Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 04.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 999
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, вх. № 47279/02.06.2020 г. на „К.К.“ ООД,
ЕИК ********, за осъждане на ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК********, да му заплати сумата 92039,06 лева, представляваща
цедирано от „А.“ ООД вземане за комисионно възнаграждение по договор за
застрахователно посредничество от 09.07.2007 г., за което са издадени фактура №
**********/10.01.2019 г. на стойност 46019,53 лева и фактура №
**********/11.07.2019 г. на стойност 46019,53 лева, заедно с обезщетение за
забава върху главницата в размер на 8348,10 лева за периода от падежа на всяка
фактура (10-то число на месеца, следващ издаването й) до предявяване на
исковата молба - 02.06.2020 г..
Ищецът
„К.К.“ ООД твърди, че между
ответника и „А.“ ООД бил сключен договор № 2000-19 за извършване на
застрахователно посредничество, по силата на който на посредника се дължало
възнаграждение за сключен застрахователен договор. На 22.06.2015 г.
застрахователният брокер „А.“ ООД сключило договор със „Софийска вода“ АД за
посредничество № 6609, като в резултат на проведена обществена поръчка между ответника
и „Софийска вода“ АД бил сключен договор № 8055/06.11.2018 г. за застраховки
„Имущество – всички рискове“, „Прекъсване на дейността“, като в издадената от
застрахователя полица № 0110-195-2018-00003 изрично било записано, че
застрахователен брокер по същата е „А.“ ООД, което имало право на
възнаграждение в размер на 20 % от застрахователната премия, като за същото
били издадени фактура № **********/10.01.2019 г. на стойност 46019,53 лева и
фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност 46019,53 лева, които следвало да
бъдат заплатени до 10-то число на следващия издаването им месец. Липсата на
изпълнение пораждала и задължение за престиране на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. На 14.04.2020 г. между застрахователния брокер „А.“ ООД
и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземане, в резултат на който
дължимите по фактурите главници и обезщетенията за забава върху тях преминали в
патримониума на ищеца, за което длъжникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД бил нотифициран с
уведомление № ЦУ 99-3013/16.04.2020 г.. Ищецът изпратил до застрахователя и
нарочна покана за плащане № ЦУ 99-3012/16.04.2020 г..
Ответникът
ЗАД „ОЗК - З.“ АД в подаден в срок отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като недопустими, поради липсата на правен интерес, тъй като
ищецът не бил негов кредитор, което възражение не касае процесуалната
допустимост, а основателността на исковете. По същество счита исковете за
неоснователни, тъй като ищецът не бил придобил вземане чрез цесия от застрахователен
брокер „А.“ ООД, тъй като такова вземане изобщо не съществувало към сключване
на договора за цесия. Не било доказано „А.“ ООД да е осъществило посредничество
по отношение „Софийска вода“ АД. Посочването на „А.“ ООД в застрахователната
полица имало действие за в бъдеще, а не касаело минали действия. Издадените
фактури не били приети за плащане и не били подписани от ответника.
Обществената поръчка била спечелена от ЗАД „ОЗК - З.“ АД без каквото и да било
съдействие от праводателя на ищеца „А.“ ООД.
В
допълнителната искова молба ищецът „К.К.“ ООД
единствено релевира доказателствени искания, съответно в отговор на
допълнителната искова молба ответникът взема отношение по направените от ищеца
доказателствени искания, но не излага допълнителни факти.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
В
договор № 2000-19, сключен на 09.07.2007 г. ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в
качеството му на застраховател и „А.“ ООД, в качеството му на застрахователен
брокер, вписан в регистъра на застрахователните брокери на КФН, постигнали
съгласие в случаите, когато по възлагане от потребители на застрахователни
услуги, брокерът извършва застрахователно посредничество, в резултат на което е
сключен застрахователен договор със застрахователя, да се дължи възнаграждение
на брокера в размер, посочен в приложение № 1 към договора (т. 1.1), което възнаграждение
се заплащало до 10-то число на всеки месец за застраховките, сключени с
посредничеството на брокера през предходния месец (т. 4.5 от договора). Договорът
обвързвал страните за неопределен срок, като не се твърди и установява
действието му да е прекратено.
Видно
от договор за застрахователно посредничество № 6609, сключен на 22.06.2015 г.,
трето за спора лице - „Софийска вода“ АД назначило „А.“ ООД за свой
застрахователен брокер за застраховки с предмет „Имущество“ и „Прекъсване на
дейността“, за което брокерът имал право да получи възнаграждение, което му се
дължало под формата на комисионна от застрахователната компания, предоставяща
застрахователно покритие – чл. 4 и чл. 5 от договора.
Не
е спорно, че в резултат на проведена обществена поръчка № ТТ001732, между „Софийска вода“ АД и ЗАД
„ОЗК - З.“ АД е сключен договор № 8055/06.11.2018 г. застраховки „Имущество –
всички рискове“ и „Прекъсване на дейността“, с който договор застрахователят се
задължил да извършва услугите, предмет на обществената поръчка за обособена
позиция 1, съгласно одобреното техническо-финансово предложение, като е
сключена застрахователна полица № 0110-195-2018-00003/06.11.2018 г. със срок на
действие 12 месеца, считано от 05.11.2018 г., по която застрахователната премия
е в общ размер на 240000 евро и е платима на две равни вноски. За размера на
всяка от вноските, възлизащ на сумата 234699,60 лева са издадени, съответно
сметка № 0110195201800003/06.11.2018 г., подписана от застрахования „Софийска
вода“ АД и застрахователя, и дебитно писмо за начислена застрахователна премия
от 15.03.2019 г., изготвено от „А.“ ООД, с адресат „Софийска вода“ АД. Не се
спори, че застрахователната премия е заплатена в полза на застрахователя.
Видно
от раздел А: техническо задание – предмет на договора, сключен между „Софийска
вода“ АД и ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в т. 1.11 изрично страните се съгласили
обслужването на договора по обособената позиция 1, да се извършва с
посредничеството на застрахователен брокер „А.“ ООД.
С
договор за прехвърляне на вземане, сключен на 14.04.2020 г. застрахователният
брокер „А.“ ООД прехвърлило на ищеца „К.К.“ ООД
вземанията си от ЗАД „ОЗК - З.“ АД за комисионно възнаграждение в
размер на 92039,06 лева, обективирани във фактура № **********/10.01.2019 г. на
стойност 46019,53 лева и фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност
46019,53 лева, като за извършеното прехвърляне застрахователят е нотифициран с
уведомление, вх. № ЦУ 99-3013/16.04.2020 г.. Цесионерът „К.К.“
ООД изпратило и нарочна покана за плащане, вх. при адресата №
ЦУ99-3012/16.04.2020 г., с която претендирало освен заплащането на главницата и
престиране на обезщетение за забава, което към 12.03.2020 г. възлизало на
сумата 7836,73 лева.
В
отговор на поканата, изх. № 99-3112/24.04.2020 г. ответното ЗАД „ОЗК - З.“ АД
оспорило да съществуват прехвърлените вземания по процесните две фактури, тъй
като ако „А.“ ООД изпълнявало някакво посредничество, то това било само и
единствено в полза на „Софийска вода“ АД, освен това дължимостта на комисион
при обществените поръчки следвало да е изрично записана в документацията по
обществената поръчка, а такова условие липсвало и затова, ако възнаграждение се
дължало на брокера, то се дължало от застрахования, но не и от застрахователя.
В
производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано и въз основа на което
приема за установено, че застрахователна полица № 0110-195-2018-00003 е
отразена в счетоводството на ответника, като дължимото възнаграждение на брокера
„А.“ ООД в размер на 20 % от застрахователната премия (дължима на две вноски)
възлиза на сумата 92039,06 лева (по 46019,53 лева за всяка вноска). Процесните
фактура № **********/10.01.2019 г. на стойност 46019,53 лева и фактура №
**********/11.07.2019 г. на стойност 46019,53 лева били осчетоводени само в счетоводството на „А.“
ООД, като в счетоводството на ответника не били приети и отразени. Липсвали
доказателства за извършени плащания по фактурите. Обезщетението за забава вещото
лице е изчислило от по-ранен начален момент, поради което в тази част заключението
не следва да бъде обсъждано, още повече, че за изчисляването на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва не са необходими специални знания, с
каквито съдът да не разполага.
В
производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Т.Г.В.и Р.С.П., показанията на които са еднопосочи и възпроизвеждат
релевантните факти така, както са установени от съда на база обсъдените писмени
доказателства, поради което и обсъждането им не би допринесло за изясняване на факти
от предмета на доказване, затова и не е необходимо.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят
установяването на безспорни в производството факти.
Относно
главния
осъдителен иск, с правна квалификация чл. 301, ал. 3 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД.
Искът
е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301, ал. 3 КЗ при извършване на застрахователно
посредничество възнаграждението на застрахователния брокер се включва в
застрахователната премия и се дължи от застрахователя, освен ако в договора,
уреждащ отношенията между ползвателя на застрахователни услуги и
застрахователния брокер, е уговорено друго.
Следователно,
основателността на предявения главен иск, се обуславя от кумулативното наличие
на елементите: осъществено по възлагане на ползвател на застрахователни услуги
застрахователно посредничество, в резултат на което е сключен застрахователен договор,
вземането за дължимото възнаграждение по който е прехвърлено на ищеца и
длъжникът застраховател е уведомен за прехвърлянето.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на
факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение (плащане), но такова изобщо не се твърди.
В
случая няма никакво съмнение, че между частния праводател на „К.К.“
ООД - „А.“ ООД и ответника ЗАД
„ОЗК - З.“ АД е сключен безсрочен
договор за застрахователно посредничество, в който изрично е уговорено именно
застрахователят да дължи възнаграждение за осъществено посредничество, в
резултат на което е сключен застрахователен договор, включително е определен
размерът на дължимото възнаграждение като процент от застрахователната премия и
настъпването на изискуемостта му. Волята на страните е ясно изразена в т. 1 от
договора и съгласно същата пораждането
на субективното право на вземане за възнаграждение се обуславя само от осъществяването
на два юридически факта: 1. възлагане от страна на потенциален застрахован/застраховащ
(потребител на застрахователни услуги) на застрахователния брокер да осъществи
посредничество, т. е. наличие на договор, който съгласно чл. 301, ал. 2 КЗ е
формален и за да е действителен е необходимо да е сключен в писмена форма и 2.
сключен застрахователен договор между лицето, възложило посредничеството и
застрахователя.
Напълно
несъответни както на клаузите на договора, така и на нормативната уредба на
института на застрахователното посредничество, са доводите на ответника, че
дължимостта на възнаграждението изисква някакво възлагане от застрахователя.
Възлагане е необходимо, но единствено от страна на потребител на застрахователни
услуги. Този извод произтича от легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 301,
ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователният брокер е търговско дружество или
едноличен търговец, вписан в регистъра към Комисията за финансов надзор, който
срещу възнаграждение и по възлагане от ползвател на застрахователни услуги
извършва застрахователно посредничество или по възлагане от застраховател или
презастраховател извършва презастрахователно посредничество – в тази част
разпоредбата е неотносима, тъй като касае презастрахователното посредничество,
каквото не е предмет на процесния казус.
Основните
права и задължения на застрахователния брокер са определени в чл. 301, ал. 4 КЗ
- при осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен
анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или
презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги от името на и по
възлагане от ползвател на застрахователни услуги, договаря условията или
сключва застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за
подновяване на договорите и съдейства на ползвателя на застрахователни услуги
при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.
Посредничеството по същността си е насочено към оказване съдействие на потребителя
при избора и ползването на застрахователни продукти, а не на застрахователя,
който предоставя тези продукти и изпълнението на нормативно установените
задължения на брокера не е от естество да удовлетвори негов правен интерес.
Затова, за да се породи задължение за застрахователния брокер да изпълнява
нормативно установеното съдържание на посредничеството, е необходимо възлагане
от страна на лице, чийто правен интерес да бъде удовлетворен от това
изпълнение. Такова лице може да бъде само потребител на застрахователни услуги,
който следва да встъпи в правоотношение със застрахователния брокер, в рамките
на което правоотношение брокерът да поеме правното задължение да му окаже минимално
установеното в чл. 301, ал. 4 КЗ съдействие. Това провоотношение възниква от
сключен в писмена форма договор, в който страните могат да се отклонят от
диспозитивната разпоредба на чл. 301, ал. 3 КЗ, която предвижда
възнаграждението на застрахователния брокер да се дължи от застрахователя. При
липсата на друга уговорка или пък при изрична уговорка, съответна на
нормативната разпоредба, задължен да престира възнаграждение е застрахователят,
с когото потребителят е сключил застрахователен договор. И това е така, тъй
като в резултат на обективираното от брокера изпълнение на възложеното от
потребителя, е сключен застрахователен договор, по който застрахователят ще
получи плащане на застрахователна премия – основен източник на приход от
извършваната дейност по З..
Между
потребител на застрахователни услуги - „Софийска вода“ АД и застрахователен
брокер „А.“ ООД е сключен договор за застрахователно посредничество №
6609/22.06.2015 г., с който на брокера е възложено осъществяването на
застрахователно посредничество при сключване на застраховки „Имущество и
прекъсване на дейността“, за което изрично страните уговорили възнаграждение да
се дължи от застрахователя, предоставил застрахователното покритие. Договорната
клауза възпроизвежда съдържанието на действащата при сключването на договора
разпоредба на чл. 153, ал. 3 КЗ (отм.), която е аналогична на чл. 301, ал. 3 КЗ
и не предвижда „друго“ по отношение на правнозадълженото лице, което е все
застрахователят, с който възниква застрахователното правоотношение, в рамките
на което получава престиране на застрахователна премия.
Обстоятелството,
че застрахователният договор е сключен след проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка не дерогира приложението на чл. 301, ал. 3 КЗ, още повече,
че възложеното посредничество на застрахователния брокер „А.“ ООД е изрично
отразено в техническата документация на поръчката. Нормативната уредба не
съдържа ограничения и не забранява участието на застрахователни посредници при
сключването на договори в резултат на проведени обществени поръчки и това е
логично, тъй като възложителите по такива поръчки в качеството си на
потребители на застрахователни услуги не могат да бъдат лишени от съдействието
на застрахователни брокери. Обратното би означавало дискриминация и
неоснователно ограничаване на правата на тези субекти. В този смисъл
възраженията на ответника, че не дължи възнаграждение на застрахователен брокер
при сключен застрахователен договор в резултат на проведена обществена поръчка,
са неоснователни. Изрично документацията по провеждане на поръчката отразява
факта на участието на застрахователен брокер и при полагане на дължимата грижа
ответникът-застраховател е следвало да съобрази бъдещото пораждане в правната
му сфера на задължението за заплащане на възнаграждение на брокера. При
посочване на фирменото наименование на брокера и съобразяване наличието на
сключен с него договор, на застрахователя е бил известен както размерът на
дължимото възнаграждение, така и моментът на настъпване на падежа за плащането
му. Затова доводи, че претендираният размер е твърде висок, не могат да бъдат
релевирани – този размер е договорен по взаимното съгласие на застрахователя и
брокера, изразено в договор № 2000-19, сключен на 09.07.2007 г..
В
обобщение, налице е възлагане от „Софийска вода“ АД по отношение на
застрахователния брокер „А.“ ООД, в резултат на което е сключен застрахователен
договор със ЗАД „ОЗК - З.“ АД, поради което е възникнало и задължение за
ответника да заплати възнаграждение за осъщественото посредничество,
представляващо % от застрахователната премия, като не е налице постигната
уговорка за заплащане на възнаграждението от страна на потребителя на
застрахователния продукт.
Съгласно
уговореното в договор № 2000-19, сключен на 09.07.2007 г., застрахователят ЗАД
„ОЗК - З.“ АД дължи да заплати възнаграждението
на брокера до 10-то число на месеца, следващ този в рамките на който е
сключен застрахователния договор, което е станало на 06.11.2018 г., съответно възнаграждението е
било дължимо до 10.12.2018 г., към който момент е настъпила и изискуемостта му.
Това
вземане, възникнало в правната сфера на „А.“ ООД е парично, т. е. с имуществен характер и
поради това прехвърлимо, като с договор за цесия е преминало в патримониума на
ищеца „К.К.“ ООД.
Договорът
за цесия транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия
носител „А.“ ООД в правната сфера на трето за правоотношението лице - „К.К.“
ООД. Тази правна последица настъпва с постигане на съгласието на
страните по цесионния договор. Длъжникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД не е страна по същия и затова за да се прояви
действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
изисква прехвърлянето да му бъде съобщено. Със съобщаване на сключения договор
за цесия, за длъжника кредитор на вземането за възнаграждение за осъщественото
застрахователно посредничество, е цесионерът „К.К.“ ООД.
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени
характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че
договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху
цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния
носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за
изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По
отношение на длъжника, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията
не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не
само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния
договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията,
той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от
задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника
цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението,
обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между
страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване
на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед
обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо
третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава
върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия
момент негов носител, докато договорът има действие спрямо цедирания длъжник и
трети лица след съобщаването й, което поражда действие само след
осъществяването му от цедента.
В
случая, цесията е съобщена с уведомление на цедента - „А.“ ООД, като това
уведомление е достигнало до длъжника на 16.04.2020 г., заведено във входящата
му кореспонденция под № ЦУ 99-3013. След като длъжникът е надлежно нотифициран
за цесията, то кредитор на вземанията, прехвърлени с договора за цесия, обективирани в издадените фактура № **********/10.01.2019
г. на стойност 46019,53 лева и фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност
46019,53 лева, е „К.К.“ ООД. Това вземане в
общ размер от 92039,06 лева е прехвърлено заедно с всички принадлежности,
включително с изтеклите мораторни лихви.
Договорът
за цесия не е нищожнен, поради липсващ предмет – вземане за възнаграждение
цедентът „А.“ ООД е притежавал към сключването на договора за цесия и валидно
го е прехвърлил, като ответникът не твърди да е изпълнил задължението си чрез
плащане в полза на брокера преди съобщаването на цесията, тъй като
неоснователно отрича самото възникване на задължението (включително и към
цедента). Липсата на осчетоводяване на издадените за дължимото възнаграждение 2
броя фактури е израз именно на това оспорване, но от неосчетоводяването на
фактурите ответникът не може да черпи благоприятни за себе си правни последици.
Изложеното
налага главният иск да бъде уважен.
Относно
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая при възприетия извод за основателност на предявения главен иск, в
правната сфера на ответника е възникнало задължение за престиране на сумата 92039,06
лева, което не е погасено, т. е. налице е неизпълнение.
В
сключения между цедента и застрахователя договор № 2000-19/09.07.2007 г.
страните постигнали съгласие относно настъпване падежа на задължението за
престиране на възнаграждение за застрахователно посредничество – 10-то число на
месеца, следващ сключването на застрахователния договор, за който
възнаграждението е дължимо. В случая обаче кредиторът на главното вземане
претендира обезщетението за забава от по-късен момент – 10-то число на месеца,
следващ издаването на съответната фактура.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху дължимата
главница по фактура № **********/10.01.2019 г. в размер на 46019,53 лева
за периода 11.02.2019 г. – 01.06.2020 г. (денят, предхождащ предявяването на
исковата молба) възлиза на сумата 6097,59 лева, а вземането по фактура № **********/11.07.2019 г. в
размер на 46019,53 лева и за периода 11.08.2019 г. –
01.06.2020 г. възлиза на сумата 3783,83
лева. Ищецът претендира присъждането на обезщетение в по-нисък размер, тъй като
изключва дължимостта му за периода на въведеното за периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020
г. в страната извънредно положение, макар това изключение да е неприложимо в това
конкретно правоотношение, което означава, че предявеният акцесорен иск е
основателен за пълния предявен размер от 8348,10 лева.
С
оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за само за ищеца в
приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК, който в хода на устните състезания заявява
претенция за присъждане на съдебни разноски, но не представя списък по чл. 80 ГПК, поради което следва да му се присъдят разноски в размер на заплатената държавна
такса от 4015,49 лева и внесения депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 350 лева или общо 4365,49 лева, за извършването на които
доказателствата са своевременно ангажирани.
След
приключване на устните състезания от „К.К.“ ООД
е постъпила молба, с която е представен списък на разноските и доказателства за
извършването им, които няма как да бъдат взети предвид от съда, тъй като са
преклудирани.
В
определение № 321 от 9.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 196/2012 г., III г. о.,
ГК и цитираните в същото определение № 316/04.06.2009 г. на ВКС, по ч. т. д. №
107/2009 г., I т. о., определение № 296/30.12.2011 г. на ВКС, по гр. д. №
1312/2011 г., IV г. о. и определение № 2 от 04.01.2012 г. на ВКС, по ч. гр. д.
№ 1110/2010 г., I г. о., принципно е прието, че претендираните от страната
разноски се присъждат ако доказателствата за това, че са направени, са представени
до приключване на устните състезания. Няма как да се приемат за релевантни
разноски, извършени преди приключването на устните състезания, ако
доказателствата за тях са представени след приключване на устните състезания по
спора. Тези несвоевременно доказани разноски ще следва да останат за сметка на
ищеца в резултат на процесуалния му пропуск да ангажира доказателствата до
крайния момент в производството – до приключването на устните състезания.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, да заплати на „К.К.“ ООД,
ЕИК ********, на основание чл. 301, ал. 3 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД, сумата 92039,06 лева
(деветдесет и две хиляди тридесет и девет лева и шест стотинки), представляваща
цедирано от застрахователен брокер „А.“ ООД вземане за възнаграждение за посредничество
във връзка със сключен между ответника и „Софийска вода“ АД договор №
8055/06.11.2018 г. за застраховки „Имущество – всички рискове“ и „Прекъсване на
дейността“, за което възнаграждение са издадени фактура № **********/10.01.2019
г. на стойност 46019,53 лева и фактура № **********/11.07.2019 г. на стойност
46019,53 лева, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба - 02.06.2020 г. до окончателното й погасяване, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 8348,10 лева (осем хиляди триста четиридесет и осем лева
и десет стотинки) - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа
на всяка фактура до 01.06.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
4365,49 лева (четири хиляди триста шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки)
- разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: