Решение по дело №86/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 98
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20237220700086
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е  № 98

                                            Гр. Сливен, 21.07.2023 г.

                                    В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

                                                             ГЕОРГИ БОЗУКОВ

         при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева КАНД № 86 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

              Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 159 по описа на Районен съд – Котел за 2022 година и се движи по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Подадена е  жалба на Н.А.В. *** против решение № 21 от 18.04.2023 г. на районен съд – Котел, постановено по АНД № 159/2022 г. по описа на този съд, с което е потвърден електронен фиш серия К 6530703 на ОДМВР Сливен, с който на В. е наложена глоба в размер на 300 лева на основание 189 ал.4 вр. с . чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП и същият е осъден  да заплати сумата от 80 лева в полза на ОДМВР Сливен, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 Недоволен от решението касационния жалбоподател го обжалва като моли неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. В жалбата се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на ЕФ, съответно на неправилността на обжалваното решение, с което е потвърден ЕФ. Касационният жалбоподател оспорва да е извършил нарушението, за което е наказан.

В съдебно заседание Н.А.В. редовно призован,  се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че е управлявал МПС с превишена скорост като е нарушил пътен знак В-26, но твърди, че пътният участък, където е извършено нарушението не е в ремонт. Моли съда да отмени решението на РС Котел и отмени ЕФ, алтернативно да намали глобата по ЕФ.

Ответникът по касационна жалба – ОД МВР Сливен, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В представено писмено становище от гл. юрк. К. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, а решението на РС като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за допустимост на жалбата, но счита същата за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение като правилно - да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Предмет на касационна проверка е решение № 21 от 18.04.2023 г. на районен съд – Котел, постановено по АНД № 159/2022 г., с което е потвърден електронен фиш серия К 6530703 на ОДМВР Сливен.

Административен съд Сливен съобрази събраните по делото доказателства от районен съд Котел и наведените от касационния жалбоподател възражения и намира за установено следното:

На 10.07.2022 г. около 08:33 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на път II   48  при км.53.300 в посока от с.Градец към с.Мокрен, община Котел, лек автомобил "Киа Сеед“ с peг. № **********, който се движел със скорост от 82 км/ч. при максимално допустима в участъка извън населено място-км/ч, което ограничение е било въведено с комбинация от пътни знаци В-26 - 50 км/ч. и Т-2000м., като бил приспаднат толеранс от 3км/ч. Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишението на скоростта. За констатираното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба № К 6530703 срещу собственика на автомобила - касационен жалбоподател в настоящото производство, в който е отбелязано, че наказуемата скорост е 82 км/ч, като на основание  чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с. ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева за установеното превишение на скоростта с 32 км/ч.

За да потвърди електронния фиш районния съд е приел, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, спазени са всички изисквания при издаване на ЕФ, представени са доказателства, удостоверяващи както въведеното ограничение на скоростта, така и на мястото на извършване на нарушението, спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Постановеното решение е и правилно.

Настоящия състав споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от районния съд.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съдът намира, че правилно РС е приел, че фактите, отразени в електронния фиш се потвърждават от приложените по делото доказателства. Видно е от тях, че нарушението е било установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – автоматизирано техническо мобилно система ТFR1-М № 583. Установява се по делото, от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване, че атакуваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията, както, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, както правилно е прието и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че скоростта на движение е установена с годно техническо средство.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин е било установено, а и не се отрича от Н.В., че същият е управлявал описаното в ЕФ МПС, на посочените в него, дата, час и място с превишена скорост и в нарушение на пътен знак В -26 и Т-2000м. Същият се е движел със скорост 82 км/ч., след въведено на мястото ограничение с пътен знак В - 26, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч., което безспорно представлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В тази насока е и приобщеното веществено доказателствено средство – снимка № 16814 към ЕФ серия К 6530703 – на л. 12 от АНД № 159/22 г. по описа на РС Котел.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушението, вменено във вина на касационния жалбоподател, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В 26 и табела Т2-2000м., поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.

Видно от представеното по делото писмо от ОПУ Сливен, находящо се на л.28 от АНД № 159/22 г. по описа на РС Котел пътни знаци В 26 за въведено ограничение в скоростта от 50 км/ч. и Т-2000м., указващ зоната на действие на въведената забрана са били поставени на път II – 48 при км. 53.300 в посока от с.Градец към с.Мокрен, община Котел, именно в участъка, където е заснет при движение касационният жалбоподател. Съгласно писмото същите са монтирани за сигнализация на участък с концентрация на ПТП още през 2018г. съгласно Наредба №18/23.087.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и към датата на извършване на нарушението – 10.07.2022г. не са били премахвани и повреждани. Горното налага извод, че тези пътни знаци са действащи и задължителни за водачите на ППС, независимо от обстоятелството дали се извършват или не ремонтни дейности във въпросния участък. Следва да се отбележи, че липсата на ремонтни дейности в обхвата на пътя за съответни пътен участък не освобождава водачите на МПС от задължението да се съобразяват с въведеното ограничение на скоростта от знака В-26.

Като е съобразил тези обстоятелства и е изложил подробни и обосновани мотиви относно това налице ли е нарушение, правилно ли е ангажирана отговорността на В., доказано ли и извършеното нарушение с оглед представения клип и други писмени доказателства, като е обсъдил доводите на жалбоподателя, съдът е постановил правилно решение. С оглед изложените съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила.

Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне предвид изхода по делото.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

                               Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №21/18.04.2023г. постановено по АНД №159/2022г. по описа на РС Котел.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: