Решение по дело №1168/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Е.С.А.,***, чрез адв.Й.С. против Решение № 515/03.04.2023г., постановено по АНД № 755/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-006450/15.12.2022г. на Началник група в ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание същата разпоредба й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита, че съдът не е взел под внимание всички събрани по делото доказателства. Изложени са съображения, че с вписването в АУАН и НП на различни хипотези от предвидените в чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е нарушено правото на защита на лицето. Сочи, че употребеният в нарушената разпоредба съюз „и” не означава, че са налице две отделни административни нарушения, а само едно единствено, за което се налага едно административно наказание. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира, че в ЗАНН е предвидено за всяко едно нарушение да се налага отделно административно наказание, както е в сторено в случая.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Е.С.А. е ангажирана за това, че на 17.08.2022г. в 05.10ч. А. управлявала л.а. „БМВ” с рег. № В **** ТХ, собственост на М. М., в гр. Варна, по бул. „Васил Левски” в посока центъра на града, до бензиностанция „Еко” в ж.к. „Чайка”. А. била спряна за проверка от полицейски служители от Второ РУ Варна, като на място бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция” Варна, които я поканили да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство – алкотест дрегер 7510 ARNA. А. отказала теста за алкохол, като след отказа бил съставен талон за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. А. е отказала да получи и подпише талона за изследване, което било удостоверено в талона с подпис на свидетел. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. И била дадена правна квалификация по ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били постъпили възражения/искане, въз основа на които били изготвени докладна записка от мл. инспектор С. Ф.и Д. Д.. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. За него на А. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание същата разпоредба.

За да потвърди НП, ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН съдържа всички реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното наказание. Подробно са изложени мотиви, че предвид наличието на две административни нарушения, приложима е разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, поради което за двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни наказания.

Така постановеното решение е правилно.

Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК. Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи споделя изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:

Неоснователни са твърденията, че в оспореното решение „липсват мотиви”. Въззивният съд изключително подробно е обсъдил всяко едно възражение, анализирал е нарушената разпоредба.

Обосновани са и мотивите за яснота на повдигнатото обвинение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, предвид изричното отбелязване в НП, че същото е за отказ да бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Отделен е въпросът, че на А. е бил връчен и талон за кръвни изследвания, който тя е отказала да получи, а както се установява от събраните доказателства и не е дала такива в последствие. Това обаче по никакъв начин не се отразява на повдигнатото обвинение и на извода за доказаност на нарушение по цитираната разпоредба, предвид разписаните в същата алтернативни форми на хипотези. В случая е достатъчно и нарушението се счита за довършено с отказа на А. да й бъде извършена проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”. В този смисъл необосновано касаторът поддържа неяснота на повдигнатото обвинение и нарушаване правото му на защита.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и неизпълнение на предписание /ТР № 13/20.12.2021г. по тълк. дело № 1/2021г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. За всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т. 5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психомоторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респективно да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа.

С оглед изложеното и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното производство. Такава е и преценката на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал. Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Достигайки до идентични правни изводи и потвърждавайки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

Основателно и своевременно направено се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, следва да му се присъди в размер на 80лв., определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 515/03.04.2023г., постановено по НАХД № 755/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН ********** ***Д-р *** № * ап. * да заплати на ОД на МВР Варна на сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: