№ 17707
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110167134 по описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 352136/07.12.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 41673/08.02.2024г. на СРС, подадена от Л. Н. Н. срещу „т.с.“ ЕАД.
С Разпореждане № 24111/13.02.2024г. исковата молба е върната по отношение на част от
предявените с нея искове /за установяване недължимост на 346,80 лева разноски в
изпълнителното дело, 189,43 лева за такси и 150,00 лева за други суми по изпълнителното
дело/, а производството по делото е частично прекратено.
Ищцата Л. Н. Н. е предявила срещу ответника „т.с.“ ЕАД искове с правно основание
по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 924,56 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия,
както и сумата от 648,74 лева за лихви, за които въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 27337/2014г. на СРС, 45 състав, бил издаден изпълнителен лист от
11.02.2016г. и за събирането на които било образувано изп.д. № 20238600400604 на ЧСИ №
860 – Виолета Матова. Твърди, че вземането било погасено по давност след издаването на
изпълнителния лист, като било неясно какво е прихващано като изпълнение и как са
изчислени дължимите суми. Преди това същият изпълнителен лист бил предявен за
изпълнение по изп.д. № 20168630400581 – Сия Халаджова, което обаче било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За насроченото по делото открито съдебно заседание
ищцата не се явява и не изпраща представител. Подробни съображения по същество на
спора излага в писмена защита, прикрепена към Молба, вх. № 294139/18.09.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „т.с.“ ЕАД чрез ст.юрк. С.Р. е подало
Отговор на исковата молба, вх. № 161939/17.05.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва вземанията да са погасени по давност, съответно
изпълнителното производство да е прекратено поради перемпция. Доколкото
изпълнителният лист бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, то за
вземанията по него се прилагала петгодишната давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Твърди се
наличието на изпълнителни действия, които прекъсват същата, съответно прекъсват срока
1
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Действително било образувано изп.д. № 20168630400581 по описа
на ЧСИ Сия Халаджова, но, с оглед прекратяване на същото и с цел запазване интересите на
дружеството, изпълнителният лист бил предявен за събиране по другото изпълнително дело
при ЧСИ Матова. За насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не
изпраща представител, като изразява становище в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателните
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми, включително обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на
давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз
основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение от 10.06.2014г. по гр.д. № 27337/2014г. на СРС, както и с оглед Решение № I-45-
60/23.04.2015г. по гр.д. № 41654/2014г. на СРС и решението от 10.11.2015г. по в.гр.д. №
10395/2015г. на СГС, е издаден изпълнителен лист от 11.02.2016г., съгласно който
длъжницата Л. Н. Н. следва да заплати на „т.с.“ ЕАД главница от 1351,82 лева за доставена
топлинна енергия до имот в град София за периода м.06.2011г.-м.04.2013г., ведно със
законната лихва от 22.05.2014г. до изплащане на вземането, както и 233,21 лева за лихва за
периода 31.07.2011г.-10.04.2014г. Доколкото процесните вземания се основават на издадена
заповед за изпълнение, като по отношение на дължимостта им е проведено съдебно
производство по реда на чл. 422 ГПК, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
2
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период
преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната
такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране
първоначално по изп.д. № 20168630400581 на ЧСИ № 863 – Сия Халаджова въз основа на
молба от взискателя от 29.03.2016г., с която на съдебния изпълнител са дадени права по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. Тъй като изпълнителното дело е образувано след 26.06.2015г., то самото му
наличие не прекъсва давността, която е започнала да тече най-рано /съобразно материалите
по делото/ от датата на издаване на изпълнителния лист - 11.02.2016г. Същата е прекъсвана с
налагане на запор на сметки на 07.04.2016г., възбрана на 16.05.2016г., запор на сметки на
27.06.2016г., постъпване на сума от наложен запор на сметка на 05.07.2016г., налагане на
запор върху сметки на 03.01.2017г., налагане на запор върху сметки на 03.08.2018г., налагане
на запор върху трудово възнаграждение на 03.08.2018г. Изп.д. № 20168630400581 на ЧСИ №
863 – Сия Халаджова е прекратено с постановление от 03.02.2023г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. От този момент за взискателя са отпаднали и предимствата от наложените
обезпечения и предприети изпълнителни действия /арг. ТР 2/2023-2024-ОСГТК, т. 3/.
Оттогава е започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла. Това от една
страна е така, тъй като изтичането на давността хипотетично би станало, ако не бъде
спирана и прекъсвана, през 2028г., а от друга, тъй като по молба на топлоснабдителното
предприятие от 17.05.2023г. е образувано изп.д. № 20238600400604 на ЧСИ № 860 – Виолета
Матова, по което са предприемани изпълнителни действия, например налагане на запор на
3
22.05.2023г. Без значение е дали запорът е ефективно наложен или не /арг. ТР 3/2015-2017-
ОСГТК, т. 5/. Върху изпълнителния лист е налице отбелязване за погасени на 11.07.2016г.
954,22 лева от задълженията по него, като не са ангажирани доказателства, които да
обосноват извод, че заявените за събиране спрямо ищцата суми в изпълнителния процес са
неправилно изчислени досежно сумите, предмет на настоящото дело. Налице е сметка за
размера на дълга /л.35 от изпълнителното дело/.
Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице
действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/2023-
2024-ОСГТК, т. 3/.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски има само ответникът, който
своевременно е заявил претенции в тази насока. В негова полза следва да бъде присъдена
сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. Н., ЕГН **********, от град София, срещу „т.с.“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище в град София, искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
924,56 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, както и сумата от
648,74 лева за лихви, за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 27337/2014г. на СРС, 45 състав, е издаден изпълнителен лист от 11.02.2016г. и за
събирането на които е образувано изп.д. № 20238600400604 на ЧСИ № 860 – Виолета
Матова.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, от град София, да заплати на „т.с.“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляващи разноски (юрисконсултско възнаграждение) по делото за производството
пред районния съд (гр.д. № 67134/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4