Решение по дело №112/2016 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли,  25.04.2017 год.

Харманлийски районен съд в открито  съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

Производството е образувано по искова молба от  К.К.Н., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу "Ханджъ бюфет" ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул****, ЕИК*****.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили  Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г., като ищецът по силата на този договор е предоставил за временно и възмездно ползване на ответното дружество недвижим имот- Бистро за хранене в гр.Харманли, главен път Е80, което се намирало до бензино-газстанция, собственост на ищцата. Партидата на електромера, на който се отчитала изразходваната ел.енергия за отдадения под наем имот била на ЕТ ”Дева-15” гр.Харманли, която е собственост на съпруга на ищцата Ж. Н.и ползвала обекта, тъй като не била сменена от ищцата на нейно име, но плащанията се извършвали от ищцата по тази партида, за да не бъде спряно електричеството на обекта и за да може да работи, като обектът е работил и е ползван от наемателя. Съгласно чл.5 и чл.6 от договора наемът бил в размер на 100 лв. месечно и се заплащал до 5-то число на текущия месец, през който имота се ползва по банкова сметка, ***ежен документ. За периода 01.10.2015г. -07.02.2016 г. било налице пълно неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, която за целия период била в размер общо на 422, 54 лв. (400 лв.= 4 месеца х 100 лв. и 7 дни х 3,22 лв./ден (100 лв. на месец : 31 дни =3,22 лв.) = 22, 54 лв.). Мораторната лихва за забава на плащането на наемната цена била в размер на 10,68 лв. за периода от 05.10.2015 г. до 25.02.2016г., датата на завеждане на делото. За периода от 01.10.2015 г. до 07.02.2016 г. наемателят не заплатил разноските за ползване на вещта-ел. енергия общо в размер на 3 315, 35 лв. За забава на плащането на разноските-ел.енергия за периода 01.10.2015 г. до 25.02.2016г., датата на завеждане на делото ответникът дължал на ищеца мораторна лихва в размер на 64,64 лв. С уведомление от 07.02.2016 г. ищецът уведомил  "Ханджъ бюфет" ООД със седалище и адрес на управление град Харманли, ул.***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.И., че ищцата прекратява едностранно без предизвестие договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г. за предоставяне възмездното ползването на „Бистро за хранене” в гр.Харманли, находящо се  на главен път Е80, на основание чл.13 т.4 от договора поради неплащане на 2 (две) наемни вноски в срока по чл.6 ал.2. Ответникът отказал доброволно да заплати на ищцата горепосочените дължими суми, поради което за мен е налице правен интерес от предявяване на осъдителни искове за това. След изменение на иска по реда на чл.214 ГПК ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 422,54 лв.-главница, представляваща неплатен наем по договор за наем от 01.10.2015 г. за периода 01.10.2015 г.- 07.02.2016 г., мораторна лихва в размер на 11,05 лв. за периода от 05.10.2015 г. до 25.02.2016, датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на  3 407,85 лв.-главница, представляваща неплатени разноски за ел.енергия за ползване на вещта по договор за наем от 01.10.2015 г. за периода 06.10.2015 г.-05.02.2016 г.,  и мораторна лихва в размер на 30,70 лв. от 11.12.2015 г. до 25.02.2016г.,  ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

Ответникът оспорва допустимостта на предявения иск, като счита същият предявен от лице което не е собственик на процесния имот и неоснователен. Ответникът твърди, че е заплатил дължимите наемни вноски, като за периода от 21.10.2015г-12.12.2015г. бил заплатил на К.К.Н. и Ж. Г. Н. с ЕГН-**********, съпруг на ищцата, обща сума в размер на 1400 евро /хиляда и четиристотин евро/ за наем, съответно на 21.10.2015r.-100 евро, на 23.10.2015г.-100 евро, на 25.10.2015r.-100 евро, на 29.10.2015r.-100 евро, на 04.11.2015г.-100 евро, на 10.11.2015г.-200 евро, 16.11.2015г.-200 евро, 24.11.2015г.-200 евро, 30.11.2015г.-50 евро, 01 12.2015г.-50 евро, 06.12.2015г.-100 евро, 12.12.2015г.-100 евро.Оспорва изцяло претенцията за неизплатени разходи за ел. енергия в размер на 3 315, 35 лв., като счита, че същата не се дължи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: 

Между страните по делото е сключен договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015 г., като ищецът по силата на този договор е предоставил за временно и възмездно ползване на ответното дружество недвижим имот „Бистро за хранене” в гр.Харманли, находящо се на главен път Е80. По силата на този договор наемодателят предоставил на наемателя за временно ползване следния недвижим имот: „Бистро за хранене” в гр.Харманли, находящо се на главен път Е80 срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 100,00 лева без ДДС. По силата на постигнатото в договора съгласие наемателят следвало да заплаща месечния наем от 01-во до 05-то число на текущия месец по банков път. Същият следвало да поеме за своя сметка и всички разходи за ползване на вещта за ел.енергия.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че размерът на дължимия наем по Договор за наем на недвижим имот от 01.10. 2015г. за периода  01.10.2015г. до 07.02.2016г. е в размер на 422.54 лв.; мораторната лихва върху дължимите вноски за наем за периода от 05.10. 2015г. до 25.02.2016г. е в размер на  11.05 лв. За дължимата сума за изразходваната електроенергия за ползването на имот с административен адрес гр. Харманли, главен път Е80, представляващ Бистро за хранене, предмет на Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015г. за периода 01.10.2015г. до 07.02.2016г. в Исковата молба са приложени 4 броя фактури „копие“ - обобщена информация (л. 19, л. 21, л. 23 и л. 25) на обща сума в размер на 3 314,57 лв., както следва: фактура № 11410233394/31.10.2015г. клиентски №********** за отчетен период 06.09.2015 - 05.10.2015 в размер на 799.22лева; фактура № **********/ 30.11.2015г. клиентски № ********** за периода 06.10.2015 - 31.10.2015  в размер на 803.74лева; фактура № **********/31.12.2015г. клиентски № ********** за периода 06.11.2015 - 05.12.2015 в размер на 841.36лева; фактура № **********/31.01.2016г. клиентски № ********** за периода от 06.12.2015 - 05.01.2016г. в размер на 870.25 лева. в общ размер на 3 314.57 лева.Експертът е направил заключение, че не може да определи дължимата сума на изразходваната електроенергия за ползването на имот с административен адрес гр. Харманли, главен път Е80, представляващ Бистро за хранене, предмет на Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2015г. за периода 01.10.2015г. до 07.02.2016г. , тъй като представените фактури за изразходвана електроенергия с исковата молба са за периода от 06.09.2015г. до 05.01.2016г., а не е за посочения в исковата молба период от 06.10.2015г. до 05.02.2016г.В устния си доклад вещото лице сочи, че дължимата сума по представените фактури за изразходвана електроенергия е в общ размер на 3407,85 лева за периода от 06.10.2015г. до 05.02.2016г., като размерът на мораторната лихва е 30,70 лева за периода от 11.12.2015г. до 25.02.2016г.На следващо място вещото лице сочи, че в счетоводството на ответната страна „Ханджъ Бюфет“ ООД не са отразени извършени плащания на дължим наем за обект Бистро за хранене в гр. Харманли, Главен път Е80 за исковия период, както и няма отчетени погасени задължения за ползвана електроенергия на същия обект за периода 01.10.2015г. - 07.02.2016г.

Изложеното в заключението на вещото лице за дължимия наем по Договор за наем на недвижим имот от 01.10. 2015г. за периода  01.10.2015г. до 07.02.2016г. е в размер на 422.54 лв. и мораторната лихва върху дължимите вноски за наем за периода от 05.10. 2015г. до 25.02.2016г. е в размер на  11.05 лв. се подкрепя от представените и приобщени към доказателствения материал по делото.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По делото е безспорно установено,че на 01.01.10.2015г. между ищеца и "ХАНДЖЪ БЮФЕТ"ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул***, ЕИК ***** е бил сключен договор за наем на недвижим имот с предмет: предоставяне  за временно и възмездно ползване на недвижим имот „Бистро за хранене” в гр.Харманли, находящ се на главен път Е80, до бензино-газстанция, собственост на ищцата. По силата на постигнатата договорна обвързаност търговското дружество  „Ханджъ Бюфет“ ООД като наемател е поел задължението да заплаща месечен наем в размер на 100,00 лева,без ДДС, платими до 5-число на съответния месец, за който се дължи. Съгласно чл.9, ал.1 от договора наемателят се е задължил при забава на наемната вноска, да дължи лихва за забава в размер на законната лихва, а според ал.3 на същия член се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота. Наемодателят от своя страна се е задължил да предаде наетия обект в състояние, което да отговаря на целите за ползването,за което е нает.

От заключението на вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза е установено, че за периода от  01.10.2015г. до 07.02.2016г. по договора за наем, сключен на 01.10.2015г.  има неплатени суми за наем в размер на 422.54 лв. и  мораторната лихва върху дължимите вноски за наем за периода от 05.10. 2015г. до 25.02.2016г.  в размер на  11.05 лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на договорна обвързаност между страните по делото по силата на сключен между тях договор на наем на  недвижим имот от  01.10.2015г. на обект, с административен адрес гр. Харманли, главен път Е80, представляващ „Бистро за хранене” .Съгласно чл.228 ал.1 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава на предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят-да му плати определена цена. В настоящият случай ищецът като наемодател е изпълнил основното си задължение по договора за наем, като е предоставил на наемателя обекта, описан подробно в договора за наем от 01.10.2015г. С оглед чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.5 от договора за наем от 01.10.2015г. наемателят и ответник по делото има като основно свое задължение задължението да заплаща уговорената в чл.5 от договора наемна цена в срока  от договора. Видно от данните по делото ищецът К.К.Н. се явява изправната страна по договора, като не се ангажираха доказателства в обратна насока, която е изпълнявала своите задължения по договора. От друга страна обаче ответникът „Ханджъ Бюфет“ ООД - Харманли е неизправен длъжник предвид  установеното по несъмнен начин неизпълнение на задълженията си за заплащане на дължимите за ползването на отдадения под наем имот наемни вноски. В тежест на ответната страна съгласно чл.154, ал.1 ГПК е да докаже погасяване на паричните си задължения спрямо ищеца чрез плащане или посредством друг способ за изпълнение на задълженията. Такива доказателства не се представиха по делото, а от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,което съдът в тази част възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че не е изпълнило задължението си срещу предоставения за ползване обект да заплати на наемодателя договорената цена. Именно поради системно неплащане на наемната цена на основание чл.13, т.4 от договора за наем е било прекратено и наемното правоотношение между страните по делото с уведомление от 07.02.2016г. При това положение настоящият състав счита, че ответникът „Ханджъ Бюфет“ ООД - Харманли не е изпълнил задължението си по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемните вноски за периода от 01.10.2015г. до 07.02.2016г., като  договора за наем на 01.10.2015г. е прекратен на 07.02.2016г. Налице е виновно неизпълнение на задължението за плащане на наем от ответника. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че е  изпълнил задължението си да заплати дължимия наем по договора от 01.10.2015г., тъй като ответникът не доказа по безспорен начин, че е заплатил дължимите суми за наем на наемодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника бе да ангажира доказателства досежно оспорване истинността на представеното писмено доказателство, бележка с надпис „ ***” /л.43/, но  безспорно се  установи в хода на процеса от приетото и неоспорено заключението на вещото лице, че не са извършвани никакви плащания по същия този договор на уговорената наемна цена за периода от 01.10.2015г. до 07.02.2016г. По изложените съображения съдът счита, че предявеният главен иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този ден се определя съобразно чл. 84 ЗЗД, според който при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случая не е спорно между страните, а и от договора за наем от 01.10.2015 г. е видно, че наемателят е бил длъжен да плаща наемна цена до пето число на месеца. С оглед установеното съществуване на основно (главно) парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява основателен. Съгласно неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице К.Р. размерът му върху дължимия месечен наем за периода 05.10. 2015г. до 25.02.2016г.  в размер на  11.05 лв. и също трябва да бъе уважен изцяло.

Съгласно чл.232, ал.2, предл. второ от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща  разходите, свързани с ползването на вещта. От представените и приети фактури по делото: фактура № 11410233394/31.10.2015г., клиентски №********** за отчетен период 06.09.2015 - 05.10.2015 в размер на 799.22лева; фактура № **********/ 30.11.2015г. клиентски № ********** за периода 06.10.2015 - 31.10.2015  в размер на 803.74лева; фактура № **********/31.12.2015г. клиентски № ********** за периода 06.11.2015 - 05.12.2015 в размер на 841.36лева; фактура № **********/31.01.2016г. клиентски № ********** за периода от 06.12.2015 - 05.01.2016г. в размер на 870.25 лева и фактура № **********/29.02.2016г. клиентски № ********** за периода от 06.01.2016г. – 05.02.2016г. в размер на 892,50 лева,от  детайлна информация на всяка фактура, се установява номера на електромера ********** и измервателната точка № 1655709. Всички фактури за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 06.10.2015г. до 05.02.2016г.,показанията на електромера за количеството доставена електроенергия, периода за който е извършено отчитането по посочените по- горе фактури, за периода от 06.10.2015г. - 05.02.2016г., както и срока за плащане на доставената електроенергия, с изключение на фактура №11410233394/ 31.10.2015г. за сумата 799.22лв., представляваща дължима такава за доставената и изразходвана електроенергия за отчетен период от  06.09.2015г. до 05.10.2015г., която не попада в обхвата на претендирания от ищеца период, а и същата е за отчетен период преди сключването на договора за наем между страните на 01.10.2015г. са издадени на абонат ЕТ „Дева-Т.Г. – Живко Найденов” за място на потребление „Газстанция” гр. Харманли, с номера на електромера ********** и измервателната точка № 1655709.  

Представените фактури за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за процесния период 06.10.2015г. - 05.02.2016г. настоящият състав намира, че не обосновават извод за дължимост на посочените суми в тях в общ размер на 3 407,85 лв., тъй като същите са издадени по договор №ECPL-HR31174 с място на потребление „ Газстанция” в гр. Харманли, която се твърди от ищеца, че се намира в близост до обект ”Бистро за хранене”, отдаден под наем на ответника, съгласно договор за наем от 01.10.2015г., в  разрез с устния доклад на вещото лице, направен в откритото съдебно заседание на 27.10.2016г.Съгласно нормата на  чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Добитите чрез експертизата специални знания само подпомагат съда в правораздавателната му дейност, но без съмнение – задължението на съда е да съобрази събраните по делото доказателства, както и да не кредитира експертното заключение, когато то е в противоречие с писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Живко Г. Найденов се установява, че  сградата  с идентификатор № 77181.12.519.1 на площ от 59 кв.м. представлява сграда с предназначение –сграда за търговия, сградата с идентификатор № 77181.12.519.2 представлява малък офис с бензиностанция и газ станция и сградата с идентификатор № 77181.12.519.3 представлява бетониран саркофаг с площ 28 кв.м., като консумираната електроенергия  за всички посочени сгради се отчита от един електромер №********** и една измервателната точка № 1655709, т.е. отделно измервателно средство отчитащо, консумираната електрическа енергия на отдаденото с договор за наем от 01.10.2015г.  ”Бистро за хранене” в гр. Харманли няма.

Свидетелят твърди, че в процесния период е работило единствено заведението за бързо хранене, което било отдадено под наем на ответника, останалите две сгради не се ползвали, като само три електрически крушки работели и осветявали и заведението за бързо хранене. Отделен електромер и  партида за заведението за бързо хранене няма и всички сгради били на една партида и електромер,като той е заплащал електроенергията,но не може да представи писмени доказателства за това. Настоящият състав намира, че не се доказа по безспорен начин претендирания размер 3 407,85 лв. за периода 06.10.2015г. - 05.02.2016г., за дължимост от наемателя за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги, тъй като не се представиха доказателства обосноваващи претендирания размер на консумираната електроенергия за отдадения с договор за наем от 01.10.2015г.  ”Бистро за хранене” находящо се на път Е80 в гр. Харманли. Безспорно се установи, че процесните фактури за периода 06.10.2015г. - 05.02.2016г обективират стойността на цялото количество изразходвана електроенергия на следните обекти: сграда  с идентификатор № 77181.12.519.1 с площ от 59 кв.м. представляваща „ Бистро за хранене”, отдадено под наем; сградата с идентификатор № 77181.12.519.2 представляща малък офис с бензиностанция и газ станция и сградата с идентификатор № 77181.12.519.3  бетониран саркофаг с площ 28 кв.м., тъй като измервателната точка № 1655709 е една, а измервателното средство, електромер № ********** отчита консумираната електроенергия на всички посочени обекти .Съдът прецени показанията на  свидетеля Найденов, съгласно чл.172 ГПК и не кредитира същите в частта, че през процесния период единствено е консумирана електроенергия от „ Бистро за  бързо хранене”, а останалите обекти не са работили, тъй като същият е заинтересован за решаване на делото в полза на ищцата, като неин съпруг.

От изложеното настоящият състав намира, че искът с правно основание чл.232, ал.2, предл. второ от ЗЗД, за заплащане на 3 407,85 лв., главница, представляваща неплатени разноски за ел.енергия за ползване на вещта по договор за наем от 01.10.2015 г. за периода 06.10.2015 г.-05.02.2016 г. остана  недоказан по размер от ищеца, който носи доказателствената тежест, поради което и  акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 30,70 лв. за периода от 11.12.2015 г. до 25.02.2016г. се явява неоснователен  и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 143,63 лв. за  държавна такса и адвокатски хонорар, съответно на уважената част от исковете.

Ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на РС – Харманли сумата в размер на 150,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА "ХАНДЖЪ БЮФЕТ" ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул*****, ЕИК **** на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД  да заплати на К.К.Н., с ЕГН ********** с адрес *** сумата размер на 422.54 лв., представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем на недвижим имот от 01.10. 2015г. за периода  от 01.10.2015г. до 07.02.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.02.2016г., датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 11.05 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща  дължимо обезщетение за забава върху неплатени наемни вноски по договор за наем от 01.10.2015 г.  за периода от 05.10.2015г. до 25.02.2016г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Н., с ЕГН ********** с адрес *** срещу  "ХАНДЖЪ БЮФЕТ"ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул****, ЕИК *****, искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати сумите, както следва: сумата 3 407,85 лв.-главница, представляваща неизплатени разноски за ел.енергия по договор за наем от 01.10.2015 г. за периода от 06.10.2015 г. до 05.02.2016 г.  и за мораторна лихва в размер на 30,70 лв. за периода от 11.12.2015 г. до 25.02.2016г.,  ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като недоказани.

ОСЪЖДА ХАНДЖЪ БЮФЕТ"ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул****, ЕИК ****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на К.К.Н., с ЕГН ********** с адрес ***,  сумата от 143,63 лева, представляваща направени разноски по делото, съответно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ХАНДЖЪ БЮФЕТ"ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул****, ЕИК ***** да заплати по сметка на РС – Харманли сумата в размер на 150,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                          

СЪДИЯ :