РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 444/10.3.2023г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, IХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен
съдия: Николай Ингилизов
при секретаря Недялка Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 158 по описа на
съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.И.Т.
против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол
за принудително блокиране серия № 0116903 от 11.01.2023 г., издадена от блокиращ
екип П.Н.К. - контрольор, автомобилен транспорт при Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив и П.Й.Ж. – инкасатор плащания при ОП „ПР“ при Община
Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив, е извършено принудително блокиране със скоба №30 на автомобил „Нисан“, цвят – сив, с рег. № ***.
Жалбоподателят навежда
оплаквания, обосноваващи нищожност, алтернативно незаконосъобразност на
атакуваната принудителна административна мярка.
Претендира се отмяната на
ПАМ, респективно прогласяване на нищожността на същата и разноските по делото:
10лв.-внесена държавна такса от жалбоподателя и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на близък приятел, на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – П.
К. сочи, че гражданите получават смс 10 преди изтичане на времето да се поднови
платеното паркиране, сочи по отношение на подписите в протокола, че и двамата
служители се казват П..
Ответникът по жалбата – П.Й.Ж. не се явява и не се представлява.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима и подадена от имащо
право и интерес от обжалването лице.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на страните и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 11.01.2023
г. в 13.35 часа, в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Нисан“, цвят – сив, с рег. № ***, е приложена мярка
„принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, по
отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране
Серия № 0116903 от 11.01.2023г., като след заплащане с фискален бон от №8683 автомобилът
е отблокиран.
Представени по делото
са 5 броя снимки; Заповед № 22ОА-2347 от 05.10.2022 г на Зам.кмет на Община
Пловдив, с която са определени служителите на ОП, които да използват техническо
средство за принудително задържане и блокиране /посочените длъжности са контрольор,
автомобилен транспорт и инкасатор-плащания/;Длъжностната характеристика на
длъжността контрольор, автомобилен транспорт, подписана от П. К.; трудови
договор съответно за П. Ж. и за П. К.; Приложение № 1- списък на булеварди,
улици и площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) към
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от
19.01.2012г., последно изм. и доп. с Решение № 369, взето с Протокол № 19 от
26.10.2017г. /посочвана по-долу за краткост само Наредбата/; схема на наличната
вертикална и хоризонтална пътна сигнализация по ул. „Антим I“.
Жалбоподателят е представил
към жалбата си фискален бон от 11.01.2023 г. от 13.45 часа, разпечатка от
мобилния си телефон за проведен разговор с телефонен № 032/269 696 от 13.39
часа, получени смс за заплатено паркиране в „Синя зона“ до 13.31 часа и
уведомление за оставащи 10 минути престой.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от
Наредбата, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо
средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със
Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като
местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за
паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от
водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл.
13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено
управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3,
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В чл. 26, ал.1 от
Наредбата е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за
паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на
техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени
в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от
Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата са определени правилата относно
заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата,
дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на
SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на
зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация
чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.
Със Заповед № 22ОА-2347
от 05.10.2022 г на Зам.кмет на Община Пловдив са определени длъжностните
лица - служители от ОП „Паркиране и
репатриране“, които да използват техническо средство за принудително задържане
и блокиране – „скоба“ на ППС
по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта,
определените служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително
задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Независимо от заповедта, в Раздел
III на Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от
Наредбата са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т.
3 /редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена
за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че
контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното е определено със
заповедта по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет - Пловдив е
регламентирал ясно процедурата за контрол по наредбата, посредством видове ПАМ
и органи, които могат да прилагат мерките на административна принуда, следва
извод, че определени длъжностни лица следва да издават КП за ПАМ.
Според Наредбата е
необходимо не само определяне на звено от кмета на общината със заповед, което
може да извършва поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на
конкретни длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е спазено, спазено е и изискването на чл. 35, ал.1, т.1 във вр. с чл. 35, ал.2, т.3
от Наредбата, установено от приетата по делото Заповед № 22ОА-2347 от
05.10.2022 г на Зам.кмет на Община Пловдив., в която П. К. е посочен с
длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“, а П. Ж. - с длъжността „инкасатор
плащания“, а в КП са посочени като „блокиращ екип“.
За липса на компетентност,
би могло да се говори само и единствено, ако служителите от ОП „ПР“ не заемаха
тази длъжност, не са определени в нарочна заповед на Кмета на община Пловдив,
действали са извън пределите на своята териториална компетентност или пък
изобщо не са били служител на ОП „ПР“, хипотеза, която в случая изобщо не е
налице. Настоящата съдебна инстанция намира за уместно да отбележи и укаже на
оспорващия и на процесуалния му представител, че в най-общ смисъл,
компетентността на определен административен орган посочва кръга от въпроси, с
които той е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът
разполага за решаването на тези въпроси и с оглед издаването на юридически
/административни актове/, компетентността представлява нормативно признатата
способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността на
държавните органи е израз на специализацията на функциите на държавно
управление и очертава кръга от задачи, възложени на отделните органи по
осъществяването на определени държавни функции. Най-често ,компетентността се
определя като система от правомощия - съвкупност от права и задължения от
особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавната власт.
Значението на компетентността при издаване на административни актове е толкова
голяма, че законодателят отчитайки тази значимост е въздигнал липсата на
компетентност в първото основание за оспорване на административните актове -
чл. 146, т.1 АПК. За да бъде налице порокът нищожност, то актът следва да бъде
издаден от орган, непритежаващ правомощия в съответната област- хипотеза, която
в случая не е налице.
Според приетия по делото списък
на улиците "синя зона" (лист 22-23), ул. „Тодор Каблешков“ попада в
обхвата на „синя зона“. От трето неучастващо по делото лице – ОП „Организация и
контрол на транспорта“ е представена схема на наличната вертикална и
хоризонтална пътна сигнализация по ул. „Тодор Каблешков“, включващ
административен адрес №8, където в случая жалбоподателят е паркирал и по този
въпрос няма спор. Според чл. 99, ал.2 от ЗДвП, местата за платено паркиране в
населените места за определени часове от денонощието се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране. В случая, установено от графичните материали, приети по делото,
мястото където автомобилът е паркиран в "синя зона" на ул. „Тодор
Каблешков“ е обозначено с пътни знаци.
В настоящия случай, правната
регламентация на въведено почасово платено паркиране се съдържа в НРСППППСТГП -
Раздел II. "Зони за платено и безплатно паркиране". В чл. 10, ал.1 от
НРСППППСТГП е посочено, че на територията на
града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране /„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от
понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт
официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа,
като таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в
зоните за паркиране, като същото не може да бъде за по-малко от един час.
Съгласно ал.2 от същата разпоредба за паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в
размер определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на електрически
превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в
режим на зареждане от същата. По делото няма данни, а и не се твърди процесният
автомобил да е електрически, да е спрял до зарядна колонка за ЕПС и да е в
режим на зареждане.
Съгласно чл.11
ал.1 от НРСППППСТГП, установяване на заплащането и
контрола на действителното времетраене на паркирането в „Синя зона” става с
билет от инкасатор, с предварително закупен от водача талон, чрез изпращане на
кратко съобщение на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от паркинг-автомат,
с представен пропуск за домуващи, с разрешително за предплатена услуга, с карта
издадена при условията на чл. 17 от настоящата наредба или по друг начин,
определен със Заповед на Кмет на община Пловдив.
Видно от приложената от самия
жалбоподател извадка от SMS същият е изпратил кратко съобщение с посочване на
регистрационния номер на автомобила, като по този начин е заплатил престой в „синя зона“ до 13.31 часа, като той е
получил SMS с който му е съобщено, че му остават 10 минути престой в „синя
зона“ до 13.31 часа и му е указана възможността да изпрати нов SMS за да удължи
своето време. След като това не е сторено, в 13:33 часа, т.е. 2 минути след
изтичане на времето за престой в „синя зона“ е извършена проверка, при която е
установено, че паркираното от Т. МПС не е заплатило дължимата за това такса.
Така в 13.35 часа е приложена мярката „принудително блокиране“, посредством
поставяне на техническо средство, за което е съставен констативен протокол.
Наведените аргументи в жалбата за допуснати нарушения при съставянето на
протокола не са доказани по делото. Изрично следва да се посочи, че Наредбата
за организацията на движението и паркирането на Община Пловдив не изисква
изрично констативния протокол да се подписва и от двамата служители на ОП „ПР“.
Такива изисквания няма и в оправомощителната заповед, с която са определени лицата, които имат
компетентност да прилагат ПАМ блокиране на колелото на неправилно паркирано
ППС. Същевременно соченият констативен протокол няма характерът на АУАН и за
него не важат правилата на ЗАНН за съставяне на АУАН. С оглед на това,
доколкото няма доказателства, че оспореният от жалбоподателят КП е съставен от
лице, което не е служител на ОП „ПР“, същият следва да се приеме за редовно
съставен.
Недоказани са и твърденията, че
прилагането на ПАМ е осъществено преди да изтече заплатеното време за паркиране
на автомобила от жалбоподателят. Представените писмени доказателства от
ответниците и от трето неучастващо лице – ОП „Паркиране и репатриране“ не са
оборени по какъвто и да било начин. Обстоятелството, че жалбоподателят е провел
телефонен разговор в 13.39 часа със служител на ОП „Паркиране и репатриране“ не
доказва твърдението му, че още в 13.31 часа е приложена ПАМ, както и не доказва
описаното в жалбата поведение на ответниците.
При така установената фактическа
обстановка и поради изложените съображения, съдът намира, че е налице именно
хипотезата на чл. 26, ал.1 от НРСППППСТГП, както и на хипотезата на чл. 167,
ал.2, т.2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната ПАМ, тъй като Д.Т. не е
заплатил дължимата такса за направеното от него паркиране в обхвата на
"синята зона" за действителното време.
Ето защо процесната ПАМ е
приложена съобразно материалноправните изисквания. Наложената ПАМ съответства и
на целта на закона: да се предотвратява паркирането на места, за които е
предвидено почасово платено паркиране и за които няма заплатена такса,
съобразно предвиденото в НРСППППСТГП.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, петнадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.И.Т., ЕГН **********, против принудителна административна мярка,
обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0116903
от 11.01.2023 г., издадена от издадена от блокиращ екип П.Н.К. - контрольор,
автомобилен транспорт при Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП
„ПР“/ при община Пловдив и П.Й.Ж. –
инкасатор плащания при ОП „ПР“ при Община Пловдив.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен
съдия: