Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
29.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Кристиян Трендафилов
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №14214 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение
№191387 от 13.08.2019год., СРС, 85-ти състав, постановено по гр.дело №77567/2018год.
е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.Н.С.,
с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*******, с адрес на управление:***,
сумата от 1 372,56 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за
топлоснабден имот с аб. №360388, ведно със законната лихва от 13.09.2018год. до
окончателното й заплащане; сумата от 360,05 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 30.08.2015г.
до 11.08.2018г.; сумата от 30,80 лева, представляваща главница за услугата
дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва от 13.09.2018год. до окончателното изплащане и сумата
от 8,75лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.08.2015г. до 11.08.2018г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2018г. по гр.д. №60198/2018г.
по описа на CPC, IІІ ГО, 85-ти състав. С решението са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу А.Н.С. иск за установяване на вземане за главница за стойност
на незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 1372,56лв. до
пълния предявен размер от 3525,43лв.-
главница и над сумата от 360,05лв.-лихва за забава до пълния предявен размер от 924,11лв. и за периода от 05.2014г. до 13.09.2015г.
Осъден е А.Н.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 55,32 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от
55,43лв.-разноски в заповедното производство. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати
на А.Н.С. на основание чл. 78, ал.З от ГПК сумата от 362,04лв., представляващи
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението само в отхвърлителните части за разликата за главница за стойност на ТЕ над 1372,56лв.- уважения размер до пълния
предявен размер от 3525,43лева и за
периода от м.05.2014г. до 13.09.2015г.; по иска за установяване на вземане за
мораторна лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за разликата
над сумата от 360,05 лева до пълния предявен размер от 924,11лева и за
разноските с оглед на изхода на делото е обжалвано от „Т.С.“ЕАД с въззивна
жалба с
основни доводи, че решението е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон и моли да се отмени и постанови друго, с което
се уважат исковете за главница и лихва до пълния размер както са предявени.
Посочва, че в ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
в гр.София от 2008год. в чл.32, ал.1 е предвиден ред и срок за заплащане на
месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30 дневен срок след изтичане на срока,
за който се отнасят, но в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014год. в сила от
12.03.2014год. клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ до изравнителните сметки за отчетния период и задълженията по общата
фактура от 31.07.2014год. става изискуема едва на 15.09.2014год. и от този
момент смята, че следва да тече давността. Същото смята, че се отнася и до
фактурата от 31.07.2015год., която се отнася до задължения за отоплителния
сезон 2014год.-2015год. и смята, че към подаване на заявлението по чл.410 ГПК
дължимите суми не са погасени по давност. Претендира за присъждане на разноски
по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се е явил представител на въззивника и с
молба уточнение поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемия А.Н.С.,
чрез своя пълномощник по делото адв. В. в съдебно заседание пред въззивния съд оспорва
въззивната жалба. Представя писмени бележки по делото.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3072582/13.09.2018г. срещу А.Н.С.,
по което е образувано гр.д. №60198/2018г. по описа на СРС, 85-ти състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2014год. до 30.04.2016г. в размер на 3525,43лв.-главница за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ Студентски, кв. *******, с аб.№***** и 924,11лв.-законна лихва за забава за периода
от 30.08.2015год. до 11.09.2018год., сумата от 30,80лв.-главница за услугата
дялово разпределение за същия период и 38,75лв.-лихва за забава върху
главницата за услугата дялово разпределение за същия период, както и законната
лихва върху главницата от 13.09.2018год. до окончателното й изплащане. След
като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок е постъпило възражения от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.” ЕАД,
е предявила положителен установителен
иск спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №77567/2018г.
СРС, 85-ти- състав на СРС.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответника А.Н.С., като потребител на ТЕ и
собственик на процесния имот с адрес, с
аб.№*****, за който е доставяна ТЕ,
че са налице облигационни отношения, възникнали въз основа договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с посочен адрес в гр. София,
чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да се
приеме за установено след като ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед по чл.410 ГПК, че дължи посочените суми, които са посочени в издадената
заповед по чл.410 ГПК
В
отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковете като неоснователни и недоказани,
като изрично е посочил, че за периода 05.2014год. до 13.09.2015год. са погасени
по давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за
установено, че ответникът дължи сумата от 1 372,56 лева, представляваща главница
за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода след 13.09.2015г. до 04.2016год. за топлоснабдения имот, сумата
от 360,05 лева, представляваща законна лихва за забава върху посочената
главница за периода от 30.08.2015г. до 11.08.2018г.; сумата от 30,80лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 05.2014г.
до 04.2016г. и сумата от 8,75 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.08.2015г. до 11.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците за периода от датата на подаване на
заявлението-13.09.2018год.. Прието е за основателно възражението за погасяване
по давност на вземанията за главница за ТЕ за периода преди 13.09.2015год. и за сумата от главница за разликата над сумата от 1372,56лв. до пълния
предявен размер от 3525,43 лева и за периода от м.05.2014г. до 13.09.2015г.
както и за мораторна лихва върху главницата за стойност на топлинна енергия за
разликата над сумата от 360,05лева до пълния предявен размер от 924,11лева и в
тази част са отхвърлени исковете.
Решението в уважените
части не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо в обжалваните отхвърлителни части и не са
нарушени материалноправни норми. В обжалваните части първоинстанционното
решение е и правилно като въззивния съд споделя мотивите му, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС и във връзка с наведените доводи намира, че
следва да изложи следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени
по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове,
че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на
доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се намира процесния апартамент, с
адрес гр. София,
общ Студентски, кв. *******, с аб.№***** е била
топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер, още повече,
че се установява, че ответникът е собственик на процесния апартамент и в случая
е налице влязло в сила решение по делото, което ответникът не е обжалвал, в
частта, в която е признато за установено, че дължи сумите за ТЕ за главница от
1372,56лв. за периода 13.09.2015год.-04.2016год. и за 360,05лв. лихва за забава,
както и сума за дялово разпределение за главница от 30,80лв. и за лихва върху
тази главница, които се отнасят за процесния имот.
С оглед на
което съдът следва да разгледа
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на част
от вземанията и периода, съответстваш на тригодишната давност. В тази връзка
съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се
задължения през определени периоди от време. Задължението на абоната за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно и е
парично. Следователно са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения за заплащане на парични суми, като обстоятелството, че
всяко месечно плащане има различен размер в зависимост от потребената топлинна
енергия не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая
съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. В тази връзка неоснователно е позоваването
във въззивната жалба на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008г., съгласно които,
купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед приложимите в случая Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които
са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014.год.,
съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014год. месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33,
ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури
в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на
изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл.114,
ал.2 ЗЗД давността започва да тече от
датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да
тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо число на следващия
месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2014год.
и до 13.09.2015год./ последното обхваща и цената за месец август 2015год./ се явяват
погасени по давност. С оглед на което за периода 13.09.2015год. до 30.04.2016год. в предвид на
приложените съобщения към фактури за стойност на ТЕ за общо 1 490,55лв. с
ДДС за целия период от 01.05.2015год. до 30.04.2016год. след изравнителната
сметка като се приспаднат сумите, посочените в отделните фактури за периода от м.05.2015год. до м.08.2015год., вкл. и за
които вземането е погасено по давност и за общо 253,18лв. дължимата остава сума за ТЕ е от 1237,37лв. или
сума по-малка от посочената в
първоинстанционното решение, с което е уважен искът за главница за сумата
от 1372,56лв. и в която уважена част решението не е обжалвано и
е влязло в сила. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, като се позовава на обща фактура,
издадена на 31.07.2015г., но която включва задължения за периода 05.2014год.-
04.2015год., не води до промяна на извода за погасяване по
давност на месечните суми за ТЕ за периода преди 13.09.2015год. Поради което правилно първоинстанционният съд
е приел, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.09.2018г. се явяват погасени по давност
вземанията за периода от 01.05.2014г. до 13.09.2015г. , като в този период са
включени месечните вземания за цена на топлинна енергия през периода от
01.05.2014г. до 31.08.2015г. вкл. Вземането е погасено по давност и счетоводните операции на ищеца, фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури няма отношение
към момента на възникване на вземането. Поради което претенцията за главница за
разликата над уважения размер от 1372,56лв. до пълния претендиран размер и
период от 05.2014год. до 12.09.2015год.
следва да се отхвърли.
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното
вземане за този период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху
него, поради което на отхвърляне подлежат и претенциите за мораторна лихва.
С
оглед на гореизложеното и при съвпадане
на изводите на въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваната отхвърлителна част следва да
бъде потвърдено.
При този изход
на делото и неуважаване на въззивната жалба не се дължат
разноски за въззивна инстанция на въззивника ищец, а на въззиваемия, но не е
направена претенция за разноски, а и няма доказателства да са направени такива, поради което не
следва да се присъждат.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №191387 от 13.08.2019год.,
на СРС, 85-ти състав, постановено по
гр.дело №77567/2018год. в обжалваната отхвърлителна част.
Решението, в частта в която са уважени
исковете не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.С. “ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.