№ 278
гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200807 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К - С“ ЕООД, ЕИК:
******, със седалище и адрес за управление: гр. В., ул. „П.Е.“ №86, представлявано от
управителя си Г. П. В., против Ел. фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.
чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата „имуществена санкция“ в размер на 2500
лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени процесния ел. фиш като
незаконосъобразен и неправилен. Изтъква се още, че АНО не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от разпоредбата на чл.189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, като без да събере
необходимите доказателства и да установи дали е извършено нарушението е издал
процесния ел. фиш. Навеждат се съображения още относно липса на субективния елемент на
вмененото нарушение от страна на представителя на дружеството.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован не се явява в
съдебно заседание. Представено е писмено становище, с което моли съда подадената жалба
да бъде оставена без уважение, а издаденият ел. фиш да бъде потвърден. В условията на
алтернативност моли за изменение на наложената санкция. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – за
присъждане на адвокатско възнаграждение и под минималния размер поради невисоката
правна и фактическа сложност на делото.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното:
На 27.05.2022 г. в 09.17 часа било заснето ППС – товарен автомобил „В. ФМ 7“, рег.
№ВН ****АВ, с технически допустима максимална маса 17000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 0, без ремарке, в община В., движещо се по път I - 1 км 7+594, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от Закон за пътищата и
1
същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Горното обстоятелство било установено с устройство № 20181, представляващо елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата,
намиращо се на път I - 1 км. 7+594 . Собственикът, на когото било регистрирано процесното
ППС, било дружеството жалбоподател „К - С“ ЕООД. С оглед направените констатации, бил
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата срещу
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева.
При така установената и възприета фактическа обстановка Съдът намери жалбата за
процесуално допустима - подадена е от процесулно - легитимирана страна с право на
обжалване и в законоустановения за това срок. Разгледана по същество, същата се явява и
основателна, тъй като в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Съображенията на Съда за това са следните:
Съгласно чл.167а. ал.2. т.7 и т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по
този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура” длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа
съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на
разпоредбите на чл.189е и чл. 189ж, както съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в.
Съгласно чл.167а, ал.4 от ЗДвП Агенция „Пътна инфраструктура” създава и
поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и
електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с решение на управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура”. В информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл.187а, ал.1, ал.4 и ал.5, изр. първо от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал.1, във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3- 3б, ако в срок
от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
случаите по ал.4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на
административно нарушение не се издава наказателно постановление и
административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
Съгласно чл.189е, ал.1-5, ал.12 и ал.13 от ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б преди съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътишата. Когато актът за
2
установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Таксата по чл.10. ал.2 от
Закона за пътишата може да бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а
пред органите по чл.167, ал.3-3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при
извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на
административно нарушение по чл.179, ал.3-3б. В случаите, при които таксата по чл.10.
ал.2 от Закона за пътишата се заплаща след връчване на акта за установяване на
административно нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи
номера на акта за установяване на административното нарушение. При заплащане на таксата
по чл.10. ал.2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал.3 и ал.4 и след
постъпване на сумата по сметката на Агенция „Пътна инфраструктура”, нарушителят се
освобождава от административно - наказателна отговорност за конкретното нарушение по
чл.179, ал.3-3б, установено в акта за установяване на административно нарушение. В тези
случаи се освобождават от административно - наказателна отговорност собственикът,
вписаният ползвател и водачът за извършеното административно нарушение по чл.179, ал.3-
3б във връзка с конкретното пътно превозно средство за съответния случай на движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Наказателните постановления за
административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се издават от председателя на управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” или оправомощени от него длъжностни лица. За
съставените актове за установяване на административни нарушения и издадените
наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.1-3 и ал.13-
16.
Съгласно чл.189ж. ал.1,__ изр. първо и ал.7 от ЗДвП, при нарушение по чл.179,
ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение на
електронния фиш за нарушение по чд.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10.
Следва да се има предвид обаче, че в ЗП /Закон за пътищата/ липсва правна уредба за
налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на
административно-наказателна отговорност се реализира с издаването на наказателно
постановление въз основа на акт за установяване на административно нарушение.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че
неправилно на ответното дружество е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП
като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Съгласно чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП електронен фиш може да се издаде (правна възможност за наказващия орган),
когато се установи нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП - За нарушения като процесното -
по чл.179. ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. В
тази връзка нормите на чл.179, ал.3 и ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание. С
първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1. т,1
от ЗП, а с втората - наказание за собственик на ППС от категорията по чл.10б. ал.3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10. ал.1. т.2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б. ал.1 от
ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона
различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на
които се налагат тези наказания: незаплатена такса чл.10, ал.1. т.1 от ЗП (чл.179, ал.3 от
ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни (по чл.179, ал.3б от ЗДвП).
Поради изложеното се налага извод, че за извършеното от жалбоподателя деяние по чл.179,
ал.3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите,
3
регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и
издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на
лицето, уличено като нарушител, в т.ч. да възрази по смисъла на чл.42. т.8 и чл.44. ал. 1
от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.
В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.46 ал.3 от Закона за
нормативните актове, която забранява обосноваването на наказателна, административна
или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота
на съществуващата правна уредба.
Извън гореизложеното - правната регулация на данъците за превозните средства,
таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на
превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.
Транспонирайки тази директива, българският законодател е приел е Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, на съставите на административни нарушения, свързани със
заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях
санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата.
Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби,
приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Директивата е акт, който обвързва по отношение постигането на даден резултат от
държавите - членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при
избора на формата и средствата за постигане на този резултат /чл. 288 от ДФЕС/.
Конкретната административно - наказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
свидетелства за желание на българския законодател по постигане на зададените от
цитирания общностен акт цели. Санкционната разпоредба гласи, че собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Следователно съблюдаването на ефективност,
съразмерност и възпиращ ефект според националния законодател се постигат с фиксиран
размер на санкцията т. е. без предвиден минимален и максимален размер на същата, но
според решение на СЕС по дело С-61/23 г. член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с
фиксиран размер. Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки,
що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на
правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да
бъдат отчитани при определянето на глобата (Решение от 19 октомври 2016 г., EL-EM-2001,
C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.
4
43). Според същото решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep санкционните
мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи
мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври
2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39). Съдът на Европейския съюз е
последователен в това си разбиране видно от неговите съдебни актове. С Решение от 9
февруари 2012 г., Urban, С-210/10, ЕU: C: 2012: 64, точка 41 СЕС е постановил, че
налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно
определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на
глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с
оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени
дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува
в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
Така правна теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело Dooel
Uvoz, С-384/17, EU: C: 2018: 810. В точка 61 от това решение е посочено, че от постоянната
съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване,
националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016
г., Pоpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45).
Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран
размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно
противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита, че в производството
по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото: с
изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл.
189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни
нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за
тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата - чрез издаването
на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно
според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №
1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен
съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд,
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да
бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. За тези срокове
съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай,
когато липсва друга специална уредба. При липса на специална правна уредба относно
сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране
отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар
законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на
актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни
постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на
глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи,
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189,
5
ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява
акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На
първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството,
следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от
откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира,
поради изтичане на определения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това,
нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се
прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено
правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна
логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат
третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно
постановление. Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното
правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също
административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от
полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ,
при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно - 1- годишен, и пропускането
му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на
нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т. е. до момента на
изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.
Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните
лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер.
Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното
постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също
нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или
констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно
предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Допълнителен аргумент в тази насока е
фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране на
административно наказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и НП,
именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Ефектът от
неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава
възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията
за изключване на отговорността на нарушителя. Поради изложеното и при наличната
законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за издаване на ЕФ е този по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на
физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т. е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Вярно е също така, че чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено
посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход,
тъй като датата на издаването му е важна, доколкото същата има значение за преценка
спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Вероятната причина за липса на реквизит
"дата на издаване" в електронния фиш е предвиждането същият да се издава в деня на
установяване на нарушението, което обаче не се прави в практиката, а няма и разпоредба в
закона, от която да се изведе такова задължение на наказващия орган. Проблемът за
приложението на чл. 34 от ЗАНН произтича именно от отсъствието на дата на издаване на
електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Процесният
електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В
тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на
нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде
установена датата на издаване на електронния фиш, като в случая липсва дата на издаване,
която съпоставена с датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му –
27.05.2022 г. е видно, че процесния ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 -
месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който
6
момент следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС, доколкото в случая
няма регистриран ползвател. Нещо повече процесния ел. фиш не е издаден и в рамките на
шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от съставянето на АУАН /какъвто в
случая не се съставя/, респ. от установяване на нарушението чрез неговото заснемане.
Съгласно цитираната разпоредба в случай на неиздаване на наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта, административно наказателното производство е
следвало да се прекрати.
С оглед горните съображения оплакванията в касационната жалба са основателни.
Електронния фиш е незаконосъобразен
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т.2 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя „К - С“ ЕООД,
представляван от управителя си Г. П. В., със седалище и адрес за управление:
гр.В., ул. „П.Е.“ №86 е наложено административно наказание на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7