Р Е Ш Е Н И Е № 300
Гр. Сливен, 29.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 318 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 65 ал. 4 от Закона за
общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на Р.К.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Заповед № РД 15-1323/02.08.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се
изземе общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на гр.
Сливен, върху терен общинска собственост; Премахването на гаражната клетка
включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и
разчистване на терена до първоначалния му вид, определен е 14 – дневен срок за
доброволно изпълнение на заповедта, както и е указано, че при неспазване на този
срок, ще се извърши принудително изземване, като имотът се освободи от гараж № …
по възлагане на община Сливен.
В жалбата са наведени твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че актът няма предмет. Макар
и цифрово да е посочен текстът на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, от второто изречение на
диспозитива ставало ясно, че се има предвид премахването на гаражната клетка.
Съобразно теорията и съдебната практика, гаражите представлявали преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ и редът за тяхното
премахване бил различен от този по чл. 65 от ЗОС. Посочената в мотивите за
извършена процедура била тази по ЗУТ относно премахването на преместваеми обекти. Заявява още, че общинският недвижим
имот е с площ от 8060 кв.м., многократно надхвърлящ площта на една гаражна
клетка. Предвид това счита заповедта за неясна и невъзможна за изпълнение.
Посоченият ориентир „северно от бл. …“ също бил неточен, тъй като в този район
били разположени около 25 гаражни клетки от същия вид. Диспозитивът
противоречал смислово и фактически на мотивите на заповедта, а първото
изречение от диспозитива било смислово и правно неясно, което водело до
невъзможност да се разбере волята на административния орган. Моли съда да
отмени атакуваната административна заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се явява лично и поддържа жалбата с претенция за сторените по делото
разноски. В писмени бележки заявява, че цялото административно производство е
протекло по реда на премахване на незаконни строежи. Описанието на обекта,
дадено от вещото лице съответствало на определението за преместваеми
обекти, дадено в ЗУТ, от което следвало, че приложимата процедура е тази по чл.
57а от този закон. Смесването на две различни процедури водело до
незаконосъобразност на административния акт.
В открито съдебно заседание ответният административен орган Кмет на
Община Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен юрк. Н. Ц., който оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд - Сливен, след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
С Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 3433/17.03.2016 г. бил
актуван като частна общинска собственост урегулиран Поземлен имот с
идентификатор 67338.525.200 по КККР на гр. Сливен с площ от 8060 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
комплексно застрояване.
На 12.07.2022 г. в Община Сливен постъпило електронно съобщение –
сигнал за бетонен гараж пред бл. … вх. „А“ в кв. „Б.“, чието местоположение
създавало предпоставки за пътни инциденти. С вх. № 9400-14343/15.07.2022 г. при
Кмета на Община Сливен постъпило Възражение от живущи в бл. … вх. „А“ и „Б“ на
кв. „Б.“, в което била заявена молба да не се премахва беседката, а да се
премахнат гаражите, поставени в непосредствена близост до т., като пречещи на
видимостта и създаващи предпоставки за пътни инциденти.
Във връзка с постъпилите сигнал и възражение на 22.07.2022 г. работна
група от специалисти в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен извършили
проверка на място, резултатите от която обективирали
в Констативен протокол (л. 14). Съгласно неговото съдържание, при проверката е
констатирано, в пространството северно и източно от бл. … на кв. „Б.“, УПИ I, кв. 552 са
поставени 5 бр. гаражни клетки, монтирани от неизвестни собственици, като не са
се установили данни за наличие на правно основание за тяхното местонахождение.
С Уведомление изх. № 9400-14343 (4)/22.07.2022 г. Кметът на Община
Сливен уведомил „собственика на гараж № …, северно от жил. бл. …, УПИ
I, кв. 552 по плана на кв. „Б.“, гр. Сливен, че във връзка със
сигнала и възражението, е извършена проверка от служители на общинската
администрация на място и по документи, с констатация, че е монтиран гараж без
наличие на правно основание за неговото местонахождение. Съгласно съдържанието
на уведомлението, в 7 – дневен срок могат да бъдат подадени писмени възражения
и обяснения във връзка с производството. Вписано било още, че при недоказване
наличието на правно основание за държане на имота – общинска собственост и
същият не бъде освободен доброволно, ще бъде издадена заповед за изземване на
имота по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗОС. Това уведомление било залепено на
гаражите, съгласно протокол от 25.07.2022 г., съставен от общински служители.
На 02.08.2022 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15-1323, с
която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост разпоредил
да се изземе общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на
гр. Сливен върху терен общинска собственост; като премахването на гаражната
клетка включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и
разчистване на терена до първоначалния му вид. Според протокол, съставен от
общински служители на 03.08.2022 г., две заповеди, измежду които и горната са
залепени на гаражи, находящи се в пространството източно от жилищен блок № … на
кв. „Б.“, УПИ I, кв. 552 по плана на кв. „Б.“, гр. Сливен, терен частна общинска собственост,
като гаражите са на неизвестни собственици. Жалбата срещу процесната заповед е
подадена до настоящия съд на 15.08.2022 г., чрез административния орган.
По делото за изясняване правото на собственост върху процесния гараж,
респ. правния интерес от оспорване е разпитан като свидетел К. К., б. на
жалбоподателя К., който заявява, че притежават гараж след 2000 г., на запад от
бл. …, близо до т.
По искане на оспорващата страна е допусната, назначена и приета по
делото като неоспорена съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентна, безпристрастна и съответна на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Съгласно заключението на същата, в оспорената заповед
процесният гараж е описан като гараж №…, монтиран в ПИ с идентификатор
67338.525.200 в пространството северно от бл. … на кв. „Б.“, терен частна
общинска собственост. Не е приложена схема, от която да е видно кой точно е
гараж № …. Гаражът представлява ламаринена гаражна клетка, поставена свободно
върху терена, без да е трайно закрепена към него. В ПИ с идентификатор
67338.525.200 има поставени още гаражни клетки (метални и бетонови), които се
намират в пространството северно от бл. ...
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от кмета на общината, при
наличие на материална и териториална компетентност - в кръга на неговите
правомощия по чл. 65 ал. 1 от ЗОС, в съответната писмена и предметна форма,
което го прави валиден. Заповедта е постановена в писмен вид с посочени в
същата фактически и правни основания за нейното издаване, но е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока
са следните:
На първо място съдът констатира, че в атакувания акт не е посочен
неговият адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование
на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4.
фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6.
разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник. Липсата на посочен в акта адресат обуславя
недействителност на властническото волеизявление. Преди да пристъпи към
издаване на процесната заповед административният орган е следвало да издири,
идентифицира и посочи адресата на същата, съобразно императива на посочената
процесуална норма.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция споделя напълно довода
на оспорващата страна, че диспозитивът на заповедта е смислово неясен. Видно от
съдържанието на същия, с акта е разпоредено следното:
„Да се изземе общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на
гр. Сливен, върху терен общинска собственост“. Очевидно е от доказателствата,
че посоченият имот е частна общинска собственост и с площ от 8060 кв.м., но
процесният гараж е разположен в малка част от този имот и няма как така разпореденото от административния орган да бъде изпълнено
изцяло от собственика само на този гараж. Съгласно заключението на
експертизата, в поземления имот има поставени още гаражни клетки, както
метални, така и бетонови, които също се намират в пространството северно от бл…. Както сочи и вещото лице, процесният гараж е описан
като такъв с № …, но по преписката липсва схема, която да го идентифицира с
точност. Тези установявания налагат извода, че атакуваният административен акт
от една страна е с неясен предмет, а от друга – разпореденото
в същия е невъзможно за изпълнение само от собственика на един от гаражите,
поставени в обхвата на общинския поземлен имот.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 65 ал. 1 от ЗОС,
общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината. За да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, следва да са налице кумулативно следните
условия: 1. имотът, предмет на изземване да съставлява публична или частна
общинска собственост, който факт се установява с надлежно съставен и вписан акт
за общинска собственост, освен в хипотезата на чл. 56 ал. 2 от ЗОбС.; 2. трето лице да владее или държи този имот; 3.
владението или държането на имота от това трето лице да е без правно основание.
В конкретния случай по делото е безспорен само първият елемент, а именно, че се
касае за общински имот – ПИ с идентифиратокр
67338.525.200 по КККР на гр. Сливен, за който е съставен АЧОС № 3433/17.03.2016
г. В хода на административното производство обаче не е издирено третото лице,
което държи този имот. Още повече, че според съдържанието на атакуваната
заповед се претендира държане на целия ПИ, който е с площ от 8060 кв.м.,
доколкото към собственика на гараж № … е разпоредено
неговото изземване. Следователно, проведената процедура по чл. 65 ал. 1 от ЗОС
в случая, доколкото може да се приеме, че такава е извършена, е опорочена и
обуславя извода за незаконосъобразност на нейния краен акт – атакуваната в
настоящото съдебно производство заповед.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
Заповед № РД 15-1323/02.08.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се
изземе общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на гр.
Сливен, върху терен общинска собственост; Премахването на гаражната клетка
включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и
разчистване на терена до първоначалния му вид е материално и процесуално незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноски в производството. Същите възлизат
на 160,00 (сто и шестдесет) лева, от които 10,00 (десет) лева държавна такса и
150,00 (сто и петдесет) лева депозит за експертиза и следва да се възложат в
тежест на ответния административен орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД 15-1323/02.08.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с
която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено
да се изземе общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на
гр. Сливен, върху терен общинска собственост; Премахването на гаражната клетка
включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и
разчистване на терена до първоначалния му вид.
ОСЪЖДА Община Сливен
да заплати на Р.К.К., ЕГН **********, с адрес *** разноски
по делото в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: