РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110201682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. А. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-003350/02.03.2021г., издадено от началник
група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания лишаване от право на управление на МПС за
срок от шест месеца и глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че
жалбоподателят е бил измамен, че лек автомобил „Ф П“ с ДК № е с изрядни
документи и е технически изправен, поради което сключил предварителен
договор за покупко-продажба на лекия автомобил. Поддържа, че към момента
на полицейската проверка не е знаел, че регистрацията на автомобила е
служебно прекратена. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. В., който моли жалбата
да бъде уважена, като сочи, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация. Моли за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.08.2020г. е сключен договор за покупко-продажба на лек
автомобил „Ф П“ с ДК № с продавачи Д Д и В Г и купувач Н Д. По
електронен път нотариусът изпратил в ОПП-СДВР информация за договора
за покупко-продажба на посоченото МПС. В двумесечен срок от придобИ.ето
автомобилът не бил пререгистриран от новия собственик, поради което на
12.10.2021г. регистрацията е служебно прекратена на основание чл. 143, ал.
15 ЗДвП.
На 10.11.2020г. жалбоподателят И. А. управлявал л.а. „Ф П с ДК № в
гр. София по бул. „Дондуков“ с посока на движение от ул. „Г.С. Раковски“
към ул. „Сердика“, като около 09.55 часа на кръстовището с ул. „Веслец“ бил
спрян за полицейска проверка поради непропускане на пешеходец. В хода на
проверката св. Р. П. извършил справка през ОДЧ, в резултат на която
установил, че МПС, управлявано от водача, е със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Св. П. съставил на И. А.
АУАН № 255127/10.11.2020г. за нарушения на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Образувана е пр.пр. № 45544/20г. по описа на СРП, като на 05.02.2021г.
е издадено постановление за отказ от образуване на наказателно
производство, като прокурорът е приел, че деянието не е извършено
умишлено, с оглед на което не е извършено престъпление от общ характер.
Препис от постановлението и от АУАН са изпратени на ОПП-СДВР за
преценка за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Издадено е обжалваното НП № 21-4332-003350/02.03.2021г., с което на
И. А. А. са наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. Г Бкъм датата на
издаване на процесното НП заема длъжността началник група в ОПП-СДВР.
2
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да
издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде
АУАН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Р. П. и Николай Станчев, както и въз основа на
писмените доказателства, приобщени към материалите по делото.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите. Св. Р. П. с показанията си изяснява обстоятелствата, при
които е съставил процесния АУАН, място, време, констатации в хода на
полицейската проверка, които напълно съответстват с фактите, съдържащи се
в АУАН. Съдът се довери и на показанията на св. Станчев, от които се
установяват обстоятелствата, при които лекият автомобил на процесната дата
е бил във фактическа власт на жалбоподателя, както и липсата на знание у
жалбоподателя, че автомобилът не е пререгистриран в ОПП-СДВР.
Събраните по делото писмени доказателства, преценени в съвкупност с
гласните, допринасят за изясняване на фактическата обстановка, като съдът
кредитира доказателствената съвкупност в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
В настоящия случай се доказа, че на 10.11.2020г. И. А. А. е управлявал
л.а. „Ф П с ДК № , който е бил със служебно прекратена регистрация.
От обективна страна е изпълнен съставът на вмененото
административно нарушение, но не се доказва, че деянието е извършено
виновно от наказаното лице.
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна и НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно
приложение на материалния закон. Не се доказа от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят, който е санкциониран на основание чл.
3
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
В постановлението за отказ от образуване на наказателното
производство прокурорът изрично е посочил, че основанието за отказ да се
образува наказателно производство е недоказаност на деянието от субективна
страна, тъй като водачът И. А. не е знаел, че управляваният от него лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация. Доказва се, че водачът А.,
който е бил спрян за полицейска проверка, не е собственик на управлявания
от него автомобил, който е бил собственост на друго лице – Н Д. Липсват
доказателства, че жалбоподателят е знаел, че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация. На 10.11.2020г. А. е
управлявал л.а. „Ф П с ДК № без знанието и съзнанието, че управлява МПС,
чиято регистрация е прекратена, респективно липсва субективна страна на
деяние, което да бъде съставомерно по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Поради факта, че не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски, тъй като е бил представляван от адвокат в съдебното производство.
Въззиваемата страна СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за защита и съдействие, служещ и за разписка, а
именно – 500 лева. Не са налице основания за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение поради прекомерност поради фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-003350/02.03.2021г.,
издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на И. А. А. са
наложени административни наказания лишаване от право на управление на
МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 175,
4
ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. А. А. 500 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5