Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7488 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че между „И.А.М.“
АД и ответника Л.И.Д. е сключен Договор за паричен заем № 3131501 от 19.01.2018
г., по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника
парична сума в размер на 1050.00 лева. Посочва, че заемната сума е предоставена
на заемателя при подписване на договора, като договорът за заем има силата на
разписка. Заявява, че е уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 209.52
лева, както и че ответникът се е задължил да върне кредита на 12 равни месечни
погасителни вноски, първата от които с падеж на 21.02.2018 г., а последната –
17.01.2019 г.
В исковата молба се излага, че съгласно процесния
договор в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса
за разходи /изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Посочено е,
че на ответника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
36.00 лв.
Ищцовото дружество излага, че съгласно клаузите на
договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя обезпечение, а именно – две физически лица -
поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия или банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните
задължения на ответника е начислена неустойка в размер на 942.12 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Наведени са твърдения, че на ответника е начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 21.07.2018
г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, равняваща се на 20.10
лева.
Ищецът поддържа, че Л.И.Д. до момента е заплатил по
договора за кредит сума в размер на 1017.41 лв., с която са погасени, както
следва: неустойка за неизпълнение – 471.06 лв., такса разходи – 9.00 лв., договорна
лихва – 143.34 лв., главница – 394.01 лв.
Посочва, че с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
16.11.2010 г. са му прехвърлени вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Обосновава правния си интерес от предявените искове
с твърдение, че в негова ползва е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника Л.И.Д., срещу която последният е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че Л.И.Д. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми:
- сумата
от 655.99 лева – главница по Договор за паричен заем № 3131501 от 19.01.2018
г., сключен между „И.А.М.“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението;
- сумата
от 66.18 лева – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
21.07.2018 г. до 17.01.2019 г.;
- сумата
от 27.00 лева – такса разходи за събиране на вземането;
- сумата
от 471.06 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение, начислена по договора за кредит за периода от 20.08.2018 г. до 17.01.2019
г.;
- сумата
от 20.10 лева – обезщетение за забава за периода от 21.07.2018 г. до 05.03.2019
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3474/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
С протоколно определение от 05.06.2020 г.
производството по делото е прекратено в частта по предявените искове, както
следва:
- с
правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от
27.00 лева – такса разходи за събиране на вземането;
- с
правно основание чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 471.06
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение,
начислена по договора за кредит за периода от 20.08.2018 г. до 17.01.2019 г.,
поради извършен отказ по реда на чл. 233 ГПК.
По отношение на посочените суми е обезсилена
издадената по ч.гр. дело № 3474/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, както по основание,
така и по размер. Оспорва действителността на процесния договор за паричен
заем, като твърди, че при подписването му бил принуден да се подпише под
неверни твърдения, че съпругата му има доходи и че притежават собствено жилище,
чрез което одобряващият кредита бил въведен в заблуждение. Самият той също бил
въведен в заблуждение, че ще върне по-малка сума. Излага аргументи за нищожност
на договора поради противоречие с изискванията на Закона за потребителския
кредит, като се позовава на липсата на ясен погасителен план, в който да е
описано как е формирана погасителната вноска. Навежда доводи за нищожност на
клаузите за неустойка, разходи и лихви. Счита същите за неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП. Посочва, че уговорената неустоечна клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, поради което целта
ѝ излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Наред с изложеното намира, че тя има за цел заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ответникът посочва, че твърдените пороци се
прикриват с договор за новиране на задължението от
19.01.2019 г., за който твърди, че също е подписан при въвеждане в заблуждение
относно действителния размер на задължението му. В тази връзка счита, че
признанието на задължението по процесния договор за кредит не може да санира неговата нищожност.
Твърди, че над заплатената сума от 1017.41 лв.
дължи единствено остатъка от главницата, евентуално и законна лихва.
Моли предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявените
искове за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа, че към датата на сключване на процесния договор е бил с увредени
зрение и слух, което е препятствало възможността му да се запознае със
съдържанието на договора за кредит. Наред с това е страдал от психично
заболяване, поради което не е могъл да разбере значението на извършваните
правни действия.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3474 по описа за 2019 г.
на ВРС, 43 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника.
С исковата молба е представен Договор за паричен
заем № 3131501 от 19.01.2018 г., сключен между „И.А.М.“ АД и Л.И.Д. /л. 14-17/. От неговото съдържание се установява, че „И.А.М.“
АД се е задължило да предостави на ответника сума в размер на 1050 лева. Съгласно чл. 2, т. 3 от договора за заем същият се
сключва за срок от 12 месеца, като в т. 5 са отразени датите на всяка от
месечните погасителни вноски, всяка от които в размер на 104.96 лева /съответно
21.02.2018 г., 23.03.2018 г., 22.04.2018 г., 22.05.2018 г., 21.06.2018 г.,
21.07.2018 г., 20.08.2018 г., 19.09.2018 г., 19.10.2018 г., 18.11.2018 г.,
18.12.2018 г. и 17.01.2019 г./. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 35
% и годишен процент на раходите в размер на 41.08 %.
Изрично в чл. 3, ал. 1 е вписано, че с подписване на договора страните се
съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя, задължението му по който
възлиза на 691.15 лева. Съгласно ал. 2 страните правят изрично изявление за
прихващане на част от заемната сума с посоченото задължение, като разликата над
него заемодателят изплаща на заемателя, за което договорът има силата на
разписка.
В чл. 4 от договора за заем е предвидено задължение
на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на
заемодателя обезпечение, а именно – две физически лица - поръчители, които да
отговарят на посочените в договора условия, или валидна банкова гаранция в
размер на цялото задължение по договора. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 942.12 лева.
Ищецът е представил и Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 г. /л. 5-8/. По силата на последния „И.А.М.“ АД е цедирало
на ищцовото дружество вземания по сключени договори за кредит, подробно описани
в приложение № 1 от договора /л. 11-13/. В последното е включен и процесният
договор за потребителски кредит, който е индивидуализиран чрез номер на
договора, дата на сключване, име и ЕГН на кредитополучателя, размер на
предоставената в заем сума, на общото задължение по кредита както и на дължимия
остатък към 01.12.2018 г
На л. 23 и 24 от делото са приложени пълномощни, с
които „И.А.М.“ АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат
обсъждани като неотносими към предмета на делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се изясняват следните
обстоятелства:
Св. Даринка Димитрова, съпруга на ответника излага, че последният има проблеми със слуха от 5-6 години, поради което през 2016-2017 г. му бил изписан слухов апарат, но той го ползвал само от около година. Свидетелката посочва, че понякога съпругът ѝ е „неадекватен“. Относно процесния кредит заявява, че е изтеглен, тъй като не им достигали средства за покриване на ежедневните нужди. Наред с него ответникът имал и други кредитни задължения. Посочва, че след като сключил процесния договор ответникът споделил, че не го е чел.
Св. Веселин Д., брат на съпругата на ответника,
потвърждава, че той е с увреден слух. Определя го като „лабилен“ и
„неадекватен“, като посочва, че бил в това състояние и в началото на 2018 г.
Заявява, че ответникът е теглил множество кредити поради финансови затруднения.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза. Заключението на същата, което се състои от три части
/изготвени съответно от психиатър, офталмолог и специалист УНГ/ е изчерпателно
и обосновано, поради което съдът го кредитира в цялост. Вещото лице психиатър
д-р Р.Б. изразява категорично становище, че Л.Д. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата – психоза, и към 19.01.2018 г. е могъл да
ръководи постъпките си. Не е констатирано влошаване на когнитивните му функции
до степен на деменция. Вещото лице д-р С.С., специалист УНГ, е установило, че ответникът страда от
двустранно отслабване на слуха, със слухова загуба на дясното ухо – 63.75 %, а
на лявото – 63.25 %. Поради изложеното той може да разпознава говор само от
непосредствена близост без помощни средства. Въз основа на приложената по
делото медицинска документация вещото лице достига до извод, че отслабване на
слуха е било налице и към 18.06.2019 г. Офталмологът д-р Й.А. е констатирал при
ответника добро за възрастта му зрение. Посочено е, че установената нуклеарна
катаракта е процес, нормален за възрастта и не се отразява съществено на
зрението. В съдебно заседание д-р А. заявява, че по данни на самия ответник с
очила той постига 100 % зрение.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
подробно и добре аргументирано, остатъкът на задължението на ответника по
процесния договор за потребителски кредит е, както следва: 656.01 лева –
главница, 66.16 лева – договорна лихва за периода от 21.07.2018 г. до
17.01.2019 г., 471.06 – неустойка, 27 лева – такса разходи, 24.76 лева –
обезщетение за забава за периода от 21.07.2018 г. до 05.03.2019 г. Вещото лице
е посочило, че по договора са извършвани плащания в общ размер от 1008.41 лева,
с които са погасени 393.99 лева – главница, 143.36 лева – лихва и 471.06 лева –
неустойка.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените
искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между Л.И.Д. и „И.А.М.“
АД по Договор за паричен заем № 3131501 от 19.01.2018 г., по който е усвоена
сумата от 1050.00 лева; 2) наличието на валидно сключен договор за цесия между
„И.А.М.“ АД и ищеца, предмет на който са вземанията по процесния договор за
потребителски кредит; 2) съобщаването на цесията на ответника; 3) настъпването
на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски кредит.
От представените по делото
писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на
облигационна връзка по договор за потребителски кредит, сключен между „И.А.М.“ АД и ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и клаузите
му са формулирани по ясен и разбираем начин. В него са отразени
индивидуализиращите данни на страните, посочени са размерът на получената сума,
общият размер на сумата, която следва да бъде върната, годишният процент на
разходите, както и дължимата фиксирана лихва в процентно изражение. Договорът
съдържа и погасителен план, в който са описани размерът, броят, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски.
От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК
следва, че погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а относно
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. По отношение на процесния договор второто изискване е
неприложимо, тъй като той е сключен при фиксирана лихвен процент за целия срок
на договора и за всички вземания по него. Погасителният план може да е
обективиран в отделен документ или да представлява част от текста на самия
договор за кредит. Същественото е той да има минимално необходимото съдържание
по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, което условие в случая е спазено.
Изискване за посочване на дължимите суми по пера в рамките на всяка
отделна погасителна вноска е въведено с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. То обаче
касае хипотеза, различна от процесната, при която в течение на изпълнението по
договора кредитополучателят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит. В този случай за него се поражда правото да получи нов погасителен
план, в който да са посочени отделно главницата и лихвата по всяка погасителна
вноска.
Поради така изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за нищожност на процесния договор за кредит поради
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
Недоказани са възраженията на
ответника, че е бил въведен в заблуждение при сключване на договора за кредит,
както и че не е могъл да разбира значението на извършваните действия.
Действително от събраните гласни доказателства, както и от заключението по
комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза се установява, че Л.Д. е със силно увреден слух. Същевременно обаче вещото
лице офталмолог изразява становище, че зрението му е добро за възрастта и при
ползване на очила той може да постигне 100 % зрение. Изрично в съдебно
заседание вещото лице посочва, че ответникът не би имал проблем да прочете
процесния договор за кредит. Обстоятелството дали той внимателно се е запознал
с клаузите на договора в случая е ирелевантно, доколкото с полагане на подпис
върху договора е изразил съгласието си с тях. Наред с изложеното следва да се
подчертае, че липсват данни за наличието на психично заболяване, което да е
повлияло на възможността на кредитополучателя да разбира свойството и
значението на извършваните действия, както и да ръководи постъпките си.
Изрично с подписването на
процесния договор за кредит ответникът е признал, че е получил заемната сума,
поради което и безспорно за него е възникнало задължението да я върне в
уговорения срок.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените към исковата
молба писмени доказателства се потвърждава и че кредиторът „И.А.М.“ АД е цедирал
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземанията си към Л.Д., основаващи се на процесния договор за потребителски кредит. Както
по-горе бе посочено, в приложението към представения договор за цесия подробно
са описани подлежащите на прехвърляне вземания. Доколкото те са
индивидуализирани с посочване номер на договора, дата на сключването му, имена
и ЕГН на кредитополучателя, не би могло да съществува никакво съмнение, че сред
тях попадат и вземанията по процесния договор за кредит.
Макар по делото да няма данни ответникът да е получил преди образуване
на производството уведомлението за извършената цесия, приложено по делото,
следва да се отчете обстоятелството, че уведомлението е връчено в рамките на
настоящото исково производство. В подкрепа на този извод е наложилата се
съдебна практика – Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II
т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение №
46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
По възражението на ответника за нищожност на клаузите от договора, въз
основа на които са начислени акцесорните вземания за
неустойка и такса разходи за събиране на вземането, съдът намира следното:
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона
защита на потребителите, поради което и ответникът се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи
съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор.
Претенцията за неустойка ищецът обосновава с клауза в договора,
съгласно която заемателят е задължен в
3-дневен срок от подписване на същия да предостави обезпечение – поръчител,
който да отговаря на определени условия или банкова гаранция. Посочената
неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит.
Начисляването ѝ не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По
съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с
изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и
утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от
договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената
неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка
противоречи на добрите нрави разглежданата клауза от договора се явява нищожна.
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Уговорката в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта
на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с
начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително
обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. Наред с
изложеното твърдените разходи по същество представляват такси за действия,
свързани с управление на кредита, начисляването на каквито е недопустимо
съгласно цитираната по-горе норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл
разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на
ЗПК.
Предвид извода за нищожност на клаузите,
предвиждащи неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
и такса разходи за събиране на вземането, съдът намира, че от размера на
дължимите от ответника суми за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат приспаднати извършените
плащания, които са отнесени от кредитора за погасяване на тези вземания.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът е заплатил
471.06 лева – неустойка. Същевременно, вещото лице е изчислило, че непогасените
суми по договора за кредит са, както следва: главница – 656.01 лева, договорна
лихва за периода от 21.07.2018 г. до 17.01.2019 г. – 66.16 лева, обезщетение за
забава за периода от 21.07.2018 г. до 05.03.2019 г. – 24.76 лева. При
приспадане на посочената сума, отнесена за погасяване на неустойката, съдът
намира, че следва да възприеме реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно: разноски,
лихви, главница. При това следва да се приеме, че изцяло са погасени
задълженията за законна и възнаградителна лихва, както и част от главницата в
размер на 380.14 лева. Така, остатъкът от дължимата главница по договора за
кредит възлиза на 275.87 лева.
Предвид така изложените съображения предявеният иск за главница следва
да бъде уважен за сумата от 275.87 лева, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер същият следва да бъде отхвърлен. Останалите искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 16.68 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
225 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 100 лева. На
същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера на реално
извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 94.53 лева.
На
ответника не следва да бъдат присъждани разноски съразмерно на претенциите, по
отношение на които производството е прекратено, нито съразмерно на отхвърлената
част от исковете, доколкото такива не са извършени от него по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Л.И.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА ОТ 275.87 лева /двеста седемдесет и пет лева
и осемдесет и седем стотинки/ – главница по Договор за паричен
заем № 3131501 от 19.01.2018 г., сключен между „И.А.М.“ АД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Приложение № 1 от
01.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 05.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3474/2019 г. по
описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 275.87 лева /двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и
седем стотинки/ до пълния претендиран размер от 655.99 лева /шестстотин
петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу
Л.И.Д., ЕГН **********,***, искове
за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: СУМАТА ОТ 66.18 лева /шестдесет и шест лева и
осемнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена по договора за кредит за
периода от 21.07.2018 г. до 17.01.2019 г.; СУМАТА
ОТ 20.10 лева /двадесет лева и десет
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 21.07.2018 г. до 05.03.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№ 3474/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА ОТ 16.68 лева
/шестнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, СУМАТА ОТ 94.53 лева /деветдесет и четири лева и петдесет
и три стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: