РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204841 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. Ч. Г. с ЕГН: **********, чрез адв.С.
И., срещу ЕФ К № 5218891/10.04.2021г., издадено от ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ поради незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. И. от БАК, който пледира за отмяна на ЕФ. Претендира за разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави
искане за потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.04.2021 г., в 10,29 часа, в гр.Бургас, до бензиностанция Лук ойл в посока кв.5-
ти километър, автоматизирано техническо средство засякло и заснело, движещ се със
скорост от 88 км/ч. лек автомобил - *** с рег.№ *** собственост на жалбоподателя.
Разрешената скорост била до 50 км/ч в населено място. Въпросното нарушение било
записано на клип. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани
от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас. Било констатирано, че
1
нарушението е в условията на повторност, без да се посочи с кои НП или ЕФ е тази
повторност.
Техническото средство – мобилна система за контрол над скоростта, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за
проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на ЕФ се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и писмените
доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис). От същата е видно, че няма
друг автомобил, който да се движи близо до заснетия автомобил на жалбоподателя.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи общото ограничение на
скоростта, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, тъй като не е
депозирана декларация, че друго лице е управлявало МПС-то. Други доказателства в
обратна насока не се ангажираха.
Настоящия състав обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при
изготвяне на обжалвания ЕФ. Видно от съдържанието му е посочено, че се касае за случай
на повторност, без обаче да се посочи с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като
повторно, тъй като това нарушава правото на защита.
Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което
не може да се приеме, че непосочването с кой ЕФ или НП деянието е повторно може да бъде
санирано на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против
фактите и ако на него не му са бил предявени всички факти от обективната страна на
нарушението то не може да се защитава против него.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182,ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като
2
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.В
горепосочения смисъл са и Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд-
Бургас и др.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, поради
което не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
На жалбоподателя не се следват разноски, въпреки изменението на ЕФ, тъй като
съдът напълно споделя доводите за присъждане на разноски залегнали в Тълкувателно
решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, тъй като е доказана вината в
извършено нарушение от страна на жалбоподателя /по аналогия с наказателното
производство/. Цитираното тълкувателно решение е задължително и дадените указания
следва да се спазят.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕФ К № 5218891/10.04.2021г., издаден от ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП на В. Ч. Г. с
ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 800 лева на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д. М.
3