Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 422/03.07.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова
с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 405/2023 г. по
описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 24/05.04.2023 г., постановено по АНД №
20221610200297/2022 г. по описа на РС Берковица, с което е потвърдено
наказателно постановление № М-6-ДНСК–183/20.09.2023 г., издадено от началника
на ДНСК София, с което на „П.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Св. Кирил и Методий №
20, представлявано от С.Н.П. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
лева, на основание чл. 237, ал.1, т.18 от ЗУТ /Закона за устройство на
територията/, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ
за вменено административно нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка
с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството па МРРБ.
Касаторът,
представляван от пълномощника адв.Пшева,
обжалва решението на съда. В касационната жалба моли решението да бъде отменено
изцяло, като непправилно поради нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствоните правила и
необоснованост. Искат да се отмени решението и наказателното постановление,
като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната
инстанция, с конкретно изложени доводи по същество. Претендират се разноски в производството пред РС.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от пълномощника юрк. Б.И.- Максимова, в
с.з. и в писмена защита моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение,
като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за
законосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди
решението на РС Берковица.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от конституираната страна във въззивното
производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което
същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на
различни от сочените в жалбата основания.
Настоящият касационен съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е решение № 24/05.04.2023 г., постановено по АНД № 20221610200297/2022 г. по описа на РС Берковица, с което решаващият съд е потвърдил наказателно постановление № М-6-ДНСК–183/20.09.2023 г., издадено от началника на ДНСК София, с което на „П.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Св. Кирил и Методий № 20, представлявано от С.Н.П. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 237, ал.1, т.18 от ЗУТ /Закона за устройство на територията/, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за вменено административно нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството па МРРБ.
При анализ на събраните доказателства, решаващият съд е приел за установено, че при извършена проверка на 30.03.2023 г. на място на строежа са констатирани нарушения, след което гл.инспектор РДНСК Монтана към ГД“Строителен контрол“ ДНСК е съставил АУАН, в който са отразени следните относими за процеса данни: „АУАН е съставен срещу „П.“ ЕООД, ЕИК *********, притежаващо удостоверение № РК- 0323/03.10.2019 г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, издадено от началника на ДНСК, представлявано от С.Н.П.,***, ЕГН **********, което в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор съгласно договор от 12.03.2021 г. с възложителя община Берковица, на строеж: „Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна сграда, находяща се в ж.к. Заряница, бл. 31, бл. 32, бл. 33, в ПИ с идентификатор 03928.510.3.2, 03928.510.3.3 и 03928.510.3.4 по КК на град Берковица в периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2022 г. /от дата на протокол обр. 2 до датата на проверката на служителите на РДНСК Монтана/, в гp. Берковица, общ. Берковица, област Монтана, не е изпълнило задължението си, относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, в нарушение на разпоредбите на чл.168, ал. 1, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.5, ал.2, изр. последно от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на МРРБ. Съставените от началото на строителството до момента на проверката на служителите на РДНСК Монтана актове и протоколи не са подписани от проектанта „Квадрант“ АД, ЕИК *********, гр. София. Строително монтажните работи не са преустановени, няма вписани заповеди в заповедната книга на строежа.“
Във връзка с приетото за установено от фактическа страна районният съд, постановил, че жалбата е неоснователна, поради което издаденото НП следва да бъде потвърдено при следните мотиви:“ В конкретния случай по делото са налице доказателства, които установят, че въззивникът притежава качеството на лице упражняващо строителен контрол по смисъла на посочената по-горе норма, а именно договор за услуга рег.№ ОП-3-035/12.03.2021 год. Правилно в НП наказващият орган е посочил, че строителния надзор е бил осъществяван от ЮЛ „П.“ ЕООД, поради което правилно е определен субекта на нарушение по чл. 168. ал. 1. т. 2 от ЗУТ във връзка с чл.5 ал.2 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. От фактическа страна по делото е установено, че в съставените за строежа актове образец 12 липсва подпис от проектанта като няма данни същия да е бил поканен за съставянето на акт образец 12, поради което в него не е
положен и подпис на органа, заместващ на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. поканената и неявила се страна.“ При тези аргументи районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на надлежните страните по делото. При конституиране на страните с разпореждане № 6/03.01.2023 г./л.57-58 от делото на районния съд/, въззивният съд е посочил да се призоват страните, без да ги персонализира, както и без да посочва адресите, от които същите да бъдат призовани. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочена ДНСК София, така е и призована страната в производството, така е посочена и в протокола от о.с. з. № 79/16.03.2023 г./л.76 от делото на районния съд/. Съдебното производство е протекло между страни – жалбоподател „П.“ ЕООД и административнонаказващ орган ДНСК.
Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № М-6-ДНСК-183/20.09.2023 г., издадено от началника на ДНСК София, с което е наложена имуществена санкция на „П.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. Св. Кирил и Методий № 20, представлявано от С.Н.П. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 237, ал.1, т.18 от ЗУТ /Закона за устройство на територията/, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за вменено административно нарушение по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 5, ал. 2, изр. последно от Наредба № 3/ 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството па МРРБ.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН/в сила от 23.12.2021 г./, при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4/т. е. електронeн фиш/, както и допуснатите от съда свидетели.
Обжалваното пред РС Берковица в настоящия случай НП е издадено от началника на ДНСК София, поради което именно началникът е наказващия орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство.
В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган - началник на ДНСК София, РС Берковица е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай, че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт/в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си“. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.
По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РС Берковица като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – началник на ДНСК София, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.
По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Берковица при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 24/05.04.2023 г., постановено по АНД № 20221610200297/2022 г. по описа на Районен съд Берковица.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Берковица, при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане на делото, районният съд да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: