№ 40071
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110106671 по описа за 2023 година
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“
ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК ********* против И. К. В. по чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата
от 1100,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/16.03.2020 г.,
ведно със законна лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 37,06 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2020 г. до 15.04.2020 г. За сумите е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г. по ч. гр. д. № 27916/2022 г.
по описа на СРС, 141 състав.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с
оглед което следва да се допусне събирането им. Следва да се приложи към настоящото дело
заповедното производство. Ответникът И. К. В. е депозирал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 27916/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023 г. в
14:00 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по
делото:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „ВИВУС.БГ“
ЕООД (предишно наименование „4ФИНАНС“), ЕИК ********* против И. К. В. по чл. 9
ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване вземания на ищеца, както следва: сумата
1
от 1100,00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/16.03.2020 г.,
ведно със законна лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 37,06 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2020 г. до 15.04.2020 г. За сумите е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г. по ч. гр. д. № 27916/2022 г.
по описа на СРС, 141 състав. Ищецът твърди, че на основание Договор за кредит №
********** от 16.03.2020 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на
кредитодател и ответника, в качеството й на кредитополучател, е предоставил на последния
сума в размер на 1100,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Посочва, че договорът за кредит бил сключен за период от 30 дни, с падежна дата 15.04.2020
г., била начислена и договорна лихва в размер на 37,06 лева. Излага, че срокът на договора
започнал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на
кредитополучателя, а именно на 16.03.2020 г. Посочва, че последната редовна падежна дата
по договора била 15.04.2020 г., на която дата ответникът е следвало да изплати
задължението си в пълен размер, в противен случай същата изпадал в просрочие. Сочи, че
ищцовото дружество е търсило различни способи за доброволно изпълнение на процесното
задължение, но плащане на същото не било извършено от ответника. За посочените
задължения в производството по ч. гр. д. № 27916/2022 г. по описа на СРС, 141 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2022 г, като длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето защо, ищецът предявява искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И. К. В. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
авторството на електронното изявление за сключване на процесния договор за кредит да
изхожда от него.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си. В тежест на ищеца е да докаже наличието на процесния
договор за кредит, сключен с И. К. В., по силата на който ответникът е получил заемната
сума в претендирания размер и е поел задължение да я върне; настъпване на изискуемостта
на вземането; договарянето на възнаградителна лихва в претендирания размер, както и че
същата е изискуема в сочения в исковата молба размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатила претендираните суми.
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото. Няма
общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които поради тази
причина да не се нуждаят от доказване.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото открито съдебно заседание, както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената
доказателствена тежест.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на
ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса. Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2