Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 135/16.10. 2019година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар: СОНЯ ДИЧЕВА
Прокурор : И. ТОДОРОВ
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 280 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъденото лице В.Н.А. по НОХД 5740/18г. по описа на
Районен съд гр.Варна и има за предмет влязлата в законна сила присъда №21 от
31.01.2019г. Като касационно основание се сочи нарушение на материалния закон
при определяне размера на наказанието. Излагат се съображения за нисък размер
на причинената щета и нейното пълно възстановяване, направени самопризнания и
неразумна продължителност на воденото наказателно производство. Иска се
възобновяване на производството и намаляване размера на наложеното наказание.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
процесуалния представител на осъденото лице.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно. Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати нарушения на закона по определяне на наказанието.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и
за де се произнесе съобрази следното:
С присъда №21 от 31.01.2019г. по НОХД№5730/2018г. Районен съд гр.Варна е
признал подсъдимия В.Н.А. за виновен в
това, че на 21.01.2015г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив и съучастие
като съизвършител с Мартин Александров, чрез използване на техническо
средство-ключ и МПС отнел чужди движими вещи от владението на Ангел Бухов и
Петя Тодорова без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.4 във вр. с
чл.194,ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК и на осн. чл.58а от НК е определил наказание
от три години и четири месеца "лишаване от свобода", при първоначален
режим за изтърпяване "строг".
Решението на Районен съд гр.Варна е
било обжалвано пред въззивната инстанция и образувано ВНОХД№291/2019г. на ВОС.
С Решение №115 от 22.05.2019г.на ВОС присъдата е била изменена, като е отменена
само досежно определеното място за изтърпяване на наказанието. В останалата
част присъдата е потвърдена. Решението не подлежи на касационно обжалване.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено лично от
осъденото лице в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
Единственото посочено основание по искането за възобновяване на наказателното
производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато нарушение на материалния закон
при определяне размера на наложеното наказание и неговата явна несправедливост. Видно от мотивите към присъдата,
районния съд е обсъдил всички относими към индивидуализацията на наказанието
обстоятелства. Правилно съдът не е установил смегчаващи отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи са отчетени трайните престъпни навици на осъденото лице. Настоящият
състав намира, че са налице данни за завишена обществена опасност на деянието и
дееца. А. е осъждан многократно /сред тях отегчаващите следва да се отчитат с
оглед предходните му осъждания извън обуславящите квалификацията за опасен
рецидив/, в повечето случаи за посегателства на собствеността. Налаганите до
този момент наказания, включително и УПО не са постигнали целите на
наказанието. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и лошите
характеристични данни-подсъдимият никога не е работил, не е имал трудова
дейност и легални доходи. В периодите, в които не е изтърпявал наказание
"Лишаване от свобода" същия е извършвал престъпления.
Възражението на осъдения А. се отнася до направени самопризнания, невисокия
размер на щетата и нейното пълно възстановяване, както и продължителния срок за
разследване. Тази възражения са неоснователни по следните съображения.
Видно от материалите на ДП №196/15 на РУ Варна, осъденото лице А. е
привличан три пъти като обвиняем, като е прецизирана квалификацията на деянието.
След всяко привличане е провеждан разпит на обвиняемия, на който същия е заявявал,
че разбира обвинението, но не се признава за виновен. Осъденото лице не е
давало никакви обяснения по предявеното му обвинение. Основателно съдът не е
третирал признанието по чл.371,т.2 от НК като смегчаващо отговорността
обстоятелство. Същото не е елемент от цялостно, обективно проявено на
досъдебното производство процесулно поведение на подсъдимия, поради което
основателно не е взето предвид и при индивидуализацията на наказанието. Самопризнанието
само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането
му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание
е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване
размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание, следва да бъде направено
още на досъдебното производство и се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на
съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още на досъдебното
производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на
подсъдимия, дадени на досъдебното производство, същите не покриват тези
изисквания. Признанието, което е направил, очевидно е с единствената цел - да
бъде приложена процедурата по глава 27 НПК
и да му бъде наложено по-ниско по размер наказание.
По отношение на щетата, правилно първоинстанционния и въззивния съд, при
извършената проверка са приели, че същата не е възстановена от осъдения, или с
неговата помощ. Органите на ДП са установили лицата, на които са продадени
откраднатите вещи и благодарение на тяхното съдействие, същите са върнати на
техния собственик.
Неоснователно е и възражението на защитника на осъдения за нисък размер на
причинената щета. Видно от постановените съдебни актове, размерът на
причинената щета не може да бъде определен като нисък, имайки предвид, че същия
е в размер, надвишаващ над три пъти
минимална работна заплата за страната, към датата на деянието /360лв./.
По отношение продължителността на наказателното производство.
Настоящият състав намира, че правилно и двата съдебни състава не са отчели
неразумна продължителност на наказателното производство. На първо място
"разумния срок" по чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ не е превишен. Същият
се преценява във всеки конкретен случай, като "само забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че
изискваните за разумен срок не е било спазено"/ вж Решение от
13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Щ./. От привличане на подсъдимия
към наказателна отговорност е изминала около една година/02.05.2018г./. Именно
от този момент той е започнал да търпи ограниченията и неблагоприятните
последици, произтичащи от това процесуално качество, поради което и преценката
дали продължителността на наказателното производство съответства на
изискванията на ЕКПЧ
следва да се извършва съобразно този момент. Подсъдимият не е имал и безупречно
процесуално поведение, като е ставал причина за неоправдано забавяне на
процеса. Видно от матиралите на ДП, наказателното производство е било спирано
именно поради обстоятелството, че осъдения А. не може да бъде намерен. В
конкретния случай нито разследващите органи, нито съдилищата разгледали делото,
могат да бъдат упрекнати за бездействие и несвоевременно извършване на
необходимите процесуални действия. В този смисъл не е налице неразумна
продължителност на наказателното производство, поради което правилно същото не
е възприето от съдебните състави и не е рефлектирало при индивидуализация на
наказанието в посока неговото намаляване.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че при определяне на
наказанието не е допуснато нарушение на материалния закон. И двата съдебни
състава са били дори снизходителни, определяйки наказание към минималния
размер, при отчетените само отегчаващи отговорността обстоятелства. Видно от
съдимостта на А., нито предхождащите го наказания пробация, нито изолирането му
от обществото с пребиваването в място за лишаване от свобода, са повлияли върху
поведението му и са го мотивирали към законосъобразно поведение. Последното
може да бъде определено само като съзнателно утвърден начин на живот,
противоречащ на правилата на обществото и на законите в страната. Ето защо,
осъдения следва да бъде изолиран от обществото и да изтърпи лишаване от свобода
в определения от съдебните състави
размер, съобразно с установената обществена опасност на деянието и дееца.
Предвид изложеното, доводите на
осъдения А. за явна несправедливост на наказанието са неоснователни и
подаденото от него искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.Н.А. за възобновяване на наказателното
производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №21 от 31.01.2019г. по
НОХД№5730/2018г. Районен съд гр.Варна и Решение №115 от 22.05.2019г. по ВНОХД№
291/2019г. на ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.