Решение по дело №663/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260026                                 04.03.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и трети февруари                                                                     2021 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 663 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П.И.П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ищецът твърди, че през месец май 2012 г. получил ПДИ за образувано ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова въз основа на ИЛ, издаден по ч.г.д. № 1784/2012 г. на РС-Стара Загора, за солидарно задължение с „ИВЕТ“ ЕООД на сума в общ размер от 14402,35 лв., от които главница 10291 лв., законна лихва 165,38 лв. за периода от 07.03.2012 г. до 03.05.2012 г., неолихвяеми вземания 1189,57 лв., присъдени разноски 709,61 лв., разноски по ИД 447 лв. и такси по тарифата 1599,79 лв., като били наложени възбрана върху негов собствен имот и запор върху трудовото му възнаграждение и банковите му сметки. Твърди, че към ПДИ бил приложен издадения ИЛ в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, взискател по ИД. Твърди, че вземането произтичало от договор за кредит с „ИВЕТ“ ЕООД № 53758 от 27.05.2008 г., договор за заместване в дълг от 14.05.2010 г. и анекс № 1 от 14.05.2010 г., по които ищецът бил солидарен длъжник. Твърди, че от тогава до настоящия момент бил в трудово правоотношение с двама работодатели, които превеждали секвестируемата част от трудовото му възнаграждение за погашение на дълга. Твърди, че въпреки плащанията от 7 години все още ИД било висящо и наложените принудителни изпълнителни действия от ЧСИ не били отменени. Твърди, че при извършена справка през 2020 г. установил, че по-голямата част от дълга била заплатена и разпределена на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на конституиран нов взискател по ИД на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, за което той не бил уведомен. Твърди, че от справката разбрал, че била извършена цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за която също не бил надлежно уведомен. Твърди, че новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е незаконосъобразно конституиран като взискател, тъй като няма ИЛ в негова полза, а не може да се ползва от ИЛ в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Твърди, че от справка от 07.05.2020 г. установил, че от общо погасените 7974,26 лв. само 724,87 лв. били разпределени на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а останалата част от 6417,77 лв. били разпределени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди, че към момента остатъкът от задължението бил в размер на 15638,04 лв. Твърди, че не оспорва погашенията в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, но оспорва „ЕОС Матрикс“ ЕООД да има правата на взискател по ИД за получената сума от 6417,77 лв. и за остатъкът от задължението в размер на 15638,04 лв., или общо сумата от 22055,81 лв. Развива съображения, че цесията няма действие по отношение на него, тъй като не е уведомен, за неравноправност по ЗЗП на извършената цесия, за липса на правоприемство по чл. 429, ал. 1 ГПК по издадения ИЛ в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поради това твърди, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е получил без правно основание сумата от 6417,77 лв. като взискател по ИД. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 22055,81 лв., представляващи получената сума от 6417,77 лв. по ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова и остатък от задължението в размер на 15638,04 лв. по ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, а при уважаване на иска по чл. 439 ГПК да бъде осъден ответникът да му заплати платената без основание сума в размер на 6417,77 лв. по ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че на 27.05.2008 г. бил сключен договор за банков кредит № 53758 между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитодател и кредитополучателите „ИВЕТ“ ЕООД и Т.Т., а на 14.05.2010 г. бил сключен договор за заместване в дълг и анекс № 1 от 14.05.2010 г., с които Т.Т. е освободен от задължението и е заместен в дълга от ищеца П.П.. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията по кредита е инициирано заповедно производство и издаден ИЛ, въз основа на който било образувано ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова. Твърди, че на 08.11.2013 г. бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изкупуване на вземането по договора за кредит, като развива съображения за валидност и породила действие цесия спрямо ищеца. Твърди, че ако се приеме ищецът да не е бил уведомен за цесията, да се счита уведомен в настоящото съдебно производство. Твърди, че разпоредбата на чл. 143, т. 16 от ЗПП няма обратно действие и ищецът не може да се позове на нея. Развива съображения за правилно приложение на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК и законосъобразно конституиране като взискател по ИД и съответно законосъобразно получаване на сумата от 6417,77 лв. по ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 23.02.2021 г. е обявен за окончателен проектът на доклад по делото, обективиран в определението от 17.12.2020 г., в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че:

1. На 27.05.2008 г. бил сключен договор за банков кредит № 53758 между „Райфайзенбанк България“ ЕАД като кредитодател и кредитополучателите „ИВЕТ“ ЕООД и Т.Т., а на 14.05.2010 г. бил сключен договор за заместване в дълг и анекс № 1 от 14.05.2010 г., с които Т.Т. е освободен от задължението и е заместен в дълга от ищеца П.П.;

2. Поради неизпълнение на задълженията по кредита е инициирано заповедно производство и издаден ИЛ, въз основа на който било образувано ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова;

3. На 08.11.2013 г. е бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изкупуване на вземането по договора за кредит;

4. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заместил като взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД по ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова;

5. По ИД № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е получил сумата от 6417,77 лв., а остатъкът от дълга е в размер на 15638,04 лв.

По иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК:

С оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти не са налице подлежащи на доказване факти от страните /спорът е изцяло правен/.

От приетата покана за доброволно изпълнение /л.9/ и изпълнителен лист от 09.03.2012 г. /л.10/ е видно, че към 03.05.2012 г. общият дълг по изпълнителното дело е бил в размер на 14402,35 лв.

От приетото по делото удостоверение от 07.05.2020 г. /л.11/ е видно, че въз основа на сключен договор за цесия от 08.11.2013 г. ЧСИ Маргарита Димитрова е конституирала ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател на мястото на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по ИД № 180/2012 г., като на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД са изплатени по изпълнителното дело суми в размер на 724,87 лв., а на новоконституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД суми в размер на 6417,77 лв. Видно е, че към 07.05.2020 г. остатъкът от дълга е в размер на 15638,04 лв.

Правният спор по делото се свежда до въпроса законосъобразно ли е встъпването в изпълнителния процес на мястото на носителя на изпълнителния титул „Райфайзенбанк България“ ЕАД от страна на цесионера по договора за цесия от 08.11.2013 г. нов взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД съобразно правилото на чл. 429, ал. 1 ГПК.

По този точно конкретен въпрос и относно защитата на длъжника в изпълнителния процес при осъществена цесия в хода на изпълнителния процес е даден подробен отговор в решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр.д. № 2576/2018 г. на ВКС, 3 г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. В посоченото решение е посочено, че правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Чл. 429 ГПК въвежда изключения от правило, а разширителното му тълкуване е недопустимо. Правоприемството по чл. 429, ал. 1, а и по ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е органът, оправомощен да го установи. Законът овластява съдебният изпълнител да проведе държавната принуда по неудовлетвореното гражданско притезание (на дълга по изпълнителния лист), но изключва неговата компетентност да проверява материално-правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес (съществуването на дълга/ на изпълняемото право). Проверката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание (изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело (исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК). Чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. – до плащането на дълга. Както бе обяснено, съдебният изпълнител по правило е компетентен да установява плащането. Следователно функцията, която чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК му възлага, е типична за него. От друга страна, поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, само ако притежават и регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист. Регресното право е също материално-правна предпоставки на законната суброгация (то обосновава правният интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД извън изключението по чл. 56 ЗЗД), а чл. 429, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ГПК освобождава съдебният изпълнител от правомощието да извърши проверка и по нея. Законодателят отчита, че подобна дейност е нетипична за изпълнителния орган. Следователно в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи законодателят (изрично) включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая – от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. В производството по снабдяване с изпълнително основание третото лице (различно от поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга) следва да заяви своето регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист, както и всички останали предпоставки на законната суброгация, на които се позовава. В това производство съдът ще е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила осъдително решение, респ. на влязлата в сила заповед за изпълнение – относно съществуването на дълга по изпълнителния лист към релевантния момент – приключването на съдебното дирене, респ. изтеклия срок по чл. 414 ГПК. Аргументът е от чл. 298, ал. 2 и от чл. 414, вр. чл. 424 ГПК, доколкото третото лице е частен правоприемник на удовлетворения кредитор. От създаденото изпълнително основание обаче това трето лице не може да се възползва. Следователно чл. 429, ал. 1, in fine ГПК изяснява и пределите на настъпилата законова суброгация по чл. 74 ЗЗД. Върху суброгиралото се трето лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да му послужат за събиране на вземането към момента на плащането (изпълнението), но с правото на принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по издадения изпълнителен лист разполага само поръчителят или солидарният длъжник. С оглед на даденото тълкуване на правния въпрос, което напълно се споделя от настоящия съдебен състав, съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК в хода на изпълнителния процес по издаденото изпълнително основание може да се суброгира в правата на взискателя само поръчителя или солидарния длъжник, но не и цесионера по сключен договор за цесия в хода на изпълнителния процес, последващ и датата на възникване на изпълнителното основание.

Настоящия случай е именно такъв, тъй като договорът за цесия е сключен на 08.11.2013 г., далеч след образуване на изпълнителното производство /ПДИ е от 03.05.2012 г., л.9/, далеч след издаване на изпълнителния лист от 09.03.2012 г. /л.10/. 

В посоченото решение на ВКС е разяснено, че материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение след зачетеното правоприемство по чл. 429, ал. 1 ГПК се установя по исков ред. В зависимост от изпълнителното основание, длъжникът разполага с иска по чл. 439 ГПК, по чл. 240, ал. 2 и 3 или по чл. 424 ГПК, като в случая искът е с правно основание чл. 439 ГПК. Влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното дело или за заместване на първоначалния взискател и влязлото в сила решение по жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да зачете правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК нямат задължително действие за съда по иска за несъществуване на изпълняемото право. Влязлото в сила постановление на съдебния изпълнител по чл. 429, ал. 1 ГПК, респ. влязлото в сила решение на съда, постановено по реда на раздел I от глава X. ГПК, нямат задължително действие за съда по отрицателния установителен иск (аналогия от чл. 358 ГПК). Поради това е и безпредметно изясняване на точния момент, в който съдебният изпълнител е постановил заместване на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД от новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ответник по настоящото съдебно производство.

Върховният касационен съд също е приел, че е основателен отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК срещу взискателя, когато съдът констатира, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело или е заместил първоначалния взискател по искане на лице, което не фигурира в изпълнителния лист, а пред съдебния изпълнител е обосновало своята легитимация като лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, с твърдения, различни от качеството на поръчител или на солидарен длъжник. Третото лице, за което съдебният изпълнител е приел, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, е надлежният ответник по иска по чл. 439 ГПК, но не и кредиторът. Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да изследва материалните предпоставки на законната суброгация, единствено когато в изпълнителния процес правото по чл. 429, ал. 1 ГПК е било признато в полза на поръчителя или на солидарния длъжник, които са платили дълга, каквито в момента предпоставки липсват, тъй като се твърди суброгацията да е въз основа на осъществена цесия. Следователно когато съдът по иска по чл. 439 ГПК установи, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело или е заместил взискателя по искане на лице, което е платило дълга и се е позовало на законна суброгация, но не е поръчител или солидарен длъжник, искът е основателен. Плащането от третото лице е погасило правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист (чл. 73 ЗЗД), но правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК не е настъпило. За доказването на регресното право пред съда по отрицателния установителен иск ограниченията по чл. 439, ал. 2 ГПК се неприложими. Вътрешните отношения между длъжника по изпълнителния лист и поръчителя, респ. между длъжника по изпълнителния лист и солидарния длъжник разкриват основанието на регресното право. Регресното право е границата на законната суброгация, т.е. то определя и размера (обема) на частното правоприемство в дълга, което съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да установи.

В случая с изкупуване на вземането от страна на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договора за цесия от 08.11.2013 г. е погасено правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист „Райфайзенбанк България“ ЕАД (чл. 73 ЗЗД), но правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК не е настъпило в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За да събере дълга настоящият ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който твърди, че с плащането се е суброгирал в правата на кредитора по изпълнителния лист „Райфайзенбанк България“ ЕАД, следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците по изпълнителния лист. Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК изключва възможността, „ЕОС Матрикс“ ЕООД да се възползва от изпълнителния лист от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1784/2012 г. на Районен съд – Стара Загора, издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

С оглед на всичко изложено до тук е безпредметно като неотносимо към спора обсъждането на въпроса относно уведомяването на ищеца за извършената цесия преди настоящото производство и настъпилото уведомяване в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ищецът претендира установяване недължимост на ответника на сумата от 22055,81 лв., от която сумата от 6417,77 лв. получена от ответника чрез осъществено принудително изпълнение по изпълнителното дело, и сумата от 15638,04 лв. като остатъчно задължение по изпълнителното дело.

С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че искът е основателен за сумата от 6417,77 лв., която е платена на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, както и за сумата от 14 243,30 лв., представляваща оставащо задължение по изпълнително дело към 07.05.2020 г. в размер на 10291 лв. главница и в размер на 3952,30 лв. законна лихва върху главницата от 07.03.2012 г. Съдът намира, че искът е неоснователен за сумата от 1394,74 лв., представляваща такси по ТТРЗЧСИ, тъй като това не е вземане на ответника по изпълнителното основание, съответно не е задължение на ищеца към ответника. Сумата от 1394,74 лв. са такси по изпълнителния процес и са проекция на задължението по изпълнителното дело, дължими на съдебния изпълнител, без значение кой е взискателят по това изпълнително дело.

Поради изложеното искът се явява основателен за сумата от 20 661,07 лв., представляваща сбор от сумата 6417,77 лв., която е платена на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, и от сумата от 14 243,30 лв., представляваща оставащо задължение по изпълнително дело към 07.05.2020 г. в размер на 10291 лв. главница и в размер на 3952,30 лв., като за разликата над 20661,07 лв. до общата претенция от 22055,81 лв., която разлика е сумата от 1394,74 лв. такси по ТТРЗЧСИ, се явява неоснователен.

С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца П.И.П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД е основателен за сумата от 20661,07 лв. и до която сума ще се уважи, а за разликата до сумата от 22055,81 лв. ще се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

С оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти не са налице подлежащи на доказване факти от страните /спорът е изцяло правен/.

Предвид вече изложените мотиви, които са напълно относими и към този иск и не е нужно да се повтарят, е видно, че ищецът не е дължал на ответника сумата от 6417,77 лв., която е платена на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова. Поради това и ответникът не е имал правото да получи въз основа на чуждо притезателно право и при липса на изпълнително основание въпросната сума. Както се посочи по-горе в мотивите, за да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, каквото трето лице е настоящият ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение. Преди снабдяване с изпълнителното основание всяка получена сума от псевдовзискателя е получена без правно основание от длъжника по изпълнителното дело и се дължи нейното връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Поради изложените съображения съдът намира, че се явява основателен предявения от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6417,77 лв., получена без основание въз основа на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, с оглед на което ще се уважи изцяло претенцията.

По разноските за производството:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноските за производството съобразно уважената част от исковите претенции, които разноски са в общ размер на 2414,74 лв. /база – 1138,94 лв. платена държавна такса по двата иска и 1400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 679 от 04.12.2020 г. на л.12/.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ищеца възнаграждение за адвокат като прекомерно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са предявени и разгледани два иска. По първия иск материалният интерес е 22055,81 лв., като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1191,67 лв. По втория иск материалният интерес е 6417,77 лв., като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 650,89 лв. Или общо по двата иска минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1842,56 лв., като такова е договорено и платено в размер на 1400 лв., с оглед на което възражението на ответника е неоснователно и намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да се намалява независимо от правната и фактическа сложност на делото.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, сумата от 20 661,07 лв. (двадесет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и 07 ст.), представляваща сбор от сумата 6417,77 лв., която е получена от „ЕОС Матрикс” ЕООД в качеството му на взискател по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, и от сумата от 14243,30 лв., представляваща оставащо задължение към 07.05.2020 г. по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20661,07 лв. до общата претенция от 22055,81 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 6417,77 лв. (шест хиляди четиристотин и седемнадесет лева и 77 ст.), получена без основание въз основа на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 180/2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в общ размер на 2414,74 лв. (две хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 74 ст.).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: