РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Велико Търново , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500484 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят „Е. С.р” АД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В. В.” № 258 с жалбата си до съда оспорва Решение
№ 248 от 21.02.2020г., постановено от В. районен съд по гр. д. № 2801/2019г.
по описа на съда за 2019г., с което съдът е M,RE.приел за установено по
отношение на "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД, със седалище и адрес на управление град
С., район С., бул. "Ц. О." № 14, ет. 3, с ЕИК ........., че "Т.Г." АД, със седалище
и адрес на управление град В. Т., ул. "Н. Г." № ..., с ЕИК ...... не дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 23 412.74 лева /двадесет и три
хиляди, четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща начислена сума за електроенергия по партида с клиентски №
********** и абонатен № 05252048 за периода от 14.09.2019 година до
12.12.2018 година за обект в град В. Т., З. п. з., ИТН ......., за която е издадена
фактура № ********** от 31.05.2019 година; осъдил е "Е. С." АД, със
1
седалище и адрес на управление град В., бул. "В. В." № ...., В. т. Г, с ЕИК ......
да заплати на "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД, със седалище и адрес на управление град
С., район С., бул. "Ц. О." № 14, ет. 3, с ЕИК ....... сумата в размер на 23 412.74
лева /двадесет и три хиляди, четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и
четири стотинки/, за която е издадена фактура № ********** от 18.02.2019
година, като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2019
година до окончателното й изплащане; осъдил е "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД, със
седалище и адрес на управление град С., район С., бул. "Ц. О." № ..., ет. 3, с
ЕИК ....... да заплати на "Т. Г." АД, със седалище и адрес на управление град
В. Т., ул. "Н. Г." № ...., с ЕИК ......... сумата в размер на 2 786.51 лева /две
хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща направените от дружеството разноски по делото; осъдил е "Е.
С." АД, със седалище и адрес на управление град В., бул. "В. В." № ...., В. т. Г,
с ЕИК ....... да заплати на "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД, със седалище и адрес на
управление град С., район С., бул. "Ц. О." № ..., ет. 3, с ЕИК ........ сумата в
размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща направените от
дружеството разноски по делото.
Ответник жалба "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД, град С., ЕИК ...... чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
Ответник жалба "Т. Г." АД, град В. Т., ЕИК ........ чрез процесуален
представител оспорва жалбата.
ВТОС след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и след като обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на въведените с въззивната жалба
доводи.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу
ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му
упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на
същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза
интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител.
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1
от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича
вземането му, а именно че в качеството му доставчик на електроенергия е
доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия,
което не е отчетено поради неизправност на средството за търговско
измерване, че е извършена проверка на изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно действащите налични правни норми
методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
ел. енергия. В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че
ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че му е начислена процесната сума като корекция.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
Ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца
право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и
размера на вземането си. В тази връзка и доколкото ответникът претендира
сумата на основание чл.5.1.8 от сключения между страните договор,
последният е предявил срещу привлеченото на негова страна трето лице -
помагач обратен иск, който е приет за съвместно разглеждане наред с
първоначалния, като ответникът по обратния иск, в условията на пълно и
главно доказване следва да установи, наличието на валидно облигационно
правоотношение с ищеца по обратния иск, както и основанието и размера на
получената от него сума, т.е. че законосъобразно е извършена проверка на
СТИ на ищеца по първоначалния иск, че е съставен констативен протокол
3
при спазване на установените за това правила, както и че е налице законово
основание, даващо му право да преизчислява потреблението на клиента за
минал период от време.
В процесния случай не се спори между страните по първоначалния иск,
че са страни по валидно облигационно правоотношение по сключен между
тях Договор за продажба на електрическа енергия от 10.12.2018 година, а
страните по обратния иск са страни по валидно облигационно
правоотношение по сключен между тях Рамков договор за заплащане на
мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия № РД16-
16/05.04.2016 година, както и че имотът, към който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа на ответника по
обратния иск "Е. С." АД - град В..
В случая по делото ответникът претендира стойността на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия от СТИ, монтирано за обекта на ответника. Следва да се има предвид,
че действително в сключения между страните по първоначални иск договор в
чл. 5.2.2, във връзка с чл. 5.1.8 е предвидено задължението на ответника да
заплати фактурираната от продавача ел. енергия сума, вследствие на
установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, която евентуално
мрежовия оператор може да претендира от купувача, по реда на ПИКЕЕ.
Ответното дружество не установява, респективно - не доказва
основанието, на което е начислена сумата, предмет на спора. Следва да се има
предвид, че нито в Рамковия договор, сключен между "Е. С." АД - град В. и
"Е. Т. С. И. Ю." ЕАД - град С., нито в договора за продажба на електрическа
енергия, сключен между последното дружество и "Т. Г." АД - град В. Т. е
предвиден ред и начин за извършване на корекция на сметката за ел. енергия
на крайните клиенти за минал период от време. В договорите е посочено
единствено, че се заплаща сумата, определена на база коригираните
количества на електрическа енергия при установено неизмерване, непълно
или неточно измерване. Корекцията на сметката за ел. енергия на абоната
обаче е изключение, поради което е допустимата само при наличието на
някоя от изрично уредените в ПИКЕЕ хипотези или поради неправомерно
поведение на потребителя, каквото в случая нито се твърди, нито се
4
установява от доказателствата по делото. Именно в ПИКЕЕ е уреден редът и
начина за извършване на корекционните процедури. Както към датата на
извършване на проверката на процесното СТИ обаче, така и към датата на
извършване на корекцията /преизчислението на количествата електрическа
енергия/ ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 1500/06.02.2017г. по адм.
дело № 2385/2016г. по описа на ВАС, Петчленен състав и с Решение № 2315
от 21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС. В този смисъл липсва
законово основание за мрежовия оператор - ответник по обратния иск да
коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период ел. енергия.
Предвид всичко изложено по-горе, правилно първоинстанционният
съдебен състав е приел, че ответното дружество не е провело пълно и главно
доказване на основанието и размера на вземането - че в резултат на
законосъобразно проведена корекционна процедура е начислена сумата,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване за
периода от 14.09.2018 година до 12.12.2018 година, поради което ищецът не
дължи заплащане на начислената по този начин сума по фактура №
********** от 31.05.2019 година в размер на 23 412.74 лева. В този смисъл
предявеният по делото първоначален иск се явява основателен и доказан,
поради което и като такъв същият правилно е уважен.
Крайният извод на ВТРС, който извод съвпада и с този на въззивната
инстанция не налага излагане отново на мотиви, поради което съдът
препраща на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание изложеното предявеният иск се явява основателен, а
обжалваното решение, с което същият е уважен, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на ответниците по жалба следва да се
присъдят направените по делото разноски.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 от 21.02.2020г., постановено от В. районен
съд по гр. д. № 2801/2019г. по описа на съда за 2019г.
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. „В. В.” № 258 да заплати на "Е. Т. С. И. Ю." ЕАД,
със седалище и адрес на управление град С., район С., бул. "Ц. О." № ..., ет. 3,
с ЕИК .......... направените по делото разноски в размер на 300,00лв.
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление:
гр. В., бул. „В. В.” № ..... да заплати на "Т. Г." АД, със седалище и адрес на
управление град В. Т., ул. "Н. Г." № ...., с ЕИК ......... направените по делото
разноски в размер на 1 850,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6