Р Е Ш Е Н И Е №1031/18.12.2020г.
гр.Пазарджик 18.12.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, девети състав на петнадесети
декември , през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Николинка Попова
секретар А.Метанова , като разгледа
докладваното от съдия Попова адм.дело № 1301 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Н.И. ЕГН
********** *** , чрез адв. С.Д. от ПлАК със съдебен адрес *** против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20-030-000182/02.11.2020
г. , издадена от Началник група към
ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с която на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство (ППС)
за срок от една година и са отнети документи: свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № ********* и 2бр. регистрационни табели с
№ РА6778КМ.
С жалбата се изразява становище за нищожност,
неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на оспорената
заповед и се иска обавяване на нищожност респективно нейната отмяна. Жалбоподателят счита, че административният орган
не е бил компетентен за издаде заповедта, тъй като
липсвали доказателства за надлежно упълномощаване. Също така поддържа, че
процесната заповед е била издадена в нарушение на чл. 3 ал.1 ЗАНН, тъй като
АУАН бил издаден след изтичане на 3- месечния срок от установяване на
нарушението. В тази връзка поддържа още едно възражение, а именно – към датата
на издаване на АУАН , жалбоподателят не е извършвал вмененото му нарушение, тъй
като нарушението вече е било преустановено и по този начин атакуваната заповед не
съответства на целта на закона.Поддържа, се че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не се съдържат мотиви за
наложения срок на ПАМ, който бил над минималния , с което била нарушена нормата
на чл. 172 ал.1 ЗДвП. Намира диспозитива на
заповедта за неясен, тъй като в него се
посочвала нормата на чл. 172 т.2 А1 б.А от ЗДвП , а в нея се съдържали няколко
предложения, без да било посочени кое е тях в случая е било приложено. Отделно
от това било налице несъответствие между мотивационната и диспозитивната част,
тъй като в тях били посочени две различни норми. Сочи доказателства. Претендира съдебно-деловодни
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, но чрез своят процесуален представител поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена.
Ответната страна – Началник
група към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември,
редовно призован, се
явява лично и поддържа становище, че жалбата е
изцяло неоснователна. Представя административната преписка по която
е издадена процесната заповед.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона,
Административен съд -Пазарджик в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 04.11.2020 г. , видно
от отбелязването върху самия акт . Жалбата срещу нея е подадена по пощата с пощенско клеймо от 16.11.2020 г. , видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по
чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Със заповед за прилагане на ПАМ
№ № 20-030-000182/02.11.2020 г. , издадена от Началник група към
ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на жалбоподателя С.Н.И. е наложена принудителна административна мярка
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС)
за срок от една година и са отнети документи: свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № ********* и 2бр. регистрационни табели с
№….. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен АУАН
№ АА 902026/02.11.2020 г. против С.Н.И. за това, че на 29.06.2020 . около 11,15 ч. в Община Септември на път
Общински № РАZ2201,като
водач на МПС Ф.. Г.. с рег. № …в посока от главен път І-8 за с. Симеоновец, ,
управлява собствения си лек автомобил , като при извършената проверка се
установило , че водачът не притежава СУМПС – неправоспособен.
Към преписката е приложен цитирания АУАН № АА 902026/02.11.2020 г. против С.Н.И. , като същият е представен и от жалбоподателя. В него е изложена
същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, като е посочено, че
,че с това водъчът виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 150 ЗДвП. Актът е подписан без възражения от жалбоподателя.
Към преписката са представени като писмени доказателства
– експертна справка , протокол за извършена експертиза , докладна записка,
копие от СУМПС, издадено от Великобритания, справка за нарушител и справка за
съдимост, от които писмени доказателства безспорно се установява, че с влязъл в
сила съдебен акт от 15.10.2020 г. по НОХД № 128/2020 г. по описа на ПзРС ,
жалбоподателят С.Н.И. е признат за виновен
в това , че на 29.06.2020 г. на
общински път № РАZ2201 в землището на с. Симеоновец, съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ СУМПС № IVNO703012S10WA31
I.
S. , на което е предаден вид , че е издадено от
компетентните власти в Кралство Великобритания , като на основание чл. 316 във
връзка с чл. 308 ал.2 във връзка с ал.1 НК
и във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 б.б НК му е наложено наказание
ПРОБАЦИЯ за срок от единадесет месеца
със задължителни пробационни срещи с пробационен служител.
Установява се също така , че на името на жалбопадателя са издадени четири
АУАН , въз основа на които са издадени по четири НП и Заповеди за ПАМ
-съответно през 2003г., 2014 г., 2018 г. и през 2020 г. / по процесния АУАН/ -
като последните три за нарушение на чл.
150 ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателства , като в показанията си на свидетелят А. поддържа, че
на датата на проверката жалбоподателят не бил управлявал МПС , а той самият
шофирал автомобила и закарал сутринта на
работата жалбоподателя. Поддържа ,че след това оставил автомобила и не е
присъствал на свалянето на регистрационните табели. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел в тази им част, тъй като те влизат в противоречие
и се опровергават напълно както от факта, че жалбоподателят е подписал АУАН без
каквито и да било възражения относно описаната в него фактическа обстановка ,
така и от безспорно установения факт , че относно същата фактическа обстановка
има влязъл в сила съдебен акт, с който жалбоподателят е бил признат за виновен
за констатирано при същата проверка правонарушение под формата на престъпление.
Административният орган е представил справка за собствеността на автомобила Ф. Г. рег…., с който е било извършено
нарушението по процесния акт и чиято регистрация е било прекратена, като в нея като собственик на автомобила е записан жалбоподателя С.Н.И..
Административният орган е представил и заповед № 312з-74/18.01.2017 г. , която
е цитирана в процесната заповед. Същата е издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик на основание заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, чл.172, т.1,2, 2а,4 ,5а
и т.6 и 7 ЗДвП Закона за движение по пътищата . С нея началниците на сектори / групи ОП в РУ на ОДМВР –
Пазарджик са посочени
сред оправомощените лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
ЗДвП.
При тези данни
и след служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав приема следното :
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване на
административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Септември, на
когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП със заповед рег.№ 312з-74/18.01.2017 г. на
директора на ОДМВР- Пазарджик. Тази
заповед за оправомощаване е посочена в процесната заповед като
основание за правомощията на административния орган. Вярно е, че заповед рег.№ 312з-74/18.01.2017г. е издадена преди
влизане в сила на последното изменение на чл.171, т.2а от ЗДвП на 03.01.2018 г., но избраният от
органа – директор на областната дирекция, начин на
пълно оправомощаване – за издаване на заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП, т.е. на всички,включително с мерки
по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е създало правомощие на ответника да издаде
процесната заповед.
С нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, (ред. ДВ, бр.2
от 2018г., в сила от 03.01.2018г., действала както към момента на издаването на
процесната заповед, така и понастоящем) е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. От приложения АУАН се безспорно се установява , че на 29.06.2020 г. около 11,5
ч. . в Община Септември на път Общински № РАZ2201,като водач на МПС Ф.
Г. с рег. № ..в посока от главен път І-8 за с. Симеоновец, , управлява
собствения си лек автомобил , като при извършената проверка се установило , че
водачът не притежава СУМПС – неправоспособен.
След като безспорно е установено, че жалбоподателт е бил водач на автомобила и е осъществил
изпълнителното деяние, визирано в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, то
е налице основание за налагане на принудителната административна мярка.
По отношение възражението на
жалбоподателя, че Заповедта за налагане на ПАМ не съответства на
целта на закона, тъй като към датата на
издаване на ПАМ жалбоподателят не е
продължавал извършването на нарушението , което е станало около четири месеца
по-рано , следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно в
тежест на жалбоподателя е да установи с всички позволени в административния
процес доказателствени средства, че към
момента на констатиране на нарушението ,удостоверено с обвързваща съда
доказателства сила в редовно издадения АУАН , че е
притежавал валидно свидетелство за управление
на МПС. Той не твърди в жалбата си и не представя пред съда такова свидетелство, а от
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при
извършената проверка е ползвал
неистинско такова, с което е осъществил състав на престъпление и е бил осъден за това с влязъл в сила съдебен акт.
По отношение на възражението на
жалбоподателя, че Заповедта е незаконосъобразна , тъй като е постановена въз основа на АУАН , издаден слез изтичане
на 3 – месечния срок по чл. 34 ЗАНН,следва да се има предвид , че съгласно актуалната съдебна практика, (залегнала в решение №
14912/04.12.2018г. по адм.д.№ 8054/2018г. на ВАС, VІ о.), основание за
прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е липсата на валидно СУМПС към момента на проверката, което в случая е
безспорно установено. Принудителната административна мярка е
с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно
наказание . Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушение и се налага административно наказание, поради което и оспорването на същата става по реда на
АПК , а не по реда на ЗАНН. ПАМ е форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се
прилага с определен срок.
По отношение възраженията на жалбоподателя, че в диспозитива на Заповедта издадена въз основа на този АУАН е записана само нормата на чл.
171 т.2 а ЗДВп и с това не става ясно,
кое от няколкото предложения в тази норма е имал предвид административният
орган, както и посочването на друга правна норма в обстоятелственат част, съдът
намира тези възражения за неосноватени.
В случая
в процесната заповед е посочено, че се издава въз основа на АУАН № АА902026/02.11.2020 г., като
са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2
от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето
му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало
автомобила без да притежава СУМПС, фактите обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба
се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в
същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана в тази й част . В случая от съществено значение е , че диспозитивът на заповедта не е неясен, тъй като в него е
описано както
нормата , приложима към на процесното
нарушение, така и точната регистрация на кое превозно
средство се прекратява, чрез посочването на номера на свидетелството на
регистрация и номера на регистрационните му табели, които също са отнети.
При издаването на заповедта обаче е допуснато друго
съществено нарушение на административно-производствените правила.
Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта
основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година.
В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният орган е приложил
ПАМ за срок от една година. Липсата на мотиви относно срока, за който се
прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл.59 ал.2 т.4 АПК. Административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият
следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи
съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до
една година на ПАМ, то административният орган следва да обоснове защо определя
максималния срок от една година. Изискването за мотивиране на административните
актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност
и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да
изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да
провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния
размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и
справедливост. Така установената липса на мотиви в тази част предпоставя изменението на обжалвания
административен акт само досежно срока на ПАМ , като настоящият състав на съда
намира, че спрямо жалбоподателя ПАМ следва да бъде приложена за нормативно
определения минимален срок от 6 месеца.
Предвид изхода на делото, подлежат на присъждане по съразмерност направените
от жалбоподателя разноски в настоящото производство след приложение на нормата
на чл. 78 ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК , които разноски се установяват в
размер на 10,00 лв. за внесена държавна такса, 1000,00 лева адвокатски хонорар или общо в размер на
1010,00 лв.По съразмерност следва да се присъдят такива в размер на 505,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето
от АПК, Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на С.Н.И. ЕГН **********
*** представляван от адв. С.Д. от ПлАК
със съдебен адрес *** ,Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 20-030-000182/02.11.2020 г. , издадена от Началник група към
ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с която е приложена ПАМ на С.Н.И. по чл. 171, т. 2а, б.а. от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година , като НАМАЛЯВА
срока на приложената ПАМ от една година на
шест месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да
заплати от своя бюджет на С.Н.И. ЕГН ********** *** , чрез адв. С.Д. от ПлАК
със съдебен адрес *** сума в размер на 505,00 лева съдебно-деловодни
разноски присъдени по съразмерност.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ :/П/