РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от П. П. И., ЕГН ********** против
Решение № 835/26.02.2023г., постановено по гр.д. № 15792/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон, жалбоподателят иска от
въззивния съд да отмени същото. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК ***** заявява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, предявен от „Моят
Кредит“ ЕООД против П. П. И. за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца: сумата от 276 лева - главница, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението в съда – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 8885/15.12.2022
г. по частно гр. дело № 18135/2022 г. по описа на ПРСвъз основа на документ
по чл.417 от ГПК - Запис на заповед, издаден на 10.11.2021 г. в гр. ****, с
падеж на предявяване, предявен за плащане на ответницата на 18.10.2022 г.,
по силата на който, П. И. се е задължила да плати на ищеца сумата 480 лева.
Ответникът оспорва иска, като счита същият за неоснователен и
недоказан. Моли съда да го отхвърли и претендира направените разноски по
делото.
С постановеното по спора Решение № 835/26.02.2023г. по гр.д. №
15792/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е приел
иска за основателен с мотиви, че за дължимостта на сумата, която
ответницата се е задължила да заплати на ищеца по Записа на заповед, е
ирелевантно, че между страните е бил сключен и Договор за заем на
10.11.2021.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока
писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично
2
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца сумата 276 лева - главница, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението в съда – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
дължима по Запис на заповед за сумата 480 лева, издаден от ответницата на
10.11.2021 г. в гр. ****, с падеж на предявяване, предявен за плащане на
ответницата на 18.10.2022 г., както и направените разноски за производството
по делото в размер на 25 лева – платена ДТ и 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение
С Определение № 2032/25.08.2023 г., постановено по въззивно
частно гр. дело № 1601/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив – ІХ
гр. състав, е било прието подадено от ответницата Възражение по чл.423 от
ГПК против Заповедта за изпълнение и върнато на ПРС частното гр. дело за
извършване на последващи процесуални действия, във връзка с което с
постановеното по частното гр. дело Определение № 10774/25.09.2023 г. съдът
е спрял изпълнението на Заповедта за изпълнение, уведомил е ищеца за
подаденото Възражение по чл.423 от ГПК и му е дал указания по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК – като в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал искова молба за
установяване на вземанията си по Заповедта.
По делото е приет договор за заем от 10.11.2021г. с Код: 59047,
сключен между „Моят кредит“ ЕООД и П. И.. По силата на този договор
ищецът е предоставил заем в размер на 153,39 евро при годишен лихвен
процент 39,99%, ГПР 42,45 %, а задължението следва да се погаси на пет
месечни вноски. Съгласно чл. 12, ал. 1, вр. ал. 2 и ал. 3 от Договора, в
тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на
кредитора обезпечение - физическо или търговско юридическо лице
поръчител, което да бъде одобрено предварително от кредитора и да отговаря
на предвидени в договора кумулативно поставени изисквания. При
неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на
обезпечение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка в
размер от 76,36 евро (149,35 лева) лева, която кредиторът е разсрочил в
погасителния план по чл. 12, ал. 6 от Договора и която се добавя към всяка
анюитетна вноска.
На първо място, спорен между страните е въпросът дали районният
3
съд е следвало да разгледа направените в отговора на исковата молба
възражения за недействителност на договора за заем. В тази връзка ПОС
намира следното:
В т. 17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, върховната инстанция е разяснила, че предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 (сегашна т.10)
от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от
ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение, което е било сторено в настоящия случай. При
въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка
с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на
поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната
книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване ще
подлежи и каузалното правоотношение. Това е така, тъй като възраженията,
основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед. Ето защо районният съд неправилно е
стигнал до извода, че ирелевантно за дължимостта на сумата, която
ответницата се е задължила да заплати на ищеца по Записа на заповед е
обстоятелството, че между страните е бил сключен и Договор за заем на
10.11.2021 г, респ. не е изследвал неговата действителност.
На следващо място, съгласно чл.12 от договора за заем, заемателят е
поел задължението в срок от три дни след сключване на договора да осигури
трето физическо или търговско юридическо лице, което да поеме солидарно
4
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойка. Третото лице следвало да
отговаря кумулативно поставени изисквания: дееспособно лице, което да е
навършило 25 години; минимален осигурителен доход през последните шест
месеца, предхождащи сключването на договора за кредит, в размер от 1500
лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни
месеца преди сключването на договора за кредит; стабилна кредитна история;
предположеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти
на кредитора или да не бъде поръчител по друг активен паричен заем,
предоставен от кредитора или да е търговско дружество с изцяло внесен
капитал; да има минимална печалба от 10 000 лева за последните 3 години; да
не е обявено в несъстоятелност и/или ликвидация; да няма задължения към
държавата и/или общината. Уговорено е, че при неизпълнение на това
задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 76,36 евро (149,35 лева),
платима на вноски, ведно с вноските по кредита, съгласно погасителния план.
Въззивният съд намира, че сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания
за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на
ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
5
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.
В противоречие на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по
процесния договор не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 12, ал. 4 от договора в размер на 76,36 евро (149,35 лева), които са
прикрити под формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1
от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но така уговорената
неустойка надхвърля присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Същата е предвидена за неизпълнение на задължението
на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора
ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който,
съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК, преди сключване на договора за
кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Наред с това,
изискванията, на които поръчителят следва да отговаря, както и срокът за
предоставяне на обезпечението, са уговорени по начин изпълнението им да е
трудно осъществимо, дори невъзможно. Ето защо уговорената неустойка е по
същество допълнително възнаграждение за заемодателя.
От гореизложеното следва извод, че с клаузата на чл. 12, ал.4 от
договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на
76,36 евро (149,35 лева), което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да бъде включено при установяване на ГПР по кредита. Липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11,
6
ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. С посочването в
договора за заем на ГПР, който е формиран в нарушение на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита
и се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено
изискване относно максимално допустимия размер на ГПР с цел
предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита. С посочването в
договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, а така и отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава
заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да
бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да
получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
Установеното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е основание
процесният договор за заем да се приеме за недействителен, съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. По силата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая чистата стойност на кредита е 153,39 евро или тяхната
левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо
лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1,95 лева, тоест чистата стойност на
кредита в лева се равнява на 300 лева. По делото са налице данни, че
длъжникът не е погасил сумата от 276 лева от общо 480 лева, тоест самият
ищец признава, че са извършени плащания от длъжника в размер 204 лева.
Следователно, след приспадане на извършените от П. И. плащания, остават
още 96 лева до пълното връщане на чистата стойност на кредита. Ето защо
претенцията на ищеца следва да се уважи до сумата от 96 лева и да се
отхвърли за остатъка до пълния претендиран размер от 276 лева.
Изходът на спора налага присъждане на разноски на страните по
7
съразмерност, съобразно уважената част от иска. „Моят кредит“ ЕООД следва
да бъде осъдено да заплати на П. И. сумата от 25 лева – държавна такса за
въззивното производство, а в полза на нейния процесуален представител –
общо 960 лева на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., от които 360 лева за
заповедното и исковото производство пред първа инстанция и 600 лева
разноски за настоящата инстанция. В полза на въззиваемия следва да се
присъди сумата от общо 360,21 лева, от които 240,21 лева разноски, сторени в
заповедното и и исковото производство пред първа инстанция, и 120 лева
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, платими от
жалбоподателя. Възражението за прекомерност, направено от „Моят кредит“
ЕООД е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна е съобразен с установените в Наредба 1
от 2004г. минимуми.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 835/26.02.2023г., постановено по гр.д. №
15792/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е признато за
установено, че П. П. И., ЕГН ********** дължи на “Моят Кредит” ЕООД,
ЕИК: *****, сумата над 96 лева до претендирания размер от 276 лева -
главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението в съда – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, която сума, дължима по Запис на заповед за сумата 480 лева,
издаден от ответницата на 10.11.2021 г. в гр. ****, с падеж на предявяване,
предявен за плащане на ответницата на 18.10.2022 г. , е било разпоредено
ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 8885/15.12.2022 г.,
издадена по частно гр. дело № 18135/2022 г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Моят Кредит” ЕООД, ЕИК: ***** против П. П.
И., ЕГН ********** за признаване за установено, че П. П. И., ЕГН
8
********** дължи на “Моят Кредит” ЕООД, ЕИК: *****, сумата над 96 лева
до претендирания размер от 276 лева - главница, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда –
13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума, дължима
по Запис на заповед за сумата 480 лева, издаден от ответницата на 10.11.2021
г. в гр. Пловдив, с падеж на предявяване, предявен за плащане на ответницата
на 18.10.2022 г. , е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 8885/15.12.2022 г., издадена по частно гр. дело №
18135/2022 г. по описа на ПРС - VІІІ гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 835/26.02.2023г., постановено по гр.д.
№ 15792/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА П. П. И., ЕГН ********** да заплати на „Моят Кредит“
ЕООД, ЕИК: ***** разноски в размер на 360,21 лева.
ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на П. П. И.,
ЕГН ********** сумата от 25 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адв.К. К.
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 960 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9