№ 62
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000355 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2035/12.04.2024 г., подадена от В.
Д. Т., чрез адв. Н. Д., срещу решение № 65 от 27.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която е
отхвърлена претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 30 000 лв., до пълния претендиран размер от 80 000
лв., настъпили вследствие на ПТП на 18.06.2023 г., в село Белокопитово, общ.
Шумен, при което водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. №
*****, П.С.С. при маневра „заден ход“ без да се увери, че пътят зад него е
свободен, удря със задната част на автомобила ищцата В. Д. Т., в качеството на
пешеходец, ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 05.08.2023 г.,
до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 432, ал. 1 ГПК.
Постъпила е и частна жалба с вх. № 3080/13.06.2024 г., подадена от В. Д.
Т., чрез адв. Н. Д., срещу определение № 367 от 27.05.2024 г. постановено по
гр. дело № 448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е оставено
без уважение искането на молителката В.Т. за изменение на решението в
частта относно разноските, по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на
обжалваното решение в съответната част. Поддържа се, че първата инстанция
неправилно е определила размера на дължимата обезвреда, в противоречие с
чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост. Излага подробни съображения за
1
това, че присъденото обезщетение е силно занижено. Посочва, че не са
отчетени болките и страданията, които е претърпяла пострадалата,
възстановителните процеси, състоянието, в което се намира след инцидента,
физическите и емоционални отражения от злополуката. Претендира отмяна на
решението на първостепенния съд в обжалваната му част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Страната твърди, че
присъдената сума е справедлива и отговаря на обективните увреждания от
конкретната злополука. Акцентира върху обстоятелството, че застрахователят
е извършил плащане на обезщетението по сметка на въззивната страна.
В подадената по делото частна жалба срещу постановено определение по
чл.248 ГПК се твърди неговата незаконосъобразност. Твърди се, че същото е
постановено в противоречие и при превратно тълкуване на практиката на СЕС
и решение по дело С-438/22. Счита присъждане на адвокатско възнаграждение
под минимума за неправилно. Претендира отмяна на определението.
В срока за отговор на частната жалба такъв не е постъпил.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са надлежно
администрирани. Същите са насочени срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно
упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес от
обжалването и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се
преценяват от въззивния съд като процесуално допустими и редовни, и следва
да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.
Въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса в производството,
на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на
деликт, настъпил на 18.06.2023 год., при съответното авторство,
противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на
справедливост и размерът на допуснато съпричиняване. В сочените
предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция – чл. 269,
изр.2 ГПК.
2
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са
свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите
от него физически и психически последици, личността на пострадалия –
възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето,
от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително
козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността
на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния
характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към
периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се
явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а
следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически
условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за справедливост.
Водим от горното, съдът намира, че релевантни за определяне размера на
дължимото обезщетение са следните факти и обстоятелства:
Ищцата е била на ***** към датата на инцидента, пенсионерка.
Получила е съчетана травма на десен крайник, изразяваща се в: счупване
на дясна фибула (малък пищял), счупване на първата метатарзална кост на
дясно ходило; счупване на основните фаланги на първи и втори пръст на
дясно ходило; рана с дължина 1-2 см в областта на първа комисура; рана в
областта на вътрешния малеолус с дължина 2-4 см, вдясно, кървяща.
Ищцата е претърпяла закрито наместване на фрактура с местна анестезия.
Възстановяването на ищцата е отнело около 90 -100 дни, 40 от които - с гипс
3
и зависимост от чужда помощ. Според експерта пострадалата е изпитвала
болки през първите 7-10 дни. Възстановяването е било свързано с
първоначално носене на патерици, а впоследствие - бастун. В момента болки
при ходене и натоварване няма.
Към настоящия момент ищцата все още ползва бастун. Налице е
ограничение в движението на десния глезен, изразяващо се в недостатъчно
повдигане и свиване на ходилото. Вещото лице споделя оптимистична
прогноза за 30 - дневно пълно възстановяване при условие, че ищцата
предприеме нов рехабилитационен курс.
Според заключението на СПЕ процесното ПТП е причинило остър стрес
на ищцата, обуславящ страх, тревожност, безпокойство, мисловна
фиксираност върху случилото се, нарушения на съня, вегетативна
симптоматика. Макар и не толкова интензивни, негативните емоции
персистират и понастоящем. Към момента на освидетелстването е отчетено,
че ищцата не може са преработи съответно и напълно преживяния инцидент
поради възрастовите си особености и ригиден мисловен процес. ПТП е
задълбочило промените в паметовата сфера на фона на наличните възрастови
изменения. Според показанията на св.Д.Ангелова ищцата започнала да
забравя, страхувала се да излиза сама, неспокойна е.
При съвкупната преценка на изложеното, съдът намира, че определеното
от ОС – Шумен обезщетение отговаря на изискванията за справедливост.
Ищцата е получила съчетана травма, с болезнен и травмиращ възстановителен
период в рамките на нормалните срокове, без усложнения. Понастощем са
налице само леки двигателни ограничения, напълно отстраними с
рехабилитация. Претърпяла е негативни стресови емоции от ПТП, обусловени
обаче отчасти от възрастовите й особености и ригиден мисловен процес.
Определеното обезщетение в размер на 30 000 лева отчита болките,
страданията, зависимия от чужди грижи възстановителен период, в т.ч. и
негативните психични преживявания. Липсват основания за неговото
увеличаване.
Така определеното обезщетение отговаря на икономическата
конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на
застрахователно покритие.
По частната жалба:
С обжалваното определение ОС – Шумен е оставил без уважение
молбата на адв.Н.Д. за увеличаване на присъденото адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА със сумата от 3 285 лева с ДДС.
Безплатната адвокатска помощ е договорена и престирана към момента
на действие на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения преди изменението й с ДВ, бр.14 от 2025 г.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата
от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските
4
възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано
с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да
се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от
всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност
съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с
оглед абсолютната нищожност на подобно споразумение националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и
когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед задължителния на основание чл. 633 ГПК характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба
№ 1/09.01.2004 г. до изменението й в ДВ бр.14/2025 год. минимални размери
на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за
определяне на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА и чл.38, ал.2 от ЗА. В тази
връзка е трайната практика на ВКС – Определение № 742 от 17.02.2025 г. на
ВКС по гр. д. № 4390/2023 г., II г. о., ГК; определение № 638 от 18.03.2024 г.
по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024
г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, и други.
При съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и
създадената след приемането му практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА, следва да се приеме, че
преценката за справедлив размер на адвокатското възнаграждение се
извършва от съда въз основа на фактическата и правна сложност на спора,
определена от обема на подлежащите на доказване факти и събраните
доказателства за тях, дължимото правно разрешение на релевантните правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Отменените
минималните размери по Наредбата съставляват само необвързващ ориентир
за дължимата от съда преценка.
Предявените от ищцата искове са уважени до размер на 30 898, 32
лева, респ. са отхвърлени за горницата от 50 000 лева. Минималният размер
по Наредба № 1/2004 год. в приложимата редакция, определен въз основа на
5
материалния интерес по делото възлиза на 7 121,86 лева без ДДС, от които
съразмерни на уважената част от претенциите са 2 720, 12 лева без ДДС.
Съдът съобрази, че производството по делото е образувано по
обективно съединени претенции. В предмета на спора са включени
възражения на ответника, свързани с механизма на ПТП, причинната връзка,
вида, размера на вредите и др. Делото е протекло е със събиране на експертни,
гласни и писмени доказателства. Същото обаче е протекло в едно съдебно
заседание, а спорът не с отличава с правна сложност. На посоченото
основание настоящият съд определя дължимото възнаграждение по чл. 38 ЗА
в размер на 1500 лева, респ. с ДДС - 1800 лева.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част до посочения размер.
Разноски въззивна инстанция:
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, на въззиваемата
страна – застраховател се дължат сторените във въззивното производство
съдебни и деловодни разноски. Във въззивното производството страната се е
предствлявала от адвокат, но по делото не са представени доказателства за
договорен и заплатен адвокатски хонорар. Страната не е била защитавана от
юрисконсулт, поради което и възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК не й се
следва.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 27.03.2024 г., постановено по гр.
дело № 448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОТМЕНЯ определение № 367 от 27.05.2024 г. постановено по гр. дело №
448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, в която е оставено без
уважение искането на адв.Н.Д. за изменение на Решение № 65 от 27.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен
чрез допълнително присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за
разликата от 375 лева до 1800 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 65 от 27.03.2024 г., постановено по гр. дело №
448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен като ОСЪЖДА ЗАД
„Даллбогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати на адвокат
Н. Н. Д. от АК – Шумен допълнително разликата над първоначално
присъдените 375 лева до 1800 лева, представляващи дължимо вънаграждение
по чл. 38, ал.2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 27.05.2024 г. постановено по гр.
дело № 448/2023 г., по описа на Окръжен съд – Шумен в отхвърлителната част
за разликата от 1800 лева до 3285 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
6
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7