РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 20.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8159 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от ЕТ „А.А.” против „П.к.“ ООД – в несъстоятелност, иск с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД.

Първоначално исковата молба е подадена до Русенски окръжен съд и е образувано гр.д. №96/2015 г., като по възражение за неподсъдност на ответника, делото е изпратено на СГС.

В исковата молба и молба уточнение 08.04.2015 г. (депозирана по гр.д. №96/2015 г., по описа на ОС – Русе) се твърди, че ищецът е сключил с ответника предварителен договор от 29.07.2009 г. за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който „П.к.“ ООД е поело задължение да построи и да му прехвърли, срещу цена от 29 942 евро, собствеността на Ателие № В7, в секция „В" на жилищна сграда „***** - Теодора", с административен адрес гр. Русе, ул. „*****, който обект е разположен на втория етаж на секцията, със застроена площ 63,39 кв.м. заедно с 3,703% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.5.251, целият с площ от 3449 кв.м. Сочи, че в чл. 15 от предварителния договор страните са описали състоянието, в което уговореният за продажба недвижим имот е следвало да бъде прехвърлен.

Поддържа, че в изпълнение на задълженията по предварителния договор и след заплащането на продажната цена, на 03.05.2011 г. горепосоченият имот е прехвърлен на ищеца по сила на нотариален акт, вписан в Сл. вп. – гр. Русе с акт № 97, том 12, дело № 2434/2011 г.. Към датата на прехвърлителната сделка имотът е бил индивидуализиран и съобразно описанието му по кадастрална карта като самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.251.1.134.

Излага, че през 2014 г. се е снабдил с удостоверение за тежести, от което е установил, че преди закупуването на процесния имот е учредена договорна ипотека в полза на „Обединена българска банка“ АД, а впоследствие е получил и уведомление от ЧСИ И.Х., по изп. д. №20128320402522, че по отношение на имот с идентификатор № 63427.5.251.1.134 се предприемат действия по принудителното изпълнение.

Твърди, че като собственик е извършил множество строително монтажни дейности, за да може да бъде използван имота, подробно индивидуализирани в исковата молба. Сочи, че в резултат от извършения ремонт стойността на имота се е увеличила с 30 000 лв., която сума счита, че има право да получи на основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, от продажната цена при евентуална публична продан на имота. Ето защо иска ответникът да бъде осъден да му заплати увеличената стойност на имота от 30 000 лв. или извършените разходи за подобрения, в случай че последните се окажат по-високи от увеличената стойност.

„П.к.“ ООД – в несъстоятелност не оспорва ищцовата претенция по основание и размер, но развива доводи, че предявеният иск има установителен, а не осъдителен характер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото е безпротиворечиво, а и се установява от нотариален акт за покупко продажба №54, том 2, рег. №2396, дело №242 от 03.05.2011 г., вписан в Сл. вп. гр. Русе с вх. рег. № 5037, акт 97, том 12, дело 2434/03.05.2011 г., че „П.к.“ ООД е продало на ЕТ „А.А.” недвижим имот, представляващ Ателие № В7, с идентификатор 63427.5.251.1.134, в секция „В", на кота +3,30, находящ се на адрес гр. Русе, ж.к. „*****“, ул. „*****, вх. 3, етаж 1, със застроена площ от 63,39 кв.м., ведно с 3,703% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.5.251.

Според представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания изх. № 4779/2014 г. (л. 14 от делото на ОС-Русе) преди ищецът да придобие собствеността на процесния имот, върху същия е вписана договорна ипотека с вх. рег. № 65, том 3, акт № 184, дв.вх.рег. № 9010/29.06.2009 г. в полза на „Обединена българска банка“ АД, за обезпечаване вземанията на ответното дружество, като по отношение на имота са предприети принудителни действия, изразяващи се в наложена възбрана и насрочен опис, съгласно отразеното в удостоверение изх. № 5768/11.03.2015г. на ЧСИ И.Х., рег. № 832 в КЧСИ. (л. 70) В удостоверението е посочено, че изпълнението е спряно по силата на издадена обезпечителна заповед по гр. д. №1149/2014 г.

Според показанията на свидетеля П.Т.В., който притежава съседен до ищеца имот, при закупуването на процесното ателие същото е било без мазилка - до тухла и на плоча. Заявява, че ищецът е направил цялостен ремонт на стените и тавана, сменени са вратите, тъй като не били с необходимото качество, поставени са плочки и санитария в банята, прокарана е парна инсталация поради газифицирането на сградата, обзаведена е кухнята.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза в ателието са извършени множество СМР, подробно индивидуализирани по вид, количество и стойност на лист 101-102 от настоящото дело, за да бъде годен за експлоатация, тъй като имотът е бил закупен в груб вид. Според вещото лице стойността на подобренията към момента на извършването им и съобразно приложените към исковата молба фактури, е в размер на 30 235,62 лв., а увеличената стойност на имота в резултат на направените от ищеца подобрения е в размер на 25 000 лева.

С оглед фактическите твърдения и формулирания петитум, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата дава право на собственикът на продадения ипотекиран имот, който не е лично задължен, да получи от цената на имота преди ипотекарния кредитор необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Искът е основан на забраната за неоснователно обогатяване на длъжника-продавач, който би се обогатил, доколкото чрез извършените от ищеца действия по запазване, поддържане, привеждане за годно ползване или подобрения на имота обективно допринася за провеждането на публична продан с продажната цена, от която взискателят се удовлетворява и съответно води до намаляване на задължението на ответника - длъжник в изпълнителното производство. При извършването на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице - собственик на ипотекирания имот, но само ако е налице годно изпълнително основание, признаващо неговото право. Именно необходимостта от такова изпълнително основание, обективиращо вземане ползващо се с привилегия преди вземането на ипотекарния кредитор, обосновава извод, че решението по иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД има осъдителен, а не установителен характер, каквито неоснователни доводи са развити в отговора на исковата молба.

Необходимите разноски са тези, които запазват вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване и в този смисъл следва да е налице обективна наложителност за извършването им. За разлика от тях, полезните разноски увеличават стойността на имота и имат характера на подобрения. Изводът относно вида на сторените разноски не във всички случай следва да бъде направен единствено въз основа на извършените действия, а следва да се отчита фактическия проблем на конкретното състояние на вещта и причината, наложила извършването на даден разход (в този смисъл Решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г., ІV Г. О., на ВКС и Решение № 193 от 30.11.2016 г., по гр. дело № 842/2016 г, на ВКС, III г.о.).

Твърденията на ищеца ЕТ „А.А.”, че сочените в исковата молба и установени от СТЕ ремонтни дейности в имота са извършени по повод неговото привеждането в експлоатация, сочи, че тези претендираните разноски са необходими. Извод в тази насока е и позоваването в искова молба на чл. 15 от предварителния договор от 29.07.2009 г. за продажба на процесното ателие, сключен между ЕТ „А.А.” против „П.к.“ ООД, предвиждащ състоянието, в което ответникът е следвало да предаде имота – под на замазка, стени и таван на гипсова мазилка, ВиК инсталация до тапи по проект и ел. инсталация – до контакти и ключове, без ел. оборудване. Констатираните от СТЕ ремонтни дейности (полагане на подови настилки, боядисване на стени и тавани, монтиране окачен таван и на ел. ключове, контакти и осветителни тела, поставяне на кухненски шкафове), съобразени с показанията на ищцовия свидетел и заключението на вещото лице, че имотът е предаден в груб и незавършен вид, сочат, че тези разходи са имали за цел привеждането на ателието в годен за обитаване вид. Действително, както е посочило и вещото лице, тези разноски са увеличили стойността на имота, но извършването им е било обективно наложително, тъй като без тях имотът не би могъл да се използва по предназначение.

Съгласно константната практика на ВКС (Решение № 185 от 27.03.2019 г., по гр. д. № 638/2018 г., I Г.О.) посоченият от ищеца вид на предявеното вземане („увеличена стойност на вещта“, „необходими и полезни разноски“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“) не ограничава съда да даде защита според действително осъщественото правно основание, а посочените от ищеца факти, съдържащи квалификация на предявения иск, не обвързват съда. Ето защо и заявената от настоящия ищец претенция за заплащане на увеличената стойност на имота от 30 000 лв. или направените разходи за подобрение, ако същите са в по-голям размер, не обвързват съда да приеме, че по същество предявеният иск касае заплащането на необходими разходи по смисъла на чл. 177, ал. 1 ЗЗД. Макар и установената стойност на тези разходи, съгласно СТЕ, да е 30 235,62 лв. с ДДС, предвид диспозитивното начало и липсата на изрично изменение от ищеца по реда на чл. 214 ГПК, искът му ищеца следва да бъде уважен за първоначално заявената претенция от 30 000 лв.

По отношение искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаването на  исковата молба - 29.01.2015 г., съдът намира същото за неоснователно. Постановяването на осъдителен диспозитив по претенция с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД е единствено продиктувано от разяснената по-горе цел на иска – да се предотврати неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на третото лице – приобретател, закупило ипотекиран недвижим имот и извършило необходими разноски или подобрения в него, в случай че този имот бъде продаден заради дълг на ответника. Уважаването на иска създава съдебно признато вземане за ищеца, даващо му право да участва в изпълнителното производство, в което е извършена публичната продан на ипотекирания имот, придобит от него, като удовлетвори вземането си от получената продажна цена на имота, преди вземането на ипотекарния кредитор. При това положение, с продажбата на имота и извършеното разпределение ответникът не би могъл да се обогати неоснователно за сметка на ищеца и за него не се поражда парично задължение към третото лице за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което и обективно ответникът не би могъл да изпадне в забава. Доколкото законната лихва се присъжда, когато е налице забава, а в настоящия случай такава не е налице, то и по изложените съображения претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски в общ размер на 1455 лв., от които 1200 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице и 5 лв. – за съдебно удостоверение. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на 2400 лв., е заявено от името на ищеца, но е неоснователно, тъй като доказателства за неговото заплащане не са представени. Без уважение следва да бъдат оставени и исканията за присъждане на такса за обезпечение, в размер на 15 лв., и адвокатско възнаграждение по гр.д. №1149/2014 г., в размер на 750 лв., доколкото доказателства за тези разходи пред настоящата инстанция не са представени.

Предвид изложените съображения, съдът    

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „П.к.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „*****, партер, чрез назначения синдик Я.Н.С., с адрес ***, да заплати на основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД на ЕТ „А.А.”, ЕИК *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.Б., сумата от 30 000 лв. с ДДС, представляваща сторените от него необходими разноски за запазване на недвижим имот и привеждането му в състояние, годно за ползване, представляващ Ателие № В7, с идентификатор 63427.5.251.1.134, в секция „В", на кота +3,30, находящ се на адрес гр. Русе, ж.к. „*****“, ул. „*****, вх. 3, етаж 1, със застроена площ от 63,39 кв.м., ведно с 3,703% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.5.251, и които необходими разноски се изразяват в стойност на извършени строително-монтажни работи, подробно посочени в табличен вид, в съдебно-техническата експертиза на вещо лице Й.И.В.на л. 101 и л. 102 по делото, неразделна част от настоящето решение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.01.2015 г., до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „П.к.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *****, да заплати на ЕТ „А.А.”, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените в настоящото производство разноски, в размер на 1455 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

 

     СЪДИЯ: