектът на административната отговорност – в чл.42 т.4 от ЗАНН за
актосъставителя и в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващия
орган. Това излагане на обстоятелствата на извършените нарушения следва да е
ясно, пълно, сторено по такъв начин, че да се излагат всички обстоятелства от
значение за съставомерността на отделните нарушения, а и нарушителят да разбира
за какво се наказва.
В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП при
излагане на нарушенията по пункт І – ви и ІІІ – ти – съответно с дадена правна
квалификация на нарушенията по чл.6 т.1 и по чл.6 т.2 от ЗДВП тези задължения
на актосъставител и административно – наказващ орган са изпълнени в пълния им и
изискуем се обем. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДВП „Участниците в движението: 1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”, а според чл.6 т.2 от ЗДВП
„Участниците в движението: 2. изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо
от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение.”. Както в АУАН, така и в НП съставителите според съда доста пестеливо
за изложили обстоятелствата на приетите за извършени две нарушения – първо по
чл.6 т.1 от ЗДВП и след това по чл.6 т.2 от ЗДВП, сочейки само нарушаване на
маркировка М2, навлизане в лентата за насрещно движение и създаване на опасност
за останалите участници в движението, и неизпълнение на разпорежданията на
регулировчика, като и двете нарушения са посочени да са извършени на едно и
също място – на кръстовището на бул. „Копривщица” – бул. „Шести Септември” –
бул. „Копривщица” – запад. При положение, че се приема според изложените в АУАН
и НП обстоятелства на нарушенията, че на едно и също място е имало и
регулировчик /лице, упълномощено да регулира и да контролира движението по
пътищата/ и маркировка на пътя – М2, въвеждаща определено поведение за участник
в движение – забрана за застъпване и пресичане, то участникът в случая водачът
на лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № *** е следвало съобразно повелята на чл.6
т.2 от ЗДВП да изпълни разпореждането на регулиращото и контролиращо движение
лице, независимо от маркировката на пътя, т. е. наличието на регулировчик и
действия по регулиране и контролиране движението в този един и същ пътен
участък изключва възможността нарушителят водач да отговаря и за неизпълнение
на правило за движение, въведено от пътна маркировка. След като се приема с
АУАН и с НП, че в един и същ пътен участък движението се регулира и с
регулировчик, и с пътна маркировка, то не е следвало да се ангажира
административна отговорност спрямо нарушителя за нарушаване на забраната на
пътната маркировка – за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП. Следва да се посочи, че
едва в настоящото съдебно производство и то след разпит на актосъставителя и
очевидец св. Я. се изясни, че първоначално жалбоподателят Г. като водач на лек
автомобил „БМВ 530Д” с рег. № *** не се е съобразил с разпореждане на орган по
регулиране и контролиране на движението и след подминаване на зоната за пряк
контрол от този орган е нарушил и налична на бул. „Копривщица” – запад в
северната част на булеварда непосредствено след кръстовището налична маркировка
М2. За нарушението по пункт ІІІ – и от НП – по чл.6 т.2 от ЗДВП, при излагане
на обстоятелствата на това нарушение не са посочени такива, които също са от
значение за правилната правна оценка на описаното като състав на
административно нарушение, а и по начин неограничаващ накàзания от
възможността му да разбере пълно и ясно какво му се вменява – в случая липсва
посочване на това какви разпореждания на регулировчика не е изпълнил /такива са
посочени в чл.29 ал.3 от ППЗДВП/.
По тези съображения, преценяйки че в хода на
административното производство актосъставител и административно – наказващ
орган не са изпълнили в пълен обем задълженията си съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съдът прие да отмени НП № 18-1030-010257/07.12.2018
г. в тази му част – по пункт І – ви и пункт – ІІІ – ти – за нарушенията по
съответно чл.6 т.1 от ЗДВП и чл.6 т.2 от ЗДВП.
Ангажираната спрямо жалбоподателя Г.Г. административна
отговорност по пункт ІІ – ри от НП – за нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДВП, също
според съда следва да отпадне и то пак заради допуснато съществено процесуално
нарушение, но в случая само при издаването на НП – заради неправилно приложение
на Закона при определяне и налагане на наказание на лицето нарушител. За
нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДВП административно – наказващият орган е наложил
административно наказание глоба в размер на 30 лв., като се е позовал на
основание чл.183 ал.3 т.2 от ЗДВП. Тази приложена с обжалваното НП № 18-1030-010257
от 07.12.2018 г. санкционна разпоредба в пункт ІІ – ри на НП – на чл.183 ал.3
т.2 от ЗДВП е отменена още 2015 г. – с ДВ бр.37 от 2015 г. Налице е, поради
това и извод за неправилно приложение на Закона, което е и основание за
незаконосъобразност на НП и в тази му част.
С оглед на изложеното съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-010257/07.12.2018
г. *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Г.Г.Г. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания глоба в размер на 150
/сто и петдесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1, 2 от ЗДВП, глоба в размер на
30 /тридесет/ лева за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДВП на основание чл.183 ал.3
т.2 от ЗДВП и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по
чл.6 т.2 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.