№ 374
гр. Перник, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720102890 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД
срещу Б. И. Б., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 08.03.2020 г. Б. И. Б. е сключил Договор за
потребителски кредит № ****** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил
сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне я върне в срок до 22.04.2020 г.,
при уговорена договорна възнаградителна лихва в размер на 15,02 лв. Сочи, че е бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба
дължимите суми не са погасени. Поддържа, че с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е прехвърлило
своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането, предмет на делото, е
индивидуализирано на страница № 20 от Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди, че ответника е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на
дата 24.08.2022 г., както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Съобразно
изложеното е направено искане, уточнено с молба с вх. № 13009/13.06.2024 г., съдът да
признае за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника дължи на ищеца следните
суми: 300 лв. – главница по горепосочения договор за потребителски кредит №
******/08.03.2020 г., сключен между него и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането;
15,02 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 08.03.2020 г. до
1
22.04.2020 г., и 55,31 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за
периода 22.04.2020 г. – 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по
описа на Районен съд - Перник. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор. На 10.03.2025 г. е депозирана молба от адв. Е. А. – ПАК, в
качеството на назначен от съда негов особен представител, с която предявените искове
са оспорени по основание и размер и е направено искане да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, като предявени във връзка с дадени указания
на съда в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, и в указания от съда едномесечен срок
от датата на получаване на съобщението.
За основателността на предявените искове в доказателствената тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит /заем/ №
******/08.03.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, с параметри,
посочените в исковата молба, и получаване на заемната сума от ответника, 2) валидна
договорна клауза, въз основа на която е уговорено плащане на възнаградителна лихва
в претендирания размер, 3) настъпване на изискуемост на претендираните вземания, 4)
прехвърляне на вземанията по Договора за потребителски кредит № ******/08.03.2020
г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, в полза на ищеца с посочения в
исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022
г., за което 5) ответникът да е надлежно уведомен в съответствие с изискванията на чл.
99 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ответника при доказване на горепосочените факти
е да докаже погасяване на претендираните вземания.
От представения по делото, неоспорен от ответника Договор за паричен заем
Кредирект № ******, сключен на 08.03.2020 г., съгласно данните от представения
също неоспорен от ответника лог файл относно договора, между „Сити Кеш“ ООД, в
качеството на кредитор, и ответника, в качеството на заемател, съдът намира за
доказано по делото наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между ответника и „Сити Кеш“ ООД с параметрите, посочени в исковата молба. По-
конкретно, от представения договор за паричен заем от 08.03.2020 г. се установява, че
„Сити Кеш“ ООД е предоставило на ответника заем в размер на 300 лв., при уговорена
възнаградителна лихва в размер на 15,02 лв., като длъжникът се е задължил да върне
сумата в общ размер на 315,02 лв. в срок до 22.04.2020 г. Уговорен е фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите: 48.63
%. Уговорено е и плащане на такса за експресно разглеждане, която не се твърди да е
начислена и не се претендира. С оглед процесуалното поведение на ответника, който е
получил лично препис от исковата молба и не е оспорил в указания срок за отговор по
реда на чл. 131 ГПК сключването на процесния договор за заем /кредит/, съдът
2
намира, че страните са валидно обвързани от него, като няма спор и че заемната сума
в размер на 300 лв. е предадена от „Сити Кеш“ ООД на ответника. От ответника не се
оспорва и валидността на договорната клауза, с която се е задължил за плащане на
възнаградителна лихва в размер на 15,02 лв. - т. 3 „Параметри“ от договора. Във
връзка с общото оспорване на исковете по основание и размер от назначения особен
представител на ответника, съдът не е допуснал изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на неоспорените лично от ответника обстоятелствата
сключен ли е договора за кредит и усвоена ли е заемната сума, тъй като с оглед
неговото процесуално поведение е приел, че посочените обстоятелства не са спорни
между страните по делото, включително е съобразил и че назначаването на съдебно-
счетоводна експертиза в подобна хипотеза не би допринесло за изясняване на
правнорелевантни факти по делото, а би натоварило неоправдано страните с разноски.
В конкретния случай съдът приема за доказано по делото, че заемната сума е получена
от ответника на 08.03.2020 г. чрез „Изипей“, съгласно отразяването в неоспорения от
него лог файл по процесния договор за кредит /заем/.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, и
„Сити Кеш“ ООД, в качеството на цедент, и представеното извлечение от Приложение
№ 1 към него, съдът приема за доказано, че вземането по процесния договор за кредит
/заем/ е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД в полза на ищеца на посоченото в исковата
молба основание. Съдът приема и че ответника е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземанията, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка съдът
взе предвид трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която уведомяване на
длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор – при надлежно
упълномощаване от стария, каквото е налице и в процесния случай, чрез предявяване
на иска за защита на цедираното вземане, като уведомяването настъпва с получаване
от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил
се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда – арг. от
чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл: определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020
г., ТК на ВКС и др./. В конкретния случай исковата молба, към която е приложено и
уведомление по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, е връчено лично на длъжника, като е
налице и упълномощаване от „Сити Кеш“ ООД в полза на ищеца за уведомяване на
длъжниците – чл. 4.3. от договора за продажба и прехвърляне на вземания.
За доказано по делото, като съобрази уговорената дата за връщане на
предоставената в заем сума и за плащане на договорената възнаградителна лихва –
22.04.2020 г., съдът намира и обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на претендираните суми, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
законна лихва за забава за периода 22.04.2020 г. – 05.03.2024 г. Същата, изчислена от
съда по реда на чл. 162 ГПК с лихвен калкулатор, възлиза на сума в размер на 126,80
лв., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде присъдена
в полза на ищеца до претендирания от него размер от 55,31 лв.
В обобщение, по изложените съображения, предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото
3
производство в размер на общо 350 лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и
депозит за особен представител в размер на 300 лв., както и разноските за
производството по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер
на общо 38,13 лв. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. И. Б., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ******************** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №
81В, ап. 3, следните суми: 300,00 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит /заем/ № ******, сключен на 08.03.2020 г. със „Сити Кеш“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г., 15,02 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2020 г. до 22.04.2020 г., 55,31 лв.,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от
22.04.2020 г. до 05.03.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 300 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда - 07.03.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, Първи
Граждански състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. Б., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ******************** да плати на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сума в размер на 38,13 лв., представляваща
разноски за заповедното производство, и сума в размер на 350 лв. – разноски и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на които да се връчи препис.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4