Мотиви кьм Пр.№831/08.10.2009г. по НОХД№919/2009г.:

 

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия  Н.М.С. *** за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”А” от НК.

По направено искане от защитника на подсъдимия на основание чл.371,т.2 от НПК, сьдьт откри производство по Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по този ред.

Сьдьт на основание чл.372,ал.1 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещото лице, а всички гласни доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на вещите лица ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Подсъдимият и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.        

          Участващият по делото прокурор поддържа обвинението предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС от 10мес., което наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.

          Подсъдимият участва лично в с.з. с упълномощен адвокат. Признава се за виновен по предявеното обвинение без да оспорва фактите изложени в обвинителния акт. При последната си дума моли за налагане на по-леко наказание. Чрез защитника си пледира за налагане на минимално наказание ЛС, изтъквайки тежкото си семейно положение.

Сьдьт, за да постанови присъдата си приема за установена следната фактическа обстановка:

На 03.02.2009г. подс.Н.С. *** пътувал с влак от гр.Сливен за гр.Бургас, но т.к. бил без билет го свалили на гарата в с.Зимница,обл.Ямбол. С. се разходил до центъра на селото и си купил бира, след което започнал да се разхожда из селото. В 18,30ч. минавайки по ул.Пеньо Пенев решил да влезе в дворното място на дом №2, собственост на св.Г.П. и да открадне някакви вещи, които по-късно да продаде, за да си набави пари.. Подсъдимият прескочил оградата и влязъл в двора на къщата на П., след което взел парче желязо, което използвал за лост и разбил заключващото устройство на входната врата на гаража. От гаража подсъдимият взел един чувал и поставил в него 10м.ел.кабел, гумиран, двужилен на ст-ст 23,20лв., 1бр.фасунга към кабела на ст-ст 2,60лв., 1бр.ел.крушка на ст-ст 0,40лв., 1бр.щепсъл монофазен на ст-ст 1,00лв., 20м. ел.кабел, трифазен, гумиран, многожилен на ст-ст 57лв., всички вещи на ст-ст 84,20лв. били собственост на св.Г.П.. Вещите подсъдимият изнесъл обратно от гаража, като по-късно отключил входната врата на къщата през счупено прозорче на входната врата и влязъл в коридора на дом №2. Там била св.Г.П., която се развикала за помощ. Уплашен С. бързо напуснал дворното място с откраднатите вещи поставени в чувала в посока към ж.п.гарата на селото. Когато стигнал до гарата, С. скрил чувала и т.к. видял наблизо кошара, решил да влезе в нея и да извърши нова кражба. Кошарата се намирала на ул.Цар Борис №43 и била собственост на св.Н.И.. От кошарата подсъдимият взел 1бр. агне, местна порода на стойност 48лв., собственост на св.Н.И.. Откраднатото агне в 21,00ч. С. отнесъл до скрития чувал. След това С. се качил на следващия влак с чувала и агнето, а по-късно се прибрал в родното си село, където продал ел.кабели.  

Общата стойност на всички отнети от подсьдимия вещи възлизала на 132,20лв..

Подс.Н.С. е осъждан многократно за кражби и не е реабилитиран.                                                                                                                                                                    

          Горната фактическа  обстановка се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите, които гласни доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви, събрани на основание чл.373,ал.2 и 3 от НПК.

          Фактическата обстановка се установява и от всички писмени доказателства приети и прочетени от съда, заключението на вещото лице по оценителната експертиза и веществените доказателствени средства по делото-фотоалбуми, посочени в обвинителния акт, които сьдьт събра и ползва при постановяване на присъдата на основание чл.283, чл.284 и чл.373,ал.3 от НПК.

           От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подсъдимият Н.С. с деянията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195,ал.1,т.3,пр.1,т.4,пр.2,т.7,вр.чл.194,ал.1, вр.чл.26,ал.1,вр.чл.28,ал.1 от НК, т.к. на 03.02.2009г. в периода от 18,30ч. до 21,00ч. в с.Зимница, обл.Ямбол, от гараж, находящ се на ул.Пеньо Пенев №2 и от кошара на ул.Цар Борис №43, собственост на различни граждани, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот/разбиване на заключващото устройство входна врата на гараж/ и използване на техническо средство/желязо-лост/, е отнел множество чужди движими вещи/посочени по-горе/ на обща стойност 132,20лв. от владението на собствениците им-Г.П. и Н.И.,***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление и повторно, и не представлява маловажен случай, както следва:

На 03.02.2009г. в 18,30ч., в с.Завой,обл.Ямбол, от гараж, находящ се на ул.Пеньо Пенев №2, собственост на Г.Х.П. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот/разбиване на заключващото устройство входна врата на гараж/, използване на техническо средство/желязо-лост/ е отнел чужди движими вещи-посочени по-горе- на  обща стойност 84,20лв. от владението на собственика им Г.П. ***., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

На 03.02.2009г. в 21,00ч. в с.Зимница, обл.Ямбол, от кошара, находяща се на ул.Цар Борис №43, собственост на Н.Н.И. ***., е отнел чужда движима вещ-посочена по-горе- на обща стойност 48лв. от владението на собственика й Н.И. ***., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са движи вещи, с определена стойност,годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е извършил продължаваното престъпление – квалифицирана "кражба" в условията на повторност, в състава посочен по-горе. Второто деяние е извършено от подсъдимия по квалифицирания състав на чл.195,ал.1,т.7 от НК, а първото деяние по чл.195,ал.1,т.3,пр.1 ,т.4, пр.2, т.7, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1 от НК. Налице са две инкриминирани деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на квалифицирана кражба с различни квалифициращи елементи, като подсъдимият в качеството на извьршител  е  участвал в осъществяването на тези деяния. Деянията са извършени в условията на повторност, като първото е осъществено с взлом и използване и техническо средство/желязо-лост/.Деянията са извършени през непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка, с пряк умисъл, при което второто деяние се явява продължение на предходното. И при извършването всички кражби като елемент от състава на продължаваното престъпление, неправилно ЯРП е предявила окончателно обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията на опасен рецидив- чл.29,ал.1,б.”А” от НК, т.к. се установи, че деянията в състава на продължаваното престъпление са извършени в условията на повторност – чл.28,ал.1 от НК, имайки предвид разпоредбата на чл.30 от НК. И при двете деяния подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбите - прекъснал владението на собствениците на вещите, взимайки тези вещи, а по-късно с напускане на местопрестъплениията успял да установи трайна фактическа власт върху отнетото. И при двата случая не се касае за маловажен случай, имайки предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъпленията, както и високата степен на обществена опасност на деянията и разпоредбата на чл.26,ал.3 от НК.

Установи се също, че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собствениците на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при осъществяване на продължаваното престъпление - сьизвьршители, подбудители, помагачи.

От субективна страна кражбите като елемент от състава на продължаваното престъпление са извършени от подсъдимия с пряк умисъл, т.к.  той е искал настъпването на инкриминираните резултати, воден от користна цел, а решението да се извършат деянията е взето непосредствено преди тяхното извършване. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен х-р на деянията и е съзнавал всички елементи от състава на престъпленията, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - че прекъсва владението на собствениците на вещите и установява свое владение. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на кражбата по чл.26 от НК - след извършване на деянията се е разпоредил юридически и фактически с вещите, продавайки ел.кабели и ползвайки останалите вещи.

Желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици са го подтикнали кьм извършване на престъплението по чл.26 от НК.

Съобразно гореизложеното сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата в условията на продьжавано престъпление по чл.26,ал.1 от НК и го призна за виновен по чл.195,ал.1,т.3,пр.1,т.4,т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.

28,ал.1 от НК.

          След като съдът установи, че деянието по чл.26,ал.1 от НК не е извършено от подс.С. в условията на опасен рецидив, призна С. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.29,ал.1,б.”А” от НК.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:

          Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в нашето общество.

          Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието, проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянията като елемент от състава на престъплението по чл.26,ал.1 от НК, както и факта, че същият е осъждан за кражби.

          Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на престъплението стойността на процесните вещи предмет на кражбата е  невисока, това, че част от същите са върнати на собствениците им, социалното, семейното положение на дееца, направените самопризнания и оказано съдействие за установяване на обективната истина по делото, наложи при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства на подсьдимия наказание от 7/седем/мес.ЛС.

          На основание чл.60 и чл.61,т.2 от ЗИН, сьдьт постанови наложеното наказание ЛС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, т.к. не може да се приложи института на условното осъждане.

Сьдьт приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК и на основание чл.373,ал.2 от НПК.

Сьдьт счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и върху личността на подсьдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

          Граждански искове по делото не бяха предявени.

          Причини за извършване на престъплението са изградените у подсъдимия престъпни навици, както и желанието му да се облагодетелства по престъпен начин.

          На основание чл.189,ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в р-р на 85лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол.

          По тези сьображения сьдьт постанови присъдата си.

                                                                                     Районен съдия:

            

 

 

 

 

            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пострадалата от инкриминираното деяние, елемент от състава на продължаваното престъпление Община”Тунджа”гр.Ямбол, чрез своя кмет Георги С. ***. граждански иск против подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинените й през мес.12.2006г. имуществени вреди в размер на 37,50лв, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007г. до окончателното изплащане на сумата.Прави се искане за конституирането  на Общината като граждански ищец и заплащане на разноските по делото.

Сьдьт след като изслуша страните, прие, че е допустим гражданския иск за заплащане на обезщетение за причинени на Община”Тунджа”гр.Ямбол имуществени вреди съобразно размера на предявеното обвинение от ЯРП-за вещи отнети от владението на кметството в с.Завой,обл.Ямбол в 37,50лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007г..Общината с представител кмета Георги Георгиев бе конституирана като граждански ищец в процеса.

След прочитане на обвинителния акт бе изслушано в.л. по назначената от съда съдебнопсихиатрична експертиза.От заключението на в.л. се установи, че подс.Илиев страда от лека олигофрения и не е психично болен.

 

 

 

Относно приетия граждански иск:

          Сьдьт, след като установи в хода на съдебното следствие, че продължаваното престъпление е извършено от подсьдимия, а първото деяние елемент от състава на продължаваното престъпление, посочено в гр.иск, е осъществено от подсъдимия през мес.12.2006г. от НУ”В.Левски”,с.Завой,обл.Ямбол, осъди подсьдимия да заплати на гр.ищец Община”Тунджа”гр.Ямбол с кмет Георги Георгиев, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 37,50лв., ведно със законната лихва, считано от деня на приключване на престъпната деятелност-23.01.2007г., до окончателното изплащане на сумата.Сьдьт споделя доводите на прокурора, че гр.иск за посочената сума е не само допустим , а и основателен.

          В съдебната фаза на процеса се доказа категорично от събраните доказателствени материали, че подсьдимият е увредил гр.ищец, като деянието извършено от него не представлява само престъпление, а и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.При съдебното следствие се установи, че този иск е основателен и доказан до размера на 37,50лв..На гр.ищец са причинени имуществени вреди в посочения размер, като настъпването на тези имуществени вреди е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното инкриминирано деяние от подсъдимия.Не са налице опосредяващи фактори от обективен или субективен характер, които да са допринесли за настъпването на посочените сьставомерни вреди.Ето защо сьдьт уважи гр.иск за имуществени вреди в пълен размер.

                 Сьдьт не осъди подсъдимия да заплати на гр.ищец направени по делото разноски, т.к. не бяха представени доказателства, от които да е видно, че има направени такива разноски