№ 416
гр. Русе, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500578 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В. Т. Т., чрез пълномощника си адвокат Г. Т., ******* обжалва решение
№592/18.04.2025г., постановено по гр.д.№6449/2023г. по описа на РРС, с което
са отхвърлени исковете му. Излагат се във въззивната жалба оплаквания за
недопустимост, евентуално неправилност на решението, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, подробно посочени. Иска въззивният съд да
обезсили решението, евентуално да го отмени и да постанови решение, с
което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Въззиваемият И. И. Х., чрез пълномощник адвокат Т. П. е подал отговор
на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който заявява становище за
нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено, с присъждане
на разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Пред Районен съд – Русе ищецът В. Т. Т. е твърдял, че е наследник по
силата на нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег.
№398, на нотариус Т. Т., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, том 1, Акт №15 от
2019г., на починалата си баба и наследодателка М. А. С., ЕГН **********,
б.ж. на гр. Русе. Твърдял е, че приживе, М. А. С. с нотариален акт
№44/22.04.2010г., том I, рег. №1021, дело №36/2010г. на русенския нотариус Р.
Л., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело
№1933/2010г., е продала на И. И. Х. следните свои собствени недвижими
имоти: Ателие за творческа дейност и апартамент /подробно
инидвидуализирани/. Твърдял е, че извършената продажба е привидна –
абсолютно симулативна, за което е създаден документ – обратно писмо от
22.04.2010г., според което страните по нотариалния акт не са искали сделката
да поражда за тях правни последици, сделката е абсолютно симулативна и
като такава нищожна, поради което описаните имоти са част от
наследствената маса на наследодателката му по завещание. Твърдял е наличие
на правен интерес, като действителен собственик, от установяване
нищожността на договора за продажба на описаните имоти. Претендирал е
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът
за продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021,
дело №36/2010г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047, Акт №7, том 10, дело
№1933/2010г., е нищожен поради привидност, абсолютна симулативност,
както и да го признае за собственик на имотите, предмет на същия.
В срок ответникът И. И. Х. е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил легитимация на ищеца като наследник на М. А. С., б.ж. на гр. Русе,
съгласно нотариален акт за нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег.
№398, на нотариус Т. Т., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №149, Акт №15 от 2019г.
с възражение, че завещателката към датата на нотариалното завещание -
12.09.2019г., не е била в състояние да разбира действията си и да ръководи
постъпките си, поради дългогодишно страдание от ******* Твърдял е, че
наследодателката не е можела да разпознава близките си, не е знаела името си,
не е можела да говори и да се подписва. Оспорена е и верността и истинността
на нотариалното удостоверяване на нотариалния акт за нотариално завещание,
както и е направено възражение за неговата нищожност на основание чл.574
2
ГПК. Ответникът не е оспорил, че е придобил процесните имоти от М. С., по
настояване на Т. Т., който фиктивно ги бил прехвърлил на нея, и на когото
заплатил продажната цена. Твърди наличие на различни договорни и парични
отношения с Т. Т., близки приятелски отношения с него, поради което помагал
на семейството му. Сочи, че вероятно с други документи е подписал и т.н.
обратно писмо, от съдържанието на което се вижда, че е следвало имотите да
бъдат прехвърлени обратно на продавачката в срок пет години от сключване
на сделката, но продавачката не се възползвала от това права. Заявил е, че е
настоявал да прехвърли имотите, но майката на ищеца Г. Д. Т., бивша съпруга
на Т. Т. и самият ищец отказвали да ги приемат обратно, защото имали други
планове. Счита, че имотите, предмет на делото, следва да се върнат в
патримониума на наследниците на Т. П. Т., защото, ако се приеме спорната
сделка за нищожна, то нищожна е и сделката, с която Т. Т. е прехвърлил
имотите на М. А. С. в качеството й на сламен човек и скрит пълномощник.
Прави възражение за нищожност на правата й, като праводателка. Изразява
съгласие и кани ищеца и пълномощникът му – неговата майка Г. Т. за
сключване на спогодба. Иска претенцията да бъде отхвърлена, поради
недопустимост и неоснователност, както и да му бъдат присъди разноските.
По делото са събрани и приети писмени доказателства, медицинска
документация, приложена е нотариална преписка. Прието е заключение на
посмъртна психиатрична експертиза на М. А. С., изготвена от вещото лице от
*** С. Т..
След анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
приел, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №44/22.04.2010г.,
том І, рег. №1021, дело №36/2010г. на нотариус Р. Л., вписан в СВ – Русе с вх.
рег. №4047/23.04.2010г., Акт №7, том 10, дело №1933/2010г., М. А. С. е
продала на И. И. Х. посочените в него недвижими имоти, а именно: АТЕЛИЕ
за творческа дейност и АПАРТАМЕНТ, подробно индивидуализирани, за
сумата 48000лв. В деня на продажбата – 22.04.2010г. М. А. С., продавач и И.
И. Х., купувач, съставили документ - “обратно писмо”, в което са заявили, че
не желаят пораждане на действие на сделката по нотариален акт №44, тя е
абсолютно симулативна и по нея няма броени суми, посочени като продажна
цена. Купувачът И. И. Х. се е задължил в срок от пет години да прехвърли
собствеността на описаните в нотариалния акт недвижими имоти обратно на
продавачката или на посочено от нея лице, а ако прехвърлянето не се извърши
3
в този срок, недействителността на сделката ще се обяви по съдебен ред.
Писмото е подписано от страните по сделката, в т.ч. и от купувача И. Х. и
истинността му не е оспорена. Прието е, че от представеният документ, даден
след съставянето на явното волеизявление, че сключеният договор е
продажба, доказва симулацията в отношенията между страните по
конкретната сделка, както и е прието, че ответникът не е изпълнил
задължението си да прехвърли обратно на продавачката М. С. в уговорения 5-
годишен срок собствеността на имотите, предмет на нотариалния акт, както и
до момента. При така установеното, съдът е приел, че договорът за продажба
на процесните недвижими имоти, сключен между М. А. С. и ответника И. И.
Х. с нотариален акт №44/22.04.2010г. (вх. рег. №4047/23.04.2010г, акт №7, том
10, дело №1933/2010г. по описа на СВ) е привиден, поради абсолютна
симулация, доколкото страните по договора не са искали настъпването на
правните му последици - не са целели прехвърляне на собствеността и не е
плащана цена. Прието е за безспорно, че М. А. С., б.ж. на гр. Русе, е починала
на ******* и е оставила за свои наследници син - С. Д. П. и дъщеря - Г. Д. Т., а
ищецът В. Т. Т. е неин внук, син на Г. Д. Т.. От данните по приложеното в
препис нот.дело №2/12.09.2019г. по описа на русенския нотариус Т. Т., с рег.
№762 на НК, с район на действие Русенски районен съд, е установено, че
приживе М. А. С. е изразила воля да завещае на внука си В. Т. притежаваното
от нея към датата на смъртта й движимо и недвижимо имущество, във връзка
с което е бил съставен нотариален акт за нотариално завещание
№1/12.09.2019г., том I, рег. №398, дело №2/2019г., вписан в СВ - Русе с рег.
№149/13.09.2019г., том 1, акт №15/2019г. В нотариалния акт нотариус Т. Т. е
отразил мястото и датата на съставяне на завещанието: адрес *******, на
12.09.2019г. Завещателката М. А. С. с ЕГН **********, изразила устно волята
си да завещае на внука си В. Т. Т. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си и нотариусът я
записал така, както е изявена, в присъствието на свидетелите И. Д. П., ЕГН
********** и А. Г. Д., ЕГН **********, чиято самоличност проверил по
документи. Прочел завещанието на завещателката, която го одобрила и
заявила, че не може да го подпише поради влошено здравословно състояние,
след което положила отпечатък от десния си палец. Завещанието е подписано
от свидетелите и от нотариуса. С така съставения нотариален акт за
нотариално завещание №1/12.09.2019г., том I, рег. №398 на русенския
4
нотариус Т. Т., ищецът В. Т. Т. се легитимира като наследник по завещание на
баба си М. А. С. и в това качество претендира нищожност на договора за
продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., поради привидност,
абсолютна симулативност и моли съдът да го признае за собственик на
имотите, предмет на същия договор. С оглед оспорването от ответника на
активната легитимация на ищеца по предявения иск с възражението, че
завещателното разпореждане е извършено от лице, което поради болестно
състояние – ******* не е могло действително да разбира и да ръководи
постъпките си, поради което е недействително, първостепенният съд е приел
същото за основателно. За да направи този извод съдът е изходил от данните
от представената медицинска документация, установяваща общото
здравословно състояние и психичното здраве на М. С., които сочат, че в късна
възраст е настъпила промяна в поведението й, тя не е можела да се справя с
ежедневни дейности, не е можела да влезе в адекватен контакт, проявявала е
агресия, скитала, губела се на познати места, била дезориентирана за
собствената си личност, време и място, а мисловният й процес бил разкъсан с
налудности. Предвид дегенеративните мозъчни промени, невъзможността да
се справя самостоятелно с бита, да се грижи за себе си и да води безопасно
съществуване, със Заповед №СУ/ДР/200/03.05.2019г. на Директора на РДСП –
Русе, М. С. е настанена в специализирана институция в *******. Този извод е
обоснован и от заключението на неоспорената от страните и приета посмъртна
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице *** С. В. Т., от което е
установено, че М. А. С. е била диагностицирана с ******* проявено след
*******. Заболяването е протичало бавно, но след претърпян през 2018г.
*******, болестта бързо прогресирала до умерена към тежка степен с давност
на изразен ******* от 2018г. Проследявайки подробно и последователно
развитието на заболяването й и съобразявайки се с всички обективни данни по
делото (медицинската документация, даваща пълна информация за тежестта
на мисловния, паметовия и интелектуален дефицит на освидетелстваната),
вещото лице е дало заключение, че М. С. не е могла да изрази разумна и
осъзната воля за завещание, нещо повече, описаните тежки нарушения на
психичните сфери обосновават невъзможността към 12.09.2019г. тя да изрази
разумна и осъзната воля, да разбира смисъла, съдържанието и последиците от
воля за завещание. Според експерта тя дори не е била в състояние да състави
изреченията, записани като нейна воля в завещанието и не е могла сама да
5
обясни, че не може да се подпише поради влошено здравословно състояние.
При тази установеност съдът е приел, че волеизявлението за разпореждане в
полза на внука й В. Т. на цялото притежавано от нея имущество към датата на
смъртта й е извършено от М. С. в състояние, в което поради неизличима
болест не е могла да разбира и да ръководи действията си и да се грижи за
своите права и интереси, налице са предпоставките по чл.31, ал.1 ЗЗД
правните действия, извършени от нея да се обявят за недействителни. Когато
договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй
като е дадено съгласие, но без разум (липсва елементът “съзнаване”).
Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий
- “съзнавано”, респективно “несъзнавано отсъствие на воля” - съответства
напълно на значението на думата “съзнавам”, която означава “зная, разбирам
какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си”. Ето защо
фактическият състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на
несъзнавана липса на воля. В случая завещателката М. С. не е можела да
разбира и да ръководи действията си по причини, дължащи се на ментални и
психични проблеми, като тя формално се е водила дееспособна, т.е. не е била
поставена под запрещение. Това състояние е било налице към момента на
извършване на сделката - завещанието. Опорочаващият факт на
волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД се състои в това, че е
извършено при разстроено съзнание, като е налице трайна невъзможност на
лицето да разбира и да ръководи действията си разумно. Предвид
установеното от фактическа страна съдът е приел, че нотариалното завещание
по чл. 24 ЗН, извършено от дееспособно лице, което при сключването му е
било в състояние на трайна неспособност да разбира и да ръководи действията
си, е унищожаемо на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, следователно ищецът В. Т. не
е материалноправно легитимиран по предявените от него искове по чл.26,
ал.2, предл. 5 ЗЗД и по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като няма качество на наследник
на лицето, направило завещателното разпореждане - на баба си М. А. С..
Съдът се е позовал и на съдебна практика по приложението на чл.13 ЗН.
Предвид това, исковете за прогласяване нищожността на договора за
продажба, извършен с нотариален акт №44/22.04.2010г., том I, рег. №1021,
дело №36/2010г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №4047, Акт №7, том 10, дело
6
№1933/2010г., поради привидност, абсолютна симулативност, и ищецът да
бъде признат за собственик на имотите, предмет на същия договор, са
отхвърлени. На пълномощникът на ответника е присъдено възнаграждение по
чл.38 ЗА.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно и следва
да бъде потвърдено.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до
правилни правни изводи за неоснователност на исковете.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ответникът е
трето лице, което няма право да иска унищожаване на завещанието, а това
право имат само наследниците на завещателката. В отговора на исковата
молба ответникът е направил правоизключващо възражение, че ищецът не е
собственик по завещание, поради неговата увищожаемост. Според съдебната
практика и правната теория /Българско наследствено право, Христо Тасев,
Осмо издание / всеки заинтересован може да иска унищожение на
завещанието, може да предяви иск, или да го релевира във формата на
възражение по предявен срещу него иск, както е в случая, като по този начин
се оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Завещанието е
волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно /при
нотариалното завещание/ или писмено /при саморъчното завещание/.
Съгласно чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било
способно да завещава, а съгласно чл.13 ЗН, способно да завещава е всяко лице,
което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради
слабоумие и е способно да действа разумно. Както е прието и от районния
съд, неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, болест или друга причина са в състояние на
невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или
кратковременно, е без значение, важното е то да е съществувало по времето на
извършване на завещанието. От множеството събрани по делото писмени
доказателства-медицински документи и информация, съдържаща се в
документацията по настаняването на М. С. от дъщеря и Г. Т. в ******* на
06.06.2019г., където е пребивавала до 04.09.2019г., когато е настанена в
7
лечебно заведение от близките и поради влошаване на състоянието и, както и
от неоспореното заключение на психиатричната експертиза може да бъде
направен категоричен извод, че към датата на нотариалното завещание-
12.09.2019г., завещателката е била в състояние, в което не е можела да изрази
разумна воля. При обсъждане на писмените доказателства и медицинската
документация, вещото лице *** Т. е дало заключение, че М. А. С., / родена на
*******, починала на *******/. е с диагноза: ******* *******, с давност на
изразен *******-от 2018г. Вещото лице, въз основа на описаните тежки
нарушения на психичните сфери е дало заключение, че към 12.09.2019г.
лицето не могло да изрази разумна и осъзната воля, да разбира смисъла и
съдържанието и последиците от такава воля за завещание. В стадия, на който е
заболяването, не е възможно С. да има просветление, разумна мисъл и
поведение, в медицинската документация няма данни за подобрение на
състоянието. Тя не е била в състояние да състави изреченията, записани като
нейна воля в завещанието. С. е била с отслабени задръжки, намалена, до
липсваща критичност, намалена самооценка, не е имала съзнание за болест,
поради което не е било възможно сама да обясни, че е във влошено
здравословно състояние и че не може да се подпише.
Както бе посочено, според разпоредбата на чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН
завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице,
което по време на съставянето му не е било способно да завещава. В чл. 13 ЗН
е посочено, че всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено
под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно,
може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез
завещание. С оглед посочените законови норми и събраните по делото
доказателства, направеното от М. С. в полза на В. Т. нотариално завещание се
явява унищожаемо, тъй като по време на съставянето му към 12.09.2019г.,
завещателката е била неспособна да завещава, тъй като поради
здравословното си състояние не е била способна да действува разумно, т.е.
нямала е завещателска годност. При това положение, с оглед основателността
на правопогасяващото възражение на ответника, настоящ въззиваем,
материалноправната легитимация на ищеца е оборена, поради което исковете
му следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
До същият извод е достигнал и районният съд в обжалваното решение,
поради което то следва да бъде потвърдено.
8
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест на въззивника
са направените от насрещната страна разноски. Тъй като въззиваемия се
представлява от адвокат, осъществил безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1 ЗА, на последния се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №592/18.04.2025г., постановено по
гражданско дело №6449/2023 година по описа на Районен съ***усе.
ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН**********, с адрес за връчване на книжа
гр.Русе, ул. „Георги Сава Раковски“№18, вх.1 да заплати на адвокат Т. П.,
*******, 1000 лева възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА за оказана безплатна
правна помощ на И. И. Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9