№ 16275
гр. С, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110128855 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Б. И. В., ЕГН ********** срещу ПРБ осъдителни
искове с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата 25000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно
преследване и сумата 1300 лева - обезщетение за имуществени вреди за разноски за
адвокат ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 28.02.2019 г. срещу него било повдигнато обвинение по
досъдебно производство № 436/2016 г., пр. пр. № 486/2016 г. по описа на РУ – П за
извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 , предл. първо вр. чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 27.07.2016 г. около 02.30 часа в гр. К, обл. Б, ул. А в съучастие
като извършител с ПВП чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето причинил на РСШ лека
телесна повреда, изразяваща се в масивно кръвонасядане с травматичен оток на клепачите
на лявото око, охлузване на коленете, контузна рана тилно и лекостепенно мозъчно
сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди . С постановление на ищеца била взета мярка
за неотклонение „подписка“. Била му извършена полицейска регистрация на 22.03.2019 г. в
РУ – Полиция – гр. П. На 02.07.2021 г. районна прокуратура – гр. Б прекратила
наказателното производство спрямо ищеца. Посочва, че по време на воденото наказателно
преследване бил силно притеснен, изпитвал страх, напрежение и тревожност. Ограничил
социалните си контакти.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недоказани. Сочи се, че не се доказва прекратителното
постановление на прокурор при РП – Ц да е влязло в сила. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди като недоказана Посочва, че в случая се касае за леко по смисъла на
закона престъпление и са били налице предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност. , поради което и нереални и необосновани са притесненията му за налагане на
наказание лишаване от свобода. Възразява се относно размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
Оспорва да отговаря за вредите от полицейската регистрация.
Оспорва доказаността и на претърпените имуществени вреди, евентуално прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че при основателност на главните претенции лихва би се дължала от
влизане в сила на постановлението за прекратяване.
Претендира за отхвърляне на исковите претенции, евентуално присъждане на по-ниски
размери на обезщетенията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа и правна страна: следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3, предложение 2 ЗОДОВ
за обезщетения за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие
обвинение в извършване на престъпление, образуваното наказателно производство за което
е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото ДП 436/2016 г. по
описа на РУ на МВР – гр. П, пр. пр. № 886/2016 г. по описа на РП Ц, че на 28.02.2019 г. с
Постановление за привличане на обвиняем от 28.02.2019 г. на ст. разследващ полицай при
Районно управление, гр. П/л. 322 от том III на ДП/ ищецът е привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 НК като е обвинен, че на 27.07.2016 г. около 02:30 ч. в гр. К, бол. Б, ул. А в съучастие с
извършител ПВП чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето, причинил на РСШ лека
телесна повреда , изразяваща се в масивно кръвонасядане с травматичен оток на клепачите
2
на лявото око, охлузване на коленете, контузна рана тилно и лекостепенно мозъчно
сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е твърдяно да е извършено по хулигански подбуди. С постановлението на ищеца
била взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението било предявено на ищеца в
присъствие на защитник – адв. П. Д.а на 28.02.2019 г. На 22.03.2019 г. било предявено
разследването на ищеца в присъствието и на защитника адв. П. Д. видно от протокол за
предявяване на разследване – л. 374 от том III на ДП. Била му извършена полицейска
регистрация на 22.03.2019 г. в РУ – Полиция – гр. П, разрешена с Определение от 13.03.2019
г. на РС Ц по НД № 85/2019 г. /л.367 от том III на ДП/.
С постановление от 15.05.2019 г. прокурор от постановил да се изпрати досъдебното
производство на Районен съд - Ц с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемите, вкл. ищеца и налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а, ал. 1 НК. Пред РС – Ц било образувано НАХД № 146/2019 г., по което било
проведено о.с.з. на 28.06.2019 г., в което с протоколно определение /л.384, том III от ДП/
съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на РП – Ц за отстраняване на
допуснати по делото съществени процесуални нарушения. Определението влязло в сила на
15.08.2019 г., с потвърждаването му с определение от 15.08.2019 г. на Бки окръжен съд по
ч.н.д. № 856/2019 г.
С Постановление от 12.02.2020 г. била отменена мярката за неотклонение „подписка“
В хода на допълнителното разследване била проведена очна ставка на 13.02.2020 г.
между ищеца и пострадалия /л. 410, т. III от ДП/, на 26.02.2020 г. било предявено
разследването /л.485 , т. III от ДП/
На 09.04.2020 г. с постановление за спиране на наказателното производство прокурор
при РП Ц прекратил НП спрямо ищеца поради квалифициране на деянието като такова от
частен характер. Постановлението било отменено от РС Ц по нчд №111/2020 г. и делото
върнато с указания / л. 505, т. III от ДП/. С определение от 22.06.2020 г. Бкият окръжен съд
оставил без разглеждане жалбите на обвиняемите срещу посочения акт на РС Ц. На 23 и 25
февруари 2021 г. били проведени разпити на свидетелите пред РС П, за които били
уведомени, но не присъствали, обвиняемите и техния защитник – видно от протоколи за
разпит, приложени от л. 609 и сл. от том IV.
На 20.05.2021 г. в гр. П на ищеца било отново предявено разследването в присъствие
на защитника адвоката П. Д..
На 02.07.2021 г. с Постановление за частично прекратяване на досъдебното
производство /л. 130 от том I на ДП/ районна прокуратура – гр. Б прекратила наказателното
производство спрямо ищеца и другия обвиняем поради недоказаност на обвинението срещу
тях. Видно от приложената на л. 143 от том I на ДП разписка постановлението е връчено на
ищеца на 03.12.2021 г. и следователно е влязло в сила на 11.12.2021 г.
Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ хипотеза –
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление и образуваното наказателно
3
производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него и
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините
носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл –
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о./.
При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем - 28.02.2019 г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство срещу него – 11.12.2021 г. е 2 години, 9 месеца и 13 дни.
Видно от изисканото наказателно производство в посочения период ищецът се е явявал за
извършване на действията по досъдебното производство лично като обвиняем със защитник
5 пъти в РУ - П / като е проведен един разпит и една очна ставка/ и 1 път в о.с.з. пред РС Ц.
Не се установява с цялостното си поведение да е станал причина за неоснователно забавяне
на производството срещу него. Производството срещу него е приключило в разумен срок с
оглед обема на извършени действия, множеството разпитани свидетели, някои повече от
веднъж и проведените очни ставки за изясняване на обективната истина.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение. В случая с обвинителния акт ищецът е бил обвинен в
извършване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, като деянието е квалифицирано
като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Следователно в случая
обвинението не е за извършване на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчита и че към момента на привличане на ищеца като обвиняем и в хода на
проведеното срещу него наказателно производство, видно от справката за съдимост /л.131 от
т. II от ДП/, същият е бил неосъждан.
За доказване претърпените от него неимуществени вреди ищецът ангажира гласни
4
доказателства От показанията на свидетеля АК Д.а – майка на ищеца се установява, че
ищецът бил много притеснен от обвинението, бил стресиран и се чувствал некомфортно от
факта, че от свидетел се превърнал в обвиняем, освен това не знаел кога ще бъде извикан и
това създавало неудобство в работата му, а се наложило да ходи над 10 пъти до П Поради
висящото производство ищецът временно не бил допуснат до участие в процедура по избор
за длъжността „шофьор“ в Градска прокуратура. Получавал главоболие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като са логични, достоверни и не
противоречат на останалия доказателствен материал, като в безпристрастността на същата
съдът не намира основание да се съмнява въпреки близката роднинска връзка с ищеца. От
свидетелските показания може да се направи обоснован извод за конкретното психическо
състояние на ищеца в рамките на наказателния процес – тревожност, напрегнатост, силно
притеснение за изхода на наказателния процес и страх от осъждане и лишаване от свобода,
които са причинили продължително безпокойство и нарушение на нормалния му начин на
живот. Установява се и че воденото производство е причинило конкретни затруднения на
ищеца в професионален план.
В допълнение на конкретно установеното външно проявление на вътрешните
психически и емоционални преживявания на ищеца, съдът отчита, че незаконното повдигане
и поддържане на обвинение засяга неправомерно правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице, поради което несъмнено води до неимуществени вреди. В
този смисъл и в установената по приложението на чл. 2 ЗОДОВ съдебна практика на ВКС се
поддържа последователно разбирането, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство, а също и че по човешка презумпция е сигурно, че от наказателно преследване
ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение- страх от
неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по
гр. д. № 1091/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
На обезвъзмездяване в настоящото производство подлежат само доказаните вреди,
които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно
производство. С оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът отчита от една страна липсата на доказани конкретни
негативни изменения в здравословното състояние на ищеца и в неговия социален и семеен
живот, както и в отношението на близки и приятели към ищеца, леката мярка за
неотклонение /подписка/ спрямо ищеца, а от друга страна –явяване като обвиняем в
отдалечено от местопребиваването му населено място, чистото съдебно минало, възрастта
му /23-26 г./ и негативното отражение на воденото наказателно производство върху
емоционалното състояние на ищеца. В случая като основни завишаващи неблагоприятния
ефект на наказателното преследване фактори съдът намира многократните явявания на
ищеца в рамките на производството в отдалечено населено място, което е изисквало
отсъствие от работа в значителен период от време предвид необходимостта от пътуване,
5
както и противоречивото водене на процеса от страна на Прокуратурата, доколкото НП е
било прекратявано и връщано за ново разследване, което е създало допълнителна
несигурност за развитието му и емоции у ищеца.
При преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 5000 лв., поради което и искът се
явява основателен до тази сума срещу ПРБ /като процесуален субституент на Държавата/ и
неоснователен за разликата над нея до пълния предявен размер от 25000 лева.
Следва да бъде присъдена законна лихва от 11.12.2021 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване/ до окончателното изплащане на сумата при съблюдаване
т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
съгласно която началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната
лихва и началният момент на погасителната давност е от влизане в сила на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство.
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди в размер на 1300 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното производство
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума.
Разноските, изразяващи се в заплатено от подсъдимия адвокатско възнаграждение за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат
на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в Наказателно-процесуалния
кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се упражни в това производство при
постановяване на оправдателна присъда и следователно тези вреди следва да бъдат
обезщетени по реда на ЗОДОВ – арг. чл. 8 ЗОДОВ. /в този смисъл трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, част от която Решение № 126 от 10.05.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о./.
В случая от Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г. /л. 327 от том III на
ДП/ и от 20.05.2021 г. се установява, че ищецът е сторил разноски в размер на 1300 лева за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение на защитника / 500 лева по първия и 800 лева
по втория договор/. С оглед посочените доказателства доказано е, че в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1300
лева за заплатената от него адвокатска защита в наказателното производство.
Не следва да се уважи направеното възражение от ответника за прекомерност на
разноските, тъй като същите са адекватно сторени с оглед продължителността на
производството и конкретно необходимите действия, извършени от защитника – същият се е
явявал всеки път заедно с обвиняемия, както и е осъществявал писмена защита на ищеца в
производствата по обжалване на актове за прекратяване на производството. Следва да бъде
6
отчетена и отдалечеността на населеното място, в което са извършвани действията по
наказателното производство, изискваща повишени разноски и време за реализиране на
защита, а и липсата на отделна претенция за вреди, причинени от транспортни разходи.
Следователно на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в доказания
размер от 1300 лева ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 11.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата., за която сума следва
да се уважи предявения иск.
По разноските
С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските се
явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. На основание цитираната норма на ищеца
следва да се присъди държавната такса по чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 2а, т.1 от Тарифата за
държавните такси, събирани по ГПК в размер на 10 лева и 239,54 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на Б. И. В., с ЕГН **********
и адрес: гр. С, ж.к. КП, бл. 18, вх. А, ет. 6, ап. 16 на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 2
ЗОДОВ сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление,
наказателното производството за което е прекратено с Постановление на Районна
прокуратура – гр. Б от 02.07.2021 г., вляло в сила на 11.12.2021 г. поради недоказаност на
обвинението и сумата от 1300 лв., представляваща претърпени имуществени вреди за
разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху вземанията от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
11.12.2021. до изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния
предявен размер от 25000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ, с адрес: гр. С,
бул. „В” № 2, да заплати на Б. И. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. КП, бл. 18, вх. А,
ет. 6, ап. 16 разноски в размер от 249,54 лева, сторени за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7