М
О Т И
В И
към присъда по НОХД
№ 1170/2018 година по описа на СГС
Подсъдимият
И.К.А., ЕГН **********, роден на *** г. в с. *****, обв.
*****, жив. в гр. *****, ул. „*****“ N *****,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, работи като управител на
търговско дружество, е предаден на съд за това, че на неустановена с точност дата, в периода от 23.07.2013 г. до 29.07.2013 г. в гр. *****, в офис „*****“
на „У.Б.“ АД, находящ се в гр. ***** на ул. „*****, в
качеството си на управител на юридическо лице - на „Б.Ф.В.ЕООД, ЕИК: *****, за
да получи представляваното от него търговско дружество кредит представил пред ф
А.Г.Г. - мениджър бизнес
клиенти в „У.Б.“АД / наричана по-долу за краткост „ банката“ /, неверни сведения,
съдържащи се в неистинско удостоверение за наличие или липса на задължения по
чл. 87, ал. 6 от ДОПК с № 220201300217325/23.07.2013 г. /
наричано по-долу за краткост „удостоверението“ /, на което е придаден вид че е
издадено от М.Б. Д.- служител при ТД на НАП - *****, в което е отразено, че
дружеството „ Б.Ф.В.“
ЕООД, ЕИК : *****, няма данъчни и осигурителни задължения - престъпление
по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
СГП заявява, че поддържа обвинението срещу подс. А., като моли същият да бъде признат за виновен
и му бъде наложено наказание по справедливост.
В съдебно заседание защитниците на подс. А. – адв. А. и адв. А. молят подзащитният им да
бъде оправдан, тъй като деянието, за което е обвинен, не е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Поддържат, че подзащитният
им не е представял инкриминирания документ в банката, поради което не е
осъществил състава на престъплението, за което е обвинен
Подс. А. не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
От събраните по
делото доказателства – обясненията на подс. А., показанията на разпитаните свидетели А.Г., М.Д., К.Д.,
В.М., В.Т., В.В., М.А., от приетите съдебно-графически
експертизи, изготвена от вещото лице С.С. с протоколи
№ 17/09.02.2015г. и № 132/07.07.2016г., както и от
събраните по делото писмени доказателства – уведомление изх. №
11-00-49/23.01.2014г. от ТД НАП-***** с приложени документи по опис /т.І л. 11
от ДП /, удостоверение за наличност или липса на задължение по чл.87 ал.6 от ДОПК № 220201300217325/23.07.2013г., издадено от ТД НАП-***** /т.І л.22-25 от
ДП /, писмо № 17-00-1091/13.08.2013г. от ТД НАП-***** до „У.Б.“ АД / т.І л.26
от ДП /, удостоверение под №
220201300217325/23.07.2013г. / инкриминираният документ – т.І л.30 от ДП
/, писмо от 08.10.2015г. от „У.Б.“ / л. 66 от ДП /, документи по опис,
представени от „У.Б.“ АД с писмо от
23.02.2015г. / т.І л.81 и сл.от ДП /, писмо изх. №58-00-1901/25.09.2017г. на ТД
НАП-***** с придружаващи документи / т.ІІ л.25-28 от ДП /, извлечение от ТР /
т.ІІ л.37 от ДП / справка за съдимост № 1016/19.01.2018г. / т.ІІ л. 38 от ДП /,
представената в с.з. на 01.02.2019г. банкова референция изх. №
0277-42-001161/18.12.2018г. от „Уникрадит Булбанк“
АД, съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 2013 г. подс. И.А. е бил управител на „Б.Ф.В.ЕООД,
ЕИК *****. Дружеството ползвало банкови продукти на „У.Б.“ АД. С
договор № SB00000000000000007878001А / 29.06.2012г. банката отпуснала
на дружеството револвиращ кредит, като дружеството
редовно погасявало дължимите вноски по кредита. През пролетта на 2013г. от
банката уведомили подс. А., че наближава крайния срок
за погасяване на кредита и че кредитът или следва да се погаси изцяло, или следва
да се револвира до първоначалните му параметри. Подс. А. решил да револвира
кредита и на 22.05.2013г. подал в банката искане за кредит / т.І л.84-88 от ДП
/, в което не попълнил никакви данни, освен първата графа „кредитоискател“ и в последните
графи в края на искането написал имената си и датата на подаване, подписал се и
поставил печата на дружеството / в подкрепа на това обстоятелство е и
заключението на в.л. С. по изготвената с протокол №132/07.07.2016г.
графична експертиза /.
Със
счетоводството на дружеството в т.ч. и с оформянето и събирането на
необходимите документи за кредит се занимавала св. К.Д., която работела в счетоводна
къща „Н.К.“. Практиката била такава, че при необходимост служители на
дружеството / най-често св. М.А. и св. В.Т., които работели по това време в
дружеството / носели необходимите документи при св. Д.и след като същите били
подготвени, ги вземали от там и ги носели в банката.
За
разглеждане на искането за кредит банката изисквала от кредитополучателя
различни документи в т.ч. и удостоверение за наличие или липса на задължения по
чл. 87, ал. 6 от ДОПК, издавано от съответната ТД на НАП. За да се снабди с
този документ подс. А. *** и на 23.07.2013г. същият
получил лично изготвеното от св. Д.–Н. удостоверение за наличност или липса на задължение
по чл.87 ал.6 от ДОПК № 220201300217325/23.07.2013г., издадено от ТД НАП-*****, за което
се подписал. В същото са отразени редица задължения на дружеството към фиска.
Подс. А. оставил полученото удостоверение в офиса си с придружителна бележка, че същото трябва да се занесе в
счетоводството и след като документите са готови – в банката, тъй като
заминавал в командировка в страната. Св. М.А. видял бележката и тъй като бил
ангажиран, разпоредил на св. Т. да свържи това. Св. Т. веднага / на
23.07.2013г. / занесъл документите при св. Д..
На другия
ден / 24.07.2012г. /св. Т. взел документите от счетоводната къща и ги занесъл в
банката - в
офис „*****“ на „У.Б.“ АД, находящ се в гр. ***** на
ул. „*****, където ги предал на кредитния инспектор св. А.Г., който принципно
обслужвал кредитите на дружеството, като се консултирал и с управителя на клона
св. В.. Сред предадените документи било и удостоверение за наличност или липса на
задължение по чл.87 ал.6 от ДОПК № 220201300217325/23.07.2013г., на което е
придаден вид, че е издадено
от ТД НАП-***** и подписано от св. Д. и в което е посочено, че
дружеството няма задължения към държавата.
В банката
още същия ден прегледали донесените от св. Т. документи и решили да проверят
удостоверението по чл. 87 ал.6 от ДОПК, като за целта изпратили писмо от
24.07.2013г. до ТД НАП-***** с копие от представеното удостоверение. След като
в ТД НАП-***** извършили проверка на представеното им от банката удостоверение,
се установило, че под същия номер и дата действително е изготвено
удостоверение, което обаче се различавало от представеното пред банката такова,
което не било издавано ТД НАП-***** и подписно от св. Д..
Св. В.
уведомил по телефона подс. А., че има проблем с
представеното удостоверение по чл.87 ДОПК. Св. А. преценил, че е по-добре да
погаси остатъка от кредита си и на 05.09.2013г. банката закрила кредита като
погасен. След това подсъдимият и управляваните от него дружества продължили
деловите си взаимоотношения с „У.Б.“ АД.
ТД НАП-*****
с писмо №11-00-49/23.01.2014г. информирали СРП за това, че представеното пред
банката удостоверение по чл.87 от ДОПК не е издадено от ТД НАП-*****. От
изготвената графична експертиза с протокол №17/09.02.2015г. от вещото лице С.
се установява, че в представеното пред банката удостоверение в графа „орган по
приходите“ подписът не е положен от св. Д., както не е положен и от св. Д., св.
А.Г. и от подс. А..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства
и доказателствени средства по делото, както следва:
Съдът кредитира обясненията на подс. И.А.. При преценка
на обясненията на подсъдимия дадени
в съдебното заседание, съдът взе предвид,
че освен важен източник на доказателства в наказателното производство, същите са основно
средство за упражняване правото на защита на
обвиненото лице. В този
смисъл съдът ги подложи
на внимателна проверка и съпоставка и с другите събрани по делото доказателства, като приема,
че същите се подкрепят от другите доказателства, събрани по делото в т.ч. и от
показанията на разпитаните свидетели св. М.А., св. В.Т., св. Д., св. М., св. А.Г.
и св. В.В.. Съдът се доверява на обясненията на
подсъдимия относно обстоятелството, че той е получил оригиналното удостоверение
от ТД НАП-*****, че го е оставил в офиса на дружеството с придружителна
бележка до св. М.А., че документите следва да се занесат на счетоводителя, а
след това и в банката, както и че св. Т. е този, който на 23.07.2013г. е
занесъл документите на св. Д., а на другия ден / 24.07.2013г. / е взел от св. Д.
документите и ги е занесъл в банката, където ги е предал на св. Г.. Съдът се
доверява и на обясненията му, че няма представа откъде и как се е „появило“ инкриминираното
удостоверение, представено в банката.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.А. и св. В.Т. като взе предвид
обстоятелството, че същите работят на трудов договор в дружествата на
подсъдимия и в този смисъл са зависими от него, както и взе предвид
обстоятелството за родствената връзка между подс. А.
и св. А. / първи братовчеди /. Същите обаче са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и се подкрепят от други събрани по делото доказателства –
показанията на св. А.Г. и св. В., св. М. и частично от показанията на св. Д..
Съдът кредитира показанията на св. Д.-Н.. Нейните показания също се
отличават с точност и непротиворечивост и се подкрепят както от обясненията на подс. А., така и от изготвената графична експертиза с
протокол №17/09.02.2015г. от вещото лице С..
Съдът кредитира и показанията на св. В.М. / полицейски служител /, св. А. и
св. В. като логични и еднопосочни и подкрепящи се от събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира частично показанията на св. Д., като не ги кредитира в
частта им, в която същата твърди, че удостоверението по чл.87 от ДОПК не е
носено при нея, тъй като в тази им част показанията й противоречат на другите
събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на св.
А., Т. и М..
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по съдебно-графически експертизи,
изготвени от вещото лице С.С. с протоколи № 17/09.02.2015г. и № 132/07.07.2016г., неоспорени от
страните, като компетентни, точни и изготвени от лице, притежаващи съответните
специални знания, необходими по делото.
Съдът счита, че събраните по делото писмени
доказателства, са необходими и относими по делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
От така приета от съда фактическа обстановка, описана
по-горе и въз основа на посочените по-горе доказателства съдът приема, че подс. А. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 248а ал.3 вр.ал.1 от
НК по следните съображения:
Не се спори по делото, че през 2013 г. подс. И.А. е бил управител на
„Б.Ф.В.ЕООД, ЕИК *****, т.е. той е субект на престъплението по чл.248а ал.3 вр.ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението по
чл. 248а ал.3 вр. ал.1 от НК се характеризира
с това, че субектът
на престъплението следва да представи неверни сведения пред банка, за да получи
кредит. Безспорно е, че процедурата за получаване на кредит от банката започва
с искане от кредитополучателя за отпускане на кредит. По делото е представено в
оригинал искане за кредит от „Б.Ф.В.с БУЛСТАТ *****, подписано от подсъдимия и
подпечатано с печата на дружеството на 22.05.2013г. / т.І л.84-89 от ДП / Бланката на искането на кредит на банката е от
9 страници, в които следва да се попълнят редица графи с данни относно искания кредит,
в т.ч. са посочени и необходимите документи, сред които и удостоверение по
чл.87 от ДОПК. В представеното искане не е попълнена
нито една графа. Ето защо съдът намира, че в случая няма започнала процедура пред
банката за отпускане на кредит на дружеството, чийто управител е подсъдимият.
Проведените разговори между подсъдимия от една страна и св. В. и св. А.Г. като
представители на банката от друга страна, може да са били предварителни такива
с оглед обстоятелството, че наближавал да изтече срокът за погасяване или револвиране на кредита, но на практика искане от подсъдимия
до банката за отпускане на кредит няма. За пълнота следва да се отбележи, че съдът
не споделя доводите на защитата на
подсъдимия, че не е имало искане за кредит, тъй като се револвира
стар кредит / макар, че както бе отбелязано по-горе и такова искане на практика
няма /. Ирелевантно за обективната съставомерност на деянието е обстоятелството,
че се касае
до документ, представен във връзка с искане за рефинансиране на вече сключен
договор между страните, тъй като
и рефинасирането е форма на кредитиране, което е обстоятелството, значимо за
отговорността на дееца / в т.см. Решение №407/2015г. на І н.о. на ВКС /.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме, че има искане за
отпускане на кредит от страна на подсъдимия, последният не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Безспорно е по
делото, че лично подс. А. е получил от св. Д. *** / удостоверение за
наличност или липса на задължение
по чл.87 ал.6 от ДОПК №
220201300217325/ 23.07.2013г., издадено от ТД НАП-*****. Същия ден /23.07.2013г. / обаче удостоверението е занесено от св. Т. на
счетоводителката / св. Д. /, а на другия ден / 24.07.2013г. / св. Т. е взел от
св. Д. необходимите за отпускане на кредит документи, в т.ч. и удостоверението
по чл.87 от ДОПК и ги е предал в банката на св. Г., т.е. повече от 24 часа
инкриминираното удостоверение е било на различни места, в т.ч. и в счетоводната
къща „Н.К.“ и достъп до него са имали неограничен кръг от хора, докато в същия
период от време подсъдимият е бил в командировка в страната. От посоченото
по-горе може да се направи извод, че не може по безспорен начин да се докаже,
че именно подсъдимият е подменил полученото от него удостоверение от ТД НАП-*****,
в което са описани негови задължения, с неистинско такова, в което няма
отразени задължения и което е представено от св. Т. на св. Г. в офиса на
банката. Единствено подозрението, че само подсъдимият имал интерес да представи
неистинското удостоверение пред банката, не може да води до категоричния извод,
че именно той е сторил това, тъй като на основание чл. 303 ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения.
На следващо място съдът намира, че дори
да се приеме, че подс. А. е представил инкриминирания
неистински документ в банката, то е налице недовършен опит по смисъла на чл.18
ал.1 б.“а“ от НК. Това е така, тъй като както беше отбелязано по-горе, на
практика в банката няма постъпило редовно искане от подсъдимия за револвиране на вече отпуснатия му кредит, т.е. след като в
процеса на събиране на документите за кредит, подсъдимият е бил уведомен от св.
В. по телефона, че има „проблем“ с удостоверението по чл.87 от ДОПК, той е
погасил на останалата част от отпуснатия му кредит, като по този начин се е
отказал от револвирането на кредита. По този начин подс. А. сам се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението, поради което не следва да носи наказателна отговорност.
Не на последно място настоящият съдебен
състав намира, че дори да се приеме, че подсъдимият да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.248а ал.3 вр. ал.1 от НК, то в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. По
делото са налице обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя
извод за явно незначителна степен на обществена
опасност на деянието по смисъла
на чл. 9, ал. 2, пр.2 от НК. Този извод следва
от обстоятелството, че обществените отношения, предмет
на защита от нормата на
чл. 248а, ал. 3 във връзка с, ал.
1 НК, са били засегнати в минимална степен. Налице са редица обстоятелства,
които са били от значение
за обществената опасност на деянието
и дееца, поради което съдът внамира, че поначало конкретното
деяние не се отличава с висока
степен на обществена опасност. Тези обстоятелства са липса на
вредни последици / макар, че настъпването на такива не е условие за съставомерността
на деянието /, чисто
съдебно минало на подсъдимия, конкретното поведение на дееца, както
по време на деянието, така
и непосредствено след него, добрите характеристични
данни на подсъдимия, включително и данните, касаещи репутацията му на търговец и данните
за неговото коректно поведение като клиент на банката, спецификата на случая, изразяваща се в представяне на неистинско удостоверение
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК във
връзка с искане за рефинансиране на вече отпуснат
кредит и пр. Тези обстоятелства недвусмислено сочат, че се
касае само за формално осъществен
от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 248а, ал.
3 във връзка с, ал. 1 НК, като конкретното деяние се явява малозначително,
поради явно незначителната му обществена опасност. 3атова в случая са налице
основанията на чл. 9, ал. 2, пр.2 НК за признаване на
подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното
му обвинение по чл. 248а, ал.
3 във връзка с ал. 1 НК / в т.см. Решение №407/2015г. на І н.о. на ВКС /.
Ето защо съдът, след като
прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема, че не
са събрани безспорни доказателства, че с горното
деяние подсъдимият А. е осъществил
от обективна или субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.248а ал.3 вр. ал.1 от НК от НК. Анализът
на всички събрани по
делото доказателства налага извода, че няма нито
преки, нито косвени, безспорни и несъмнени доказателства, потвърждаващи
тезата на обвинението. Евентуално постановена осъдителна присъда по отношение
на подсъдимия би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като би почивала на
предположения. Именно поради това и на
основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение и го
оправда.
На основание чл.
190 ал.1 от НПК съдът постанови разноските по делото остават за сметка на
държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ ТОНИ ГЕТОВ/