№ 196
гр. Разград , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Енерго-Про продажби“АД, представляван
от Пл.С., Я.Д. и Г.К., депозирана чрез пълномощник, против определение №
260078/8.03.2021г. по ч.гр.д. № 559/2020г. на РС Кубрат, с което е обезсилена
заповед № 260068/26.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК и е оставена без уважение молба с вх. № 260698/5.03.2021г. от
заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното
производство. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, като се позовава на тълкуването на закона,
съдържащо се в т.10в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното определение и да разпореди издаването на
изпълнителен лист за направените от него деловодни разноски в заповедното
производство.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира и за
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдът констатира следните факти и обстоятелства:
Подадено е заявление от „Енерго Про продажби“АД за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу К. А. Р., ЕГН
**********, с адрес п.к. 7341, Сеслав, ул. Александър Стамболийски №
32, за сумата 349,73лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по
фактури за периода 14.05.2020г. до 13.08.2020г. и мораторна лихва в размер
10,49 лв. за периода от датата на падежа на всяка фактура до 12.11.2020г.
1
Фактурите са издаден за обект находящ се на горепосочения адрес на лицето.
Претендират се и направените деловодни разноски в размер 25лв. за внесена
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е издал заповед № 260068 от 26.11.2020г., с която е
разпоредил осъждането на длъжника по всички поискани от заявителя суми, в
т.ч. и разноските по делото.
Съобщението до длъжника К. А. Р., с приложената за връчване заповед
за изпълнение не е било изпратено на посочено в заявлението адес - п.к. 7341,
Сеслав, ул. Александър Стамболийски № 32, а е било изпратено на
постоянния и настоящия адрес на длъжника съдържащи се в изготвената от
съда справка от НБДН – обл. Разград, общ. Кубрат, с. Сеслав, ул. Лудогорие
№ 9. От последния адрес съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от
връчителя, че лицето е в чужбина. Съдът е разпоредил да се залепи
уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК. Разпореждането е изпълнено, като
уведомлението е залепено на входната врата на адреса на длъжника на
7.01.2021г. Връчителят отново е отбелязал, че лицето е в чужбина.
С разпореждане № 260059/25.01.2021г. районният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 ГПК и е указал на заявителя, че
следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, за
което да представи доказателства в заповедното производство.Указанието е
получено от заявителя на 4.02.2021г.
На 4.03.2021г. (вж.пощенско клеймо) пълномощникът на „Енерго-Про
продажби“ АД е уведомил съда, че длъжникът е изплатил претендираните
суми, но тъй като в заповедното производство са направени и разноски, е
поискал издаване на изпълнителен лист за деловодните разноски, съобразно
издадената заповед за изпълнение.
С обжалваното определение РС Кубрат е приел, че заявителят не е
предявил иск в срока по чл.415 ал.4 ГПК, и на осн. ал.5 от същия член е
обезсилил издадената заповед. По молбата за издаване на изп.лист за
деловодните разноски съдът е приел, че след като заповедта за изпълнение не
е влязла в сила, същата не може да бъде изпълнително основание, и е
отхвърлил молбата.
При така установените факти и съобразявайки действията, извършени
в първоинстанционното заповедно производство, съдът намира следното:
съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл.269 изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба, тъй като на преценка подлежат не материалните отношения
между страните, а правилността на извършените процесуални действия,
довели до постановяване на обжалвания съдебен акт.
Определението на районния съд е обжалвано в цялост. Същото е
неправилно, но по съображения, различни от изложените в частната жалба.
2
Съгласно чл.415 ал.1 т.2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за вземането си в случай, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Според установената съдебна практика на ВКС, създадена по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК – определение № 565 от 28.10.2009 г. по ч. гр. д. №
577/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., поредността на връчването на призовките и
съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат
призовани лично. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК
съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда
връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност. Така и Решение № 68 от 27.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4785/2018 г., III г. о., ГК.
В случая съдът изобщо не е предприел връчване на посочения в
Заявлението адрес на длъжника /с. Сеслав, ул. Александър Стамболийски
№ 32/, който адрес е различен от съвпадащите по между си постоянен и
настоящ адрес /с. Сеслав, ул. Лудогорие № 9/.
Така първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила на
чл. 38 и чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно които, когато ответникът/длъжникът не
може да бъде намерен на посочения по делото (в исковата молба/ Заявление
по чл. 410/417 ГПК) адрес, съобщенията до него се връчват на настоящия му
адрес, а ако няма такъв - на постоянния му адрес, ако те са различни от
посочения по делото, като ако не може да бъде намерен и там, връчването се
извършва чрез залепване на настоящия, респ. - на постоянния му адрес. В
този смисъл Решение № 55 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 13/2017 г., IV
г. о., ГК и Решение № 122 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 950/2012 г., IV
г. о., ГК.
На следващо место – първоинстанционният съд не е проверил
служебно и местоработата на длъжника, въпреки разпоредбата на чл. 47,
ал.3, изр. 3 ГПК.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че разпореждане №
260059/25.01.2021г. районният съд е приел, че информацията относно
отсъствието на длъжника от адреса е получена от живущ в съседство, посочен
с имената си, но в съобщението до длъжника за връчване на заповедта няма
подобно отбелязване.
След като не са изпълнени всички изисквания на чл.415 ал.1 т.2 ГПК
във връзка с надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника,
неправилно се явява указанието на районния съд до заявителя за подаване на
установителен иск, а оттук – неправилно е и обжалваното определение, с
което е прието, че след като искът не е предявен в срока по чл.415 ал.4 ГПК,
3
заповедта следва да се обезсили.
Обжалваното определение следва да се отмени, а след връщането на
делото районният съд следва да обезпечи законосъобразността на действията,
осигуряващи надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника,
чрез даване на конкретни указания до връчителя, съобразени със законовите
разпоредби. В зависимост от резултата от връчването следва да се преценят и
дължимите последващи действия, съотв. наличието или липсата на
предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Разпореждане № 260059/25.01.2021г., с което съдът е приел, че са
налице предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 ГПК и е указал на заявителя, че
следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, е по
характера си акт по движение на делото, не е от категорията на обжалваемите,
поради което в правомощията на първостепенния съд е да прецени дали
следва да предприеме действия по реда на чл.253 ГПК по отношение на този
акт.
В този смисъл е практика на Окръжен съд – Разград по
идентични/сходни казуси – вж. Определение № 153 от 26.04.2021 г. по
въззивно частно гражданско дело № 20213300500118 по описа за 2021 година
на Окръжен съд - Разград.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 260078/8.03.2021г. по ч.гр.д. № 559/2020г. на
РС Кубрат и връща делото на същия съд за продължаване на процесуалните
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4