Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 850/10.07.2020 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
секретар Г. С.,
разгледа адм.д.
№ 820/2020 година.
Производството е по реда на глава
десета раздел I
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 ал. 1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от И.Д.В. с ЕГН ********** *** и
С. Д.Н. с ЕГН ********** ***, против заповед № РД-16-604/20.03.2020 година на
кмета на община П. (лист 3 - 4 и 12 - 13).
Със заповедта на жалбоподателите е отказано разрешаването
на изработване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за
регулация (ПУП-ПР) за УПИ I-116 в кв. 23 по плана на село Лъка, изразяващо се
в разделянето на УПИ по указан от собствениците начин.
Жалбоподателите, чрез процесуален представител,
оспорват отказа. Поддържат, че той е материално незаконосъобразен, защото
поставеното от администрацията изискване за изработване на план за застрояване
(ПЗ), като предпоставка за разрешаване на работа по изменението на ПУП, не се
основава на законови разпоредби. Според тях, в производството по чл. 135 ал. 3
от ЗУТ, каквото е настоящото, следва да се установи дали изобщо е допустимо
изменение на съществуващия ПУП, а в производството по самото изменение вече ще
трябва да бъдат спазвани определени параметри. Иска се отмяна на отказа.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът
установи следната фактическа обстановка.
Съгласно нотариален акт № 142, том II, дело 998/1993
година на районен съдия при Районен съд – П. и удостоверения за наследници,
жалбоподателите В. и Н. се легитимират като съсобственици по наследство на
дворно място в село Лъка, община П. – УПИ I-116 в кв. 23 по плана на село
Лъка с площ от 2370 м² и построените в него полумасивна жилищна сграда с
площ от 58 м², салма (навес) с площ от 10 м² и стопанска постройка с
площ от 27 м² (лист 23 - 26).
Със заявление рег. № ТСУ-1350/27.06.2019 година по
описа на Община П., адресирано до главния архитект на общината, В. и Н. са
поискали да им бъде издадена „виза за изменение“ на „ПУП - ПР“ за наследствения
им имот в село Лъка (лист 20).
Към заявлението било приложено задание за изменение на
ПУП – ПР, в графичната част към което бил описан начина на разделяне на УПИ на
две части със запазване на изградените комуникационни съоръжения, улични
бордюри, тротоари, въздушни и подземни електропреносни връзки и водопроводи
(лист 27 - 29).
На 03.07.2019 година ОЕСУТ на Община П. разгледал подаденото
заявление и приложеното задание. Съпоставил съдържанието на заявлението с
нормата на чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8/14.06.2001 година за обема и съдържанието
на устройствените планове (Наредба № 8) и установил, че в имотите, предмет на
разработката, няма реализирано строителство, поради което е необходимо
предложението да е придружено и от план за застрояване (ПЗ). Отделно
констатирал, че предложението за изменение следва да бъде изработено върху
действащ кадастрален и регулационен план (а не е). С посочените два аргумента
ОЕСУТ не приел представеното заявление (лист 19).
На 25.02.2020 година със заявление от процесуален
представител на И.В. и С. Н., адресирано до общинската администрация, на
констатациите на ОЕСУТ било отговорено, че предложението за изменение на ПУП е
изработено върху действащ кадастрален и регулационен план, както и че за
разрешаване на изменението не е необходим план за застрояване (лист 15).
На 26.02.2020 година ОЕСУТ провел ново заседание и
разгледал отново преписката по заявление рег. № ТСУ-1350/27.06.2019 година. На
това заседание било обсъдено заявлението от 25.02.2020 година и съветът
повторил първоначалната си теза, основана на нормата на чл. 54 ал. 2 от Наредба
№ 8, за несъответствие на конкретното предложение за изменение на ПУП – ПР с
действащите правила за изменение на ПУП, изискващи и представянето на ПЗ. ОЕСУТ
предложил на главния архитект на общината да издаде отрицателно становище за
изработване на проект за изменение на ПУП по заявлението, а на кмета – да
издаде отказ за разрешаване на изменение (лист 18).
На 09.03.2020 година главният архитект на общината
издал отрицателно становище по заявлението, като се позовал отново на
разпоредбата на чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8, за да мотивира несъответствието на
поисканото разделяне на УПИ I-116 в кв. 23 по плана на село Лъка с действащите
правила за изменение на ПУП (лист 14).
На 20.03.2020 година, предвид отрицателните становища
на ОЕСУТ и на главния архитект, кметът на общината издал заповедта, обжалвана в
настоящото производство (лист 12 - 13).
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима.
По делото от ответника не са представени доказателства
за датата на уведомяване на В. и Н. за издадената заповед. Затова съдът приема,
че обжалването е направено при съобразяване с изискването на чл. 215 ал. 4 от ЗУТ. Лицата, по инициатива на които е започнало административното производство,
са адресати на акта и са непосредствено неблагоприятно засегнати от
волеизявлението на кмета на общината. Затова за тях е налице правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен административен
орган.
Съгласно чл. 135 ал. 1 – 3 от ЗУТ, лицата по чл. 131
могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно
до областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план,
към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният
орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед
разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана.
Жалбоподателите са собственици на имота, за който е
поискано разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, т.е. те се
явяват лица „по чл. 131“ от закона, а заявлението им, макар и неправилно
адресирано до главния архитект на общината, е получило отговор по същество
именно от кмета на община П., който се явява компетентния административен орган
в производството по чл. 135 ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗУТ.
В административното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. В него са конституирани заинтересованите
лица. Те са уведомени за междинното становище на помощния орган (ОЕСУТ) и им е
предоставена възможност да изложат своите съображения за
(не)законосъобразността на решението на съвета. Тази възможност е използвана
пълноценна със заявлението, подадено на 25.02.2020 година, от процесуалния
представител на В. и Н..
Издадената заповед е съобразена с целта на закона,
прокламирана в чл. 1 ал. 2 от ЗУТ – уреждане на обществените отношения,
свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и
строителството в Република България, и определяне на ограниченията върху
собствеността за устройствени цели.
Административният акт съдържа всички реквизити по чл.
59 ал. 2 от АПК, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма
на акта.
Обжалваната заповед е материално законосъобразна.
Заявлението от 27.06.2019 година на жалбоподателите е
с неясно съдържание. То е адресирано до главния архитект на общината, а като
правно основание за подаването му е посочен чл. 140 ал. 1 от ЗУТ, уреждащ реда
за подаване на заявление за виза за проектиране. Отделно, на ръка в заявлението
е написано „за изменение на ПУП“, а допълнително (отново ръкописно) е уточнено,
че този план е „ПУП - ПР“, която абревиатура съдът тълкува в съответствие с
общоприетото съкращение на израза „подробен устройствен план – план за
регулация“. Т.е. от първоначално подаденото заявление може да бъде направен
извод, че волята на заявителите е била да бъде разрешено изработването на
изменение единствено на плана за регулация (ПР) на УПИ I-116 в кв. 23 по
плана на село Лъка. Показателно в тази насока е и заявлението на В. и Н. от 25.02.2020 година, в което е отречена
необходимостта от изработване на ПЗ като предпоставка за разрешаването на
изработване на проект за изменение на ПУП за процесния УПИ.
Параметрите на заявлението по чл. 135 ал. 1 от ЗУТ
предпоставят параметрите, по които административният орган следва да преценява
законосъобразността на поисканите изменения на ПУП, съответно – те определят и
съдържанието на становището му да разреши или да не разреши изработването на
проект за изменение. При преценката да допусне ли не поисканото изменение
ответникът е обвързан от ограниченията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове
по приложението му, които следва да съпостави с искането на заявителите.
Съгласно чл. 54 ал. 1 – 2 от Наредба № 8, плановете за
регулация на улици и поземлени имоти се изработват в съответствие с ОУП за
съответната територия, когато има такъв, и въз основа на задание, изработено по
реда на чл. 125 ЗУТ . Плановете по ал. 1 се изработват по изключение без ПЗ,
когато значителна част от територията е застроена и е целесъобразно запазването
на сградния фонд, не се увеличават устройствените параметри и показатели на
територията, общественото обслужване, техническата инфраструктура и съществуват
благоприятни инженерно-геоложки условия за застрояване.
В конкретния случай, от съдържанието на приложенията
към първоначалното заявление се констатира, че площта на имота е 2270 м²,
от които са застроени общо 95 м². Според нормата на чл. 54 ал. 2 от
Наредба № 8, изработването (съответно - допускането на изменение) на ПР, без
изработване на ПЗ, е възможно само по изключение и то ако „значителна част от
територията е застроена“, а в конкретния случай такова значително застрояване в
УПИ липсва - площта на всички постройки е 4,19 % от общата площ на имота.
Според жалбоподателите, производството по чл. 135 ал.
1 от ЗУТ е независимо от производството по одобряване на проекта за изменение
на ПУП по чл. 136 ал. 1 във връзка с раздел трети от глава седма на ЗУТ, затова
не е необходимо при издаването на разрешение за изработване на проект за
изменение на конкретния ПУП да се изработва и ПЗ, доколкото това може да стане
в процеса на изменението на ПУП (след издаване на разрешението по чл. 135 ал. 3
от ЗУТ).
Съдът не споделя тази теза. Заявлението по чл. 135 ал.
1 от ЗУТ определя параметрите на изменението, което се иска от заявителите.
Съдържанието на това заявление – при евентуално разрешаване изработването на
проект за изменение на ПУП – обвързва лицето, което изработва проекта за
изменение, а при изработването на този проект то следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8. В конкретния случай с
първоначалното заявление е поискано разрешаването на изработване единствено на проект
за изменение на план за регулация. Разрешение в този вид, обаче, би било
незаконосъобразно, защото при самото изработване на проекта вече би следвало да
бъде изготвен и ПЗ – с оглед степента на застрояване на УПИ и нормата на чл. 54
ал. 2 от Наредба № 8, а такова искане не е съществувало при иницииране на
административното производство от заявителите В. и Н.. Затова ОЕСУТ и главният
архитект на общината са изложили мотиви за незаконосъобразност на искането, а
кметът на общината е издал изричен отказ.
Жалбата следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба от И.Д.В. с ЕГН ********** *** и С. Д.Н.
с ЕГН ********** ***, против заповед № РД-16-604/20.03.2020 година на кмета на
община П..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: