Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
град Русе, 03.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско отделение в откритото съдебно заседание на
двадесети и
втори май през две хиляди и петнадесета година
в състав:
Председател:
Христо Лазаров
при участието на секретаря Г.И. като разгледа
докладваното от председателя търговско дело № 315 по описа на РОС за 2014 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ведима” ООД, ЕИК *********, чрез адв. Т. В. против „СИТИГАЗ” АД, с ЕИК *********.
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове за осъждане на ответника
да заплати сума в общ размер на 415 678,68 лева, представляваща: 357 920,91 за
доставени, но неплатено дизелово гориво и автомобилен бензин, за които са
издадени 16 фактури, в едно с обезщетение за забавено изпълнение върху
главниците в размер на 27 674,93 лева, за периода от 14 дни от издаването на
всяка една от тези фактури до 15.12.2014г. включително и 30 082,84 лева,
представляваща лихва за забава по погасени със забава главници по други девет
фактури. Претендира законната лихва върху главниците по неплатените фактури,
считано от 16.12.2014г. до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права са трайни търговски отношения за покупко-продажба
на дизелово гориво и автомобилен бензин. Ищеца твърди, че е доставил процесните
горива, но ответника не ги е заплатил в договорените срокове.
Препис от исковата молба и приложените
доказателства е изпратен на ответника на адреса на управление. Съобщението е
редовно връчено на 07.01.2014г., лично на законния представител на ответника –
управителя В. П.. Ответникът на 20.01.2015г. е подал в срок отговор на исковата
молба, чрез управителя. Оспорва исковете по основание и размер и твърди, че са
изцяло неоснователни. Твърди, че фактурите са едностранно издадени от ищеца и
не са подписани от него. Следователно не доказват нито факта на търговската
продажба, нито факта, че ищеца е изпълнил своето задължение по сделките.
Оспорва истинността на съдържанието на представените с исковата молба фактури,
както и съдържанието на извлечението на счетоводната програма на ищеца. Моли да
се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Не претендира
разноски.
В законния срок е постъпила
допълнителна искова молба, с която се пояснява исковата молба. Ищеца твърди, че
страните са били в трайни търговски отношения, на основание рамков договор №
ВЕ/СИ/07 от 17.02.2007г., с предмет покупко-продажба на дизелово гориво и
автомобилен бензин. Съгласно, който ответното дружество заявява вида и
необходимото количество гориво, което желае да закупи. На базата на тази
заявка, ищеца изготвя писмена заявка, която се изпраща по електронен път на
доставчиците на горива. За всяка заявка са били изготвени акцизни и данъчни
документи, в които се посочвало вида и количеството на горивото, превозвач и
рег. № на транспортно средство, адрес на доставка и разтоварване, както и трите
имена на лицето, което получава стоките. Били са съставени и товарителници – нареждане
за експедиции или експедиционни бележки, за всяко получено количество гориво.
Заявява, че ще се ползва от оспорените от ответника заверени преписи от данъчни
фактури и от извлечение от счетоводство на ищеца. Представя и моли да се
приемат нови писмени доказателства.
Ответника
е подал в срок отговор на допълнителната искова молба, с които оспорва изцяло
наведените в допълнителната искова молба твърдения за начина на работа между
дружествата. Твърди, че с представените заявки не се установява, че ответника е
поръчвал процесните количества горива, които изхождат от ищеца към трети лица, оспорва
съдържанието на тези заявки. Счита, че акцизните данъчни документи не съдържат
подписа на лице оторизирано да извършва правни и фактически действия от името и
за сметка на ответника. Твърди, че във всички заявки ответника фигурира само
като превозвач, а не като получател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от двустранно подписан между страните рамков договор № ВЕ/СИ/07/
от 17.02.2007г. за покупко-продажба на дизелово гориво и автомобилен бензин, се
установява, че между страните е налице валидно правоотношение за
покупко-продажба на горива. Ищеца е издал фактури с №№ **********/09.10.2013г.;
**********/12.10.2013г.; **********/17.10.2013г.; **********/22.10.2013г.;**********/23.10.2013г.;**********/31.10.2013г.;**********/04.11.2013г.;**********/08.11.2013;**********/15.11.2013г.;**********/25.11.2013г.;**********/13.12.2013г.;**********/21.12.2013г.;**********/06.01.2014г.;**********/23.01.2014г.;**********/31.01.2014г.;**********/24.02.2014г.;**********/27.02.2014г.;**********/28.02.2014г.;**********/06.03.2014г.;**********/09.05.2014г.;**********/13.06.2014г.;**********/03.07.2014г.;**********/08.07.2014г.;**********/09.07.2014г.
и **********/11.07.2014г.. Те са подписани само от ищеца. Видно от приетото по
делото заключение на вещото лице, което изцяло се кредитира, се установява от
т. 1, че счетоводството на ищеца е редовно водено и процесните фактури са
осчетоводени. Видно от т. 2 на заключението, се установява, че ответника ги е
включил в дневниците за покупки и е упражнил правото си по чл.чл. 71 и 72 ЗДДС, като е ползвал ДДС по всичките 25 фактури.
Видно от т. 4 на заключението се установява, че общия размер на неплатените
главници с настъпил падеж е 357 920,91 лева. Видно от т. 5 се установява, че
размера на законната лихва върху неплатените главници е в размер на 27 675, 65
лева, считано от 14 дни от датата на издаването до 15.12.2014 година.
По оспорване истинността на процесните
неподписани заявки, в частта за тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав
приема, че те представляват частни диспозитивни
документи и е недопустимо да се оспорва съдържанието на такива документи, а
само авторството. Те не са подписани от ответника и следователно не го
обвързват по никакъв начин. Следователно съдът не следва да се произнася с
определение по чл. 194, ал. 2 ГПК за оспорването на тези документи.
Видно от акцизни данъчни
документи /т. 1 л.л. 71, 73, 76, 78, 94, 97, 98, 99,
100, 112, 114, 117, 119-120, 159, 162, 175/, се установява, че стоката е
доставена на адрес в град Русе, бул. Тутракан № 44 в бензиностанция на „Ситигаз“ АД или на други трети лица, но дизеловото гориво и
автомобилен бензин е получено от трето лица, което е чуждо на правния спор –
„ОМВ България“ ООД и „Лукойл България база Плевен“. Следователно те са ирелевантни за правния спор и не установяват твърдените с
тях обстоятелства, че процесните стоки са доставени от ищеца на ответното
търговско дружество.
Видно от акцизни данъчни
документи /т. 1 л.л. 85, 87, 123, 125, 131, 133, 136,
144, 147, 156, 168, 171, 172/ се установява, че стоката е била доставена в
множество населени места: Зап. промишлена зона в град Разград ….., в град Русе,
ДЗС в град Русе, село Владимировци община Самуил, село Езерче, община Разград,
село Иваново, област Русе, за които няма
данни, че са собственост на ответника. Следователно дизеловото гориво и
автомобилен бензин са били получени от трети лица, които са чужди на правния
спор и са ирелевантни за правния спор, защото не
установяват твърдените с тях обстоятелства, че процесните стоки са доставени от
ищеца на ответното търговско дружество.
Видно от акцизни данъчни
документи /т. 1 л.л. 81, 82, 102, 104, 107, 109, 128,
139, 141, 151, 153, 165/ се установява, че стоката е доставена на адрес в град
Русе …., където се намират бензиностанции на „Ситигаз“
АД. Видно от тях се установява, че ищеца е доставил на ответника част от
процесното количество.
Видно от уведомлението за
прихващане/т. 2, л. 11/, се установява, че ищеца е уведомил ответника за
извършено прихващане за свое вземане, чрез усвояване на банкова гаранция на
ответника по първите 9 броя фактури в размер на 300 000 лева. Това уведомление
е било връчено на ответника на 17.12.2014г., по пощата, чрез обратна разписка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на правата,
претендирани от ищеца, е чл. 327, ал. 1, пр. последно и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ -
иск за изпълнение на задължение за заплащане на парична сума и иск за заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, без да е
необходима покана. За успешното провеждане на исковата защита в доказателствената тежест на ищеца е да установи и докаже
наличието на валидно правоотношение - договор, от който черпи правата си и
своето изпълнение по него.
Анализът на доказателствата по делото сочи,
че между страните са налице валидни търговски правоотношения по Договор № ВЕ/СИ/07/ от 17.02.2007 г. и Анекс №
1/17.02.2009г., за покупко-продажба на дизелово гориво и автомобилен бензин.
На основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е
недопустимо със свидетелски показания да се установяват договори на стойност,
по голяма от 5000 лева. С показанията на свид. Й. се
цели да се установи, че процесните заявки са подавани по телефона от управителя
на ответника и от неговия син. Всяка една от тези заявки е на стойност повече
от 5 000 лева. Ответника не се е явил в съдебно заседание, поради което не може
да намери приложение и разпоредбата на ал. 2 от същия член. Следователно не
следва да се кредитират показанията на свид. Й..
Видно от акцизни данъчни документи /т. 1 л.л. 81, 82, 102, 104, 107, 109, 128, 139, 141, 151, 153,
165/ се установява, че стоката е доставена на адрес в град Русе ….. и в квартал
„Чародейка“, където се намират бензиностанции на „Ситигаз“
АД. Видно от тях се установява, че ищеца е доставил на ответника част от
процесните стоки.
На основание чл. 161 ГПК, следва да се
приемат за доказани фактите твърдени от ищеца, поради неосигуряването на достъп
на вещото лице до счетоводството на ответника. Следователно ответника е създал
пречки за събиране на допуснати доказателства.
Процесните фактури не са подписани от
ответника, а само от законни представители на ищцовото
търговско дружество. Във всяка една от фактурите се съдържа информация за
отделните сделки, сключени между ищеца и ответника, тяхната цена, вид и
количество на стоките, начина на плащане, фактурите съдържат наименованията на
страните, времето и мястото на издаване.
Видно от заключението на вещото лице А.А. се доказва, че счетоводството на ищеца е
редовно водено и на основание чл. 182 от ГПК, вписванията в счетоводните книги
могат да служат за доказателство за отразените в тях обстоятелства. Вещото лице
е установило в т. 2 от заключението, че ответника е включил процесните фактури
в дневника за покупки и е ползвал данъчен кредит по тях.
Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК,
имаща задължителен за долустоящите съдилища характер,
фактурата може да се приеме като доказателство за сключения между страните
договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид
на стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на
техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата
да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити или да е
оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото,
вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит. Последното се установява безспорно в заключението на вещото
лице по приетата счетоводно-икономическа експертиза. Водим от горното,
предявените искове за главници са основателни и следва да бъдат уважен изцяло
за сумата с общ размер от 357 920,91 лева.
Като акцесорен досежно своята основателност е и искът по чл. 309а, ал. 1
от ТЗ, за обезщетение в размер на законната лихва върху неплатените главници от
деня на забавата по всяка една от 16 фактури до предявяване на исковата молба и
следва да се уважи изцяло, но само в претендирания
размер от 27 674, 93 лева. Вещото лице е изчислило по-голям размер на тази
искова претенция.
Основателността на главния иск обуславя
основателност и на акцесорната претенция за заплащане на лихвата върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за лихва по погасени със
забава главници по девет фактури в общ размер на 30 082,84 лева.
По делото не се спори, че ищеца дължи
на ответника сума в размер на 300 000 лева по банкова гаранция с издател „Сити
Газ“ АД, с която ищеца е извършил прихващане към 14.11.2014г., на основание чл.
104, ал. 2 ЗЗД. Този факт се установява и от т. 4 на заключението на вещото
лице. С това прихващане е било погасено задължението на ответника в размер на
300 000 лева, считано от 14.11.2014 година. На основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ ответника
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху платените
със забава главници от деня на забавата по
всяка една от тези 9 фактури до деня на прихващането. Размера на законната лихва е
изчислен от настоящият съдебен състав и е в размер на 30 090,73 лева, но следва
да се уважи само до претендирания в исковата молба размер от 30 082,84 лева.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 32842.15 лева.
Така мотивиран, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „СИТИГАЗ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град Разград, Западна промишлена зона,
имот 59 да заплати на „Ведима” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град Русе, ул……
сумата от 357 920,91/триста петдесет и седем хиляди
деветстотин и двадесет лева, 91 стотинки/ с включен ДДС, по фактури с №№ **********/25.11.2013г.;**********/13.12.2013г.;**********/21.12.2013г.;**********/06.01.2014г.;**********/23.01.2014г.;**********/31.01.2014г.;**********/24.02.2014г.;**********/27.02.2014г.;**********/28.02.2014г.;**********/06.03.2014г.;**********/09.05.2014г.;**********/13.06.2014г.;**********/03.07.2014г.;**********/08.07.2014г.;**********/09.07.2014г. и **********/11.07.2014г., ведно със сумата от 27
674,93/двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева 93
стотинки/, представляваща общ размер на законна лихва върху главниците по всяка
една от тези фактури считано за периода от 14 дни от издаването им до
15.12.2014г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.12.2014 г. до окончателното им изплащане, ведно със сумата от 30
082,84/тридесет хиляди осемдесет и два лева, 84 стотинки/, представляваща общ
размер на законна лихва върху главниците по фактури с №№ **********/09.10.2013г.;
**********/12.10.2013г.; **********/17.10.2013г.;
**********/22.10.2013г.;**********/23.10.2013г.;**********/31.10.2013г.;**********/04.11.2013г.;**********/08.11.2013; **********/15.11.2013г., считано за периода от 14 дни от издаването им до 14.11.2014г., ведно със сумата от 32 842,15/тридесет и две
хиляди осемстотин четиридесет и два лева и 15 стотинки/, разноски за производството
пред РОС.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: