№ 18162
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20231110163798 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Страни в производството са ищецът (ФИРМА) с ЕИК: ***** и адрес: гр.
(АДРЕС) и ответникът (ИМЕ) с БУЛСТАТ: **** и адрес: гр. (АДРЕС), представлявана
от председателя на УС Д.Р. Предявени са искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.266 ЗЗД, и по чл.42 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,
издадена по ч.гр.д. №37173/2023г. по описа на СРС, 32 състав, а именно: - 1 740,00
лева (хиляда седемстотин и четиридесет лева), представляваща главница по договор за
почистване на (ФИРМА), находящ се на адрес:(АДРЕС) за месец декември 2021 г.,
обективиран в данъчна фактура № **********/05.01.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането - 253,75 лева (двеста петдесет и
три лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.01.2022 г. до
29.06.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за
почистване на (ФИРМА), находящ се на адрес:(АДРЕС) Ищецът изпълнил точно
задълженията си според договора, ответникът приел изпълнението без забележки, но
не му платил договореното възнаграждение за м.12.2021г. от 1740лв. с ДДС. Ищецът
твърди, че ответникът получил издадената фактура за дължимото плащане на
5.1.2022г., като падежът на задължението е определен в чл.303а, ал.3, изр.2 ТЗ –
14дневен срок от датата на получаване на фактурата, тоест считано от 20.1.2022
ответникът е в забава.
Ответникът оспорва иска. Възразява между него и ищеца не е бил съществувал
договор за почистване на (ФИРМА), находящ се на адрес:(АДРЕС)относно
претендирания период – м.12.2021г., както и относно договореното възнаграждение,
датата на получаване на фактурата, че услугата е изпълнена качествено.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по
реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в
законоустановения срок.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 266, ал. 1 ТЗ.
Основателността на предявения установителен иск с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение с ответника по сключен неформален договор за за почистване на
(ФИРМА), находящ се на адрес:(АДРЕС) за месец декември 2021 г. на обща стойност
от 1740.00 лева, за която сума е издадена фактура № **********/05.01.2022г.;
размерът на договорената цена; изпълнение на задълженията си по сключения договор;
настъпил падеж на задължението на ответника.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът носи тежест
да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния договор или да установи
възраженията си за недължимост, посочени в ОИМ.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск,
следва да се изложат следните съображения: видно от представената по делото
фактура с № **********/05.01.2022г. /л. 6/ се установява, че същата е издадена от
ищеца на 05.01.2022г. като в основанието е посочено, че същата е издадена за
почистване на Б.Ц за м. декември 2021г. и е на стойност 1740.00 лева /с включен ДДС
в размер на 20%/. Във връзка с процесната фактура следва да се посочи, че като
получател н вея е вписан ответника.
С оглед представената по делото фактура, по делото е приета ССчЕ /л. 45-л.
47/, кредитирана от съда като компетентно изготвена, от която се установява следното:
процесната фактура е отразена в счетоводствата и на двете страни по спора като по
процесната фактура няма плащане.
Действително процесната фактура не е подписана от ответника, но съгласно
задължителната практика на ВКС тя може да послужи като доказателство за
възникването на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от ответното
дружество, както и е ползван данъчен кредит /в този смисъл са и решение №
71/08.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., ІІ т. о., ТК, решение № 96 от 26.11.2009
г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. №
416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на ІІ т. о.;
решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по
т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; №
92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о./.
2
Видно от самата данъчна фактура тя съдържа всички основни елементи от
договора за търговска сделка – видът на услугата, стойността й, а от кредитираната
съдебно-счетоводна експертиза безспорно се доказа, че същата е отразена счетоводно
от ответника.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска – настъпил падеж,
видно от процесната фактура, в нея не е посочен падеж на задължението, поради което
съдът намира, че вземането е станало изискуемо от момента на получаване на препис
от издадената заповед по чл. 410 ГПК по гр. д. № 37173/23г. по описа на СРС, 32 с-в от
ответника, тоест от 21.09.2023г. /л. 15 от приложеното заповедно производство/.
Следователно, считано от 21.09.2023г. ответникът е изпаднал в забава като
изискуемостта е настъпила, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК – в хода на
производството.
По отношение на възражението на ответника, че услугата е изпълнена
некачествено, съдът намира същото за неоснователно, доколкото ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
предявеният иск е основателен.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 03.07.2023г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Доколкото по делото се установи, че в процесната фактура не е посочен падеж
на задължението като ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е
изпратил покана до ответника за заплащането й, то съдът намира, че вземането е
станало изискуемо от момента на получаване на препис от издадената заповед по чл.
410 ГПК по гр. д. № 37173/23г. по описа на СРС, 32 с-в от ответника, тоест от
21.09.2023г. /л. 15 от приложеното заповедно производство/. Възраженията на ищеца
за приложимост на нормата на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ са изцяло несъстоятелни.
Следователно, считано от 22.09.2023г. ответникът е изпаднал в забава. Доколкото
обаче процесният период е от 20.01.2022 г. до 29.06.2023 г., то така заявеният иск е
изцяло неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски възниква за двете страни по
3
делото, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 767.76 лева /сумата от 79.73
лева – ДТ; сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 400.00 лева –
депозит за ССчЕ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, но доколкото
няма искане в тази насока, то същите не следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 383.89 лв. по гр. д. №
37173/2023год. по описа на СРС, 32 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД от (ФИРМА) с ЕИК: ***** и
адрес: гр. (АДРЕС) срещу (ИМЕ) с БУЛСТАТ: **** и адрес: гр. (АДРЕС),
представлявана от председателя на УС Д.Р, че (ИМЕ) дължи сумата от 1 740.00 лева
(хиляда седемстотин и четиридесет лева), представляваща главница по договор за
почистване на (ФИРМА), находящ се на адрес:(АДРЕС) за месец декември 2021 г.,
обективиран в данъчна фактура № **********/05.01.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от (ФИРМА) с ЕИК: ***** и адрес: гр. (АДРЕС)
срещу (ИМЕ) с БУЛСТАТ: **** и адрес: гр. (АДРЕС), представлявана от председателя
на УС Д.Р иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в
размер на 253.75 лева (двеста петдесет и три лева и 75 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 20.01.2022г. до 29.06.2023г.
ОСЪЖДА (ИМЕ) с БУЛСТАТ: **** и адрес: гр. (АДРЕС), представлявана от
председателя на УС Д.Р да заплати на (ФИРМА) с ЕИК: ***** и адрес: гр. (АДРЕС),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 767.76 лева – заплатени разноски за
първоинстанционното исково производство и сума в размер на 383.89 лева – разноски
по гр. д. № 37173/2023год. по описа на СРС, 32 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4