РЕШЕНИЕ
№
град София, 12. 12. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 12122/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21. 08. 2020 год., постановено по гр. д. № 65506/2018
год. на СРС І ГО 32 състав Частично са уважени и частично са отхвърлени
претенции на Т.С. ЕАД срещу Т.Д.З.. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Недоволен от отхвърлителната част на решението въззивно го обжалва
ищецът – в частта за сумата над уважения размер от 53.29 лева до размера от
548.76 лева за главница за потребена топлинна енергия, като погасена по
давност, както и за сумата над уважения размер от 14.65 лева до пълния предявен
размер от 150.82 лева мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия, като погасена по давност, както и в частта за разноските.
Счита решението в тази му част да е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон, на изложени с жалбата съображения.
Районният съд е приел, че са погасени всички дължими суми за
процесните периоди, като обективирани в общи фактури два броя.
Цитират се Общи условия и че сумите по фактурите са станали изискуеми
се, като депозираното заявление прекъсвало давността.
Иска се уважаване на жалбата с отмяна на решението в обжалваната част като
неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, с претенция за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, към мотивите на което се
препраща с настоящите с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския
процес.
Особеният на въззиваемия представител адвокат Страшимиров оспорва
жалбата, доказателства няма. Иска уважаване на жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски за особен представител.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против решението е депозирана в срока по
чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което,
поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Районният съдия е разгледал възражението за давност и му е дал
адекватен отговор, отчитайки именно това, че заявлението с подаването си
прекъсва тригодишния срок, на подробни мотиви. С това оплакването с жалбата се оказва
недоказано и неоснователно, поради което същата следва да се устави без
уважение, а решението в обжалваната чест като правилно и обосновано следва да
бъде потвърдено.
Твърденията и възраженията на страната са били правилно обсъждани въз
основа на събраните по делото доказателства, като последните удостоверяват
установената фактическа обстановка, към която съдът препраща, с оглед
правомощията му по чл. 272 ГПК.
С оглед въззивните доводи и процесуалното поведение на страната,
следва да се посочи, че съгласно задължителните за съда решения на ВКС по чл.
290 ГПК №№ 67 от 6.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г., І т. о. и 27 от
16.04.2014 г. по т. д. № 1893/2013 г., ІІ т. о. параметрите на спора се считат
очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. При наличие на други твърдения и
възражения в жалбата въззивният съд е недопустимо да се произнася.
Ищецът следва да установи фактическия състав, пораждащ спорното право,
като при преценката за осъществяването на релевантните за това право факти
съдът трябва да съобрази и възраженията на ответника, които обаче не се основат
на негови твърдения за факти относно възникването, съществуването и
погасяването на спорното право.
Съдебната практика, задължителна за съдилищата е единна и категорична,
по въпроса според който в изложението на подадената въззивна жалба се поддържа,
че районният съд се е произнесъл съобразно правомощията си да обсъди всички
възражения на страните като твърдят с жалбата, че съдът не е обсъдил всички
възражения и доводи, посочени от тях, вкл. и онези от тях, които се преклудират.
Формулираният въпрос следва ли в решението си съдът да обсъди всички
възражения на страните, вкл. и онези, които се преклудират представлява
въззивно оплакване, което обаче е изцяло несъстоятелно, като и правните изводи
на двете инстанции съвпадат, поради което изводът на въззивния съдебен състав е,
че решението е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, обосновано е и мотивирано, в обжалваните
части, и в тях следва да бъде потвърдено като такова.
„Освен това необсъждането на определени доводи не винаги е пряко
свързано с крайния извод на съда за основателността на предявения иск и без касаторът да е посочил конкретния довод, за който твърди,
че не е бил обсъден, да е свързал същия с приложимата материалноправна
норма и с въпрос по нейното приложение, не може да се приеме, че е извършено
надлежно обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване“,
според ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 373 ОТ 22.06.2012 Г. ПО ГР. Д. № 457/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради
което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло
неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваните части.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ищец част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се
присъждат.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 21. 08. 2020 год., постановено по гр. д.
№ 65506/2018 год. на СРС І ГО 32 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.