РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Русе, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520100415 по описа за 2023 година
Предявен е установителун иск за установяване право на собственост
върху 1/2 ид. част от недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Направено и и акцесорно искание за отмяна на нот.акт с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК до размера на 1/2 ид.ч.
Претенциите на ищцата А. И. Д. се основава на твърдения, че с
ответника са наследници на А.Ю. Н.а, която е починала на *** година. Тя
била собственик на парцел с площ 880 кв. м. и друг с площ от 836 кв. м. и
двата находящи се в гр. Сливо поле. На *** г. ответника се снабдил с
нотариален акт ***, том V, дело № *** на 629-ти РН, с който се легитимирал
като единствен собственик по силата на наследство и давностно владение на
имот №*** по плана на гр. Сливо поле, съставен от двата парцела на
наследодателката и подробно описан в исковата молба. Ищцата оспорва
съдържанието на нотариалния акт като твърди, че наследодателката е
оставила двама наследници /деца/ - ищцата и ответника. При това положение
по силата на ЗН страните заедно с баща си/съпруг на наследодателката/ са
наследили процесния имот при равни права, т.е. всеки е наследил по 1/3
идеална част. Впоследствие баща им починал на *** г. като наследници
отново били единствено страните по делото, в резултат на което по силата на
наследство всеки от тях притежавал по 1/2 ид. част от имота. Оспорва
1
ответникът да е придобил имота изцяло и конкретно наследствения дял на
ищцата по силата на давностно владение. Твърди, че той не е извършвал
действия по отношение на другия наследник /ищцата/, които да демонстрира
такова, а е собственик само на наследствената си 1/2 ид. част. С оглед на тези
твърдения се претендира за установяване по отношение на ответника правото
на собственост на ищцата на 1/2 идеална част от процесният имот. Моли да се
отмени и нотариалния акт, удостоверяващ права на ответника над това, с
което действително разполагат, а именно над 1/2 идеална част. Претендират и
за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Р. И. Н. оспорва основателността на иска. Не оспорва, че
страните са наследници на А. Н.а и са единствени наследници. Не оспорва, че
наследодателката е придобила правото на собственост върху посочените
недвижими имоти и че това е станало по силата на съдебно решение за делба
от 2000 година. Към този момент ответника и наследодателката живеели в
едно домакинство заедно с бащата И. Н.. Ищцата живеела отделно и
поддържала ограничени, инцидентни контакти с родителите си и с ответника.
Тя не посещавала процесните имоти, нито проявявала интерес към тях. Към
момента на постановяване на решението имотът бил запуснат, обрасъл с трева
и необработваем. Нямало изградена физическа имотна граница. Родителите
на страните били в напреднала възраст и не били във възможност сами да
осъществяват каквато и да е фактическа власт върху имота. По тези причини
ответникът предприел действия по трасиране, изградил ограда, почистил
имота и започнал да го обработва изцяло със свои средства. Това направил
още през 2000 г. и от тогава досега само той се грижел за имота и упражнявал
фактическа власт върху него. Докато били живи наследодателите никой от
тях не се интересувал от имота и не предприемал действия за неговото
поддържане, а също и за заплащане на данък сгради и такса смет. Ищцата
също не проявявала интерес към имота. Счита, че действията, които е
извършил били афиширани по явен и несъмнен начин. Владението му не било
смущавано от когато и да било, включвало от общите наследодатели. Това
обстоятелство било относимо и по отношение на ищцата. Именно затова
инициирал производство и се снабдил с посочения нотариален акт от 2019
година. Свидетели в нотариалното производство били непосредствените
съседи на имота. През този близо 20-годишен период те имали
непосредствени впечатления. Оспорва и твърдението на ищцата, че не е
осъществявал действия по отношение на нея, с които да демонстрира
завладяването на имота по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че страните са наследници /деца / на А.Ю.
Н.а, която по силата на съдебно решение по дело за делба от 2000 г. е
придобила парцел УПИ *** с площ 880 кв.м. и парцел УПИ *** с площ 836
кв. м. понастоящем съставляващи дворно място с площ 1 716 кв.м. - имот №
*** по плана на гр. Сливо поле, ЕКАТТЕ ***, одобрен със заповед № *** от
1966 г. и заповед № *** г. подробно описан в исковата молба. Не се спори, че
наследодателката е починала на *** г. и е наследена от страните и преживял
съпруг, който от своя страна е починал на *** г. и е наследен от страните по
2
делото. При това положение и съобразно правилата за наследяване, уредени в
Закона за наследството /ЗН/ по наследство те са наследили оставения в
наследство имот при равни права – по 1/2 ид.ч. Спорният въпрос по делото
обаче е налице ли е междувременно придобиване на целия имот от ответника
по силата на давностно владение. В тази насока той се позовава на нотариален
акт ***/*** г., том V, дело № *** на 629-ти РН като твърди че още от 2000 г.
единствено той упражнява фактическа власт върху имота, т.к. родителите му
били възрастни хора и не били във възможност да го обработват и
стопанисват. За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни
доказателства като са разпитани свидетелите, които са разпитани и в
нотариалното производство/ посочени от ответника/ и още един свидетел,
посочен от ищцата – съпруга й. приети са писмени доказателства, в т.ч. и
всички документи по нотариалното производство, както и документ, изходящ
от данъчната служба на Община Сливо поле, озаглавен „Декларация по чл.14
от ЗМДТ“, но не съдържащ подпис на ответника. При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено по
несъмнен и категоричен начин, че ответникът е придобил процесния имот по
давност. На първо място при съставянето на нотариален акт ***/*** г., том V,
дело № *** на 629-ти РН не са спазени изискванията на чл.587, ал.2 от ГПК и
разпитаните пред нотариуса свидетели не са били определени от кмета на
общината или от определено от него длъжностно лице. Документите по
нотариалното дело не съдържат данни в тази насока, а от показанията на св.И.
и св.Р. е видно, че това изискване не е било спазено – „…Извика ни при
нотариуса баджанака и баща му….“ (св.И.); „…. Като ходихме през 2019 г.
при нотариус ни помоли Р.… “.(св.Р.). На следващо място дори от показанията
на свидетелите по обстоятелствената проверка и от показанията на същите по
делото не може да се направи категоричен извод в тази насока. Така
например св.Б.И. в показанията си в с.з. твърди „…При нотариуса, баща му
И. беше там и дарява на сина си – на ответника имота….“. Само по себе
си това изявление е в противоречие с придобиване на имота изцяло по
давност. Свидетелят обаче е в противоречие и с показанията си пред
нотариуса, в които твърди че имотът бил дарен на ответника от майка му. В
такава насока са показанията на другите двама свидетели пред нотариуса, в
които те твърдят, че имотът бил дарен на ответника от майка му още през
2000 г., като св.Х. все пак уточнява че не знае дали това е било оформено
документално, а в показанията си в с.з. изнася противоречиви твърдения като
първо заявява “…Той го наследи по майчина линия …“, но впоследствие във
връзка с явяването си пред нотариуса за съставяне на нот. акт в полза на
ответника заявява „…При нотариуса бяхме трима, тези другите преди мен
свидетели. Свидетелствахме, че Р. придобива имота по давност . Не знам
баща му дали беше жив тогава като ходихме при нотариуса….“. налице е и
противоречие между показанията на посочените от ответника свидетели
относно това, че бащата на страните е присъствал като св.Х. дори не помни
дали към него момент той е бил жив. Налице е и противоречие и относно това
дали само ответника е упражнявал фактическа власт върху имота като
свидетелите И. и Р. изнасят такива твърдения, а св.Х. признава че те са
обработвали имота, но ограничава периода на това до първите три-четири
години след придобиването на имота от майката на страните. Посоченият от
ищцата свидетел от друга страна посочва, че бащата на страните е орал имота
3
с кон до 2016 г., когато е получил инсулт. Този свидетел не премълчава
неизгодните на ищцата факти, въпреки че е неин съпруг – напр. че ответникът
и родителите му макар и в един имот са живеели в отдели къщи, че до 2016 г.
съпругата му не е посещавала родителите си и е била скарана с тях, че
съпругата му само инцидентно е посещавала имота – един два пъти с баща си.
Показанията му обаче са по-подробни и съдържат данни за роднинските
отношения между страните и родителите им, вкл. и във връзка с имотите на
родителите и евентуалното им наследяване или придобиване приживе –
„….Другите свидетели са запознати с нашите отношения, знаят всичко.
Този имот е на бабата от 2000 г. От 2000 г. бабата и дядото доколкото
знам, съпругата ми ми каза, аз не съм чул, съпругата ми ми каза „мама не
ще да подпише на брат ми да притежава имота“. Това знам. Освен, един
път, той даже ми каза на мен между другото преди да умре още бабата
„сестра ми ако рече да вземе половината от този имот, докато умра
няма да говоря с нея“, но никога не е казвал, че ще прехвърли имота на свое
име…. Когато съм ходил там Р. не е казвал на жена ми, че има намерение
този имот да стане негов. След като каза, че няма да проговори на жена ми
ако се раздели този имот, не е предявявал претенции, не се е коментирало,
те тогава още не си говореха с брат си съпругата ми. Проговориха си след
погребението на бабата. След това пак се скараха. Тогава даже не знаехме,
че е прехвърлил… Разговори между нас, брата и сестрата за този имот
доколкото знам никога не е имало такъв дебат“. Съдът дава вяра на
показанията на този свидетел, че „ответникът въпреки че е упражнявал
фактическа власт върху имота не е отблъсквал тази на родителите си, а след
смъртта на майка си не е изявявал еднолични претенции за собствеността
върху имота, т.к. те кореспондират:
с декларирането на имота като съсобствен през 2016 г. при дялове от по
1/3 ид.ч. за страните и баща им (видно от представената декларация по
чл.14 от ЗМДТ);
с липсата на изрични изявления спрямо ищцата;
с част от показанията на посочените от него свидетели, които не са
напълно наясно дали го е придобил по давност, дали по наследство от
майка си, дали е имало изявления от нейна страна, че имотът ще бъде за
него и т.н.;
с обстоятелството, че не е инициирана процедура по снабдяване с нот.
акт по чл.587, ал.2 от ГПК непосредствено след изтичане на
десетгодишен срок от твърдяното начало на давностно владение, а 19
години след това;
с това, че самият нот. акт от *** г. не е съставен само като такъв по
чл.587, ал.2 от ГПК – по давностно владение, а в него изрично е
отразено, че се съставя на основание наследство и давностно владение.
Това обстоятелство е индиция за това, че поне до смъртта на майка си
ответникът не е имал съзнание че владее имота като свой. Става въпрос за
близки роднини, които живеят в отделни домакинства, но в един имот като
ответникът е син на собственицата, а дъщеря й е омъжена в друго село. В
такава ситуация е съвсем нормално имотът да се обработва от тези две
домакинства с цел подпомагането им с добивите от натуралното стопанство, а
с напредване на възрастта на родителите да намалее обема на извършваните
4
от тях фактически действия (а такива категорично е имало – видно от
показанията на само на съпруга на ищцата, но и от тези на посочен от
ответника свидетел), а да се увеличи този на извършваните от сина им. От
събраните по делото доказателства обаче изобщо не може да се направи
извод, че в един момент той е отблъснал владението на майка си и е
установил еднолично собствено такова. Освен изложените по-горе доводи, че
такова не е настъпило е и обстоятелството, че според св.И. бащата на
ответника е бил с тях когато са ходили при нотариуса и е заявявал, че дарява
имота на сина си, което очевидно е невъзможно в случай, че той вече го е
придобил по силата на давностно владение. Отношенията между страните и
родителите им по повод на процесния имот, а и изобщо във връзка с
наследствата, които оставят, не могат да бъдат изяснени в пълен обем, но от
събраните по делото доказателства може да се направи много по-обоснован
извод, че приживе те не са имали съзнанието че са загубили собствеността
върху имота, респ. че спрямо тях е демонстрирано такова поведение. Става
въпрос за възрастни хора, родени през 30-те години на 20-ти век в селска
среда и за тяхното поколение са характерни патриархалното разбиране на
семейните отношения, включващо и почитта на децата към родителите и
тяхната воля. В случай, че ответникът би изявил претенциите си за имота това
би се отразило силно негативно на отношенията му с родителите, данни за
което не само няма, но дори в показанията на посочените от ответника
свидетели въпросът за собствеността върху имота се интерпретира от гледна
точна на волята на родителите – „…дарява на сина си – на ответника
имота..“; „…Той го наследи по майчина линия…“; „…тя го дари на сина
си….“. С оглед изложеното съдът счита, че по делото не е доказано
придобиването на процесния имот от ответника по давност. Ищцата се
легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство. Към момента на откриване на наследството на майката на
страните не е бил съставен нот. акт за придобиване на имота по давност от
друго лице, а за времето след това не изтекъл изискуемия от закона срок за
придобиването му по давност, с оглед на което предявеният иск е доказан и
следва да се уважи изцяло.
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника дължат на ищцата разноските по делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. И. Н.,
ЕГН:********** правото на собственост на ищцата А. И. Д., ЕГН:**********
върху 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
имот № *** /петстотин и едно точка триста шестдесет и три/, по плана на град
Сливо поле, ЕКАТТЕ ***, община Сливо поле, област Русе, одобрен със
3аповед № ***/10.02.1966 г. и 3аповед № ******* г., с площ на имота от 1
716,00 кв.м /хиляда седемстотин и шестнадесет квадратни метра/, от който са
5
образувани УПИ ***** /*******************/, с площ 880,00 кв.м
/осемстотин и осемдесет квадратни метра/ и УПИ ****
/**********************/, с площ 836,00 кв.м /осемстотин тридесет и шест
квадратни метра/, в квартал 42 /четиридесет и втори/, по улица „*****" № 5
/пет/, при съседи на поземления имот, както следва: № ****** - поземлен
имот на Е. Ю. Х.а; № *** - жилищна територия на А. Ю.М.; № *** – поземлен
имот на М.А.М., № *** - жилищна територия на М.Р.М.; № *** - улица на
Община Сливо поле, № *** - жилищна територия на И.Л.С.; № *** - улица на
Община Сливо поле и № *** - жилищна територия на Б.В.С..
ОТМЕНЯ, на осн. чл. чл.537, ал.2 от ГПК, нот. акт ***, том. V, рег.
№***, дело №***/2019 г. на 629-ти РН, с който ответника Р. И. Н.,
ЕГН:********** се легитимира като собственик на гореописания имот по
силата на давностно владение и наследство ДО РАЗМЕР на притежаваните
от ищцата 1/2 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Р. И. Н., ЕГН:********** да заплати на А. И. Д.,
ЕГН:********** сумата в размер на 1930,80 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6